Решение № 410 от 06.07.2024, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Разград, 06.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20233330101898 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ответниците чрез особения си представител правят възражение за недействителност на договора съобразно изискванията на чл. 22 вр. с чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9 – 11 и чл. 143 – 148 от ЗЗП (за неяснота при определяне размера на погасителната вноска, включително разлики в договора и погасителния план, за неравноправност на клаузите за заплащане на застрахователна премия, за неяснота при определяне на лихвения процент (твърди се, че действителния е 44,50%), за неяснота дали е упражнено правото на кредитора за завишаване на лихвения процент, за неравноправност на клаузата по т. 9.1 от договора, за несъответствие на посочения ГПР в договора с действителния). Ако тези възражения се уважат за някои клаузи, няма да се дължи съответното плащане, а ако се уважат за целия договор – ще се дължи само чистата усвоена от ответника сума. Направено е възражение за непредявяване на иска срещу поръчителя в указания в чл. 147, ал. 1 от ЗЗД срок. Направено е възражение за погасяване по давност на вземанията за лихви съгласно чл. 111, б. в ЗЗД.

С искова молба от „БАНКА ДСК" АД с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска" № 19 (правоприемник на „ЕКСПРЕСБАНК" АД, с ЕИК 813071350, с предишно наименование Сосиете Женерал Експресбанк АД, по силата на вписано преобразуване чрез вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД по смисъла на чл. 262, ал. 1 от ТЗ), представлявано от Б.Ф.С., Д.Н.Н.И., действащи чрез пълномощника си юрисконсулт Д.Х.В., срещу М. Г. К. с ЕГН: ********** от гр. Разград, обл. Разград, *** и В. И. С. с ЕГН: ********** от с. С., община Разград, обл. Разград, ул. ***, се моли да се признае за установено съществуването на парично вземане на ищеца срещу ответниците в качество 1 на длъжници по вземане, произтичащо от Договор за кредит Експресо № 397137 от 06.02.2015 г., удостоверено в извлечение по чл. 417, т.2 от ГПК от счетоводните книги на банката, за следните суми, дължими към 04.05.2023 г. датата на представения документ по чл. 417, т. 2 от ГПК в заповедното производство, а именно: 1633,40 лв. – главница; 181,52 лв. - договорна лихва за периода от 20.10.2017 г. до 19.02.2020 г.; 805,43 лв. - обезщетение за забава за периода 20.02.2020 г. до 03.05.2023 г.; законна лихва върху главницата, считано от 05.05.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК до окончателно изплащане на задължението. Моли се за присъждане на направените разноски по исковото и заповедното производства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че вземането му произтича от Договор за кредит Експресо № 397137 от 06.02.2015г. (Договор за кредит), с който влялото се в „БАНКА ДСК" АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК 813071350, с предишно наименование Сосиете Женерал Експресбанк АД (съгласно вписано на 30 април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД е общ правоприемник на прекратената с вливането „Експресбанк" АД и поема всички нейни права и задължения), в качеството на кредитор е предоставило на М. Г. К. - в качеството на кредитополучател и В. И. С. - в качеството на съдлъжник, кредит в размер на 3 000,00 лв. със срок на издължаване на кредита 60 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 20-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 20.02.2020 г. Сочи се, че кредитополучателят и съдлъжникът са се задължили да върнат предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот" към кредита на 60 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 66,25 лева и падеж - всяко 20-то число на всеки месец, считано от 20.03.2015 г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит. Твърди се, че в изпълнение на договора за кредит, на 06.02.2015 г. банката предоставила по разплащателната сметка на кредитополучателя М. Г. К. с IBAN: BG52TTBB94001525883364 договорената сума от 3000,00 лв. Всички средства по отпуснатия кредит били усвоени изцяло от кредитополучателя и съдлъжника М. Г. К. и В. И. С..

Кредитът бил осчетоводен, усвоен изцяло, погасяван по кредитна сметка № 11/6126991060. Кредитополучателят имал задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при условията на сключения договор - на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т. 7 на част I от договора. Ищецът сочи, че договорът е действителен и съдържа необходимото задължително съдържание, въведено от законодателя, налице е валидно изявена от кредитополучателя воля за обвързване с условията на подписания от него договор за кредит и приложенията към него, като волята му е потвърдена с положения от него подпис в договора за кредит.

Твърди се незаплащане в договорения срок на 29 вноски с краен падеж, описани подробно в таблица в обстоятелствената част на ИМ, общ размер на просрочената сума - 2 110,04 лв. Поради посоченото ищецът приел, че е налице неизправност на страна на кредитополучателите - неточно изпълнение на задължението за плащане погасителни вноски по кредита. Сочи се още, че е налице изискуемост поради настъпване на крайния падеж. Изтъква се още, че банката осчетоводила кредита като изискуем поради настъпил краен падеж на 05.05.2023 г., поради което е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. По образуваното заповедно производство - ЧГД 2

№ 801/2023 г. по описа на PC Разград, на основание разпореждане за незабавно изпълнение на 09.05.2023 г. съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист № 313 от 09.05.2023 г. в полза на ищеца за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит Експресо № 397137 от 06.02.2015 г., а именно: 633,40 лева - дължима главница по Договор за кредит Експресо № 397137 от 06.02.2015 г. ведно със законна лихва от 05.05.2023г. до изплащане на дълга; 181,52 лева - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.10.2017г. до 19.02.2020Г.; 805,43 лв. - законна лихва за периода 20.02.2020 г. до 03.05.2023 г.; както и разноски по делото в размер на 52,41 лв. - платена държавна такса и 150,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение. На ищеца били присъдени и разноските за заповедното производство: 52,41 лева - заплатена държавна такса и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Със съобщение по ЧГД № 801/2023г. по описа на Pайонен съд – Разград, предвид обстоятелството, че заповедта за изпълнение е връчена на М. Г. К. и В. И. С. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът указал на ищеца, че на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от датата на уведомяване може да предяви иск за установяване на вземането си. Посоченото съобщение било получено в „Банка ДСК" АД на 06.10.2023 г. Така ищецът обосновава правния си интерес. Въз основа на издадения изпълнителен лист за събиране на сумите било образувано изпълнително дело № 474/2023 г. по описа на ЧСИ Г.С., рег. № 912 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Разград.

