Решение № 683 от 23.11.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Б., 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Катрин Ат. Везенкова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100664 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от К. К. С., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Б., ул. "ТА. *** против „Д.К.“ АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***, бул. „Х.К.“ № 43, представлявано от изпълнителния директор и.И. З..

Ищецът заявява, че с изпълнителен лист /ИЛ/ от 08.01.2014г., издаден по ч.гр.д. № 2393/2013 г., по описа на Районен съд Б., в полза на „Д.К.“ АДСИЦ, неговият баща и наследодател К. К.ов С. бил осъден да заплати общата сума от 1829,31 лв. Сочи, че горепосоченото вземане произтичало от Договор за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" от 21.05.2004г. Навежда, че въз основа на издадения в полза на „Д.К.“ АДСИЦ ИЛ било образувано изп. д. № 238/2014г. по описа на Т. В. Н. срещу неговия баща и наследодател К. К.ов С.. Излага, че баща му починал на 12.08.2019г., като приел наследството му по описа съгласно Решение № 11282 от 29.11.2019г. на РС-Б., постановено по гр.д. № 3017/2019г. Поддържа, че изпълнителните действия по изп.д. № 238/2014г. по описа на Т. В. Н. не били валидни, тъй като посоченият съдебен изпълнител бил с район на действия София и нямал компетентност да извършвал действия спрямо длъжник с постоянно местожителство в друг район. Заявява, че впоследствие при ЧСИ В. Т. на 23.04.2019г. било образувано ново изп.д. № 142/2019 г., като смята, че била изтекла абсолютната 10-годишна давност за вземането по смисъла на чл. 112 ЗЗД. Смята, че към момента на образуване на новото изп.д. № 142/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т. били изтекли повече от 5 години от издаване на ИЛ. Поддържа, че вземанията на ответника по процесния ИЛ били погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД, изтекла в периода 08.01.2014г.08.01.2019г.

Ответникът изцяло оспорва предявения иск. Тази си процесуална позиция обосновава с доводи, че давността по отношения на вземанията по процесния ИЛ е била прекъсвана. В тази връзка сочи, че погасителната не е била изтекла. Счита, че новото изп.д. № 142/2019 г. по описа на ЧСИ В. Т. било образувано преди изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок. Заявява, че за вземането не била приложима разпоредбата на чл. 112 ЗЗД.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна 1 страна:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника общата сума от 1829,31 лв., представляваща сбор от сумите по изпълнителен лист от 08.01.2014г., издаден на основание чл. 416 ГПК, по ч.гр.д. № 2393/2013 г., по описа на Районен съд Б., в полза на „Д.К.“ АДСИЦ.

От данните по делото може да се заключи, че предявената претенция е допустима, тъй като ищецът има правен интерес от търсената с нея защита. В тази връзка следва да се изтъкне, че чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (в случая погасяване на правото на принудително изпълнение поради настъпила погасителна давност; водещо до отпадане на процесното изпълняемо право, а именно настъпила петгодишна погасителна давност).

Уважаването на посочената искова претенция е предпоставено от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ че бащата и наследодателят на ищеца К. К.ов С. е бил осъден да заплати сумите, предмет на издадения Изпълнителен лист от 08.01.2014г. по ч.гр.д.№ 2393/2013 г., по описа на РС-Б., 2/ наличието на образувани въз основа на процесния ИЛ изпълнителни производства, 3/ вземанията по ИЛ са погасени по давност, и 4/ да не са извършвани изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. В тежест на ответника е да установи извършването на изпълнителни действия, които прекъсват или спират петгодишния давностен период, респ. наличието на други обстоятелства, водещи до запазване действието и възможността за принудително осъществяване на притезанията, предмет на издадения Изпълнителен лист.

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Безспорни са по делото следните обстоятелства:

1/ Че на 08.01.2014г. по ч.гр.д.№ 2393/2013 г., по описа на РС-Б. бил издаден ИЛ в полза на ответника „Д.К.“ АДСИЦ, с който бащата и наследодател на ищеца К. К.ов С. е бил осъден да заплати на „Д.К.“ АДСИЦ общата сума от 1829,31 лв.;

2/ Че гореописаните вземания произтичат от Договор за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" от 21.05.2004г., по който бащата и наследодател на ищеца К. К.ов С. има качеството на кредитополучател;

3/ Че въз основа на издадения в полза на „Д.К.“ АДСИЦ ИЛ е образувано изп.д. № 238/2014г. по описа на Т. В. Н.;

4/ Че за вземанията по процесния ИЛ от 08.01.2014г. при ЧСИ В. Т. на 23.04.2019г. било образувано ново изп.д. № 142/2019 г.

Първата група възражения на ищеца, отнасящи се за недействителност на договора за издаване и използване на кредитна карта "EUROLINE" от 21.05.2004г. и за погасяване на процесните вземания по давност преди издаване на процесната заповед за изпълнение, са недопустими и не следва да се разглеждат в настоящето производство. Това е така, защото са преклудирани предвид влизането в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№ 2393/2013г. по описа на РС-Б..

Възражението на ищеца за прилагане на абсолютната давност по реда на чл. 112 ЗЗД е неоснователно. Това е така, защото същата не се прилага по отношение на заверени правоотношения, каквото е процесното (вж. Решение № 4/20.04.2021г. по конституционно 2 дело № 1/2021г. на Конституционния съд).

