Решение № 88 от 12.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Бургас, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242100501778 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл.ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „АПС Бета България“ЕООД с ЕИК203374133 ,представлявано от юрисконсулт Борис Тихолов против съдебно решение № 1914 от 29.04.2024г.постановено по гр.д.№2684/2024г.по описа на БРС,с което съдът е

ОТХВЪРЛИЛ предявеният на основание чл.422 от ГПК иск за приемане на установено, че Е. Б. Е., с ЕГН **********, с адрес гр. Б., кв. „Д. Е.“, ул. „М.“ № *, дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Триадица”, бул.”България” № 81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, сумата в размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща главница по договор за паричен заем № ***, сключен на 14.04.2019 г. между “Сити кеш” ООД и длъжника, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.03.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 368, 26 лева /триста шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2019 г. до 14.10.2020 г. по сключения договор за заем, сумата от 241, 66 лева /двеста четиридесет и един лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава по сключения договор за заем, дължима за периода от 14.10.2020 г. до 08.03.2024 г., за които вземания е издадена Заповед №855 от 13.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№1611/2024 г. на Районен съд – Бургас.

С въззивната жалба решението на БРС е оспорено като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.Твърди се,че в първоинстанционното производство ищецът-жалбоподател е представил писмени доказателства за това,че кредитодателят „Сити кеш“ООД е наредил сумата,представляваща главницата по договора за кредит,в полза на ответницата Е. Б.

1

Е..Договорът за потребителски кредит е бил сключен при спазване на изискванията на ЗПК,ЗЕДЕП и ЗПФУР.Моли се съдът да вземе предвид,че разпоредбата на чл.13 ал.4 изл.второ ЗЕДЕП допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен ,като извод в тази насока може да се направи чрез тълкуване на чл.11 ал.2 от ОУ към договора за потребителски кредит,съгласно който с натискането на бутон „изпрати“,заемателят декларира,че приема така предоставените му условия.Това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи ,при условията,при които те са предоставени.Следва да се има предвид и клаузата на чл.18 ал.3 от ОУ. Отправеното до въззивната инстанция искане е за отмяна на решението на БРС и уважаване на иска от въззивния съд.Няма доказателствени искания,претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответницата Е. Б. Е. чрез назначения и от съда особен представител Стефан Кенов от БАК, който е депозирал в законоустановения срок писмен отговор. Въззиваемата страна е оспорила въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище,че решението на БРС е правилно,законосъобразно и обосновано.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение,а решението на БРС потвърдено като правилно,законосъобразно и обосновано.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество ,редовно уведомено,не се представлява.

Представено е писмено становище от пълномощника му,с което се поддържа въззивната жалба,няма доказателствени искания,претендира разноски.

В съдебно заседание въззиваемата Е. Е.,редовно уведомена чрез особения си представител,не се явява.Представлява се от особения представител адв. Кенов,който оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено в обжалваната част.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.

По основателността на въззивната жалба съдът намери следното:

Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по отношение на ответницата Е. Е.,че дължи на ищеца“АПС Бета България“ЕООД дължими по договор за потребителски кредит суми,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№1611/2024г.по описа на БРС.

Районният съд е приел,че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан,тъй като по делото не е било установено,че страните са сключили договор за предоставяне на кредит № *** от 14.04.2019 г. ,както и поради непредставяне на доказателства,установяващи безспорно,че ответницата е получила процесната сума,представляваща предоставен кредит по посочения договор от 14.04.2019г.

Ищецът е твърдял,че описаният в исковата молба договор за кредит № *** от 14.04.2019 г. е сключен при условията на ЗПФУР. Правилно районният съд е приел, след анализ на процесния договор за потребителски кредит,че същият е за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по смисъла на чл.6 и §.1 от ДР на ЗПФУР.

Въззивният съд изцяло споделя становището на БРС,че при договорите за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен на докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете за правото на отказ от договора на потребителя; че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.18, ал.1 от ЗПФУР/.

Правилно и законосъобразно районният съд от правната страна на спора е приел,че за доказването на електронните изявления чл.18, ал.2 от ЗПФУР препраща към Закона за електронния документ и електронния подпис /изм. ДВ бр. 85 от 2017 г. – Закон за 2 електронния документ и електронните удостоверителни услуги/,като в случая следва да намерят приложение разпоредбите на ЗЕДЕУУ,относими към електронното изявление и електронен документ/чл.2 ал.1 и чл.3 ал.1 и ал.2 ЗЕДЕУУ,чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.).

Тъй като по делото не е имало твърдения и доказателства процесният електронен договор за потребителски кредит да е бил подписан от страните с квалифициран електронен подпис,БРС правилно е приел,че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ,която допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.

Неоснователни са оплакванията на въззивното дружество,че районният съд неправилно е приел,че процесният договор за потребителски кредит не е бил сключен при спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ и ЗПФУР. Въззивният съд споделя становището на БРС,че ищецът не е ангажирал доказателства за подписване на документа от ответницата чрез натискане на бутона „изпрати“, така както е описано в общите условия. Съгласно чл.11 ал.2 от представените по делото ОУ,с натискането на бутона „изпрати“ в уеб стайта на заемодателя, заемателят декларира,че приема така представените му условия и това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от представените му документи,при условията,при които са му били предоставени.Доказателства за извършване на посоченото в чл.11 ал.2 от ОУ действие- натискане на бутона „изпрати“ въззивната инстанция не установи да са ангажирани от ищеца,във въззивната жалба също не се сочат такива представени,но необсъдени от БРС доказателства.

БОС споделя изцяло извода на БРС,че ищецът не е доказал по делото да е изпълнил задълженията по чл.18, ал.1, т.1 и 2 от ЗПФУР.

Неоснователна е въззивната жалба и в частта,в която е оспорен изводът на БРС за това,че не са ангажирани доказателства установяващи,че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави на заемателя заемната сума. Представеният документ/л.82 от делото на БРС/ няма характера на разписка за получаване на сумата,а удостоверява извършването на паричен превод от заемодателя към EasyPay, с нареждане за плащане на сумата на заемателката Е. Е..Ищецът не е представил документ,имащ характера на разписка,който да удостоверява по несъмнен начин,че Е. Е. е получила лично сумата от офис н а EasyPay. Ето защо,правилно БРС е приел,че нареждането на сумата от заемателя към EasyPay представлява само индиция,подкрепяща твърдението на ищеца, че ответницата е получила посочената сума,но доказателства за реалното получаване на сумата от Е. Е. ищецът не е представил,въпреки предоставената му възможност и дадените от съда указания по разпределението на доказателствената тежест.

По изложените мотиви и при споделяне на мотивите на БРС в обжалваното решение,към които препраща на основание чл.272 ГПК, БОС намери въззивната жалба за неоснователна,а обжалваното решение- за правилно, законосъобразно и обосновано,поради което същото следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от въззивното обжалване,направените от въззивното дружество разноски,включително и за възнаграждението на особения представител на въззиваемата Е. следва да бъдат понесени от въззивника,поради което съдът не присъжда разноски.

Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 1914 от 29.04.2024г.постановено по гр.д.

3

№2684/2024г.по описа на БРС.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4