Решение № 92 от 25.04.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 148/2024
- Вид
- Решение № 92
- Подписан
- 25.04.2024
- В сила
- 25.04.2024
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Петранка Бонева Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 92 гр. Шумен, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. ХаджиИ.а
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500148 по описа за 2024 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 04826/14.02.2024г. подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ........ от гр. София, р-н Витоша, кв. ....., ул. ...... № 4-6, чрез адв.
М.Х. от АК – Велико Търново, взискател по изпълнителното дело срещу постановление на ЧСИ А.Р. с рег. № 930, с район на действие ОС – Шумен за прекратяване на производството по ИД № 201893004001142 на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК. Жалбоподателя счита постановлението за неправилно и моли съда да го отмени. Сочи, че изпълнителното производство не подлежи на прекратяване на посоченото правно основание, тъй като постъпилата от длъжника сума в размер на 5 258.85 лева, не е достатъчна за пълно удовлетворяване на вземанията на взискателя по представените два броя изпълнителни листи и разноските по делото. По делото са били представени два броя ИЛ, първия по ч.гр.д.
№ 3675/2017г. на РС – Шумен против длъжника М. И. А. за сумите: 3478.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея до изплащането й, 756.79 лева – договорна лихва и 84.70 лева – разноски по делото и втория по ч.гр.д. № 3694/2017г. по описа на РС – Шумен срещу същия длъжник за сумите 500 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 07.12.2017г. до изплащането й, 82.46 лева – договорна лихва за периода 11.10.2007г. до 11.10.2010г. и 25.00 лева – разноски за заплатена държавна такса.
Счита, че още при образуване на делото, съдебният изпълнител погрешно е отразил в системата си вземането на взискателя, вследствие на което погрешно и неправилно е отразил плащанията и погасяванията и неправилно е постановил прекратяване на производството. За доказване на тези си твърдения, моли съда да бъде допусната и назначена Съдебно – счетоводна експертиза, която да даде отговор на въпросите, какъв е общия размер на вземанията на взискателя по двата ИЛ, какъв е размера на разноските, сторени от взискателя в изпълнителното производство, изплатени ли са изцяло на взискателя дължимите суми по делото и какъв е размерът на непогасените задължения към взискателя в случай, че такива са налице. С оглед всичко изложено моли съда, след като се 1 запознае с материалите по делото и със заключението по съдебно – счетоводната експертиза, да постанови съдебно решение, с което да отмени постановлението на ЧСИ А.Р., с което е прекратено производството по делото и да върне делото на ЧСИ за продължаване на съдебно – изпълнителните действия до окончателното събиране на задължението или до настъпване на друго основание, налагащо прекратяване на производството.
Длъжникът по изпълнителното дело, редовно уведомен, не взема становище по жалбата.
Съдебния изпълнител е депозирал мотиви по извършените изпълнителни действия, в които е изложил становище за частична основателност на жалбата. Сочи, че при завеждане на дължимите суми в специализирания софтуер „Енфорсър“ е допусната техническа грешка и сумата от 756.79 лева – представляваща лихва за периода от 15.02.2008г. - 18.01.2016г. не е заведена към дълга и същата не фигурира в съобщението за образувано изпълнително дело с изх. № 1219/30.01.2019г. връчено на длъжника на 31.01.2019г. и е останала несъбрана по делото. Също така не била събрана и законната лихва върху главницата по изпълнителен лист № 507/12.03.2018г. издаден по ч.гр.д. № 3675/2017г. по описа на РС – Шумен, поради липса на начална дата посочена в него и счита, че няма задължение да начислява лихва върху посочената главница, при положение че не фигурирала в титула по делото.