Спорно по делото е обстоятелството кое е последното извършено изпълнително действие, което е прекъснало или спряло петгодишния давностен период по чл. 110 ЗЗД.

Фактологията, значима за произнасянето по изясняване на това спорно обстоятелство се изяснява от материалите по горецитираните изпълнителни дела, копия от които са приети като писмени доказателства. Те не са оспорени от никоя от страните и от тяхното съдържание се констатира, че:

- Изпълнителният лист, посочен от ищеца, действително е бил издаден срещу неговия наследодател и баща К. К.ов С. и в полза на ответника „Д.К.“ АДСИЦ, за процесните вземания. Изпълнителното основание, послужило за неговото издаване, е влязла в сила заповед по чл. 410 ГПК.

- Първото изпълнително дело за събирането на вземанията по изпълнителния лист (изп.д. № 238/2014г. по описа на ЧСИ Т. В. Н.) е започнало на 14.03.2014г., въз основа на молба, подадена от кредитора по него „Д.К.“ АДСИЦ.

- С тази молба е било поискано осъществяване на изпълнителни действия (запор върху трудово възнаграждение, запор върху банкови сметки и други вземания на длъжника към трети лица), като на органа по принудителното изпълнение, на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, е било възложено и сам да определя начина на изпълнението.

Тук е мястото да се отбележи, че първото изпълнително дело е образувано валидно. В тази връзка неоснователни са възраженията на ищеца, че действията на ЧСИ Т. В. Н. не били валидни, тъй като посоченият съдебен изпълнител бил с район на действия София и нямал компетентност да извършвал действия спрямо длъжник с постоянно местожителство в друг район. Това е така, защото към дата на образуване на първото изп.д. (14.03.2014г.) е била в сила разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), според която молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него. Следователно съгласно действащата към 14.03.2014г. редакция на разпоредбата на чл. 427, ал. 1, т. 2 ГПК първото изп.д. е било образувано валидно.

- От страна на съдебния изпълнител Т. В. Н. са били предприети действия по проучване на имущественото състояние на длъжника (чрез справки от Агенцията по вписванията, от НАП, от Пътна Полиция гр. София), и по връчване на покана за доброволно изпълнение.

- На 19.03.2014 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение.

- С поканата длъжникът е уведомен, че са му били наложени запори върху вземанията по банковите му сметки.

- На 19.03.2014г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в Обединена Българска Банка“ АД, „Юробанк България“ АД, „ЦКБ“ АД

- На 19.11.2015г. е подадена молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. ЧСИ е извършил справка за регистрирани трудови договори на длъжника, от която е установил, че длъжника не работи, поради което не наложил и запор върху трудово възнаграждение.

- На 13.06.2017г. е подадена нова молба от взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника или неговата пенсия или върху други вземания на длъжника от трети лица, в това число и върху авоарите от установените банкови сметки. ЧСИ е извършил справка за регистрирани трудови договори на длъжника, като отново установил, че няма регистрирани такива.

- Въз основа на молбата от 13.06.2017г. била направена от ЧСИ и справка от БНБ за банковите сметки на длъжника.

- На 15.06.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска Банка“АД.

- На 06.02.2019г. е подадена молба от взискателя за извършване на справка в НОИ и БНБ на 3 наследниците на длъжника и налагане на запори, както и опис на движими вещи в жилищата на наследниците на длъжника. Върху молбата ЧСИ посочил, че длъжникът не работи, както и че няма новооткрити банкови сметки.

- Изпълнителните действия с практически ефект по първото изп.д. № 238/2014г. по описа на ЧСИ Т. В. Н. са били наложените на 19.03.2014г. и на 15.06.2017г. запори върху банковите сметки на длъжника.

- На 25.02.2019г. постъпила молба от взискателя за препращане на изпълнителното дело на ЧСИ В. Т., с район на действие – Б. и извършване на опис и насрочване на продан на движими вещи в жилището на длъжника. Върху молбата ЧСИ Т. В. Н. разпоредила да се прехвърли делото на ЧСИ Тозева за продължаване на изп.действия.

- С разпореждане от 13.05.2019г. ЧСИ В. Т. образувал изп.д. № 142/2019г. по описа на неговия опис, като с разпореждането било постановено да се извършат действия по чл. 18 ЗЧСИ.

- На 29.05.2019г. новият съдебен изпълнител Тозева насрочила опис на движими вещи в жилището на длъжника за 05.08.2019г. от 10:30 ч. в гр. Б..

- На 05.08.2019г. бил съставен протокол от ЧСИ, с който отсрочил насрочения опис на движими вещи поради нередовно уведомяване на длъжника.

- На 13.01.2020г. бил съставен протокол от ЧСИ, с който отсрочил насрочения опис на движими вещи за същата дата от 13.01.2020г. от 10:30 часа поради неплатени авансови вноски.

- На 16.10.2020г. постъпила молба от взискателя за извършване на справка от НОИ и БНБ, налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и неговите банкови сметки, както и насрочване на опис на движими вещи в жилището му.

- От направените справки се установило, че длъжникът К. К.ов С. е починал на 12.08.2019г.