Ответниците чрез особения си представител изразяват становище за неоснователност на предявените искове. Изразява се становище за нарушение на чл. 2 от ЗПК. Твърди се неяснота на условията по кредита, конкретно с оглед посоченото в т. 7 от договора. Твърди се, че определения размер на погасителните вноски не кореспондира с уговарянето на вноските като анюитетни съгласно чл. 9 с оглед уговаряне заплащането на застрахователна премия. Твърди се включване задължително на застраховка. Изразява се становище, че всяко искане за плащане на застрахователна премия е неоснователно при нищожност на клаузата по чл. 9, ал. 1, подточка „д" от процесния договор на основание чл. 146, ал. 1 вр. ал. 2 вр. чл. 143, т. 9, т. 12 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Сочи се, че никъде в договора не е указан целия размер на задължението за плащане на застрахователна премия, което възлиза на 235,27 лв. (двеста тридесет и пет лева и 0,27 ст.). Изтъква се, че оскъпяването на кредита по този начин не кореспондира пряко със задължението по изпълнението. Възразява се, че е налице нищожност на клаузата за дължимост на застрахователна премия, нищожност и на клаузата по т. 15.1. от Част I от процесния договор. Сочи се, че никъде в договора не е посочен лихвен процент по кредита, алтернативно е неясно посочен. Твърди се, че действителния размер е 44,50%, който надвишава двукратния размер на законната лихва при обезпечен кредит. Сочи се, че не е налице числово измерение на възнаградителната лихва, поради което се твърди нищожност.

Излага се мнение, че не е ясно дали кредиторът е упражнил правото си на завишаване на лихвения процент - чл. 8, ал. 5. Отделно се твърди неравноправност на клаузата по т. 9.1 от Част I от процесния договор, поради което се прави възражение за нейната нищожност. Сочи се още, че посочения в договор ГПР отговаря само формално на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като размерът му не съответства на действителния такъв. Твърди се още, че при наличие на условия за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, 3 кредиторът не го е направил, поставяйки в неизгодни условия длъжниците.

Твърди се, че неясно определен размера на месечната вноска – 72,76 лева, в тази връзка се прилага таблица. По отношение претенцията към съдлъжника В. С. се сочи, че отговорността е акцесорна в качеството му на поръчител.

Възразява се за неспазване на срока по чл. 147 ЗЗД. Отделно се прави възражение за недължимост досежно лихвите поради изтекла погасителна давност.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, съобразявайки приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Договор за кредит Експресо № 397137 от 06.02.2015 г влялото се в „БАНКА ДСК" АД преобразувано дружество „ЕКСПРЕСБАНК" АД, ЕИК 813071350, с предишно наименование Сосиете Женерал Експресбанк АД (съгласно вписано на 30 април 2020 г. в Търговския регистър и РЮЛНЦ вливане на Експресбанк АД в Банка ДСК ЕАД, „Банка ДСК" АД с общ правоприемник на прекратената с вливането „Експресбанк" АД и поема всички нейни права и задължения), в качеството на кредитор е предоставило на ответниците М. Г. К. - в качеството на кредитополучател и В. И. С. - в качеството на съдлъжник, кредит в размер на 3 000,00 лв. със срок на издължаване на кредита 60 месеца, с падежна дата за плащане на месечните вноски по главница и лихва 20-то число на месеца, с краен падеж за плащане на кредита 20.02.2020 г., при ЛП 8,9 % и ГПР 14,51 %. В сумата са включени такса по кредита в размер на 128,25 лева и разходи за групова застраховка, изчислявани 2,78 % годишно върху остатъка от главницата по кредита.

Кредитополучателят и съдлъжникът са се задължили да върнат предоставената сума в уговорените срокове ведно с дължимите лихви и застраховка „Живот" към кредита на 60 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер на 66,25 лева и падеж - всяко 20-то число на всеки месец, считано от 20.03.2015 г. съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора за кредит. Кредитополучателят имал задължение съгласно чл. 3 на част II от договора за кредит да погасява кредита при условията на сключения договор - на ежемесечни равни по размер погасителни вноски съгласно т. 7 на част I от договора.

Според заключението по назначената ССЧЕ всички средства по отпуснатия кредит били усвоени изцяло по кредитна сметка № 11/6126991060 с титуляр ответницата М. Г. К.. Първата неплатена вноска е от 20.10.2017 г. и всяка следваща до 20.02.2020 г. (общо 29 вноски). Просрочени към 05.05.2023 г. са 1633,40 лева, представляващи главница; 181,52 лева, представляващи договорна лихва за периода 20.10.2017 г. до 20.02.2020 г.; начислено обезщетение за забава за периода 20.10.2017 г. – 20.02.2020 г. в размер на 295,23 лева и за периода 20.02.2020 г. – 05.05.2023 г. в размер на 510,20 лева.