Определение № 995 от 12.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 995 гр. Благоевград, 12.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20251200500708 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. И. К., ЕГН **********, подадена чрез адв. М. М., в качеството му на управител на Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656, срещу Определение № 967 от 16.05.2025 г. по гр. д.

№ 3108/2024 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт е оставена без уважение подадена от жалбоподателя молба за изменение на Решение № 261 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 3108/2024 г. на РС Благоевград в частта за разноските.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение, тъй като е било постановено в нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят не оспорва, че съдът не е обвързан от размера на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС, но счита, че съдилищата продължават да я използват за ориентир относно техния размер. Позовава се на съдебна практика, според която ограничението по чл.

78, ал. 5 ГПК не се прилага, само ако се установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Сочи, че според съдебната практика възнаграждението се определя по реда на чл. 2, ал. 5 от наредбата. Жалбоподателят смята адвокатското възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. не може да е прекомерно, тъй като е определено в минимален размер. Излага доводи, че възнаграждението не е прекомерно с оглед на дължимите върху него данъци и осигуровки, разходите на адвоката, осъществената адвокатска работа, фактическата и правна сложност на делото. Не споделя доводите на районния съд, който при определяне на размера на съображението е отчел, че процесуалния представител не се е явил при проведено о.с.з. Жалбоподателят сочи, че преди съдебното заседанието е била депозирана молба, за подготвянето на която е било отделено значително време и труд. Оспорва извода на районния съд, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като навежда доводи, че съдът не е изложил мотиви за нейната липса. Счита, че относно предявените искове са били изложени множество съображения, била е цитирана съдебна практика, поради което намира, че делото има сравнително 1 висока фактическа и правна сложност. Навежда аргументи, че броят на делата, които са като настоящото и съдебна практика по тях не са аргумент за липса на фактическа и правна сложност по тях. Оспорва довода на съда, че ищецът е предявил множество еднотипни дела. Моли да се отмени обжалваното определение и съдебното решение да се измени в частта за разноските, като се определи адв. възнаграждение в полза на едноличното адвокатско дружество в общ размер на 519,54 лв. с ДДС. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на частна жалба на "П" ЕООД, ЕИК 175074752, подаден чрез юрк. Н Л, в който се изразява становище за неоснователно на жалбата и за правилност на обжалваното определение. Излага доводи за справедливост на размера на определеното адв. възнаграждение. Счита, че разноските на процесуалния представител не са основание за изменение на решението в частта за разноските. Намира, че подадената искова молба е бланкетна. Сочи, че делото е приключило след провеждането на едно съдебно заседание. Посочва, че с Държавен вестник, бр. 14 от 2025 г. от 18.02.2025 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че съдът не е обвързан от размерите, които са посочени в наредбата. Намира, че делото е с ниска фактическа и правна сложност. Позовава се на определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., Т. К., І т. о. на ВКС. Моли частната жалба да се остави без уважение.

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество. Редовен е и постъпилия отговор.

Окръжен съд Благоевград, след като прецени доказателствата по делото и становищата на страните, приема следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба на Д.

К., подадена срещу "П" ЕООД. С нея са били предявени обективно съединени в условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 143 и чл. 147 ЗЗП. С главният иск ищецът е искал да се прогласи недействителността на договор за потребителски кредит, а с евентуалните искове той е искал да се прогласи нищожността на три клаузи от договора. Исковата молба е подадена чрез адв. М. М.. Ищецът е упълномощил Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656. Съгласно чл. 71, ал. 1, изр. 3 ЗАдв., когато адвокатското дружество е еднолично, с упълномощаването на дружеството се счита упълномощен и адвокатът, който го е образувал.

Ответникът е оспорил исковете като недопустими и неоснователни. С отговора на исковата молба е навел възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Процесуалният представител на ищеца е депозирал молба с вх. № 6549/17.03.2025 г. В нея той е изразил становище по допустимостта на исковете, по доклада на съда и по доказателствените искания. Оспорил е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, като към молбата е представил договор за правна защита и съдействие от 03.02.2025 г., въз основа на който на клиентът е била предоставена безплатна адвокатска помощ с оглед на качеството му на материално затруднено лице.

2

По делото е проведено о.с.з. на 18.03.2025 г., в хода на което не се е явил процесуален представител на ищеца. При присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв. е приложима редакцията на Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС към датата на приключване на устните състезания (виж определение № 1557 от 11.06.2024 г. по т. д. № 836/2023 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 1261 от 08.12.2023 г. по ч. т. д. № 1085/2023 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 50017 от 26.02.2024 г. по т. д. № 1873/2022 г., Т. К., І т. о. на ВКС, определение № 407 от 30.01.2024 г. по ч. гр. д. № 5049/2023 г., Г. К., І г. о. на ВКС). Устните състезания са приключили на 18.03.2025 г. С Държавен вестник, бр. 14 от 2025 г. от 18.02.2025 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно в случая е приложима актуалната редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм.

- ДВ, бр. 14 от 2025 г.).

