Решение № 4 от 06.01.2022, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Перник, 06.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВААЛЕКСОВА

КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20211700500638 по описа за 2021 година С решение № 260767 / 25. 06. 2021г., постановено по гр. д. № 00386 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд е :

Отхвърлен като неоснователен предявения от „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200182310, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 срещу Р.С. Т. – Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 220 ал. 2 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 1861,94 (хиляда осемстотин шестдесет и един лева, 94 ст.), за която сума по ч. гр. дело № 07504/2019г. по описа на Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

Осъдено „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,

ЕИК: 200182310, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати на Р.С. Т. – Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2450,00 (две хиляди четиристотин и 1 петдесет лева, 00 ст.) лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 КТ имуществени вреди за незаконно задържане на трудовата й книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено, за периода от *** до ***, като насрещният иск в останалата му част е отхвърлен като неоснователен.

Осъдено „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,

ЕИК: 200182310, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати на Р.С. Т. – Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 746,43 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение (от които 425,00 лева по главния иск и 321,43 лева – съобразно уважената част от насрещния иск).

Осъдена Р.С. Т. – Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: 200182310, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул.

„Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 сумата от 139,14 лева, представляваща направени по делото и във връзка с насрещния иск разноски, изчислени съобразно с отхвърлената част от иска.

Осъдено „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,

ЕИК: 200182310, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Перник, дължимата върху уважения размер на насрещния иск държавна такса в размер от 98,00 лв., както и направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 107,14 лв., съразмерно с уважената част от иска.

Недоволно от решението е останало „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ

СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, което чрез адвокат М.К., го е обжалвало в частта, с която е отхвърлен главния иск и в частта, с която е уважен насрещния иск. Същото няма правен интерес са обжалва решението в частта, с която е отхвърлен насрещния иск. По подробно изложени съображения, касаещи и двата иска, дружеството моли решението в обжалваните части да бъде отменено като неправилно, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, след което предявения установителен иск да бъде уважен, а предявения насрещен иск, в обжалваната му част да бъде отхвърлен 2 като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящето производство.

Насрещната страна Р.С. Т. - Н., чрез адвокат Й.Й., в срок е подала писмен отговор. Оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и оспорва обстоятелствата на които тя се основава. Счита, че при постановяване на решението в обжалваните му части, не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и решението е съобразено със събраните по делото доказателства. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваните му части и да му се присъдят разноски пред въззивната инстанция.

След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 07504 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.

Длъжникът Р. Т. – Н. в срок е подала възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК, поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си в този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Предявяването на насрещния осъдителен иск в процесното производство, от Р. Т. – Н. срещу същото дружество, което е било заявител в заповедното производство, основаващ се на прекратеното трудово правоотношение, се явява допустим по силата на т.11б. от ТР № 4 от 18. 06.

3

2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените искове.

По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :

По главния иск.

Видно от представения трудов договор № *** от ***, между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на *** Съгласно трудовия договор, работодателят е възложил, а работника е приел да изпълнява длъжността „***” в отдел ***, по длъжностна характеристика, с която служителят предварително се е запознал. Договорът е сключен за неопределно време, като влиза в сила на момента на подписването. Уговорено е и основно месечно възнаграждение на служителя – 1400 лев. В чл. 18 от трудовия договор е договорено, че всяка от страните има право да прекрати трудовия договор с писмено предизвестие, като срокът на последното е 60 /шестдесет/ дни. В ал. 5 от същия текст е уговорено, в случай, че при прекратяване на трудовия договор служителят не спази срока на предизвестието, същият се съгласява дължимото от него обезщетение да бъде удържано от дължимите от работодателя към него суми, включително от последното дължимо към него трудово възнаграждение, всички допълнителни възнаграждения, както и от обезщетението за неизползван отпуск по чл. 224 от КТ. Съгласно чл. 18, ал.6 от трудовия договор, ако след извършените удръжки по ал. 5 задължението на служителя не е погасено, същият се задължава да го заплати на работодателя в брой или по банков път в 30дневен срок от датата на прекратяването на трудовия договор.

