Решение № 232 от 15.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20235330205829 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-5697-000798/21.08.2023 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, с което на А. Р. Д., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателката, в жалбата излага аргументи за отмяна на обжалваното Наказателно постановление /НП/ като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание сочи, че е забравила да заплати застраховката, с искане да й бъде върната шофьорската книжка.

Въззиваемата страна Началник Сектор „СПС“, ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане, жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

На 10.07.2023 г. срещу жалбоподателката А. Р. Д. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, Акт № 899971/10.07.2023 год. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 10.07.2022 в 17:34 часа в гр.Пловдив на ул.“Скопие“ до № 112, управлявала лек автомобил “Пежо 307“ с рег.№ *******, лична собственост, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като регистрацията на автомобила била прекратена на 06.06.2023г., с което извършила: Управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред и виновно е нарушила чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Събраният доказателствен материал налага безспорен и категоричен извод за извършено от обективна страна от жалбоподателката Д. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на процесните дата и място е управлявала МПС, лична собственост, без същото да е било регистрирано по надлежния ред, както изисква нарушената разпоредба.

Въпреки това, в случая не се установява субективната страна на деянието по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, а именно – същото да е извършено виновно по смисъла на чл.7, ал.1 от ЗАНН. За да бъде извършено виновно, то нарушителя следва да има знание или поне да има възможност и задължение да узнае за обстоятелствата, релевантни за нарушението.

В конкретния случай видно от представеното по административната преписка справка от база данни КАТ, регистрацията на процесното превозно 2 средство е била прекратена на 06.06.2023г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. Посочената разпоредбата предвижда нарочно задължение за МВР след служебното прекратяване на регистрацията да уведоми собственика на пътното превозно средство за това обстоятелство. Видно отново от преписката, ОД на МВР – Пловдив, отдел „ОХ“, сектор „ПП“ е изпратило до жалбоподателката Д. уведомително писмо рег.№ 103000-12857/20.06.2023г., в което е посочено, че регистрацията на ППС с рег.№ ******* е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП, след уведомление от Гаранционен фонд за липса на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки това съдът намира, че не е спазено законовото изискване за уведомяване, доколкото горепосоченото уведомление не е достигнало до знанието на собственика на МПС за настъпилата служебна дерегистрация. Едва при знанието за този факт в субективните представи на дееца, може да доведе до извършване на нарушение от негова страна.

В този смисъл са и задължителните за съдилищата указания на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в което е посочен, че уведомяването на собственика на моторно превозно средство за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.

175, ал. 3 от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.

Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка "Гражданска отговорност", а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.

3

Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.

Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

От доказателствата по делото се установява, че пратката с изпратеното уведомление е останала непотърсена от адресата, т.е. писмото с уведомлението така и не е било връчено на жалбоподателката към датата на вмененото й нарушение – 10.07.2023г. Макар въззиваемата страна в своето становище да твърди, че Д. е била уведомена двукратно от Български пощи за изпратената пратка, то доказателства за това не бяха представени. В преписката се съдържа копие на едно уведомление за пратка с отбелязване, че същата е „непотърсена“. Но липсват доказателства за двукратно извършени опити за уведомяване и поне един от тях да е бил успешен и да е достигнал до адресата. Ето защо съдът намира, че не се установява нарушението на чл.140, ал.1 от ЗДвП да е извършено от санкционираното лице виновно.

Ето защо съдът намери, че макар в случая да се установиха данни за това, че жалбоподателката А. Д. е извършила от обективна страна нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то същевременно не се установи, че е извършила същото виновно.

Горното мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно и по същество – неправилно, доколкото не се установи жалбоподателката да е извършила твърдяното нарушение.

Въпреки изхода на делото и на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът не следва да се произнася относно разноските в настоящото производство, доколкото от страна на жалбоподателката не е направено изрично искане в тази насока.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 23-5697-000798/21.08.2023 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр.Пловдив, Сектор „Специализирани полицейски сили“ Пловдив, с което на А. Р. Д., с ЕГН 4

********** на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5