Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 69 от 15.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 23/2026
Вид
Определение № 69
Подписан
15.01.2026
В сила
11.02.2026
Състав
Теодорина Димитрова, Катина Минева, Димо Колев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 69 гр. Велико Търново, 15.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

Катина Минева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно гражданско дело № 20264100500023 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 15458 от 12.11.2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, подадена от ищеца К. Г. Т., против решение № 1305 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1394/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица. С посоченото решение, постановено по реда на чл. 239 ГПК, е отхвърлен иска на К. Г. Т. против Районен съд Елена, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. за присъждане на обезщетение в размер на 6 000,00 лева за претърпени неимуществени вреди, възникнали от неравностойното му третиране по гр.д. № 154/2025г. по описа на Районен съд Елена. В съдебния акт първоинстанционния съд е посочил, че постановеното по делото решение по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване, с оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 4 ГПК. Въпреки това ищецът е подал процесната въззивна жалба, като е посочил, че атакуваното решение е недопустимо, неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до необосноваността му, както и до неправилно прилагане на материалния закон. Изложени са оплаквания, касателно необсъждането на всички доводи на ищеца и относимите доказателства. По обективираните съображения до въззивния съд е отправено искане да обезсили първоинстанционното решение, като делото бъде изпратено на компетентния първоинстанционен съд или респективно обжалваното решение да се отмени, като неправилно и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция. Изложени са съображения, касателно основателността на предявения иск.

1

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответникът по жалбата не е подал отговор по нея.

При извършената служебна проверка на допустимостта на подадената въззивна жалба Окръжен съд Велико Търново намира следното:

Постановено от първоинстанционния съд решение № 1305 от 05.11.2025 г. по гр. д. № 1394/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, което се обжалва с подадената въззивна жалба е неприсъствено. В съответствие със закона районният съд е посочил в акта си на основание чл. 236, ал. 1, т. 8, във вр. с чл. 239, ал. 4 ГПК, че постановеното по делото решение по реда на чл. 238, ал. 2 ГПК не подлежи на обжалване, поради което същото влиза в сила от датата на постановяването му. Срещу неприсъственото решение процесуалният закон предвижда специален извънинстанционен ред за защита- чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК при наличие на някое от лимитативно посочените основания по чл. 240, ал. 1, т. 1-3 ГПК или чрез иск по чл. 240, ал. 2 ГПК. Дори неприсъствено решение да е постановено при липса на предвидените в закона предпоставки тези по чл. 238 и по чл. 239 ГПК, то си остава такова. За характера на решението не може да се съди по това дали са били налице процесуалните предпоставки за постановяването му, а по неговото съдържание. Неправилно или не, това решение е влязло в сила от момента на постановяването му и настъпването на тази правна последица не зависи от преценката на въззивния съд. Поради това в случая, при подадена въззивна жалба и съответно при липса на посочване на основанията, предвидени в чл. 240, ал. 1 ГПК, настоящият състав не може да квалифицира въззивната жалба като молба за отмяна, нито може да се произнесе по съществото на спора като въззивна инстанция на основание оплакванията, изложени в жалбата- в този смисъл Решение № 164/23.07.2013 г. по гр. д. № 710/2012 г. по описа на ВКС, Г. К., I Г. О. и Определение № 148/11.04.2011 г. по ч. гр. д. № 6/2011 г. по описа на ВКС, г.к., І г.о.

При постановено неприсъствено решение от първоинстанционния съд не е налице процесуална възможност правилността на решението да бъде ревизирана извън рамките на законоустановената защита срещу такова решение по чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Аргумент в същата насока е и предвиденото от законодателя в чл. 239, ал. 2 ГПК, че неприсъственото решение не се мотивира по същество. Поради това същото не може да бъде предмет на въззивен инстанционен контрол по реда на чл. 258 и сл.

ГПК.

С оглед посочените съображения настоящият съдебен състав намира, че подадената въззивна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Мотивиран от изложеното Окръжен съд Велико Търново, първи въззивен граждански състав

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 15458 от 12.11.2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица, подадена от ищеца К. Г. Т., против решение № 1305 от 05.11.2025 г., постановено по гр. д. № 1394/2025 г. по описа на Районен съд Горна Оряховица.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 23/2026 г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд Велико Търново в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3