Определение № 2723 от 22.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2723 гр. София, 21.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002901046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Аркон Консулт“ ЕООД, чрез адв.

Б. Б. от САК и адв. К. С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощно е приложено както към касационната жалба, така и на л. 121 и л. 345 от кориците на първоинстанционното дело, респ. на л. 39 от кориците на въззивното дело), срещу решение № 105/20.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 949/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение № 627/12.05.2023 г., постановено по т. д. № 2045/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 с-в, с което е уважен предявеният от В. Р. Д. срещу „Аркон Консулт“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ за сумата от 4 340 345,51 лв., представляваща остатъка от неизплатената част от равностойността на дружествения дял на В. Р. Д. от имуществото на „Аркон Консулт“ ЕООД към 31.08.2021 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2021 г., до окончателното заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на процесуалния закон – необсъждане на релевираните във 1 въззивната жалба и в устните състезания пред апелативния съд правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е достигнал до необоснованото съждение, че по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, чистият актив от имуществото на ответното дружество е положителна величина, а не отрицателна, както се установявало от доказателствата по делото, поради което в противоречие с материалния закон е уважен предявеният осъдителен иск. Към касационната жалба и към молба с вх. № 16895/07.10.2024 г. са представени нови писмени доказателствени средства, но в настоящия стадий на исковото производство нито е допустимо те да бъдат събирани, нито да бъде обсъждана тяхната доказателствена сила.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1.

„При формиране на изводите си за злоупотреба с права по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да вземе предвид и да обсъди всички извънпроцесуални и процесуални действия на страните и направените от тях признания на неизгодни факти?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 108/25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2019 г., IV г. о., ГК и цитираните в него решения); 2. „Дължи ли се дял от неразпределената печалба на прекратилия съдружието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник в ООД, когато същият е признал изключителен принос на другия съдружник за формиране печалбата на дружеството ?“ (по този материалноправен въпрос не се посочва задължителна или казуална практика на ВКС); 3. „Правото на напусналия съдружник да получи дял от формираната и неразпределена печалба на дружеството (съответно да получи дивидент) произтича ли пряко от закона или по решение на общото събрание е допустимо да бъде разпределена печалба в различно от дяловото участие съотношение?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 226/19.02.2014 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, т. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд по молба на страните или по своя преценка да назначи 2 експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., които имат отношение към обосноваността на решението, са нужни специални знания, които съдът не притежава?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г„ ВКС, ОСГК по т.гр.д. № 1/2000 г., така и казуалната практика на ВКС - решение № 2/11.01.2024 г. по т. д. № 2195/2022 г., ВКС. ІІ т. о.; решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 26/19.03.2018 г. по гр. д.

№ 554/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 188/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III г. о.; решение № 324/22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на II г. о. и решение № 145/19.02.2020 г. по т. д. № 3004/2018 г. на II г. о.); 5. „При формиране на изводите си съдът има ли задължение да установи налице ли е противоречие в свидетелските показания, да изложи мотиви в какво се състои това противоречие, да извърши преценка и да изложи мотиви налице ли са основания да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, като ги съпостави с останалите доказателства по делото, и защо?“; 6. „Съставлява ли неизпълнение на това задължение съществено процесуално нарушение, обуславящо извод за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. ВКС, IV г. о. и цитираната в него практика по чл. 290 ГПК; решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о.); 7. „Допустимо ли е съдът да игнорира показанията на свидетел само поради това, че те са близки роднини или служители на една от страните по делото? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 118/11.01.2021 г. по гр.д. № 665/2020 г., ВКС, II г. о.); 8. „Следва ли съдът да приеме за доказани обстоятелства, за които свидетелстват частни документи в хипотеза, в която същите са оспорени, но страната, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването си?“; 9. „Следва ли да се приемат за доказани обстоятелствата, за които по делото са представени, приети и неоспорени от другата страна частни писмени доказателства ?“; 10. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази и вземе предвид фактите и обстоятелствата, за които по делото са представени частни документи, неоспорени от страните?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 3

4880/2016 г„ ВКС, IV г. о.); 11. „Процесуалната възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, дерогира ли изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д.№ 3322/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК; решение № 2/11.01.2024 г. по т. д. 2195/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 154/31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., ІІІ г. о.); 12. „При изготвянето на междинен баланс за определяне на стойност на дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ намират ли приложение изискванията на счетоводни стандарти СС 1-Представяне на финансови отчети, СС8-Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, СС34-Междинен финансов отчет, СС24-оповестяване на свързани лица?“ и 13 „При установяване на нарушения на всички или част от цитираните счетоводни стандарти следва ли съдът по искане на някоя от страните или по свой почин да допусне събирането на доказателства за установяване на обстоятелството дали тези нарушения оказват влияние върху балансовата стойност на активите - като числов израз, за да бъде решението правилно и обосновано?“ (твърди се, че правният отговор на тези два правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

