Определение № 62 от 14.04.2026, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 62 гр. Търговище, 14.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно частно наказателно дело № 20263500600054 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба на адв.С. М. и адв.С. М. и двамата от АК-Русе, в качеството на упълномощени повереници на Й. Д. К., срещу Определение № 7/27.01.2026 г. по ЧНД № 228/2025 г. по описа на Районен съд – Попово.

С атакуваното определение, постановено по реда на чл. 243, ал. 6 НПК, първоинстанционният съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателното производство от 05.12.2025 г., постановено от прокурор при Районна прокуратура- Търговище, ТО-Попово, с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 172/2025 г. по описа на РУ-Попово, пр. преписка вх. № 1377/2025 г. по описа на Районна прокуратура- Търговище, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

В жалбата се твърди, че определението на съда е неправилно. Твърди се, че Постановлението на РП-Търговище за прекратяване е незаконосъобразно и необосновано, като се изразява мнение, че изводите на първата инстанция за недоказаност на обвинението, не кореспондира с обективната действителност.

Моли се за отмяна на обжалваното Определение на ПРС , делото да бъде върнато на РП-Търговище за продължаване на разследването.

Предмет на въззивното производство е съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 6 НПК.

Жалбата срещу определението на РС е подадена в предвидения в закона срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и доводите, изложени в ж а л б а т а и като провери законността и обосноваността на 1 атакувания акт, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В обжалваното пред ПРС постановление на РП-Търговище от 05.12.2025год., е възприета следната фактическа обстановка-„ На 16.06.2025 г. в гр. Попово, обл. Търговище, на ул. „Раковска“, при управление на моторно превозно средство-товарен автомобил-влекач марка „Рено“, модел „Т“, с рег.

№ СВ 2648 РЕ, с прикачена към него платформа с цистерна с рег. № ВТ 4629 ЕЕ, водачът С.Й.Р. от гр. Шумен, извършвал разтоварване на газ пред газстанция „Екотрансгаз“. След приключване на разтоварните дейности, около 09:47 ч., водачът се подготвял да потегли в посока напред, като пред управлявания от него автомобил имало спрян малък товарен автомобил, използван от работници, извършващи ремонт на мост над река „Калакоч“.

По същото време по ул. „Раковска“, вдясно по посоката си на движение, се придвижвали пешеходките Й. К. и С.Д., като в този пътен участък липсвал изграден тротоар. Двете пешеходки достигнали до мястото, където пътят им бил възпрепятстван от спрелия пред цистерната малък товарен автомобил, поради което Й. К. предприела движение напред между двете спрели превозни средства, с цел да продължи движението си по улицата.

В този момент водачът С.Р. след като се огледал в страничните огледала, потеглил бавно напред, заобикаляйки спрелия пред него автомобил, без да възприеме намиращата се в непосредствена близост до дясната страна на кабината пешеходка К.. При потеглянето между предната дясна част на товарния автомобил и пешеходката се осъществило съприкосновение, вследствие на което Й. К. паднала на земята. Водачът Р. не възприел настъпилото съприкосновение и продължил движението си, като впоследствие, след намеса на полицейски служител, се върнал на мястото на инцидента.

В хода на разследването, въз основа на изготвената съдебномедицинска експертиза, било установено, че пострадалата Й. К. е получила травма в областта на горната част на лявата бедрена кост, изразяваща се в счупване на лявата бедрена кост в горния й край в областта на бедрената шийка, довела до трайно затруднение движението на левия долен крайник за период, по-дълъг от 30 дни.

От изготвената съдебна автотехническа експертиза е прието, че пътнотранспортното произшествие е настъпило при потегляне от място на товарен автомобил-влекач марка „Рено“, модел „Т“, с прикачена към него цистерна, управляван от С. Й.^ Р.. Вещото лице е приело, че в момента на предприемане на движението пешеходката Й. К., се е намирала в зона с ограничена видимост („сляпа зона“) за водача, поради което същият не е имал техническа възможност да я възприеме визуално. Посочено е, че при тези условия и предвид момента на потегляне не е съществувала техническа възможност водачът да предотврати съприкосновението.

С оглед на събраните по делото доказателства и заключенията на 2 назначените експертизи, прокурорът е приел, че съставомерният вредоносен резултат е настъпил вследствие на неправилни действия на пешеходката, която е навлязла в траекторията на движение на товарния автомобил от зона с ограничена видимост за водача, при техническа невъзможност същият да я възприеме и да предотврати произшествието. Прието е, че водачът С.Й.Р. не е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е направен извод, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от негова страна.

Въз основа на това прокурорът е приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал.

1, т. 1 от НПК.

Постановлението на РП-Търговище е било обжалвано пред РС-Попово, който с обжалваното Определение потвърдил постановлението като правилно и законосъобразно.

За да постанови определение в горния смисъл, ПРС заявява, че е извършил цялостна преценка на събрания по делото доказателствен материал, приел е, че в хода на досъдебното производство са извършени всички относими и възможни процесуално-следствени действия, необходими за изясняване на обстоятелствата по случая, като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правата на страните или да са опорочили разследването.

Приел е, че прокурорът е извършил анализ на събраната по делото доказателствена съвкупност, упражнявайки предоставеното му от закона право самостоятелно и независимо да оцени тяхната относимост, достоверност и доказателствена стойност, и въз основа на това е формирал вътрешното си убеждение, че доказателствата не са достатъчни за повдигане и поддържане на обвинение срещу водача на товарния автомобил в съдебната фаза на наказателния процес.

