Определение № 1583 от 02.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1583 гр. София, 02.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Н.

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20268002900249 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. Н., Г. В. И., К. В.

И., И. В. И. и М. В. И., последните чрез своята майка и законен представител В. Н. Н., чрез процесуалния им пълномощник - адв. С. Ч., срещу въззивното решение №1207/21.10.2025г., постановено по в.гр.д. № 2970/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 56 /12.06.2024 г. по т. д. № 75/2023г. на Окръжен съд - Враца, в частта, с която исковете на касаторите с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, предявени срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. И. А., настъпила при ПТП на 02.02.2023г., са отхвърлени за разликата над присъдените им суми от по 120 000 лв. за Г. В. И., К. В. И., И. В. И. и М.

В. И., и над 40 000 лв. за В. Н., до пълния претендиран от всеки от тях размер от по 250 000 лв.

Касационите жалбоподатели поддържат, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. В жалбата се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, като е определил изключително занижено по размер обезщетение за неимуществени вреди на ищците, несъобразено и с нивата на застрахователните лимити към датата на събитието. Касаторите считат, че апелативният съд не е анализирал всички събрани доказателства относно претърпените неимуществени вреди и е направил необосновани изводи. Изтъкват, че починалият е бил млад човек, едва 39 годишен, и е можело да полага грижи за близките си. Сочи се в жалбата, че неправилността на въззивното решение произтича и от изводите за 1 неоснователност на възражението на касаторите за преклудиране на доводите на ответника, въведени с допълнителния отговор на исковата молба, относно липса на близост между В. Н. и починалия В. А.. Изтъква се, че раждането на най - малкото дете на В. Н. скоро след смъртта на В. не показвало липса на траур, а било механизъм за справяне със загубата и адаптивен опит за стабилизация. По подробно изложените доводи касационните жалбоподатели претендират допускане до касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, отмяната му и уважаване на исковите им претенции в пълния предявен размер.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Следва ли при определяне на справедливото застрахователно обезщетение съдът да се съобрази с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и конкретната икономическа обстановка и инфлационните процеси?“, по който се сочи разрешаването му в противоречие с решение № 83/06.07.2009г. на ВКС по т.д. №795/2008г., 2 т.о., решение №1/26.03.2012г. по т.д. № 299/2011г., 2 т.о.; 2. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение, интензитета на търпените душевни болки и констатираното влошено психично здраве?“, разрешен според касаторите в противоречие с ППВС № 4/1968г.; 3. „При формиране на изводи относно размера на обезщетението следва ли съдът да се съобрази с възрастта на увредения, общественото му положение, начина на извършване на деликта?“, по който въпрос се твърди противоречие с решение № 749/05.12.2008г. по т.д.

№ 387/2008г., 2 т.о., решение № 350/17.10.2011г. по гр.д. №1382/2010г., 4 г.о. и др.; 4. „Освен изброяване на релевантните обстоятелства при мотивиране на решението, с което се присъжда обезщетение за неимуществени вреди, следва ли да се посочва и тяхното значение при конкретно установените по делото факти?“, по който се сочи противоречие с решение по гр.д.№ 3923/2017г., 4 г.о. на ВКС; 5. „Следва ли при определяне на обезщетението съдът да отчита и инфлацията?“, по който въпрос се изтъква противоречие с решение №1/27.03.2012г. по гр.д. №1106/2010г., 4 г.о.; 6. „Следва ли съдът да се съобразява с практиката по други сходни случаи за близък период от време?“, като се сочи противоречие с решение №214/08.08.2019г. по гр.д. №3921/2017г., 4 г.о. на ВКС и описаните решения на САС, АС – Бургас и АС – Велико Търново.; 7. „Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор защо преценката му е в една или друга посока?“, по който въпрос се сочи разрешаване в противоречие с решение №15/30.01.2015г. по гр.д.№ 4604/2014г., 4 г.о. на ВКС, решение № 212/01.02.2012г. по т.д. №1106/2010г., 2 т.о. на ВКС; 8. „Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното 2 решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?“, по който се сочи противоречие с ППВС 1/1953г., ППВС 7/1965г., ППВС 1/1985г., Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. №2623/2013г., 4 г.о. на ВКС, решение №194/18.06.2013г. по гр.д. №1100/2012г., 4 г.о. на ВКС.; 9. „Следва ли въззивният съд да отговори на всички оплаквания и доводи във въззивната жалба?“, за който се твърди разрешаване в противоречие с решение №94/28.03.2014г. по гр.д. №2623/2013г., 4 г.о. на ВКС, решение №906/30.12.2004г. по гр.д. №1106/2003г., 2 г.о. на ВКС, решение №1116/01.10.2008г. по гр.д. №4876/2007г., 5 г.о. на ВКС.; 10. „Обвързан ли е съдът от социалния доклад и показанията на свидетелите или заедно с установените факти по делото ги преценява по свое вътрешно убеждение?“, за който се сочи противоречие с решение №193/15.04.2009 по гр.д. № 6173/2007г. на 3 г.о. на ВКС.; 11. „Следва ли при постановяване на въззивното решение да бъдат взети предвид всички доказателства, взети в тяхната съвкупност и взаимосвързаност?; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?“, като по последните два въпроса касаторите поддържат, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Ответникът по касационната жалба – „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. С., по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 30.01.2026г. Поддържа, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски.

