Решение № 61 от 20.01.2020, Административен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ /20.01.2020 година, гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВАРНА, ХXVІ състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2916 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.27 вр.чл.66 ал.3 т.2 от ЗУСЕСИФ и чл.145 и сл. от АПК и е образувано по жалба от Сдружение „Дари усмивка“ – Варна, ЕИК *********, чрез представляващия Д.М., против Решение рег.№ BG05М90Р001-2005-0097/13 от 11.09.2019г на Зам. министъра на труда и социалната политика и ръководител на управителния орган на ОП „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 в частта по т.1, подточки 1.1 и 1.4 от същото, с която на Сдружението е отказана верификация на разходи в общ размер на 5997,76лв. Сочи се, че след връщането на делото от ВАС-София на административния орган за ново произнасяне не са изпълнени дадените от касационната инстанция задължителни указания. Така досежно отказа по подточка 1.1 от Решението се поддържа, че от съдържанието на административния акт не става ясно към коя от посочените в диспозитива правни норми е относимо установеното нарушение (назначаване на част от специалистите два месеца преди стартиране на социалната услуга в нарушение на принципите за ефикасност и ефективност на разходите); сочи се, че конкретните разходи отговарят на изискванията за допустимост по чл.57 ал.1 т.1, т.2 и т.4 от ЗУСЕСИФ; твърди се, че в тази част решението е немотивирано, тъй като посочените правни основание не съответстват на изложените факти и не могат да бъдат обвързани с тях. Идентични съображения се поддържат и за оспорената подточка 1.4 от Решението, като се сочи, че ръководителят на УО не е посочил норма на националното или на европейското законодателство, която забранява верифицирането на разходи над посочения размер в раздел ІІІ т.1 от Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП „РЧР“. В обобщение се твърди, че отсъствието на ясно по съдържание волеизявление и непосочването на правно основание за формирането му представлява съществено процесуално нарушение по см.чл.146 т.3 от АПК, а липсата на мотиви е достатъчно основание за отмяна на Решението в оспорените му части, след което и в хипотезата на чл.173 ал.2 от АПК преписката да бъде върната на управляващия орган за ново произнасяне с решение за верифициране на отказаните понастоящем разходи, при съобразяване на задължителните мотиви на съда в тази насока, и с посочен срок за изпълнение.

Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В откритото съдебно заседание по същество Сдружението – жалбоподател се представлява от Д.М., която поддържа така предявената жалба и настоява за уважаването й. Представляващата заявява, че не оспорва размера на сумите по подточки 1.1 и 1.4 от Решението; сочи, че в проектното си предложение изрично са посочили, че четирима конкретни специалисти ще бъдат назначени два месеца по-рано, за да подготвят дейността по създаване и предоставяне на една съвсем нова социална услуга във България; че възнагражденията им са заложени в заявените бюджетни разходи, а в последствие на управляващия орган са представени подробни отчетни доклади за извършените от тях дейности през тези два месеца; че са представили всички необходими документи по отношение възнаграждението на експерт-психолога Н.Г.; прави и възражение за прекомерност на претендирания размер на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна и настоява за редуцирането му до минимума по чл.78 ал.5 от ГПК. С писмено становище с.д.№18649/16.12.2019г излага мотивирани съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на ИАА в оспорените му части.

С отговора си по жалбата ръководителя на УО на ОП „РЧР“ 2014-2020 в Министерството на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. По първото възражение на Сдружението-жалбоподател излага, че в проектното им предложение като начало на дейността е посочен 30.07.2017г; в предложението липсва посочване на подготвителните дейности, за които Сдружението твърди, че са били извършени от служителите му в двумесечния период, за който е отказана верификация на разходите за трудови възнаграждения; с проектното предложение е предвидено финансиране за такива за 16 месеца само за социален работник и педагог; подчертава се, че подготвителните дейности следва да бъдат осъществени не от служители, специално назначени за изпълнение на интегрираната услуга (сътрудник социални дейности, педагог, социален работник и психолог), а от ръководителя и екипа по изпълнение на проекта (ръководител, счетоводител, координатор и технически сътрудник), за чиито възнаграждения са предвидени отделно средства в бюджета му. В тази връзка се сочи, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ няма за цел подпомагане дейността на ЮЛ или друга организация, а представлява използване на публичен финансов ресурс за постигане на публични цели. По второто възражение се излага, че при липса на представени от Сдружението доказателства за определяне на по-висок размер на часовата ставка на експерт-психолог Н.Г., управляващият орган е признал възнаграждението й до максимално допустимия размер на часовата ставка по реда на раздел ІІІ, т.1.2 от Методологията за регламентиране на възнагражденията по ОП „РЧР“ 2014-2020. Претендира се отхвърляне на неоснователната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл.78 алл.8 от ГПК вр.чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл.експерт Антон Т., който оспорва жалбата и настоява за отхвърлянето й, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмени бележки с.д.№18687/17.12.2019г излага мотивирани съображения за неоснователност и недоказаност на всяко от възраженията на Сдружението.

След преценка на събраните в производството доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на Административен договор рег.№ BG05M9OP001-2.005-0097-C01 от 30.03.2017г между

МТСП чрез представляващия го ръководител на управляващия орган на ОП „РЧР“ 2014-2020 и Сдружение „Дари усмивка“ представлявано от Д.М. като бенефициент стр.(13-35 по делото), ръководителят на УО предоставя на Сдружението безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 230 856.60лв по ОП „РЧР“ 2014-2020, приоритетна ос №1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ и приоритетна ос №2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“, с предмет – изпълнение на проект BG05M9OP001-2.005-0097 „Иновативен комплексен модел за активно включване чрез обучения, насърчителни мерки за пълноценна заетост и осигурен достъп от Център за специална детска образователна подкрепа“. Съгл.т.2.2.3 срокът на изпълнение на проекта е 18 месеца, считано от датата на сключване на договора, който влиза в сила от датата на последния подпис на страните, т.е. от 30.03.2017г, от която дата започва и изпълнението на дейностите по договора – същата дата е посочена и в проектното предложение на Сдружението (стр.55). Според т.2.2.4 от договора бенефициентът изпълнява проекта съгласно одобреното проектно предложение, в обема и вида, посочени в него, условията за изпълнение, утвърдени с условията за кандидатстване по процедура за подбор на проекти BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“, Ръководство за бенефициенти за изпълнение на договори по процедура BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“, клаузите на договора и приложенията към него.

