Решение № 4700 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4700 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Зорница Анг. Езекиева при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело № 20241100105796 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищецът Д. Р. Х. твърди в и сковата молба, че на 28.12.2023 г. около 00:24 ч. в гр.

София по ул. „Лазар Пешев“ с посока на движение от бул. „Никола Бонев“ към ул. „Сан Стефано“ се движил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“ с peг. № ******** КХ, управляван от Н. Т. К. с ЕГН **********. Същият, на около 50 метра след бул.

„Никола Бонев“ самокатастрофира в дърво, намиращо се вдясно по посока на движението, като с тези действия става причина и реализира ПТП с материални щети и пострадали лица.

В процесния инцидент е пострадал ищецът Д. Р. Х., в качеството си на пътник в лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“ с peг. № ******** КХ. За ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-756 от 28.12.2023 г., където са описани обстоятелствата и участниците в инцидента. По случая е образувано ДП № 11409/24 г. по описа на СДВР и пр. пр. № 2034/24 г. по описа на СРП. Счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“ с peг. № ******** КХ, който е нарушил законови разпоредби, визирани в ЗДвП. Непосредствено след инцидента ищецът е откаран по спешност от екип на ЦСМП в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, където е приет с оплаквания от силни болки и ограничени движения в областта на дясното бедро. След извършени прегледи, рентгенови изследвания и консултации със съответните специалисти е постановена диагноза - счупване на бедрената кост, закрито. По повод фрактурата е проведена оперативна интервенция, състояща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, на която след мануална репозиция на фрактурата на същата е поставен интрамедуларен пирон. В резултат на получените травматични увреждания ищецът 1 твърди, че е търпял болки и страдания, които са били със значителен интензитет през първият месец от възстановителния период. Процесният инцидент е променил живота му в негативна насока. От ведър и спокоен човек, Д. Р. Х. е станал сприхав и изнервен, потиснат от чувството, че е в тежест на близките си. Изпитвал страх и уплаха от случилото се. Във връзка с лечението си към този момент ищецът е извършил имуществени разходи на обща стойност 2 431,80 лв. По отношение на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“ е peг. № ******** КХ ищецът твърди, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177 със застрахователна полица № BG/23/123003617059 със срок на действие от 03.12.2023 г. до 02.12.2024 г. Понататък ищецът твърди, че сезирал ответния застраховател с писмена претенция с вх. № 21623/08.02.2024 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, но с писмо изх. № 211874/08.05.2024 г. ответникът е постановил отказ за изплащане на обезщетение по предявената претенция. В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“, ЕИК 121265177 да му заплати застрахователно обезщетение на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, както следва: 40 000 лв. - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания, вследствие на ПТП от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата; 2 431,80 лв. - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, вследствие на ПТП от 28.12.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 08.02.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

Претендира разноски в това число за адвокатска защита и съдействие.

.Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД оспорва исковете, като неоснователни и недоказани. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Счита, че процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото в ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД МПС. Счита, че исковете са прекомерно завишени по размер. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Оспорва, че евентуално получените вследствие на ПТП увреждания са довели до продължителни болки и страдания за пострадалия. Оспорва твърденията в исковата молба на ищеца, а именно, че е налице влошено емоционално функциониране, поради преживяната психотравма, която е получил, вследствие на претърпяното ПТП. Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за неоснователност на главния иск.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

От събраните по делото доказателства – писмени документи, разпит на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 320 ЦДИ“ с peг. № ******** КХ, се установява, че ищецът е пострадал от ПТП, настъпило по вина на водача на л.а. Мерцедес, управлявал ППС с несъобразена с пътните и климатичните условия скорост, като при извършване на мА.ра „завиване надясно“, липса на практически опит, е загубил контрол върху МПС, и е 2 самокатастрофирал вдясно на посоката си на движение, като се е ударил в неподвижно препятствие – дърво, намиращо се извън пътното платно. Вещото лице от оспорената от ответника САТЕ, сочи, че скоростта на движение на автомобила в завой под прав ъгъл е била над 27 км/ч, като причините, които е приел, за ПТП – движение с несъобразена с пътните и климатичните условия скорост, като при извършване на мА.ра „завиване надясно“, липса на практически опит, са вследствие на извършения закъснял и рязък подход за започване на мА.рата в условията на влажна, частично заледена и износена асфалтова настилка. Вещото лице сочи в експертизата, че съобразевана скорост възлиза на 26,42 км/ч.

