Решение № 91 от 12.06.2024, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Ихтиман, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ШЕСТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Юлиана Ив. Толева при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Юлиана Ив. Толева Административно наказателно дело № 20241840200112 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. В. ЕГН: *, адрес: гр. *, ул. „*“ * чрез пълномощник – адвокат А. С. срещу Резолюция за прекратяване на административно наказателно производство

№ BG27102023/5800/Р81452/15.02.2024г., издадена от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с която на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН е прекратено административно наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН № БГ27102023/5800/Р81452/27.10.2023г. като е прието, че в административно наказателното производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение.

Жалбоподателят е изложил съображения за незаконосъобразност на постановената резолюция за прекратяване на административно наказателното производство. Счита, че в случая липсата на свидетел при съставяне на акта за установяване на административно нарушение не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото при начина, по който е установено нарушението актосъставителят има ролята на приносител на информация, тъй като данните, индивидуализиращи нарушението се генерират автоматично от система след въвеждане на данните на моторното превозно средство.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника, който изразява съгласие делото да се гледа в отсъствие на страната и в негово, поддържа жалбата. Излага съображения по съществото на спора. Иска от съда да се произнесе с решение, с което да отмени като 1 незаконосъобразен атакувания акт и да му присъди сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание административно наказващият орган, редовно призован, представлява се от процесуален представител по пълномощие, който оспорва жалбата и иска от съда да я остави без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претенцията на насрещната страна за разноски за адвокатско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Предвид правомощията си настоящата инстанция, констатира, че жалбата е процесуално допустима - депозирана е от надлежно легитимирана страна, в преклузивния 14-дневен срок за обжалване по чл. 54, ал. 7 вр чл. 59, ал. 2 ЗАНН /видно от входящия номер на жалбата при АНО и известие за доставяне/ и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Предвид вида на обжалвания акт – резолюция за прекратяване на административно наказателното производство и качеството на жалбоподателя – нарушител, съдът намира за необходимо да изложи доводи, обуславящи правния интерес на нарушителя от подаване на жалбата, инициирала настоящото производство.

В исторически план съдебният контрол върху резолюцията за прекратяване на административно наказателното производство е предвиден за първи път в Закона за изменение и допълнение на ЗАНН, обн. в Държавен вестник, бр.

109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. Съгласно мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ЗАНН /л. 12-14 от мотивите/ една от целите на предложените изменения е осъвременяването уредбата на някои традиционно съществуващи институти, в т.ч. и резолюцията за прекратяване на административно наказателното производство.

Разпоредбата на чл. 54, ал. 6 от ЗАНН визира субектите, на които следва да се връчи препис от резолюцията за прекратяване, като в точка първа на разпоредбата е посочено, че препис се връчва на лицето срещу което е съставен АУАН. В мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на ЗАНН волята на законодателя да признае правен интерес на нарушителя да обжалва резолюцията е недвусмислена и ясно посочена. Съгласно изложеното в мотивите правният интерес на жалбоподателя следва да бъде признат, тъй като при редица хипотези, фактът на нарушението е установен по несъмнен начин, но лицето не подлежи на санкция, но установяването в мотивната част на резолюцията на извършено административно нарушение, би имало, както репутационни щети, така и би дало основание на други субекти да търсят отговорност, в това число и гражданска, дисциплинарна от нарушителя.

В настоящия случай, административно наказателното производство е прекратено с мотив за допуснато съществено неотстранимо процесуално нарушение, а не с аргумент, че деянието, описано в АУАН не съставлява административно нарушение или че не е извършено. Следователно самото нарушение като фактически състав не е отречено в атакувания акт на АНО, което, с оглед волята на законодателя, обуславя правния интерес на нарушителя да може да упражни съдебен контрол върху резолюцията, с която е прекратено административно наказателното производство.

2

От фактическа страна:

На 27.10.2023г. в 15:12:45ч. в направление излизане от територията на Република България на ГКПП „*“ пристигнало ППС с рег. №SK8509BJ с обща техническа допустима максимална маса на пътния състав над 3,5 т., управлявано от А. В.. След извършена проверка на ППС * на длъжност „старши инспектор“ в ТД Митница София, с място на работа митнически пункт „*“ съставил на основание чл. 167, ал.3б, т. 2 вр. чл. 189е, ал. 1 от ЗДвП акт за установяване на административно нарушение № BG27102023/5800/Р81452 на А. В., ЕГН: **********, с адрес: с. *, ул. „*“ затова, че при движение на ППС на 12.10.2023г. в 20:20:32ч. по път А-1, отсечка 54+150 Тунел „Траянова врата“, установено с контролно устройство № 20031 (АПИ), за процесното ППС била дължима, но не била заплатена пътна такса съгласно чл. 10, ал.1, т. 2 от ЗП. За нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал.3 от ЗДвП.