С решение № 261 от 03.04.2025 г. по гр. д. № 3108/2024 г. на РС Благоевград е уважен главния иск и договорът за потребителски кредит е прогласен за нищожен. Затова съдът не се е произнесъл по евентуалните искове. Районният съд се е произнесъл относно разноските като: на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК е осъдил ответното дружество да заплати на Д. К. сумата от 53,18 лв. за направени по делото разноски за платена държавна такса; на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. е осъдил ответното дружество да заплати на адв. М. М. сумата от 200 лв. с вкл. ДДС – адвокатско възнаграждение.

В мотивите си съдът е посочил, че адв. М. претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Районният съд е посочил, че с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е прието, че посочените в изменената с ДВ бр. 88/04.11.2022 г. редакция на Наредба № 1/2004 г. минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС.

Районният съд е счел, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определянето на възнаграждения, че те не обвързват съда и че следва да се съобразяват интереса, вида на спора, фактическата и правна сложност на делото, извършената работа. Съдът е намерил, че в случая ако адвокатското възнаграждение се определи в минималния размер по наредбата, то би било прекомерно. Районният съд е посочил, че е съобразил реално извършената от адвоката работа, която според него се е изразила в подаването на бланкова искова молба, която е част от голям брой заведени дела, които са еднотипни, както и в подаването на писмена защита, преповтаряща доводите в исковата молба. Посочил е, че адвокатът не се е явил в първото и единствено съдебно заседание, че по делото не са били разпитвани свидетели и не са изслушвани експертизи. Намерил е, че други процесуални действия с участието на адвоката не са били осъществени, както и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, тъй като касае искове, по които има формирана трайна съдебна практика. Съдебният състав е счел, че размерите на претендираните от адвоката възнаграждения са прекомерни предвид обема на свършената от него работа и материалния интерес по делото. Приел е, че не следва да се допуска злоупотреба с правото на адвоката, който е осъществил безплатната защита. Намерил е, че разноските по делото и в частност адвокатското възнаграждение не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване. Посочил е, че ищецът е могъл да предяви исковете си в една искова молба, но ги е завел поотделно, поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата, не следва да бъде източник на 3 обогатяване. С оглед на това районният съд е намерил, че съобразно критериите на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. се явява справедливо и обосновано адв. възнаграждение в размер на 200 лв.

В срок от страна на ищеца е била подадена молба с вх. № 9486/15.04.2025 г. по реда на чл. 248 ГПК. В нея са изложени част от оплакванията, които са наведени и в частната жалба. Отправено е искане решението да се измени в частта за разноските, като адвокатското възнаграждение се определи в размер на 480 лв. с ДДС. В молбата са изложени доводи, че в случая не е налице злоупотреба с права. Ищецът Д. И. К. е посочил, че води само едно дело срещу ответника "П" ЕООД, както и че води още две дела, които обаче са срещу различни ответници. В молбата се сочи, че в диспозитива на решението е постановено адвокатското възнаграждение да бъде заплатено на адв. М. В.

М.. Отправена е молба да се приеме, че е налице очевидна фактическа грешка, понеже искането е отправено от Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656. С молбата е отправено искане решението да се измени, като в диспозитива на съдебния акт се постанови определеното адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, да се присъди на Еднолично адвокатско дружество М., БУЛСТАТ 180814656. Следователно в молбата с вх. № 9486/15.04.2025 г. са изложени доводи относно справедливия размер на адвокатското възнаграждение, но с нея е отправено и искане решението да се измени, като възнаграждението се присъди не в полза на адвоката, а в полза на адвокатското дружество.

По реда на чл. 248, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е изразил становище за неоснователност на подадената молба. Посочил е, че на 22.04.2025 г. е заплатил разноските на ищеца, както и адвокатското възнаграждение на адв. М.. Към отговорът са представени 2 бр. платежни нареждания от 22.04.2025 г.

С обжалваното определение е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Районният съд е приел, че адв. М. претендира адв. възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Посочил е, че са предявени два иска в условията на евентуалност.

Позовал се е на определение № 991 от 11.10.2023 г. по в.ч.гр.д. № 898/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград и е посочил, че по исковете е била извършена една и съща работа и са били представени едни и същи доказателства. С оглед на осъществената адвокатска работа съдът е намерил, че ако се определи възнаграждение в минимален размер съгласно наредбата, същото би било прекомерно. Посочил е, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, доколкото касае искове, по които има формирана трайна съдебна практика. Затова е намерил, че справедливо и обосновано съобразно критериите по чл. 36, ал.2 от ЗАдв. е адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което е счел, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че ищецът завел множество еднотипни дела, а е можел да предяви исковете си в една обща искова молба, поради което присъждането на разноски за адвокат по всяко от делата не следва да бъде източник на обогатяване, а следва да бъде съобразено с реално извършената работа при отчитане и на това обстоятелство. Позовал се е на определение № 1357 от 02.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1222/2024 г. на Окръжен съд – Благоевград.