Решение № 629 от 12.10.2023, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. гр. Хасково, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102154 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Р. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: *********; Н. Й. М., ЕГН:**********, с адрес: **********; М. Й. С., ЕГН:

**********, с адрес: ************; М. Н. С., ЕГН:**********, с адрес: ************ и Д.

Н. Й., ЕГН: **********, с адрес: ****************, всички със съдебен адрес: ***********, адв. М.Г. от АК – Хасково срещу Община Хасково, ЕИК:000903946, гр.Хасково, пл.

„Общински“ №1, представлявана от Кмета- Станислав Дечев, за приемане за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на ******, община Хасково, област Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-1562/04.09.2018 г., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 23.10.2020г., адрес на поземления имот местност „ДОЛЕН КАРАТОПРАК“ с площ 1807 кв.м., трайно предназначение земеделска земя, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 4, предишен идентификатор няма, номер по предходен план 205084, съседи: ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построените в него сгради.

Ищците твърдят, че са наследници на Д.Х.М., б.ж. на **********, починал на **** г., след смъртта на когото в наследство останал недвижим имот - ПИ с идентификатор *** по КККР на ******, община Хасково, област Хасково, одобрени със заповед № РД-18-1562/04.09.2018 г., последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 23.10.2020 г., адрес на поземления имот местност „ДОЛЕН КАРАТОПРАК" с площ 1807 кв.м., трайно предназначение земеделска земя, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - 4, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план 205084, съседи:

***, ***,***, ***, ***. Твърди се още, че ищците владеели имота след смъртта на своя наследодател, като през 2018 г. предприели действия да се снабдят с нотариален акт за него, ведно с построената в имота жилищна сграда, тъй като наследодателят им не притежавал такъв. С писмо рег. индекс 94М-1043- 1

1/30.01.2018г. Община Хасково ги уведомила, че имотът не бил актуван с акт за общинска собственост. Въз основа на удостоверение, издадено от нотариус Х. К.а, за имота била издадена скица № 15- 1175328-18.12.2020г., в която съществуващата жилищна сграда не била отразена и в която обаче като собственик била записана ответната община с документ АЧОС № 10466/18.04.2018г., който акт бил издаден два месеца след отговора на Община Хасково, че имотът не бил актуван.

Ищците поддържат, че процесния ПИ не бил собственост на ответната община, а на техния наследодател, респ. - тяхна собственост и излагат съображения в тази насока. На първо място сочат, че имотът представлявал част от УПИ VI-384 кв. 12 по плана на ******, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 128/1928 г., като в разписния лист към този план той бил записан на името на Д.Х. - майка на Д.Х.М.. Отбелязват, че имотът бил застроен със жилищни и стопански сгради и бил жилищен имот в регулацията на населеното място. С протокол № 20/1962 г. на ИК на ОНС Хасково същият бил изключен от регулацията на ****** и в следващият регулационен и кадастрален план на селото, одобрен със заповед № 47/1967 г., УПИ VI-384 кв. 12 по плана от 1928 г. , бил отразен като два имота - пл. № 91 и пл. № 92, като процесният имот съвпадал с имотът с пл. № 91. В разписния лист към този план двата имота (бивш УПИ VI-384 кв. 12 по плана от 1928 г.) били записани като „двор“ съответно на Д.Х.М. (имот пл. № 91) и В.Х.К. (имот пл. № 92) - наследници на Д.Х.. И по този план в двата имота били отразени две жилищни и стопански сгради. Поддържа се, че в действащата КК одобрена през 2018 г., процесният имот бил отразен като земеделска земя нива 4-та категория. Същият не бил предмет на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и бил изключен от неговия обхват съгласно разпоредбата на чл.2 ЗСПЗЗ, тъй като нямал земеделски характер към момента на образуване на ТКЗС. Той не бил внасян в ТКЗС, тъй като преди образуването на ТКЗС влизал в границите на ******, бил застроен със жилищна сграда и собствениците му не били членове на ТКЗС, поради което според ищците имотът не бил отнет фактически и наследодателят им (респ. - неговият наследодател и наследници) си запазил правото на собственост върху него. Посочват, че техния наследодател, респ. неговите наследодатели и наследници не били напускали имота от 1928 г. и досега осъществявали фактическа власт върху него със съзнанието, че имотът е тяхна собственост.

