Определение № 22780 от 23.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22780 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504776 по описа за 2026 година Производството е образувано е по две частни жалби от Н. Г. Н.:

Първата – с вх. № № 25000551/20.01.2026 г. срещу разпореждане от 20.12.2025 г. по гр. д. № 5884/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, в частта, в която съдът оставя без уважение молбата му за издаване на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК за законната лихва за забава върху принудително удържаните от него суми. С нея жалбоподателят моли то да бъде отменено и да се разпореди издаване на обратен изпълнителен лист и за законната лихва за забава върху принудително удържаните от него суми, както и да бъдат присъдени разноските в производството по жалбата в размер на 15 лева/7,67 евро – внесена държавна такса.

Втората – с вх. № 25003169/31.03.2026 г е срещу определение № 50150816/05.03.2026 г. по гр. д. № 5884/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав, постановено по молба с правно основание чл.248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на разпореждането от 20.12.2025 г. в частта за разноските. С нея жалбоподателят моли определението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат присъдени в негова полза сторените от него разноски в производството по издаване на обратен изпълнителен лист по делото, както и на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния му представител за производството по издаване на обратен изпълнителен лист.

„Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на частната жалба срещу разпореждането от 20.12.2025 г., с който поддържа, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен и не са налице изложените в жалбата процесуални нарушения. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 245, ал.

1

3 ГПК не урежда издаване на обратен изпълнителен лист за вземането за законна лихва. По мотивите към т. 6 от Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, обратен изпълнителен лист се издава само за безспорните суми, а именно получените въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски. Претенцията за законна лихва не е безспорна по основание и размер, като основателността е обусловена от наличието на забава и от деня на настъпването , чието установяване е недопустимо в производството по чл.245, ал. 3 ГПК. В тази връзка се позовава и на постановена след тълкувателното решение практика на ВКС. Моли частната жалба да бъде потвърдена, а в негова полза да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на частна жалба срещу определение № 50150816/05.03.2026 г. „Топлофикация София“ ЕАД поддържа, че възнаграждение за адвокат не се дължи отделно за всяко извършено от него действие по делото.

Производството по издаване на обратен изпълнителен лист няма самостоятелен характер, тъй като с акта по чл.245, ал. 3 ГПК съдът не разрешава правен спор и не приключва самостоятелно дело, поради което не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК за присъждане на разноски. Моли за потвърждаване на определението и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото, намира следното:

Частните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежна страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което са процесуално допустими.

По първата жалба

Разгледана по същество, първата частна жалба е неоснователна.

Спорът по жалбата се свежда до това дали в производството по чл.245, ал. 3 ГПК може да бъде издаден обратен изпълнителен лист и за законната лихва за забава върху принудително удържаните от жалбоподателя суми.

Искането за издаване на обратен изпълнителен лист за законната лихва е неоснователно. Целта на обратния изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК е да отстрани неоснователното разместване на имуществени блага между взискателя и длъжника, породено от незаконосъобразния изпълнителен процес, като възстанови съответствието между фактическото и правното състояние. Затова с него се присъждат само безспорните по основание и размер суми, данните за които се съдържат в изпълнителното дело, а именно получените въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение и събраните от длъжника такси и разноски. В т. 6 от мотивите на Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, се приема, че длъжникът е освободен от необходимостта да предявява искове за всички свои вземания, които могат да бъдат несъмнено 2 установени въз основа на данните в изпълнителното дело, а за останалите настъпили вреди той може да води иск в отделно производство, в което да ги доказва. Обезщетението за пропуснати ползи от неоснователното принудително изпълнение не е за забавено плащане, а забава би била налице едва след покана за връщане на неоснователно получените суми, поради което основателността на претенцията за законна лихва е обусловена от наличието на забава и от момента на настъпването . Дали забавата настъпва от датата на получаване на сумите, от влизането в сила на решението, с което искът е отхвърлен, или от покана е обстоятелство, което съдът в производството по чл.

245, ал. 3 ГПК е недопустимо да изследва. В този смисъл е и приетата след тълкувателното решение практика на ВКС, изразена в Определение № 3585/08.07.2025 г. по ч. гр. д. № 2392/2025 г. на ВКС, III г.о.

Цитираните в жалбата определения предшестват Тълкувателно решение № 4/11.03.2019 г. по тълк. д. № 4/2017 г. на ВКС, ОСГТК, и не са съобразени с приетите там задължителни разяснения. Извършеното от дружеството частично доброволно възстановяване след направената покана не прави претенцията за лихвата безспорна, тъй като в разглежданото производство не се установява дали настъпва забава и от кой ден. Принципът за процесуална икономия не прави допустимо изследването на този въпрос и в настоящото производство.

Обжалваната част от разпореждането от 20.12.2025 г. е законосъобразна и правилна, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Втората жалба също е допустима, а разгледана по същество, също е неоснователна.

Уговореното възнаграждение на процесуалния представител обхваща извършената от него работа пред съответната съдебна инстанция като цяло, а не по отделните процесуални действия по делото. Това важи и за осъщественото представителство при условията на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗА.

Производството по чл. 245, ал. 3 ГПК е развито в рамките на същото дело пред същия съд и не образува самостоятелно производство, поради което с акта по издаването на обратния лист съдът не разрешава самостоятелен правен спор и не приключва самостоятелно дело, а не са налице предпоставките на чл. 81 ГПК за произнасяне по разноските и за издаване на осъдителен диспозитив за адвокатско възнаграждение в това производство.

Доводът на жалбоподателя, че производството по издаване на обратния изпълнителен лист е ново самостоятелно производство, за което се дължи отделно възнаграждение на процесуалния му представител, е неоснователен.

Искането по чл. 245, ал. 3 ГПК не представлява предявяване на нов иск, поради което няма за своя последица и разпределяне на допълнителни и/или други разноски между страните. То се развива пред същия съд по същото дело след влизане в сила на окончателния съдебен акт. С акта не се разрешава материалноправен спор за съществуването на вземане, а се удостоверяват подлежащите на връщане суми и събраните от длъжника такси и разноски, 3 чиито данни се установяват несъмнено от изпълнителното дело.

Обжалваното определение № 50150816/05.03.2026 г. е законосъобразно и правилно, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.

По разноските

В производството по обжалване на отказа за издаване на изпълнителен лист отговор за разноски също не следва да се разпределя. Това производство е продължение на производството по издаване на обратен изпълнителен лист по чл. 245, ал. 3 ГПК, което, както е изложено по-горе, няма самостоятелен характер, поради което съдът не се произнася по отговорността за разноски.

В производството по чл. 248 ГПК разноски не се присъждат.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Г. Н., ЕГН

**********, срещу част от разпореждането от 20.12.2025 г. по гр. д. № 5884/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н. Г. Н., ЕГН

**********, срещу определение № 50150816/05.03.2026 г. по гр. д. № 5884/2018 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 56 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4