Неоснователно е искането, отправено от ответника, в писмените бележки, съдът да не кредитира заключението в частта по причини за ПТП и да приеме, че скоростта е била в рамките на съобразената – първо, вещото лице сочи, че скоростта е била над 27 км/ч, като изчислява същата въз основа на щетите, и радиуса на завоя, и второ, скоростта на МПС се установява от разпита на свидетеля Н. К., който ясно сочи, че е управлявал МПС със скорост 40-50 км/ч, която скорост е далеч от съобразената с пътните условия. Ето защо, съдът приема, че виновен за ПТП е застрахованият при ответника водач К., нарушил разпоредбата на чл.20,ал.2 ЗДвП. От представените медицински документи се установява, че ищецът е приет по спешност и му е извършена операция на следващия ден.

Съдът приема, че вредите, които са били причинени на ищеца са пряка и непосредствена последица на извършеното от причинителя на вредите /водача на автомобила/ деяние. Не се доказа твърдението на ответника, че ищецът е съпричинил настъпването на вредите, поради непоставен предпазен колан. От заключението на оспорената от ответника в тази част съдебно – медицинска експертиза, се установява, че счупването на бедрената кост е възможно да се получи и при поставен предпазен колан, като нанесените травми на гърба могат да се получат от вратата на автомобила, а на носа – от отворената въздушна възглавница. Възражението, че ищецът е бил без поставен предпазен колан съставлява възражение за съпричиняване, поради което същото подлежи на пълно и главно доказване по делото. Единствената индиция затова обстоятелство е липсата на типичните „коланни травми“ на тялото на ищеца, но същите не доказват пълно и главно твърдението на ответника, предвид липсата на каквито и да е други доказателства в тази насока. Обратно – от показанията на свидетеля К., управлявал МПС по време на ПТП се установява, че ищецът е бил с поставен предпазен колан при ПТП, като съдът не намира основание да дискредитира същите показания. Наказателното производство против К. е прекратено, на основание чл.24,ал.1,т.9 НК, същият не съобщава за висящи производства против ответника , а наличието на поставен или не предпазен колан на пасажера не може да обоснове отговорността на водача по отношение на ответното дружество, на основание чл.500 КЗ. Нещо повече – изложеното от свидетеля, и установеното от вещото лице доктор Марков, че травмите могат да се получат и при поставен предпазен колан, правят възражението е неотносимо.

По тези съображения съдът приема, че на основание чл. 45 от ЗЗД водачът на 3 автомобила следва да възмезди претърпените от ищеца вреди. Тъй като водачът /респективно собственикът на лекия автомобил/ е бил застрахован срещу гражданска отговорност при ответника, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.

Третата предпоставка за уважаване на иска е причинната връзка между вредите и деликта. С ТР№1/2014г- на ОСТК на ВКС по т.д.№1/2014г. се прие, че «Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин „съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона – „допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за увеличаване размера на вредата.” Съобразявайки последното изречение, ответното дружество прави две възражения – че пострадалият е бил без предпазен колан, и навежда довод, че сам е допринесъл за дългосрочното си страдание, като не е провел рехабилитационни процедури.

По – горе се прие, че възражението за съпричиняване, поради непоставен предпазен колан, е недоказано. Не се установи по делото наличието на друго поведение на ищеца, което да води на извод за съпричиняване. Този извод на съда следва от обстоятелството, че липсват каквито и да е медицински показания, че на ищеца е изписана рехабилитация.

Такава препоръка липсва в медицинските документи по делото, ето защо, непровеждането му не може да му се вмени във вина.

Ето защо, съдът намира, че всички вреди се установи, че са вследствие на ПТП.

По размера на неимуществените вреди, съдът приема следното:

В резултат на пътно-транспортното произшествие ищецът е претърпял телесни увреждания, които са довели до разстройство на здравето, които увреждания са подробно описани и установени от приетото по делото заключение на допуснатата съдебномедицинска експертиза, както и от свидетелските показания, които съдът цени като обективно, безпротиворечиво дадени и логически последователни. В резултат на претърпените наранявания, пострадалият е търпял болки и страдания с голям интензитет 4 на деня на ПТП, като до поставяне на упойката за извършване на операцията, болките са били изключително силни, като след излизането му от анестезия, болките са контролирани с обезполяващи през първите 24 часа от операцията. Следващите 2-4 дни се характеризирали с постепенно намаляване на болката, като същите са продължили около 1 месец. Вещото лице сочи, че този тип операция, чрез поставяне на интрамедуларна остеосинтеза не осигурява абсолютна стабилност, поради което при движение и натоварване, се появява болка.