Решение № 9 от 23.02.2024, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Чепеларе, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Гражданско дело № 20235450100131 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод предявен от М. Р. Л., ЕГН *****, с адрес с.Ч., ул. „****“ №**, действащ чрез адв.М. О. от АК – Смолян срещу „****“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.С., бул. „****“ № **, представлявано от Изпълнителните директори Б. Г.

И. и Р. В. М., иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8825,17 лева /осем хиляди и осемстотин двадесет и пет лева и 0,17 ст./, представляваща обезщетение за възстановяване на претърпени имуществени вреди на товарен автомобил марка и модел „****“ с държавен регистрационен номер ****, причинени в резултат на настъпило ПТП на 28.05.2023 год. по вина на водача на лек автомобил „****“ с рег. ****, който е застрахован по договор за „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 28.05.2023 год. до окончателното им заплащане.

Фактическите твърдения, на които ищецът основава предявения иск се свеждат до следното: Твърди, че е собственик на товарен автомобил марка „****“ с държавен регистрационен номер****, който на 28.05.2023 год. управлявал по път II-86 в посока от град Пловдив към град Смолян. На 54+900 км. от пътя на територията на община Чепеларе настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП) между управлявания от ищеца автомобил и управляваното от правоспособния водач К. Л. М. от село С., община Р., моторно превозно средство марка „****“ с регистрационен номер ****, за което последния имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица с ответника „****" АД, ЕИК ****, град С..

Твърди се, че пътно-транспортното произшествие възникнало след като водачът на моторно превозно средство „****“, с рег. № **** е предприел маневра за изпреварване на товарен автомобил в остра дясна крива, без достатъчна видимост, като навлязъл в лентата му за насрещно движение и се 1 блъснал в управлявания от ищеца автомобил, като допуснал настъпването на ПТП с материални щети. Ищецът сочи, че нямал никаква техническа възможност да предотврати удара, тъй като водачът се движел срещу него, в неговото платно за движение. За настъпването на ПТП незабавно било уведомено компетентното полицейско управление и на място пристигнал Т.

Г. М. на длъжност младши автоконтрольор при РУ Чепеларе към ОДМВР Смолян, който съставил Протокол за ПТП № 1576793, peг. № 1032-12, в който бил посочен схематично механизма на възникване на ПТП и описани обстоятелствата и причините за инцидента. При удара били нанесени следните щети на автомобила му - увреждания на предна броня, преден ляв калник, вежда на преден ляв калник, алуминиев горен ляв носач, алуминиев долен ляв носач, преден ляв шенкел, вътрешен и външен леви накрайници, предна лява биалетка, предна лява полуоска, два броя вътрешно и външно каре, вътрешна лява раздатка, предна лява гума (марка Нокиан 315-70-17 цола ДОТ 05.2023г.), алуминиева лява джанта 17 цола, алуминиева дясна джанта, задна лява вежда, предна дясна вежда, амортисьор.

За горното деяние е уведомено ответното дружество и е образувана щета с № 0801-003410/2023-01. На 07.06.2023г. застрахователят превел по банкова сметка на ищеца сумата от 1 184,69 лева с посочено основание за превода „изплащане на щета". Ищецът писмено възразил пред ответното дружество, че определеното застрахователно обезщетение е силно занижено и не е достатъчно за възстановяване на имуществените щети по автомобила му.

С писмо с изх. № 2933/12.06.2023г. ищецът бил уведомен от ответното застрахователно дружество, че възражението му е основателно и е извършено доплащане на застрахователно обезщетение в размер на 2 153,45 лева.

Посочената сума била преведена на 13.06.2023г. по банковата сметка на ответника.

По смисъла на чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, застрахователят, покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица имуществени вреди, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.

Стойността на ремонта, необходим, за отстраняване на щетите по автомобила възлиза на сумата от 12 163,31 лева, от които 1500,00 лева за труд, а останалата сума за следните части: предна броня - 2 000,00 лева, преден ляв калник - 500,00 лева, шенкел преден ляв - 500,00 лева, вътрешно и външно каре - 150,00 лева, раздатка лява - 850,00 лева, предна лява джанта 17 цола - 1 000,00 лева, гума 17 цола Нокиан - 650,00 лева, носач горен ляв 412,50 лева, носач долен ляв - 1483,33 лева, кормилни накрайници комплект ляво - 479,16 лева, биалета предна лява - 50,00 лева, предна лява полуоска 821,66 лева, превключвател 4x4 - 450,00 лева, амортисьор преден ляв 1316,66 лева.