На 20. 02. 2019г. ответницата по главния иск е депозирала пред работодателя заявление /предизвестие/ от дата 20. 02. 2019г., в което е посочила, че желае трудовото й правоотношение с работодателя й да бъде прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, считано от *** – с писмено предизвестие, при условията на неспазено предизвестие, като се задължава да изплати на работодателя обезщетение съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазената част от срока на предизвестието. Така депозираното заявление е 4 било прието от служител на работодателя и е заведено под № *** /л.17 от първоинстанционното производство/.

Преди датата *** - на *** ответницата Р.С. Т. – Н. е депозирала второ заявление /предизвестие/ с дата ***, което отново е било прието от служител на работодателя и отново е заведено под номера на първото заявление, а именно: № ***. В същото, ответницата е посочила, че желае трудовото й правоотношение с работодателя да бъде прекратено, считано от 01. 04. 2019г., отново в условията на чл. 326 ал. 1 от КТ. /л.99 от първоинстанционното производство/.

Със заповед № *** работодателят, чрез пълномощника си Е.Ц.Т., е прекратил трудовото правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № *** от ***. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, считано от ***. В заповедта, работодателят е определил и дължимото се от служителя обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие – 56 дневен срок, а именно: сумата от 2730 лева. В заповедта е посочено още, че служителят е длъжен да представи трудовата си книжка на работодателя за оформяне, което било сторено от служителката Р. Т. –Н.. Тогава същата предала и зачислените й материални ценности и картата за достъп до сградата на работодателя.

От приетата по делото обратна разписка, се установява, че Заповедта за прекратяване на процесния трудов договор е получена от ответницата на 23.

04. 2019г.

От приложеното по делото пълномощно е видно, че дружеството работодател, чрез А.Д. е упълномощило описаните в него четири физически лица да го представляват. /л. 72 – 74 от първоинстанционното производство/.

Малко са документите, в които фигурира Е.Ц.Т. – едно от упълномощените лица. Във всички останали документи, включително и в трудовия договор срещу работодател има положен подпис, без да е отбелязано, кой точно го е положил, в някои документи извън полето има отбелязване само на лично или само на фамилно име, като същото се отнася и до водената кореспонденция по електронен пък – обстоятелства които съдът ще обсъди по – долу.

При тези уточнения, с оглед обстоятелството, че второто предизвестие е подадено преди посочената в първото предизвестие дата за прекратяване на 5 трудовото правоотношение – ***, както и с оглед обстоятелството, че двете предизвестия са заведени в деловодството на работодателя под един номер и една дата - № ***, съдът намира, че с подаването на второто предизвестие служителката е имала правомощието да оттегли първоначалното си предизвестие, като по този начин да промени срока за прекратяване на трудовото правоотношение и това е било сторено надлежно от нейна страна.

Доводът на дружеството, че оттеглянето на първото предизвестие не е направено със съгласието на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 326, ал.4, изречение трето от КТ, не се възприема от съда, с оглед отбелязаните по - горе особености на фукционирането на дружеството и полагането на подписи от упълномощените лица. Работодателят сам е създал този ред – документите до него да се предават от служителите, чрез прекия им началник, както е било сторено и с първото предизвестие и с второто, поради което съдът възприема доводите на ответницата по първоначалния иск, че работодателят не може да черпи права от собственото си противоправно поведение. Освен това съдът следва да отбележи, че на практика не става въпрос за цялостно оттегляне на предизвестието, а само за промяна на срока на предизвестието.

Единствено служителката е имала субективното право да предяви иск за защита от незаконно уволнение или да не предявява такъв, и непредявяването му, не може да се тълкува в нейна вреда по процесния установителен иск.

След като трудовото правоотношение не е прекратено на основание чл.326, ал.1 от КТ – при неспазено предизвестие, то и предявения иск за обезщетение, на основание чл.220, ал.1 от КТ, е неоснователен и като такъв установителния иск следва да бъде отхвърлен.

По насрещния иск.

По делото е приета разпечатка на кореспонденция между страните, водена от същите по електронна поща, неоспорена от страните, от която се установява, че на 01. 04. 2019г. ответницата е отправила запитване до дружеството-работодател относно неполучената от нея трудова книжка.