Решение № 109 от 15.06.2023, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Велико Търново, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500039 по описа за 2023 година

С решение №260006/13.08.2020г. по гр. д. №774/2019г. ОС- Русе е развалил на основание чл.87, ал.3 ЗЗД поради неизпълнение споразумението между О. И. Г. с ЕГН********** и И. А. Г. с ЕГН********** по т.2, одобрено с решение №1879/12.11.2013г. по гр.д. №6948/ 2013г. по описа на Русенския районен съд, с което „придобития по време на брака недвижим имот съгласно нот. акт №109, т.46, д.№10975/2005г. на СлВп - покупко- продажба от родителите на О. И. Г. апартамент №14 на 6 етаж вх.5 на жб "*****" в жк "Възраждане" в гр.Русе по *******, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения със застроена площ 37,20кв.м, с избено помещение №2, заедно с 0.642% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** при съседи: на същия етаж ***,

***, под обекта ***, над обекта ***, който се намира в сграда №3, разположена в ПИ с идентификатор ***, се поставя в дял на О. И. Г.“.

Присъдени са и разноски.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от О. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. В. В. от АК- Русе. Постъпил е отговор от насрещната страна.

С решение № 48/28.04.2021г., постановено по в. гр.д. № 300/2020г.

Великотърновски апелативен съд е обезсилил Решение № 260006/13.08.2020г.

1 по гр. д. № 774/2019г. по описа на ОС- Русе, оставил е без разглеждане предявения от И. А. Г., ЕГН **********, против О. И. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне по съдебен ред на одобреното с Решение № 1879/12.11.2013г., постановено по гр.д. № 6948/2013г. по описа на Районен съд – Русе споразумение (т. 2) относно недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ж.к. „Възраждане“, ул. *********, бл.

„*****“, вх. 5, ет. 6, ап. 14, като недопустим, прекратил е производството по делото по отношение на предявения иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и е върнал делото на РОС за произнасяне от друг състав на същия съд, съобразно дадените указанията. Произнесъл се е и с определение № 351/28.07.2021г. по чл. 248 ГПК.

С решение №50201/30.06.2022г. по гр.д. №4206/2021г. ІІІ ГО на ВКС е отменено горецитираното решение № 48/28.04.2021г. по в.гр.д. № 300/2020г. на ВТАС и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 351/28.07.2021г. по същото дело за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като делото е върнато за ново разглеждане от друг въззивен състав на Апелативен съд – Велико Търново.

При новото разглеждане на делото, като взе предвид представените доказателства, становищата на страните и указанията в отменителното решение на ВКС, Апелативен съд- Велико Търново намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Във въззивната жалба на О. Г., чрез адв. В., се излага, че първоинстанционното решение е постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.

Направени са следните основни възражения: Ищцата предявила срещу ответника главен иск за разваляне поради негово виновно неизпълнение на одобреното с решение по гр.д.№ 6948/2013г. по описа на Районен съд гр. Русе споразумение в частта му, с която в негов дял е поставен апартамент в гр.Русе ул.“********“, бл. *****, вх.5, ет.6, ап. 14, съединен с евентуален иск за осъждането му да и заплати обезщетение в случай, в размер на сумата от 34000лв,, представляваща стойността на 1/2 ид.ч. от този апартамент по действащи пазарни цени. Условието в споразумението било, че за уравняване на дела на ищцата ответникът следвало да прехвърли 1/2 ид.ч. от апартамента на техния син M. О.ов И., след като отпаднат условията, препятстващи прехвърлянето в този момент. Препятствието било пребиваването на сина в затвора, където изтърпявал наказание лишаване от свобода. Предвид умишления отказ на ответника да изпълни така поетото задължение и с цел уреждане на живота си, M. О.ов И. през 2016г. отишъл на работа в Англия, където на 05.06.2019г. починал, с което фактическото изпълнение на брачното споразумение станало невъзможно. Ответникът не подал отговор на исковата молба, а в първото съдебно заседание по делото на въпрос на съда за изясняване на спора от фактическа страна отговорил, че синът им не е искал той да изпълни тази уговорка, защото имал проблеми с хора от т.нар.

2

„сенчест бизнес", имал теглени много кредити, поради което и ако получи тази част от апартамента е щял да бъде притискан. Първоинстанционният съд неправилно приел за недопустимо поради преклудирането му с изтичане на срока по чл.131 ГПК възражението на ответника, че задължението за прехвърляне на имота не било с определен срок и тъй като той не бил канен да го изпълни приживе на M. И., а след смъртта му била налице невъзможност за изпълнение, не носел отговорност за неизпълнението и сделката не можела да се развали. Неправилно било прието, че възражението по същество било неоснователно, тъй като в споразумението страните определили срок за изпълнение на задължението- „отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не можело да се извърши понастоящем", а по делото било безспорно, че пречка за прехвърлянето на половината от имота било изтърпяваното от сина наказание лишаване от свобода и тази пречка отпаднала на 30.04.2015г., когато той бил освободен от затвора. Неправилно било прието, че от 30.04.2015г. до смъртта на М. И. на 05.06.2019г., ответникът разполагал с възможността да изпълни задължението си, поради което изпаднал в забава, за която следва да отговаря. Съдът не е изпълнил задължението си да подложи на тълкуване т.3 от процесното споразумение по правилата, установени в чл.20 ЗЗД. Първоинстанционният съд неправилно приел, че „сделката била сключена с условието ½ ид.ч. от имота да се прехвърли на сина на страните" и, че бил определен срок за изпълнение на задължението „отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не можело да се извърши понастоящем". При тълкуване по правилата на чл.20 ЗЗД на волята на страните в цитираната клауза на споразумението се установявало, че същите постигнали съгласие да ликвидират съсобствеността върху възмездно придобития по време на брака им недвижим имот, като го поставят в дял на съпруга, без да обуславят възникването, изпълнението или прекратяването на тази тяхна договорка и нейните последици в зависимост от настъпването на каквото и да било условие или срок. О. Г. е поел задължение да сключи договор с трето за споразумението лице, с който да му прехвърли право на собственост върху идеална част от процесния недвижим имот. Страните по споразумението договорили една от тях да престира, но не на другата, а на трето лице- на техния син, а естеството на престацията да бъде сключване на договор, с който да се прехвърли на това трето лице право на собственост върху недвижима вещ. Сключването на този договор изисквало личното участие и волеизявление на третото лице, а неговия предмет и нормата на чл.18 ЗЗД установявало изискване договора да бъде сключен под формата на нотариален акт. Видно от съдържанието на процесното споразумение, нито една от страните не е обещала по смисъла на чл.23 ЗЗД, че третото лице - техният син M. И. ще сключи с баща си договор, по силата на който, последният ще му прехвърли собствеността върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот.

