Решение № 12105 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12105 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110120308 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 235 ГПК.

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „И Ф“ ЕООД срещу Х. Н. Х. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи следните суми: 1000 лв., представляваща неплатена главница по Договор за кредит от разстояние № 461307/11.11.2023г., ведно със законната лихва от депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2024г. до окончателното плащане, сумата от 115,41 лв. – договорна лихва за периода 11.11.2023 г. – 09.05.2024г., както и сумата от 66,87 лв. – лихва за забава за периода 09.05.2024г. – 31.10.2024г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 67723/2024г. по описа на СРС, 182 състав.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит от разстояние № 461307/11.11.2023г. Поддържа, че информация за сключването на процесния договор, както и приложимите към него Общи условия, са достъпни на уеб адреса на ищеца: www.minizaem.bg. като съгласно същите ответникът е попълнил въпросника от сайта на ищеца, отбелязал е, че е съгласен и приема общите условия и съответно след преценка от ищеца последният го е одобрил и му е изпратил по лична ел. поща договор и общи условия. Потвърждението става от заемателя след въвеждане на предварително получен уникален код на електронен адрес, изпратен му по имейл.

След извършване на паричния превод клиентът получава обаждане за потвърждение, което се записва. В хода на кандидатстването кредитополучателят бил изпратил снимка на личната си карта, от която било видно, че предоставените лични данни съвпадат. Поддържа, че в изпълнение на задълженията си по договора ищецът превел по банкова сметка на ответника сумата в размер на 1000 лв., като съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от договора същата следвало да бъде погасена на 6 вноски, от които 5 в размер на 166,67 лв. и последна шест вноска в размер на 166,65 лв. за периода от 11.12.2023г. до 09.05.2024г. Сочи, че ответникът дължи и фиксирана лихва на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 в размер на 40,15% в размер на 115,41 лв.. Поддържа, че падежът на кредита е настъпил н 29.10.2024г., до който момент не са постъпили плащания от ответника, с 1 оглед на което последният дължи и лихва за забава в размер на 66,87 лв.. Излага доводи, че е предприемал опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен ред, но ответникът не е пожелал да погаси задълженията си. С оглед на гореизложеното искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Заповедта за изпълнение по ч.гр. дело № 67723/2024г. по описа на СРС, 182-ри състав е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В открито съдебно заседание ответникът не оспорва сключването на облигационно правоотношение между страните по процесния договор, по силата на което ответникът е получил сумата от 1000 лв. Твърди, обаче да е направил плащания по същия договор. Излага съображения за недействителност на договора поради противоречие със закона, а именно чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, поради различен приложен ГПР в сравнение с посочения в Договора с оглед твърдението, че в ГПР не е включена сумата, дължима като неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Софийски районен съд, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.12.2024г. по ч.гр.д.№ 67723/2024 г. по описа на СРС, 182 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

От представения по делото Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 461307/11.11.2023г. се установява, че между „И Ф“ ЕООД и Х. Н. Х. е сключен договор, съгласно който ищецът в качеството си на кредитор предоставя не ответника сумата от 1000 лв., а същият се задължава да върне сумата при следните условия: вид на ползвания кредит: потребителски кредит по продукт „Бърз на вноски“; размер на всяка погасителна вноска в лева; брой вноски и дати на плащане на всяка от погасителните вноски: посочени в погасителния план по чл. 4, ал. 3; срок на кредита:

180 дни; освен връщане на отпуснатата сума по договора за кредит, потребителят дължи и заплащане на възнаградителна/договорна лихва върху главницата; договорната лихва е дължима при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15 %; лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора- 0,11 %; общо дължима сума – 1115,41 лв.; общо дължима сума при непредставяне на обезпечение1559,17 лв.

Съгласно чл. 2, т. 5 годишният процент на разходите по кредита е 48,44 % като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране на лихви за забава и неустойки за неизпълнение. Посочено е, че методиката на изчисление на ГПР е законово уредена като се намира в ЗПК, Приложение 1 към чл. 19, ал. 2 от него, въведен с изменение на ПЗР към Закон за изменение и допълнение на закона за кредитните институции, обн. с ДВ, бр. 41 от 2018г. в сила от 01.07.2018г., както и че единственият показател, включващ се при изчисление на ГПР е възнаградителната лихва по т. 3. Уточнено е, че размерът на ГПР е изчислен от съответен софтуер, като при изчисление на размера на ГПР е спазена посочената законово регламентирана формула.

С чл. 3 от договора страните са уговорили за обезпечаване на вземането потребителят се задължава в срок от пет дни, считано от датата на сключването му, да предостави на кредитора обезпечение банкова гаранция или две физически лица – 2 поръчители. Според чл. 3, ал. 1 от процесния договор, потребителят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор, да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1/ банкова гаранция в полза на кредитора за сумата по чл. 2, ал. 1, т. 4 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 2/ две физически лица – поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, като нетният им осигурителен доход е в размер над 1000 лв.; да работят по трудов договор без определен срок; да не са потребители или поръчители по друг договор за паричен заем, сключен с „И Ф“ ЕООД; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции или ако имат – кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не полош от 401 „Редовен“; да подпишат договор за поръчителство. При неизпълнение на това задължение по аргумент от чл. 3, ал. 2 от договора Х. Х. дължи заплащане на неустойка в размер на 443,76 лв., която се начислява в деня следващ неизпълнението.