4

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел за установено, че през релевантния период ищцата и другият съдружник Румен Николов Райков са притежавали равни дялове (по 50%) от капитала на ответното търговско дружество, като на 28.05.2021 г. тя е отправила предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане на дружеството с ограничена отговорност, получено от „Аркон консулт” ООД. След напускането на ищцата като съдружник другият съдружник е поел освободените дялове, вследствие на което е станал принципал на дружеството. Всяка от страните в процеса е представила изготвени междинни финансови отчети към 31.08.2021 г., но поради взаимното им оспорване е допуснато изготвянето на няколко ССчЕ, които са анализирали счетоводните операции и записвания при ответното търговско дружество – през релевантния период, вкл. и тези, свързани с представените от ответника в настоящия исков процес договори, в които е удостоверено, че са сключени преди прекратяване на участието на ищцата в дружеството с изтичане на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Съобразявайки формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, въззивният съд е изяснил, че паричната равностойност на дружествения дял на напусналия от имуществото на търговското дружество се определя въз основа на т. нар. чист актив (без собствения капитал, резерви и финансов резултат), без направената парична вноска, като при съставянето на междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена - според приложимите счетоводни стандарти.

Въззивният съд е приел за достоверни фактическите изводи на двете разширени (в троен състав) ССчЕ поради тяхната обективност и обоснованост – счел е, че те са обосновали аналогични съждения за междинния баланс, който е следвало да бъде изготвен към 31.08.2021 г., като са внесли идентични корекции в счетоводните записвания въз основа на приложените принципи на счетоводството и изискванията на закона. Обсъдено е особеното мнение на в. л. Пламен Лазаров, обосновано по допуснатата от първоинстанционния съд разширена ССЧЕ, като е констатирано, че с него единствено се коригира изказа, използван в експертизата, както и неправилно направените от нея правни изводи, но не и нейните специализирани съждения и заключения, които напълно се споделяли и от това вещо лице. Именно идентичността в констатациите по двете заключения на тройните експертизи е послужила като 5 основание на въззивния съд напълно да възприеме техните фактически и експертни изводи. Изрично апелативният съд е изяснил, че за определяне на имуществените последици при прекратяване участието на съдружник релевантен е чистият актив от имуществото на ответното търговско дружество по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към 31.08.2021 г. Възприемайки, фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд при подробния анализа на текущото счетоводно отчитане от приетата разширена ССчЕ съобразно нормативните изисквания, предписани в ЗСч, апелативният съд е препратил към тях, като те са станали част от неговите мотиви. Изяснил е, че изготвянето на баланс безспорно представлява част от счетоводното отчитане, поради което е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал счетоводното отчитане, вместо да анализира изготвянето на баланса - съгласно чл. 29, ал. 1 ЗСч годишният счетоводен отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, и приложение. Правилата, принципите и минималните изисквания за представяне на информация в междинните финансови отчети се определят със СС № 34 – „Междинно счетоводно отчитане“. Съгласно т. 2 от СС 34 – „Междинен финансов отчет“ е финансовият отчет за период по-кратък от една календарна година /1 януари 31 декември/, а съгласно т. 3.1. от СС 34 формата, структурата и съдържанието на междинния финансов отчет се определят съгласно СС 1 – „Представяне на финансови отчети“. Съобразил е, че съгласно т. 4.1. предприятията следва да изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови отчети, като при признаване, класифициране и оценяване в отделни съставни части на междинните финансови отчети (активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи) трябва да се спазват общите положения на СС 1 – Представяне на финансови отчети относно представянето и съществеността на статиите (т. 4.), а когато изискванията на този стандарт са спазени при съставянето на междинния финансов отчет, този факт не се оповестява (оповестяването е задължително, ако не са спазени някои изисквания на стандарта - т. 11.1). Обаче сделките между свързани лица винаги се оповестяват в междинните финансови отчети по правилата на СС 24 – „Оповестяване на свързани лица“ (т. 11.3 от СС 34). Апелативният съд е 6 изяснил, че по смисъла на т. 1.2. от СС 24 при разглеждането на взаимоотношенията между свързани лица се дава предимство на същността на взаимоотношението, а не на неговата юридическа форма, като взаимоотношения между свързани лица, при които е налице контрол, се оповестяват задължително, независимо от наличието или липсата на сделки между свързаните лица (т. 4.1. СС 24).