Решение № 773 от 29.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 773 гр. Плевен, 29.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430100075 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове от Т. Н. К., ЕГН ********** със съдебен адрес в гр. П., срещу „***“ ЕООД ЕИК ***, с адрес на управление в гр. П., ул. ***, представлявано от управителя М.С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 18 000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на настъпила трудова злополука на 21.03.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на трудовата злополука -21.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В обстоятелствената част на ИМ излага, че е работил в ответното дружество въз основа на сключен ТД №470/15.09.2006г. на длъжност „Оператор“ /а в последствие преназначен на длъжност „Машинен оператор ПСОВ“/ в звено „ПСОВ“, „Технологичен цех“ с място на работа „***“ ЕООД гр. П.. Сочи, че на 21.03.2020г. /събота/ в периода от 20.00ч. до 8.00ч. на 22.03.2020г. е бил на работа по график нощна смяна на обект „сграда решетки ПСОВ“ с. ***. Твърди, че при постъпването на смяна е следвало да направи обход на обекта за проверка на нивото на водата във входящия савак. Излага, че не е бил уведомен, че след като в петък била съборена пристройка „битовка“ към сградата, строителните отпадъци не били разчистени. Сочи, че на обекта липсвало всякакво осветление и маркировка, поради което изненадващо падал в необезопасена яма с бетонови стени и арматурни железа в нея с размери около 0,80 / 2,50 м и дълбочина около 3 м. Твърди, че впоследствие се оказало, че това било английския двор на съборената 1 пристройка, който преди това е имал решетка, но след събарянето на пристройката решетката била преместена и трапа не бил обезопасен по никакъв начин. Излага, че при падането си изгубил съзнание и след като се съвзел освен че изпитвал остри болки осъзнал, че не може да „помръдне от място“. Сочи, че след като престоял там около 30 минути, изпитващ остри болки успял да излезе от ямата и да се обади по телефона и да повика помощ.

Твърди, че присвит на колене е стоял в невъзможност да помръдне от място, като в този момент се е появил технолога на смяната и му е помогнал да влезе в технологичната сграда, след което веднага бил транспортиран от близките си до Спешна помощ. Излага, че в СПО са му направени изследвания и рентгенография на гръден кош, повторена и в ДКЦ „***“. Сочи, че от образното изследване били установени множествени счупвания на 5, 6, 7-мо, 8-мо и 9-то ребра в дясно по аксиларна линия. Твърди, че в медицинските му документи изрично било отразено, че в резултат от травмите си е изпитвал много остра и силна болка и затруднено дишане, като били налице контузионни огнища двустранно паракардиално. Счита, че счупването на пет ребра едновременно в резултат от падане съставлява трайно увреждане на здравето, съпътстващо с много болки и страдания, изискващо траен възстановителен режим с обездвижване на човека за продължителен период от време, с невъзможност за осъществяване на елементарни ежедневни дейности /свързани с лична хигиена, хранене и др./, както и извънреден прием на силни обезболяващи медикаменти. Излага, че от злополуката и понастоящем е с ежедневни оплаквания от болки в дясната гръдна половина, засилваща се при резки движения и дълбоко вдишване. Сочи, че направените медицински прегледи установили, че до датата на злополуката не е имал оплаквания от болка в дясната гръдна половина, ограничаващи ежедневни движения. Твърди, че нанесените травми са довели до необходимостта от ежедневен прием на аналгетици и други медикаменти, както и трайна промяна на режима му на живот на лицето, т.к. след злополуката физическите му движения са значително ограничени, а в по- голямата част от времето са съпътствани и със силни болки и страдания. Излага, че това му състояние се явява трайно и непоправимо до края на живота му, с тенденция към влошаване, а с оглед съществуващата към датата на злополуката и понастоящем епидемиологична обстановка - затрудненото му дишане в резултат на счупените пет ребра го поставя във високо рисковата група на лица с опасност от тежко протичане на заболяване с Ковид 19. Сочи, че злополуката е приета за такава с разпореждане № 5104-14-18 от 03.04.2020г. на НОИ. Твърди, че в разпореждането е посочено, че е налице внезапно увреждане на здравето, настъпило през време и по повод извършваната работа- „след падане в шахта /английски двор/ при придвижване на територията на пречиствателна станция за отпадни води с.***, пострадалият е с множествени счупвания на ребра“. Излага, че в резултат на настъпилата на 21.03.2020г. трудова злополука е бил във временна неработоспособност за периода от 21.03.2020г. до дата 18.09.2020г. Счита, че в настоящият случай са 2 налице кумулативно законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на работодателя на осн. чл. 200 от КТ, а именно: наличие на съществуващо трудово правоотношение към датата на настъпване на трудовата злополука; вреда/увреждане на здравето на работника - настъпила неработоспособност/ настъпила през време и във връзка с извършваната работа; причинна връзка между увреждането и резултата и признаване от надлежен орган на злополуката за трудова по чл. 55, ал.1 от КСО. Твърди, че инцидентът е настъпил при и по повод на извършване на работа за работодателя, в работно време и на работното му място, при извършване на възложената от работодателя работа. Излага, че е и налице причинноследствената връзка между извършваната работа и настъпилото увреждане на здравето, довело до трайно увреждане на последния. Сочи, че за вреди, причинени от трудова злополука, работодателят отговаря имуществено за всички причинени имуществени и неимуществени вреди. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В нарочна писмена защита сочи, че предявения иск е основателен и доказан, и като такъв моли съда да уважи същия. Твърди, че са налице предвидените в чл.200 КТ предпоставки за ангажиране отговорността на работодателя. Навежда доводи, че въпросът в резултат на какво се е стигнало до трудова злополука, налице ли са виновни действия или бездействия от съответни длъжностни лица от предприятието – работодател, както и причинната връзка между тях и трудовата злополука, не представляват задължителен елемент от състава на отговорността на пострадалия работник.