Постъпила е и частна касационна жалба с вх. №33152/05.12.2025г., подадена от адв. А. Д., пълномощник на ищците, срещу въззивното решение №1207/21.10.2025г., постановено по в.гр.д. № 2970/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, имаща характер на определение, с която е потвърдено определение № 256/08.08.2024г. по т.д. №75/2023г. на ОС – Враца, постановено по чл. 248 ГПК. В жалбата се изтъква, че адвокатското възнаграждение предвид обема на защитата, материалния интерес, фактическата и правна сложност следва да бъде в размер поне на сумата от 14 650 лв. за всеки иск поотделно. Излага се, че въззивният съд неправилно при уважени четири иска по 120 000 лв. е приел занижен размер на възнаграждението. С оглед горното се претендира отмяна на акта и осъждане на застрахователното дружество да заплати допълнително на процесуалния представител на ищците сумата от 28 350 лв. за адвокатско възнаграждение.

В изложението по частната жалба, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност, като се поставят следните въпроси: 1. „Следва ли съдът при определяне на дължимия размер на адвокатско възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера 3 на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22 и следва ли да вземе предвид обстоятелствата като броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?“, по който въпрос се твърди противоречие с решение №194/18.06.2013г. по гр.д. №1100/2012г., 4 г.о. на ВКС; 2. „Когато въззивната инстанция се солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?“, по който въпрос се сочи противоречие със ППВС 1/1953г., ППВС 7/1965г., ППВС 1/1985г., Тълкувателно решение №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 94/28.03.2014г. по гр.д. №2623/2013г., 4 г.о. на ВКС.; 3.

„Дължи ли произнасяне съдът по всички оплаквания, направени в жалбата?“;

4. „Дължи ли съдът произнасяне по отношение на направени разноски, за които е повдигнат спор досежно размера им?“; 5. „Следва ли въззивният съд да се мотивира досежно изводите си за дължимите разноски за представителство пред първата инстанция или препращането към съдебния акт на първоинстанционния съд е достатъчно?“; 6. „Обвързан ли е съдът с минимално установения съгласно Наредба 1/09.07.2004г. на ВАС размер?“; 7.

„Следва ли съдът да приложи разпоредбите на Наредба 1/09.07.2004г. на ВАС, определяща минималните адвокатски възнаграждения при отчитане на зададените с Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С438/22 критерии, ако така определеният размер отговаря на фактическата и правна сложност на делото и други обстоятелства, относими към определяне на този размер?“; 8. „Следва ли съдът при релевирано оплакване досежно размера на адвокатското възнаграждение да направи преценка за съответствието на размера на сумите с критериите, посочени в Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, като се вземат предвид броя съдебни заседания по делото, обема на доказателствения материал и др.?“; 9. „Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл. 236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания?“, като по въпроси от 3 до 9 жалбоподателят сочи основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Ответникът по частната жалба - „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, я оспорва чрез процесуалния си пълномощник – адв. Д. С., по съображения, изложени в писмен отговор от 02.02.2026г.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК и данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване 4 по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че не се спори по делото за настъпването на 02.02.2023г. на ПТП, при което е загинал В. А., като инцидентът е предизвикан от виновното и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника. Отчетено е, че няма спор, че малолетните и непълнолетни ищци са деца на ищцата В. Н. и загиналия В. А., като пред въззивната инстанция са представени писмени доказателства за изплащане от застрахователя в полза на всеки от четиримата малолетни ищци сума от по 120 000 лв. като обезщетение. За установяване на отношенията между починалия и неговите наследници по закон и претърпените от тях морални вреди, въззивният съд подробно е обсъдил показанията на изслушаните свидетели А. Г., В. Н., майка на В. и баба на останалите ищци, Б. В. М., брат на В., И. В. А., майка на В. и баба на децата, Н. Н. К., братовчед на В., Г. И. А, сестра на загиналия, представения социален доклад от ДСП - Враца относно ищците И. И., К. Н. и М. И., както и заключението на съдебно - психологическата експертиза.