В договора са инкорпорирани и два погасителни плана - погасителен план при предоставено обезпечението и погасителен план при непредоставено обезпечение.

Неустойката се заплаща от потребителя разсрочено, заедно с погасителните вноски, като в погасителния план, обективиран в договора за кредит /чл. 4, ал. 3, т. 2/ е посочено, че се дължи неустойка при заплащане на всяка в размер на 73,96 лв.

Приложени към исковата молба са и общите условия на „И Ф“ ЕООД.

Приложени като доказателства от ищеца са и изпращани от негово име писма чрез имейл, адресирани до ответника Х. на посочения в договор за предоставяне на кредит № 461307/11.11.2023г. имейл за кореспонденция, от които е видно, че същият е бил канен да заплаща вноски по договор за кредит, респективно напомняно му е за падеж на вноска по кредита, за одобряване на кредите, както и за просрочие на вноски.

По делото е приложена разписка за извършени плащания, не носеща подпис на ответника. Съгласно разписка от 11.11.2023 г. с наредител „И Ф“ ЕООД в полза на Х.

Х. е била преведена чрез Изи Пей по договор 461307 сума от 1000 лв. За установяване на получаването на сумата по договора за кредит по делото от „Изи Пей“ АД е предоставена разписка № 0700020321277296/13.11.2023г, от която е видно, че на Х. Х. е предадена срещу подпис сумата от 1000 лв. Положеният подпис в тази разписка не е бил оспорен от ответника.

С оглед направеното от ответника оспорване относно сключването на процесния договор по делото е приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която кандидатстването на кредит онлайн се осъществява чрез сайта на ищеца, като с плъзгачи се задават конкретните параметри на кредита и с натискането на бутона „Вземи сега“ се преминава към следваща стъпка – екран с преддоговорна информация и изискване за декларация за обработка на личните данни, без която не се допуска продължаване на действията. Съгласно описанието на вещото лице извършване и на тази стъпка се пристъпва към попълване на информация за имената, ЕГН, адрес, месторабота и т.н на потребителя. Посочено е, че потвърждаването на договора се извършва след въвеждане на код, след което договорът се активира. Посочено е, че този код се изпраща на потребителя чрез СМС на посочения от него телефонен номер.

При проверката си вещото лице е констатирало, че в конкретния случай е била изпълнена процедурата по кандидатстване за кредит № 461307 и потребителят е преминал през всички необходими за това стъпки в системата., като са му били изпращани имейли в хода на процедурата. Вещото лице е категорично, че на ответника е бил изпратен СМС за активиране на процесния договор за кредит и кодът от този СМС е бил въведен, съответно договорът е бил активиран. Според експерта след извършена от него проверка ответникът има регистриран профил в системата на дружеството.

В съдебно заседание вещото лице К. пояснява, че начина на кандидатстване на 3 база уеб сайт на дружеството е съобразен към момента на кандидатстването за кредит.

Описаните стъпки за кандидатстване и екранните снимки от системата, които са към момент, най-близък до датата на кандидатстване.

Настоящият съдебен състав изцяло кредитира по реда на чл. 202 ГПК заключението по съдебно-техническата експертиза, доколкото се основава на представените по делото писмени доказателства и извършена изрична проверка в системата на ищеца, и са изготвени от вещо лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация.

От прието по делото писмо от „Изи пей“ АД писмо от 27.01.2026 г. се установява, че последното заявява, че при извършена проверка за Х. Х. не са намерени данни за наредени парични преводи в брой през системата на „Изи пей“ АД с получател „И Ф“ ЕООД.

За установяване твърденията на ответника за извършени погашения по предоставения заем е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. От същото се установява, че с разписка за извършено плащане № 2000000379543071 от 11.11.2023 г. заемната сума в размер 1000 лв. е наредена от „И Ф" ЕООД към „Изи пей“ АД в полза на Х. Н.

Х. на основание: „договор 461307“. В счетоводството на ищеца в сметка 22.5 „Финансови активи, държани до настъпване на падеж" партида на Х. Н. Х. за период 11.11.2023г. - 31.12.2025г., на 11.11.2023г. е осчетоводено плащането на заемната сума в размер 1000 лв. със счетоводна операция: Дебит сметка 225 партида Х. Н. Х. / Кредит 503 „Банка", подсметка „EASYPAY, като на същата дата е осчетоводено задължението на ответника Х. за заплащане на договорна лихва в размер 115,41 лв. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на „И Ф" ЕООД не са отразени плащания от страна на Х. Н. Х. за погасяване на задълженията по Договор №461307/11.11.2023г., поради което няма никакви счетоводни записвания. По партидата на ответника при ищцовото дружество фигурират следните задължения: главница – 1000 лв. и договорна лихва 115,41 лв.

Разпечатката съдържа 34 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91e3fa51-66b9-4fdf-9c81-52a6d9951394