След смъртта на наследодателя Д.М. през 1980 г., в имота останала да живее единствената му дъщеря - Д.Д.М. (починала на 09.12.2015 г.). В исковата молба се поддържа, че правото на собственост на наследодателя им, на неговите родители и на неговата дъщеря не било оспорвано от никой, както и че никой нямал претенции за право на собственост върху този имот. Същият бил деклариран като жилищен, тъй като в него съществувала жилищна сграда, отразена в плана от 1928 г. и 1967 г. и за него винаги, в това число и към момента, били заплащани данъци като за селищен имот. С оглед на това, наследодателят на Д.М., той и неговите наследници (ищците по делото) владеели процесния имот явно, необезспокоявано и непрекъснато, считано от 1928г. - когато за първи път имотът бил записан на името на неговата майка, със съзнанието, че същият бил техен, заплащали данъци за него, не били изгубвали правото си на собственост и владение в реални граници върху имота дори и след изключването му от регулацията на *********** през 1962г., поради което били придобили собствеността му по давност. Освен това се поддържа от ищците, че посоченият в издадената за имота скица АЧОС № 10466/18.04.2018 г. бил неистински, тъй като за ответната община не било възниквало право на собственост върху процесния ПИ, поради липсата на посочените в ЗОС основания за актуване на имота като общински. Липсвали и посочените в ЗСПЗЗ основания за придобиване на имота от Община Хасково, доколкото същият не бил предмет на претенции за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, поради изключването му от неговия обхват, по аргумент от чл. 2 от с.з. Доколкото разпоредбите на чл. 5 от ЗОС и чл. 38 от ППЗОС установявали материална доказателствена сила на АОС (чл. 179 ГПК), ищците оборвали същата на осн. чл. 154 ГПК и оспорвали истинността отразените в него обстоятелства на осн. чл. 193 ГПК, с твърденията си, че АОС 2 бил неистински и съставен в нарушение на закона. Поддържа се, че Община Хасково не била придобила правото на собственост върху процесния имот, поради което за ищците, притежаващи самостоятелно право на собственост върху него бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Предвид изложеното, се иска да се признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на горепосочения недвижим имот, ведно с построените в него сгради. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът оспорва иска като допустим, но неоснователен. Оспорват се и всички твърдения, изложени в исковата молба. Поддържа се, че по отношение на процесния имот не били налице всички елементи от предвидения в чл.79 ЗС фактически състав на придобивната давност, поради което и с оглед законовото ограничение за придобиването му, предвид актуването му като частна общинска собственост, същият не можел да бъде придобит от ищците на оригинерно основание. Твърди, че той се легитимирал като собственик на процесния имот, тъй като правото му на собственост върху имота, представляващ нива от 1807кв.м, четвърта категория, местност „Долен Каратопрак“, било възстановено в съществуващи (възобновими) стари реални граници с Решение №21-41 от 03.12.1996г. по чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, а съгласно чл. 18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ влязлото в сила решение удостоверявало правото на собственост и имало силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота. Ответникът оспорва също твърдението, че ищците се явявали наследници на Д.Х., както и идентичността между имот № 384, отразен в разписния лист на името на Д.Х. и процесния имот с №205084. Счита за неоснователно и твърдението, че в процесния имот имало построена сграда, като поддържа, че дори и да съществувала такава, то същата била незаконно построена, без необходимите документи.

Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен и се претендира присъждане на разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното от ищците заверено копие на план за земеразделяне на *********** общ.Хасково, одобрен със Заповед №128/1928г. и разписен лист към него, в същия под № 384 е отбелязан поземлен имот, в кв.12 по плана на ***********, представляващ двор и нива, като в разписния лист за собственик на този ПИ е записана Д.Х.. В копието на плана от 1928г. в имот № 384 е отразено наличието на сгради в същия.