ПРС приема, че с оглед обхвата и съдържанието на проведеното разследване, възможностите за събиране на допълнителни доказателства са изчерпани, че са разпитани всички лица, които са могли да дадат преки или косвени сведения относно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие, че са били назначени са относимите експертизи, а изминалият период от време обективно не позволявал събирането на нови доказателствени източници.

При тези данни съдът счел, че изводът на прокурора, че не може да бъде реализирана наказателна отговорност на водача С.Р. не подлежи на подмяна от съда чрез налагане на противоположна фактическа или правна теза, допълнил, че при положение че доказателствените възможности са изчерпани, както е в случая, че за съда липсва правно основание да отмени постановлението за прекратяване и да върне делото на прокуратурата със задължителни указания за прилагане на закона, които биха противоречали на формираното вътрешно убеждение на прокурора относно доказателствената необоснованост на 3 обвинението.

С горните мотиви, ПРС потвърдил постановлението на РП-Търговище като правилно и законосъобразно.

След запознаване с постъпилата жалба на адв.С. М. и адв.С. М. и двамата от АК-Русе, в качеството на упълномощени повереници на Й. Д. К., срещу Определение № 7/27.01.2026 г. по ЧНД № 228/2025 г. по описа на Районен съд – Попово, и събраните по делото доказателства и , въззивният съд приема, доказателствата по ДП са събрани законосъобразно, фактическата обстановка е установена, но правните изводи , на РП-Търговище и на РС-Попово са неправилни и необосновани.

В постановлението си за прекратяване, прокурорът неправилно е приел, че съставомерният вредоносен резултат е настъпил вследствие на неправилни действия на пешеходката, която е навлязла в траекторията на движение на товарния автомобил от зона с ограничена видимост за водача, при техническа невъзможност същият да я възприеме и да предотврати произшествието.

Прието е, че водачът С.Й.Р. не е нарушил правилата за движение по пътищата, поради което е направен извод, че липсват данни за осъществен състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от негова страна. Тези изводи на прокуратурата са възприети и потвърдени с обжалваното пред настоящата инстанция определение на ПРС.

Действително няма спор, че в крайна сметка пострадалата е попаднала в невидимата за водача зона, но следва да се има предвид, че преди да попадне в тази зона, пострадалата се е придвижвала известно време в близост до управляваният от Р. товарен автомобил. В този момент управляваното от Р.

МПС не е било в движение.

Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗДвП предвижда-„Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с 4 тяхното положение, посока и скорост на движение“. Няма спор по делото, че в крайна сметка пострадалата е попаднала в невидимата за водача зона, но различните възможности за придвижването й до там, предопределят и различен момент, в който преди това той е могъл да я възприеме /пряко или в страничните огледала/. В случая водачът на товарния автомобил, преди да потегли, не се е убедил, че не създава опасност за друг участник в движениетопешеходката К., която се намирал непосредствено пред дясната част на кабината на товарния автомобил. Разпоредбата е обща и се отнася до всички маневри посочени в чл.76 от ППЗДвП. Според вида на маневрата, дължимото поведение на водача е различно/ да подаде сигнал, да пропусне ползващите се с предимство и т.н./. Когато възнамерява да потегли напред, водачът следва да се убеди, че пред автомобила му няма друг участник в движението, с който би могъл да настъпи удар. Съществено е да се изтъкне, че независимо какво е конкретното изискуемо поведение с оглед маневрата, то трябва да бъде осъществено в точно определен от закона момент- „преди да започне маневрата“. В случая Р. е следвало да се убеди, че пътят пред него е свободен, непосредствено преди да приведе превозното средство в движение. Докато управлявания от него автомобил е бил в покой, той не е застрашавал пешеходците, поради което не е било необходимо, а и липсва нормативно изискване да следи местоположението им, но от друга страна, при динамична ситуация възприемането на пешеходеца в предходен момент, дава възможност на водача само да предполага къде се намира след като се е скрил от погледа му, докато законът изисква да се убеди със сигурност, че няма да го блъсне.

Съществен факт в случая е, че преди товарния автомобил да потегли, пешеходката се е намирала пред предната му дясна част. Как се е озовала там е без значение.

Прокурорът и ПРС неправилно са приели, че съставомерният вредоносен резултат е настъпил вследствие на неправилни действия на пешеходката, която е навлязла в траекторията на движение на товарния автомобил от зона с ограничена видимост за водача, при техническа невъзможност същият да я възприеме и да предотврати произшествието. За да стигне до този извод, прокурора е съобразил по безспорен начин мястото на удара, техническите параметри на товарния автомобил, височината на пострадалата пешеходка, при което е достигнал до извод, че преди да потегли, от позицията си на шофьорското място Р., не е могъл да види К., защото тя се 5 е намирала в „зона с ограничена видимост за водача“, т нар. „мъртва зона“ или „мъртва точка“ – участък до превозното средство, невидим за водача. Този фактически извод обаче, се отнася само до обичайното положение на главата и тялото на водача. С.Р. като професионален водач на товарен автомобил е бил запознат с конструкцията на управляваното от него превозно средство и е съзнавал, че непосредствено пред кабината има зона, в която липсва видимост, както и, че е възможно там да се намира пешеходец, при условие , че в близост има пешеходна зона и мост. В тази ситуация, за да изпълни задължението си по чл.25 ал.1 от ЗДвП, той е следвало да предприеме допълнителни действия, които биха му позволили да възприеме пострадалата напр.- да се надигне от седалката, да се наведе напред, да приближи лицето си до предното стъкло и т.н.