Съгл.т.3.3.7 УО извършва междинни и окончателни плащания на базата на действително извършени и верифицирани разходи и след представяне на първични разходооправдателни документи при условията на чл.60-64 от ЗУСЕСИФ. В т.3.3.18 на договора са изброени приложимите подзаконови нормативни актове. С анекс от 14.06.2017г е увеличена предоставената на бенефициента минимална помощ от общата стойност на договора – от 173 739.31лв. на 216 569.31лв., съответно са намалени сумите за партньорите му; с анекс от 03.09.2017г е увеличен срокът на договора – от 18 на 20 месеца.

Началото на настоящото производство е поставено с депозирано от бенефициента до управляващия орган искане за междинно плащане №1 от ИСУН 2020 и технически отчет с отчетен период от 30.03.2017г до 30.09.2017г. Общата сума, претендирана за верификация, е била в размер на 38 473.32лв, от която с Решение рег. № BG 05M9OP001-2.005-0097/3 от 26.02.2018г е верифицирана сумата 29 272.03лв, и е отказана верификация на сумата 9 201.29лв., включително:

1). По т.2.1 сума в размер на 5 821.36лв. - Бюджетен раздел I. Ред 2.1 „Разходи за трудови възнаграждения и възнаграждения, определени по реда на ЗДСл на физически лица - персонал на услугите, финансирани по Компонент 2 и пряко ангажирани с предоставяне им, вкл. осигурителните вноски, начислени за сметка на осигурителя върху договореното възнаграждение“. Прието е, че изпълнението на дейността е предвидено по плана за изпълнение да стартира на 30.07.2017г., а бенефициентът е назначил част от екипа от специалисти в иновативната „Детската академия“ преди реалното стартиране на дейността, като са сключени трудови договори с: управител Д.М., считано от 01.06.2017г., сътрудник социални дейности Р.К., считано от 01.06.2017г.; педагог Р.Г., считано от 08.06.2017 г., социален работник А.Д., считано от 09.06.2017 г., и психолог К.Х., считано от 18.07.2017г. Прието е, че назначаването на специалистите два месеца преди стартиране на услугите нарушава принципите за ефективност и ефикасност на разходите. Посочено е, че УО е изискал от бенефициента допълнителни разяснения, каквито са представени, но те не предоставят на УО необходимата увереност за целесъобразност на извършените разходи произтичащи от извършената работа от посочените лица, поради което на осн.чл.64 ал.1 вр.чл.62 ал.2 и ал.3 от ЗУСЕСИФ, УО не е верифицирал разходи за възнаграждение на назначения на трудов договор персонал за периода от 01.06.2017 г. до 31.07.2017 г. вкл. – за м.06.2017г. в размер на 2 713.59лв. и за м.07.2017г. - 3 107.77 лв.; и 2). По т.2.4 сума в размер на 176.40 лв. - Бюджетен раздел V, ред 9. 6.

„Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде“. УО е посочил, че за отчетените разходи за възнаграждения на експерт - психолог Н.Г. за м.09.2017г. определя максимално допустим размер на часовата ставка на база на последните актуални публикувани данни на Националния статистически институт за размера на средната работна заплата за страната за съответната икономическа дейност, изчислен съгласно Раздел III, т. 1.1 от Методологията и на база средна работна заплата за икономическа дейност „Хуманно здравеопазване и социална работа“ в размер на 6.18лв. за периода от м.08.2016г до м.07.2017г, поради което УО не е верифицирал разходи за възнаграждения на психолога за м.09.2017г. в размер на 176.40лв.; в т.2.2 и в т.2.3 са описани и останалите неверифицирани суми и основанията за това.

С решение №4611/06.07.2018г по адм.д.№3033/2018г по описа на АС-СГ жалбата на Сдружение „Дари усмивка“ против това Решение от 26.02.2018г е отхвърлена изцяло. С решение № 11319/23.07.2019г по адм.д.№12896/2018г на ВАС-София, VІІ отд., това решение е отменено, отменена е и цялата т.2 от Решение рег. № BG

05M9OP001-2.005-0097/3 от 26.02.2018г с отказа за верификация на общо 9 201.29лв., и преписката е изпратена на ръководителя на УО на ОП „РЧР“ за ново произнасяне по постъпилото искане №1 от Сдружението за отчетния период 30.03.2017г – 30.09.2017г, като му е определен 90-дневен срок за това. Касационният съдебен състав е приел, че отказът за верификация е обективиран в четирите пункта на т.2 от Решението, към всеки от които са изложени фактически основания – липсват обаче посочени правни норми, които определят като недопустим разход възнагражденията на назначения на трудов договор персонал от Сдружението за периода от 01.06.2017г до 31.07.2017г, и на назначения специалист-психолог за м.09.2017г. Съдът е приел, че липсата на посочено годно правно основание за отказ за верифициране на заявените разходи прави оспореното Решение на УО материално незаконосъобразен акт – пропуски, които са съществени и обуславят отмяната му само на това основание.

Разпечатката съдържа 23 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91e6233a-3018-4f99-9c62-b554a41856ce