В дадения от съда срок ответникът по делото е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че предявения иск е неоснователен. Твърди, че травмите, получени от ищеца, са в резултат от проявена от него груба небрежност и при неспазване на правилата, изискванията и инструкциите за безопасна работа, утвърдени от работодателя.

Излага, че са налице противоречия в описанието на развилата се фактическа обстановка от страна на ищеца. Сочи, че от една страна, в исковата молба се твърди, че е извършвал „обход на обекта за проверка на нивото на водата във входящия савак“, като в разрез с това твърдение, в приложените с исковата молба обяснения с вх. № 73/27.03.2020 г., пострадалият признал, че всъщност е бил навън за „тоалетни нужди“. Излага, че в стопанисвания от него обект е имало предвидени тоалетни за работниците с местоположение в посока, противоположна на пътя, избран от ищеца по времето на инцидента. Твърди, че за стигането до тези помещения, както и в обичайния случай, когато дадено лице желаело да излезе от сградата, се излизало през входната врата на обекта, където били осигурени условия за безопасно преминаване. Сочи, че тъй като ищецът е работил на обекта от години, буди недоумение избрания от него път за удовлетворяване на неговите „тоалетни нужди“ и това, че не е излязъл през главния вход, а през странична врата, която да го отведе към 3 строителната площадка. Излага, че не намират опора твърденията на пострадалия, че не е знаел и не е можел да види обекта, на който са извършени строително-ремонтни дейности, тъй като от работното му място съществувало пряк изглед към обекта на тези дейности, както през страничните прозорци на самата сграда “решетки”, така и пред входа на сградата. Твърди и, че ищецът е бил свидетел на извършените ремонтни дейности на обекта предходния ден, включително на липсата на решетка на шахтата, в която е пропаднал. Сочи, че това обстоятелство се доказва от Сменен график на работниците за месец март 2020 г., от който било видно, че на датата на извършването на строителните дейности - 20.03.2020 г., Т.К. е бил дневна смяна на обекта. Излага, че в подкрепа на изложеното са и дадените от него обяснения с вх. № 73/27.03.2020 г. /представени с ИМ/, в които е посочил че е „пристъпвал предпазливо“, тъй като е знаел за наличието на СРД в обекта от предходния ден. Сочи, че и като приложение към обясненията, ищецът дори е представил снимка на мястото на инцидента, направена предходния ден. Поставя под съмнение мотивите, които са подтикнали пострадалия работник да заснеме мястото, на което ден по-късно ще настъпи инцидентът. Счита, че наличието на снимка, направена от самия ищец е доказателство, че същият е бил наясно с обстановката в обекта.

Твърди и, че като негов работодател е провеждал на пострадалия работник редица периодични инструктажи за безопасна работа, включително във връзка с извършваните строително-ремонтни дейности на обекта. Излага, че провеждането им е удостоверено с подписите на работника, в книгата за инструктажи на дружеството след осъществяването на всеки инструктаж.

Сочи, че в тях се съдържат изрични правила относно извършваните в обекта строително-ремонтни дейности. Като пример за проведен периодичен инструктаж сочи такъв от 08.01.2020 г., в който се съдържат забрани на работниците за придвижването на територията, на която се извършват строително-монтажните дейности, поради съществуващ риск от подхлъзване, падане, пропадане, порязване. Прави извод, че ищецът знаейки за съществуващите СРД, включително наличието на шахтата, в която е пропаднал, но същевременно преминавайки през тази зона за удовлетворяване на „тоалетни нужди“, в нетипична посока, предвид локацията на предвидените санитарни помещения, пострадалият е пренебрегнал утвърдените правила за безопасност на ответника, както и задълженията си по длъжностната характеристика към трудовия си договор т. 1 „Длъжностни задължения, подточка б) „Задължения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд“. Счита, че фактът на проявена груба небрежност от страна на пострадалия се подкрепяла и от констатацията, направена от сформираната комисия по разследване на инцидента. Излага, че със Заповед № 112/26.03.2020 г. е назначена комисия с цел установяване обстоятелствата по инцидента, с участието на експерт по ЗБУР, представители на работодателя и на синдикалната организация на работниците. Сочи се, че в резултат на проверката е съставен Протокол от 4

30.03.2020 г., в който проверяващите са достигнали до същите изводи за нарушения от страна на работника на правилата за безопасна работа. Поради изложеното счита, че: по време на инцидента, въпреки вменените му договорни задължения и въпреки изричните инструкции, с които е запознаван регулярно, работникът, противно на тези инструкции е преминал през мястото на извършваните строително-монтажни дейности; вследствие на пренебрегването на правилата за безопасност, работникът се е изложил на опасната ситуация, от която е настъпил инцидентът; неспазвайки инструкциите за безопасна работа при изпълнение на трудовите си функции, ищецът е проявил груба небрежност с действията си, които са станали причина за настъпилата злополука. Моли съда на основание чл.52 ЗЗД да приеме, че исковата претенция се явява необосновано завишена, тъй като не намирали опора твърденията на ищеца за претърпени значителни болки и страдания, вследствие на настъпилия инцидент. Твърди, че пострадалият не е потърсил Спешна помощ, а се е обадил на близките си, които го закарали за преглед в болницата. Счита, че този факт обуславя извод, че ищецът не е изпитвал такива болки и страдания, които са от естеството си да го накарат да потърси веднага спешна медицинска помощ. Сочи и, че уврежданията на ищеца не са наложили хоспитализация, а единствено домашно лечение.