Съдът след като се запозна с материалите по делото, констатира следното от фактическа и правна страна:
Производството по ИД № 201893004001142 по описа на ЧСИ А.Р. с рег. № 930 , е образувано въз основа на молба от 28.12.2018 г. подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ........, чрез адв. М.Х. от АК – Велико Търново и приложени към нея два изпълнителни листа издадени от РС – Шумен, по ч.гр.д. № 3675/2017г. и по ч.гр.д. № 3694/2017г. с длъжник М. И. А. по силата на които последния е осъден да заплати на взискателя по първия изпълнителен лист сумата от 3478.23 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея до изплащането й, 756.79 лева – лихва за периода от 15.02.2008г. до 18.01.2016г. и 84.70 лева – разноски по делото и по втория изпълнителен лист сумата от 500 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея от 07.12.2017г. до изплащането й, 82.46 лева – договорна лихва за периода 11.10.2007г. до 11.10.2010г. и 25.00 лева – разноски за заплатена държавна такса. На длъжника редовно е връчено съобщение за образувано изпълнително дело, чрез работодателя “Мадара Агро“ ЕООД, с което е уведомен и за наложеният му запор на трудовото му възнаграждение, както и за размера на дължимите от него суми, а именно: 5 733.16 лева, от които 500.00 лева – главница, законна лихва в размер на 60.14 лева за периода от 07.12.2017г. – 13.02.2019г., 3 560.69лева – неолихвяеми вземания, 109.70 лева – присъдени разноски, 800.00лева – разноски по изпълнителното дело, 698.95 лева – такси по ТТР към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 3.68 лева. По делото ежемесечно са постъпвали суми от наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в “Мадара Агро“ ЕООД, вследствие на което с обжалваното пред настоящата инстанция разпореждане от 28.07.2022г. ЧСИ е приключил изпълнителното дело, поради пълно погасяване на задължението.
На 31.01.2024г. взискателя е депозирал пред ЧСИ молба, с искане за извършване на справки по делото, в отговор на която молба същия е уведомил взискателя, че делото е приключено и, че ще възстанови внесените от него такси в размер на 14.60 лева.
С депозираната жалба, жалбоподателя обжалва прекратяването на производството, с твърдението, че събраната по изпълнителното дело сума в общ размер на 5 258.85 лева, не е достатъчна за пълното удовлетворяване на взискателя по представените изпълнителни листи и разноските по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител – приключване на принудително изпълнение – чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК и е процесуално допустима и следва да се разгледа 2 по същество. Разгледана по същество същата е и основателна поради следното.
За да приключи изпълнителното дело, ЧСИ е посочил в разпореждането си от 28.07.2022г., като основание – пълно погасяване на задължението по изпълнителното дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 2 от ГПК изпълнителното производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските по изпълнението. В настоящия случай, Съдебният изпълнител признава, че са налице несъбрани по делото суми, като по отношение на сумата от 756.79 лева сочи, че същата поради технически пропуск е останала несъбрана по делото, а по отношение на законната лихва – че липсва начален момент за начисляването й.
При така изнесените обстоятелства и факти е видно, че по изпълнителното дело и изготвеното съобщение до длъжника, съдебният изпълнител изобщо е пропуснал да събере, част от сумите по представения му изпълнителен лист № 507/12.03.2018г. издаден от РС – Шумен по ч.гр.д. № 3675/2017г. и към датата на постановяване на атакуваното разпореждане за приключване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, задължението по делото не е събрано изцяло. Съдебният изпълнител е обвързан от обективните предели на изпълнителния лист и след като са налице несъбрани по делото суми, обжалваното разпореждане се явява преждевременно издадено, при липса на предпоставките на чл. 433, ал. 2 от ГПК за постановяването му и същото като незаконосъобразно следва да се отмени, а делото върнато на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия. Само за пълнота следва да се отбележи, че всяка заинтересована страна може да поиска поправка на очевидна фактическа грешка в постановен съдебен акт, без да е обвързана от преклузивен срок.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 28.07.2022г. на ЧСИ А.Р. с рег. № 930, с район на действие ОС – Шумен, за приключване на производството по ИД № 201893004001142 на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК.
ВРЪЩА делото на съдебния изпълнител за продължаване на изпълнителните действия по него до погасяване на задълженията спрямо взискателя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с ЕИК ........ от гр. София.
Решението е окончателно.
Препис от същото да се изпрати на ЧСИ, по горепосоченото изпълнително дело, и на жалбоподателя.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3