Препис от акта бил връчен срещу подпис на жалбоподателя, който го подписал без възражения.

С резолюция за прекратяване на административно наказателното производство № BG27102023/5800/Р8-1452/15.02.2024г., издадена от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 54, ал. 1, т. 7 от ЗАНН било прекратено административно наказателното производство, образувано със съставянето на АУАН № БГ27102023/5800/Р8-1452/27.10.2023г.. като било прието, че в административно наказателното производство е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение – АУАН бил съставен в отсъствие на свидетели.

Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, както и от писмените доказателства, събрани в хода на съдебното следствие.

От правна страна:

В административнонаказателното производство съдът е длъжен служебно за издири обективната истина чрез събиране на допустими и относими доказателства, както и приложимия материален закон. Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадените от административен орган резолюции за прекратяване на административно наказателното производство на основание разпоредбата на чл. 54, ал. 7 от ЗАНН.

Разгледана по същество депозираната жалба е неоснователна.

Съдът като извърши служебна проверка на обжалвания акт, намира, че резолюцията е издадена от териториално и материално компетентен орган, видно от представените към административно наказателната преписка заповеди /л.23-25 от д./. Резолюцията съдържа всички законоизискуеми реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗАНН, същата е подписана от длъжностното лице, което я е издало.

Спорен по делото е въпросът дали при съставяне на АУАН е допуснато съществено и неотстранимо процесуално нарушение, което е дало основание на АНО да прекрати административно наказателното производство.

В резолюцията АНО е приел, че тъй като акта за установяване на 3 административно нарушение е съставен в отсъствие на свидетели в противоречие с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то е налице съществено нарушение на процедурата, което не може да бъде отстранено на последващ етап от административно наказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 3б, т. 2 ЗДвП длъжностите лица от Агенция „Митници“ осъществяват контрол върху заплащането на таксите по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата за съответната категория моторно превозно средство, което е пристигнало на ГКПП като съставят и връчват актове за установяване на административни нарушения по чл. 178, ал.3 и 3а ЗДвП, както и предоставят възможност за заплащане по банков път, чрез картово плащане или в брой на таксите, дължими за преминаване по платената пътна мрежа на Република България.

Разпоредбата на чл. 189е, ал. 1 ЗДвП от своя страна предвижда, че актовете за установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3- 3в ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал.

3- 3б. и чл. 167а, съобразно тяхната компетентност.

В съставения АУАН е вписан единствено актосъставител – служител на ТД „Митници София“, митнически пункт „*“.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Една от основните гаранции за законосъобразното упражняване на правомощията на актосъставителя, предвидени в процесуалния административнонаказателен закон, е изискването актът да бъде съставен в присъствието на свидетели и да е подписан от същите /арг. от чл. 40, ал.1, ал2 и ал. 3 от ЗАНН/. Функциите на свидетелите са да съдействат на актосъставителя да установи обективната истина, да следят за достоверното отразяване на фактическите обстоятелства, при които е извършено твърдяното административно нарушение и да бъдат източник на гласни доказателствени средства по разследване на спорните обстоятелства от наказващия орган, както и в производството по оспорване на издаденото НП пред съда.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 - 4 от ЗАНН предвижда в присъстването на кои лица се съставя акта. Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, акта за установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в присъствието на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка.

Втората категория са свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта Третата категория свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на 4 изготвяне на акта. Прибягването до последната група свидетели е винаги по изключение, поради което законодателят е предвидил императивно да са двама. Последното именно дава гаранция на уличеното лице за законосъобразност на започналото административнонаказателно производство и за да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя.

В настоящия случай моментът на извършване и на установяване на нарушението не съвпадат, нарушението е било извършено в един по - ранен момент от датата на установяването му, респективно съставяне на АУАН.

Тоест касае се за липса на свидетел при установяване на нарушението, респективно свидетели при съставянето на АУАН в случай, че нарушението е установено в отсъствие на свидетел.