Решение № 4263 от 03.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4263 гр. Пловдив, 03.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330108473 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба вх. № 52141 от 12.05.2025 г. от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375 (заличен търговец, считано от 02.12.2025 г., съгласно извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ), чийто правоприемник е „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ЕИК 208597211, против С. Н. Н., ЕГН: **********, с която са предявени обективно и кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 9 от ЗПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5647 лева - главница по Договор за потребителски паричен кредит с № ** от ** г., сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“, както и сумата от 1189,07 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 14.04.2022 г. – 17.03.2025 г., вземанията по които са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 20.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 18.03.2025 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 2362/19.03.2025 г. по ч.гр.д. № 5073/2025 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с. Претендираните суми представляват остатъка от задължението на ответника, които не са били предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и за които не е издадена такава.

1

Ищецът твърди, че на ** г. между ответника и третото неучастващо по делото лице „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ответника е била предоставена в заем сумата от 10 100 лева срещу задължението на същия да погаси задължението на 120 анюитетни месечни вноски, с краен падеж на 14.05.2029 г. Твърди, че след усвояване на кредита кредитополучателят е погасил частично месечните вноски, след което преустановил плащанията, поради което му било начислено и обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главницата. Излага, че на на 20.04.2021 г. между третото неучастващо лице „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ и ищеца бил сключен договор за цесия, по силата на който вземането на третото лице било прехвърлено на ищеца. Поради непогасяване на дължимите суми по кредита, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за част от вземането си, по което било образувано ч.г.д. 20607/2021 г., като въз основа на издадения изълнителен лист било образувано изпълнително дело, а задължението по него – погасено. Моли за уважаване на предявения иск, поради непогасяване на остатъка от задължението и присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адвокат С., с който поддържа становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Позовава се на чл.99, ал. 3 от ЗЗД като твърди, че длъжникът не е уведомен надлежно за извършената цесия. Твърди, че по договора не е приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити. Също така твърди, че клаузата от договора предвиждаща плаваща лихва е неравноправна. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 5073/2025 г. по описа на ПРС, ХХV гр. състав, образувано по депозирано от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.03.2025 г. Заповедта е връчена лично на длъжника и в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед, поради което с разпореждане на съда е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по чл. 422, ал. 1 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са 2 допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, връзка с чл. 9 от ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между третото неучастващо по делото лице „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ и ответника Н. по силата на сключен помежду им Договор за потребителски кредит с № **/** г.; ищецът следва да установи реалното предаване на паричната сума в заем; следва да докаже, че надлежно е уведомил ответника за извършените цесии по реда на чл.99, ал. 3 ЗЗД.

Касателно акцесорната претенция на ищеца за заплащане на обезщетение за забава същият следва да докаже факта на изпадане на ответника в забава, периода и размера на обезщетението за забава.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване на горепосочените обстоятелства, а в случай, че ищецът установи предпоставките за уважаване на иска, следва да докаже, че е погасил сумата.

От приложеното ч.гр.дело № 5073 по описа на ПРС за 2025г. се установява, че е издадена заповед № 2362 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.03.2025г., по силата на която е разпоредено С. Н. Н. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 5647 лева (пет хиляди шестстотин четиридесет и седем лева), представляваща останала несъдебна главница, ведно със законна лихва за период от 18.03.2025 г. до изплащане на вземането, както и сумата 1189,07 лева (хиляда сто осемдесет и девет лева и седем стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 14.04.2022 г. до 17.03.2025 г., както и държавна такса в размер на 136,72 лева (сто тридесет и шест лева и седемдесет и две стотинки).

По делото е представен договор за потребителски паричен кредит, сключен на **г. между С. Н. Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на който на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 10 000 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 6.49 % и ГПР: 8.35 %, ведно с приложени към договора Общи условия и погасителен план.

На 20.04.2021 г. е сключен договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца, ведно с Приложение № 1 към него, както и Потвърждение за извършената цесия на парични задължения.

