Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 24.07.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 703/2022
Вид
Решение № 486
Подписан
24.07.2023
В сила
21.08.2023
Състав
Нели Делчева Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.500 ал.1 т.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. гр. Хасково, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640100703 по описа за 2022 година

Предявен е от ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67 А, представляван от изпълнителните директори М. С. М. - Г. и П. В. Д., чрез юриск.И. К., против В. Д. И. с ЕГН:********** от гр.**************, иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, вр. чл. 500 ал.1, т.3 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника било образувано ч.гр.д.№2634/2021г. по описа на РС-Хасково. Поради подадено възражение от длъжника против издадена заповед за изпълнение на парично задължение, ищецът предявява на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

Твърди се, че на 18.01.2017г. в гр.Хасково, местност „Паша чаир“ под вторични суровини, ответникът като водач на лек автомобил „**********/ с рег.№*****, при заобикаляне на лек автомобил „************“ с рег.№*******, собственост на А. И.

Ч., не оставил достатъчно странично разстояние и го ударил.

За настъпилото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1624417 от 24.01.2017г. В хода на разследването станало ясно, че водачът В. Д. И. напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата. Спрямо него било взето административно отношение и съставен акт.

Към датата на застрахователното събитие отговорността на водача на лек автомобил „***********“ с рег.№***** била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Лев Инс“ АД, полица №BG/22/116000979438, със срок на валидност от 29.03.2016г. до 29.03.2017г.

Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищцовото дружество била образувана щета №2601-5060-17-300816. При оглед на увредения лек автомобил 1 били констатирани увреждания по огледало странично ляво ел. с нагревател /без мигач/. В съответствие с установените като вид и степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка било изплатено на собственика на увреденото МПС застрахователно обезщетение в размер на 183,66лв. с платежно нареждане от 08.02.2017г.

На основание чл.500 ал.1 т.3 от КЗ с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът придобил правота на регрес срещу виновния водач до размера на платеното обезщетение от 193,66лв. /обезщетението и ликвидационните разноски от 10лв./.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 193,66лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата. Посочва банкова сметка, по която може да се заплатят присъдените в настоящото производство суми. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК назначеният на ответника особен представител депозира отговор на исковата молба, като заявява, че счита иска за допустим и основателен. Следвало да се уважи иска, като се отхвърли искането за присъждане на съдебни разноски, на основание чл.78 ал.2 от ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното :

От протокол за ПТП от 24.01.2017г. се установява, че на 18.01.2017г. е възникнало ПТП в гр.Хасково, местност „Пашачаир“ /под вторични суровини/. В протокола е описан механизма на възникналото ПТП, като е отразено, че ответникът при заобикаляне на паркиран лек автомобил не оставя достатъчно странично разстояние и го удря. От описаното в протокола за ПТП става ясно, че и на двата амтомобила са счупени левите огледала. Видно от приложената застрахователна полица от 29.03.2016г. за управлявания от ответника л.а. е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ищцовото дружество, валидна от 29.03.2016г. до 29.03.2017г. След възникналото ПТП е образувана щета по заведената претенция по застраховка „Гражданска отговорност”. На 08.02.2017г. на собственика на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 183,66лв. На ответника е съставен акт за установяване на административно нарушение на 24.01.2017г. и е издадено наказателно постановление на 15.02.2017г., с което му е наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за нарушаване на визираните конкретни текстове от ЗДвП.

Така издаденото наказателно постановление е връчено на ответника срещу подпис на 23.05.2017г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно основателността на предявените искове :

По категоричен начин от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 18.01.2017г. е възникнало ПТП в гр.Хасково. От събраните писмени доказателства по делото по категоричен начин се установява, че именно ответникът, неспазвайки правилата за движение по пътищата при заобикаляне на паркиран лек автомобил не оставя достатъчно странично разстояние и го удря. При този удар на паркираното МПС са нанесени щети, а именно счупено е ляво огледало. Установи се също така вината на ответника за настъпване на произшествието, както и че нито е спрял, за да установи има ли нанесени щети и какви са те, нито е изчакал идването на полицейските органи. За това деяние е ангажирана и административно наказателната отговорност на ответника с влязло в сила наказателно постановление. По безспорен начин от представения платежен документ се установи, че застрахователят е изплатил 2 на собственика на увредения автомобил сумата от 183,66лв. по образуваната щета.

При тези данни по делото съдът намира предявения иск за основателен и доказан и счита, че следва да се уважи изцяло. Доколкото назначеният на ответника особен представител няма дадени пълномощия да признава предявения иск, то съдът намира за неоснователно направеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска. В същото време липсват оспорвания на претенцията на ищеца както по основание, така и по размер. Наред с което следва да се вземе предвид, че не се ангажират доказателства от ответната страна за извършено плащане, респ. липсват както твърдения, така и ангажирани доказателства за различна фактическа обстановка от описаната в исковата молба. Ето защо, съдът намира претенцията на застрахователя за основателна и доказана и счита, че следва да се уважи изцяло, като бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 193,66лв., представляваща изплатено на собственика на увредения при процесното ПТП лек автомобил обезщетение и ликвидационните разноски по щетата.

Предвид гореизложените съображения следва да се приеме за установено дължимостта на обезщетението по регресния иск, ведно със законната лихва върху същото от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в РС-Хасково до окончателното изплащане.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК и предвид изричните указания в тази насока, дадени в Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски в настоящото и в заповедното производство в размер общо на 450лв., от които 50лв. за държавна такса; 300лв. – възнаграждение за особен представител и 100лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. И. с ЕГН:********** от гр.**************, дължи на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67 А, представляван от изпълнителните директори М. С. М. - Г. и П. В. Д., сумата от 193,66лв. – главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” за настъпило ПТП на 18.01.2017г. в гр.Хасково, във връзка с настъпилите от което вреди е образувана щета №2601-506017-300816, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 17.11.2021г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед №815 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 18.11.2021г. по ч.гр.д.№2634/2021г. по описа на РС-Хасково.

ОСЪЖДА В. Д. И. с ЕГН:********** от гр.**************, да заплати на ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №67 А, представляван от изпълнителните директори М. С. М.

- Г. и П. В. Д., направените разноски в заповедното и в настоящото производство в размер общо на 450лв.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

3

Вярно с оригинала!

Секретар: М. С.

4