При заплатена от страна на застрахователя сума в размер на общо 3338,14 лв. е налице разлика в размер на 8 825,17 лв.

Размерът на дължимото обезщетение при частична увреда на имущество, представлява възстановителната му стойност като цена на всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за възстановяване на това имущество до вида преди увредата, без прилагане на обезценка (в тази насока Решение № 57/07.07.2016г. по т.д.№3751/2014г. на ВКС, първо т.о решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о. и мн. други). Затова съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.386, ал.2 от 10 КЗ, като ползва заключение на вещо лице. За възстановителна стойност се приема 2 стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

На увредения се дължи обезщетение, определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно обогатяване на правоимащия.

По тези съображения моли за положително произнасяне по иска.

В рамките на предоставената възможност, в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва насочения срещу него иск по същество като неоснователен. Исковите претенции се оспорват както по основание, така и по размер. Оспорват се и изложените в исковата молба твърдения и обстоятелства. В условия на евентуалност, в случай, че ищцовите претенции бъдат приети за основателни, то моли да бъде намален размера на евентуално присъденото, тъй като търсеният размер е прекомерно завишен, като се вземе платеното до настоящия момент, годината на производството на увредения автомобил, респективно периодът, в който същият е бил в експлоатация.

Признава съществуването на валидно застрахователно правоотношение между „****“ АД и К. Л. М. по силата на Застрахователна полица № BG/30/123000695412, със застрахователно покритие от 30.03.2023г. до 29.03.2024 г. , както и че е изплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка „****“, настъпили в резултат на застрахователно събитие, на сума в общ размер от 3 338,14 лева.

Твърди, че със заплащане на сумата за застрахователно обезщетение, за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, в общ размер на 3 338,14 лева, ответникът е погасил изцяло задължението си към ищеца, като обезщетението е изчислено на база стриктно приложение на Наредба № 49/16.10.2014 г. и Наредба № 24 от 08.03.2006 г., използвани за задължителното застраховане.

Сочи, че наведените в исковата молба фактически твърдения не съответстват на действителното положение при реализиране на процесното пътнотранспортно произшествие на 28.05.2023 г. Налице са обстоятелства, които изключват изключителната вина на водача, управлявал застраховано при „****“ АД моторно превозно средство. Оспорва констатациите на контролните органи, обективирани в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.05.2023г., тъй като същият е съставен от длъжностни лица, в кръга на служебните им задължения, макар и да има характер на официален документ, не се ползва с доказателствена сила в частта относно обстоятелства и причини за настъпване на ПТП, съответно - механизъм и вина. В посочената част полицейският документ е свидетелстващ документ, който отразява възпиранията на контролните органи, относно механизмът и вината, в един по-късен момент, след настъпване на произшествие, базирани на обясненията на самите участници, евентуално други свидетели, както и на вторични белези и веществени доказателства. Контролните органи описват схемата и механизма на ПТП след възприемане на статичната обстановка на произшествието, без да са го наблюдавали в динамика и развитие.

На следващо място се оспорва, че всички от претендираните вреди по лек автомобил марка „****“, с peг. № **** са в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие от 28.05.2023г. Твърди, че същите са настъпили в резултат на друго застрахователно събитие, различно от процесното.

3

Претендираното застрахователно обезщетение е в завишен размер, като същото не е в съответствие със средните пазарни цени, по които лек автомобил марка „****“, с peг. № **** е могъл да бъде отремонтиран, тъй като не следва да бъдат влагани оригинални части от оторизиран сервиз на марката. Твърдените за вложени за ремонта на процесното МПС труд, респективно материали и резервни части са прекомерно завишени, както като нормовременна, така и като стойност, а и освен това част от частите е могло да бъдат отремонтирани, а не подменяни с нови. Алтернативно се навежда твърдение, че ищецът е извършил ремонт на лек автомобил „****“, с peг. № **** със сума в размер на 3 338,14 лева, изплатена от „****“ АД и с предявяване на настоящия иск цели реализиране на печалба.

При условия на евентуалност, твърди наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, управлявал лек автомобил „****“, с peг. № ****, тъй като същият е управлявал лекия автомобил със скорост, която не му е позволила при възникване на опасност на платното за движение, да реализира спиране, за да предотврати вредоносния резултат.

На отделно основание, оспорва акцесорния иск за лихва, обосновано с неоснователността на главния иск. Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по спора, с което насочения срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.М. О., която поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Представя се и писмена защита по делото. Претендира разноски.

Ответника се представлява от юрк.Й. К., която оспорва иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

След преценка на ангажираните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.