По силата на пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.3 ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на 20.04.2021 г.

С писмо до С. Н. последният е уведомен за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от **г., ведно с известие за доставяне на 3 писмото с отразена дата на връчване 17.06.2021 г.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което по силата на договора за потребителски кредит от **г. на кредитополучателя С. Н. Н. е отпуснат паричен кредит в размер на 10 100 лв., от които 10 000 лв. главница, 100 лв. такса за обработване на документи. По банкова сметка на лицето на **г. са преведени 8639,62 лв., със сумата от 1360,38 лв. е рефинансиран договор за кредит № **. Платената от кредитополучателя сума към „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е 1620,12 лв., разпределени за погасяване на задължението по кредита, както следва: 806,63 лв. главница, 18,40 лв. наказателни лихви и лихви по просрочие, 732,36 лв. погасена редовна лихва, 62,73 лв. месечни застрахователни суми. Според експертизата цедираните задължения към цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в общ размер на 9527,66 лв., били разпределени по пера, както следва: 527,87 лв. за просрочена главница, 344,57 лв. за просрочена лихва, 25,21 лв. за лихви за просрочие, 8619,13 - редовна главница, 10,88 лв. – лихва върху редовна главница.

След датата на цесията при „ЕОС Матрикс“ ЕООД постъпило плащане за погасяване на дълга в общ размер на 6817,90 лв. чрез ** **, като изпълнителното дело било образувано в резултат на уважено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в което е претендирано частично вземане за 3500 лв. главница, с което останало дължимо взимане за главница в размер на 5647,00 лв. След датата на цесията до датата на проверката на експертизата – 15.01.2025г. при цесионера не са постъпвали плащания. Общо неиздължена сума към 18.03.2025 г. е 5647,00 лв. главница, както и 2055,34 лв. лихва за забава за периода 14.04.2022 г. до 17.03.2025 г. В ГПР по договора е включена само договорна лихва. Експертизата установява също, че ГЛП не е променян през периода на извършените погасявания.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 5073 по описа на Пловдивски районен съд за 2025 г., че срещу издадената заповед за изпълнение в срок е постъпило възражение от длъжника по делото С. Н. Н., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

От приетия по делото договор за потребителски паричен кредит № ** от ** г. между С. Н. Н. и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се установява, че на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 10100 лв., при фиксиран годишен лихвен процент 6.49 % и ГПР: 8.35 %. Кредитът е следвало да се върне на 120 бр. месечни вноски, с падеж на първата вноска 14.06.2019г. и падеж на последната – 14.05.2029г. Договорът за заем е реален договор, който се счита сключен от момента на предаването на паричната 4 сума, като с оглед събраните по делото доказателства, вкл. и приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, според което на дата **г. по сметката на С.

Н. е постъпила сумата в размер на 8639,62 лв., а със сумата от 1360,38 лв. е рефинансиран договор за кредит № **, съдът намира, че заемната сума е усвоена от кредитополучателя.

С отговора на исковата молба е наведено възражение, че ищецът не притежава качеството на кредитор, но с оглед събраните писмени доказателства съдът намира възражението за неоснователно. По делото е представен както сключеният на 20.04.2021г. договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, така и Приложение № 1 към него, видно от които вземанията по договора за кредит са прехвърлени на ищеца. Представено е и потвърждение за извършената цесия на парични задължения, както и пълномощно от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, по силата на което „ЕОС Матрикс“ ЕООД е упълномощено да уведомява съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало на 20.04.2021г. Установява се и изпращането и получаването от ответника С. Н. на такова уведомление за прехвърляне на вземанията по договора за потребителски кредит от **г., с отразена дата на връчване 17.06.2021г.

С отговора на исковата молба са наведени и възражения за недействителност на процесния договор за кредит на основание чл.22 ЗПК.

Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 23 от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.