Според Протокол № 20 от 22.11.1962г., Изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет- Хасково, е взел решение за изключване на полски и незастроени терени, части от кв.12 от регулационния план на ***********, Хасковски окръг.

От представения в заверен препис план на ***********, одобрен със заповед №77/1967г. и разписен лист към него, се установява, че ПИ № 384 кв.12 е отразен като два имота - имот № 91 и № 92. В разписния лист за имот № 91 като негов собственик е отбелязан Д.Х.М., за вид и предназначение на имота е посочено - двор, в графата № и дата на документа за собственост е записано - насл., като е налице отбелязване „извън регулация“. В копието на плана от 1967г. в имот № 91 е отразено наличието на сгради в същия, а именно – полумасивна жилищна и стопанска постройка.

Не се спори, а и според представеното по делото удостоверение за наследници изх. № 075/08.04.2022г. на Д.Х.М., същият след смъртата си /настъпила на ****г./ е оставил свой законен наследник дъщеря си Д.Д.М. /починала на 09.12.2015г./, чиито наследници са ищците в настоящото производство, което се установява и от приложеното удостоверение за наследници изх.№ ГРАОН1-1145 от 18.04.2022г. От своя страна наследодателят на ищците Д.Х.М. е син и наследник на Д.Х., починала на ****г., според Удостоверение за наследници изх.№043 от 06.03.2023г., издадено от Община Хасково, видно и от представения Акт за 3 раждане на законно дете.

За ПИ с идентификатор № *** е налице издадено от нотариус Х. К.а - рег. № 081 по РНК, с район на действие ХРС, удостоверение изх. № 20/11.20.2020г., в което е удостоверено, че на 11.12.2020 г. за посочения имот е налице депозирана от М. Н. С. молба декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка.

Съобразно писмо рег. индекс № 94М-1043-1 #1 от 30.01.2018г. на Община Хасково, имот № 205.84 по плана за земеразделяне на землището на с.Малено не е актуван с акт за общинска собственост.

В Скица № К05890/16.03.2018г. на имот с номер 205890 в землището на ***********, с ЕКАТТЕ 46293, общ.Хасково, с площ 1.807 дка, начин на трайно ползване: нива, категория: четвърта, за собственик на имота е вписана Община Хасково, а за вид собственост: стопанисвано от общината.

За имот № 205084, представляващ Нива, с площ: 1.807 дка, с местонахождение ***********, общ.Хасково, обл.Хасково, граници на имота: 20583, 205030, 205112, 205085, 001033, е издаден акт за частна общинска собственост № 10466 на 18.04.2018г. на основание чл.2, ал.1, т.3 и чл.58 от ЗОС, Решение по чл.18ж /1/ ППЗСПЗЗ № 21-41 от 03.12.1996 г.

По делото са представени два дубликата на Решение № 21-41 от 03.12.1996 г. на Общинска служба по земеделие – Хасково за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на ******, ЕКАТТЕ 46293, община Хасково. Установява се, че двата дубликата са с еднакви номер и дата, но с различно съдържание, в т.ч. посочени различни членове на комисията. В приложения на стр.36 по делото, на стр.6, в т.37 фигурира отбелязване: „нива от 1.807 дка, четвърта категория, местност ДОЛЕН КАРАТОПРАК, имот №205084 по картата на землището, при граници…“, каквото отбелязване в приетия и находящ се на л.94-99 дубликат на същото решение, липсва. В същите е налице отбелязване, че предмет на разглеждане по същото е преписка вх.№21470 от 15.03.1995г. на Община Хасково. По делото са представени след изискване от ОСЗ-Хасково и дубликати на решение № 21-12 на ПК-Хасково от 09.05.1994г., като попадащи в горепосочената преписка.