Ищцата въобще не направила по делото фактически твърдения дали синът й е узнал, че баща му е поел цитираното по-горе задължение по т.3 от брачното 3 споразумение, кога евентуално е узнал и най- вече бил ли е съгласен да получи от баща си идеалната част от този имот, а първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила, не допуснал събирането на поисканите от ответника гласни доказателства за установяването на тези факти. Съгласно чл.69, ал.1 ЗЗД ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага, а ако изпълнението е предоставено на волята или на възможностите на длъжника, кредиторът може да поиска от районния съд да даде на длъжника достатъчен срок. От своя страна, нормата на чл.84, ал.2 ЗЗД постановявала, че когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Изложените съображения сочели, че в сключеното между страните споразумение не е определен нито ден за изпълнение, нито срок след изтичането на който изпълнението става изискуемо, поради което, за да изпълни задължението си, О. Г. е следвало да бъде поканен, а нито ищцата, нито сина му са го канили да изпълни това задължение. Съгласно чл.81 ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина. В настоящия случай настъпилата на 05.06.2019г. смърт на сина на страните обуславяла обективната невъзможност да бъде изпълнено занапред поетото от баща му задължение за прехвърляне 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот, но тъй като невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да бъде вменена във вина , последният не следвало да отговаря за неизпълнението. Изложените съображения за неоснователност на главния иск, обуславя ли извод за неоснователност и на евентуалния иск за неоснователно обогатяване. След като длъжникът не отговарял за неизпълнението, защото невъзможността за това се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина, той не се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на кредитора /ищцата/, а освен това за последната и не е налице обедняване от неизпълнението, тъй като то е било дължимо не на нея, а на трето лице, поради което и със и без изпълнение, нейното имуществено положение не би се променило.

Апелативен съд- Велико Търново намира въззивната жалба за неоснователна, а обжалваното решение на ОС- Русе за правилно и законосъобразно, по следните съображения:

С исковата молба на И. Г. /уточнена с допълнителните молби за изменение и уточнение на исковете/ са предявени съединени в условия на евентуалност: главен иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договора за спогодба по т. 2, с който ответникът е придобил изцяло собствеността върху описаният апартамент; при отхвърляне на този иск, ищцата претендира заплащане на сумата 34 000 лв.- равностойността на разпоредената от нея ½ ид.ч. от имота, която ответникът се задължил да прехвърли на техния син /в полза на когото страните са договаряли/, но сделката не е извършена - иск по чл. 23, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на спора е т.2 от споразумение по чл. 51 СК, с което съпрузите са уредили имуществените си отношения досежно процесния апартамент, 4 като споразумението в тази част има характер на договор за спогодба с вещно- транслативно действие, поради което е допустим иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за развалянето му поради неизпълнение, както правилно е приел първоинстанционният съд и е указано в отменителното решение на ВКС.

Постигнатото в т.2 от споразумението съгласие е ответникът да получи в дял собствеността на описаният апартамент №14 /ет.6, жк Възраждане, гр. Русе/, като вместо изплащане на уравнение за дела на ищцата, страните са уговорили собствеността на 1/2 ид.ч. от имота да се прехвърли на техния син „след отпадане на обстоятелството, поради което прехвърлянето не може да се извърши понастоящем". В исковата молба ищцата сочи тези препятстващи условия- „че към момента на постановяване на решението по брачното дело синът на страните бил въдворен в затвора поради извършено криминално деяние и влязла в сила присъда“. Видно от данните по делото /л.7/ синът на бившите съпрузи е изтърпявал наказание лишаване от свобода в периода 2012г.- 2015г.- т.е бил е там и преди подаване на исковата молба за развод на 23.10.2013г., постановяване на съдебното решение за прекратяване на брака и одобряване на споразумението за имуществените отношения-12.11.2013г.

Не е спорно по делото, а и видно от показанията на разпитаните свидетели, в този имот /представляващ апартамент с площ 37,20 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения/ е живял именно синът на страните след излизането му от затвора, до момента, в който е заминал за Великобритания. От заключението на вещото лице, прието като доказателство от ОС- Русе, се установява, че е бил извършен основен ремонт на апартамента преди в същият да се нанесе М. И., но поради липса на данни не може да се определи пазарната му стойност към 12.11.2013г. /датата на сключване на споразумението/, а от „проведените разговори с двете страни ставало ясно, че жилището тогава не е било същото като в момента на огледа“ /л.37 от делото на РОС/.