Решение № 166 от 15.10.2015, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е № 166

Гр. Р., 15 октомври 2015г.

Р.нският окръжен съд, търговско отделение, в откритото заседание на 15 септември 2015г. в състав:

Председател: Й. Дамаскинов като разгледа търговско дело № 62 по описа за 2015 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът

Е. ЕИК ***** гр. С., представлявано от С.Ц., предявява осъдителен иск срещу „К.

ЕИК ***** гр. Р., представлявано от П.М., да заплати сумата 147355,75 лв., представляваща стойността на неплатените от ответника фактури, посочени в исковата молба, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до датата на окончателното заплащане на дължимата сума, както и направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че на 31.07.2008г. страните сключили договор, по силата на който ответникът възложил на ищеца работите по пълното завършване на стените и покривите с изолационни панели на изграждащата се фабрика за керамични плочи в Индустриална зона Р.. Е. доставило и монтирало поликарбонатни пана, пенополиуретанови панели и други материали и завършило напълно договорените работи съобразно уговорените срокове и качество. Възложената работа била приета с констативен акт за установяване на годността от 30.09.2009г. Ищцовото дружество издало фактури, по които ответното дружество извършило плащания с изключение на посочените във всяка една от фактурите сума, представляваща 5% от стойността на фактурата като гаранция за изпълнение. Ищецът посочва дължимата сума по всяка фактура, като общият дължим размер е 147355,75 лв. Ответникът потвърдил задължението с молба за потвърждение от 28 март 2011г.

Ответникът

„К. ЕИК ***** гр. Р., представлявано от С. чрез адвокат С. подава отговор на исковата молба, в който взема становище, че иска е неоснователен. Прави процесуално възражение за прихващане за сумата 120000лв. с ДДС, представляваща разходи, необходими за отстраняване на констатираните недостатъци по изпълнението на работата. Ищецът се е задължил да отговаря за дефектите за срок от 10 години за покрива и 5 години за стените. Съгласно разпоредбата на чл.

265, ал.1 от ЗЗД за възложителя се поражда потестативното право да избере една от трите възможности за компенсиране при недостатъци на извършената работа. В случая въпреки опитите на ищеца в продължение на три-четири години да отстрани недостатъците, те продължават да съществуват, поради което ответникът предпочита да получи стойността на разходите, които са необходими за окончателното отстраняване на недостатъците, тъй като е очевидно, че ищцовото дружество не е в състояние да се справи качествено и окончателно с отстраняването им. Недостатъците са били скрити при приемането на обекта.

Проявяват се при всеки дъжд и силен вятър и се изразяват в течове и падане на скрепителни елементи между панелите.

Е., представлявано от С.Ц. чрез адвокат Р.Т., оспорва възражението за прихващане и твърденията в отговора, че течовете се дължат на некачествено изпълнение на работата. Към момента на пускане на обекта в експлоатация не е имало никакви проблеми с покривната конструкция. Проблемите се дължат на обстоятелството, че проектът на сградата не е съобразен с материалите, които инвеститорът е утвърдил да бъдат вложени в изграждането, както и не е съобразен с нормативните натоварвания за региона на гр. Р.. Всички дефекти до 30.06.2010г. са отстранени от ищеца. Рекламации за дефекти, появили се след тази дата, са несвоевременни.

„К. в допълнителен отговор поддържа възраженията си. Ищецът носи отговорност за материалите, предвидени за изграждане на покрива. Описание на предвидените строителни материали трябва да се съдържа в обяснителна записка към част архитектурна от работния проект, съгласно чл. 38 от Наредба № 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Предложените от ищеца строителни материали и изделия за покривната конструкция не са съобразени с изискванията за покривни конструкции на сграда от типа на процесната. Ответникът се е доверил на ищеца като му е възложил както изработването на част архитектурна от работния проект, така и доставката и монтажа на панелите за стените и покрива на сградата.

Делото се разглежда от Р.нски окръжен съд след постановяване на определение № 5884/10.04.2014г. на Софийски градски съд по т. д. № 4799/2013г., влязло в сила на 3.06.2014г., за изпращане на делото по подсъдност на основание чл. 118, ал.2 ГПК. Пред Р.нски окръжен съд са проведени две открити съдебни заседания. Приети са всички представени от страните писмени доказателства, изслушани са заключения на икономическа и строително-техническа експертизи, разпитан е един свидетел.

Съдът прецени доказателствата по делото и доводите на страните и прие следното:

На 31 юли 2008г. в гр. Р. „К., представлявано от П.Б.М., и Е., представлявано от С.А.Ц., сключили договор, по силата на който „К. възлага на Е. работите по пълното завършване на стените и покривите с изолационни панели на новата фабрика за керамични плочи в Индустриална зона Р.. Неразделна част от договора е Приложение № 1, озаглавено „Количествено - стойностна сметка“, което съдържа подробно описание на видовете строително-монтажни работи, количества и цени. Общата стойност на работите е 2800033,52лв. (в договора чл. 5 е посочена цена 1431634,41 евро.) Приложението е подписано от двете страни. В договора е посочено, че „К. има договор с Х. за изготвяне на цялостен архитектурен и инженерен проект в съответствие с действащите норми в България. Е. е перфектно запозната с проектите и чертежите, защото точно това е тяхната професия. Е. е проверила количествените сметки с Х. и като доказателство за това крайната проверена количествена сметка (Приложение № 1) е приложена към договора за потвърждение на това, че Е. познава напълно обхвата на работите. Количествената сметка е достатъчна за изпълнение на монтажните работи. Промени в проекта могат да бъдат договаряни предварително между двете страни в писмена форма и фактурирани отделно. Е. разработва работни проектни чертежи за изпълняваните от него работи, които се одобряват от „К. и служат за изпълнение на договорените СМР. Е. приема да достави всички материали, съоръжения, работна ръка и т.н.

Страните са уговорили заплащане на 30% аванс от цената на строително-монтажните работи в срок до 7 дни от подписване на договора. На всеки 15 дни Е. трябва да съставя акт образец 19 за завършените работи, техните количества и цени. „К. трябва да провери акта в срок до 10 дни от датата на издаването му. Следва издаване и плащане на фактура в срок до 7 дни. От плащането на всяка фактура ще бъдат приспадани 5%. Това приспадане ще бъде върнато на Е. една година след крайния сертификат за приемане – акт образец 15 по Наредба № 3 /2003г. Приемане или плащане на фактури няма да се счита като декларация за съответствие с извършените работи. Е. поема отговорност за качеството на работите (гаранция) 10 години за покрива и 5 години стените, считано от датата на Акт образец 15.

На 30 юни 2009г. е съставен констативен акт за установяване на годността за приемане на строежа (Образец 15). Представители на възложителя „К., проектанта „Х. В., строителите, между които Е. гр.С. по отношение изолационни панели по стени и покриви, строителния надзор „С. гр. С. са се съгласили, че обектът е изпълнен по одобрените проекти. Отделните видове работи са изпълнени с много добро качество. По отношение изолационни панели по стени и покриви в акта са цитирани 15 броя актове обр. 12, съставени в периода 23 септември 2008г. – 1 април 2009г.

Обектът е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ 05-394/22.04.2009г. на ДНСК С., съгласно заключението на строително-техническата експертиза (т.1). Ако не става въпрос за грешка в датата на разрешението за ползване, се оказва странно, че то предхожда с два месеца окончателното завършване на строителството.

Съдебно-икономическата експертиза е проучила фактурите, представени по делото, и е проверила счетоводствата на двете дружества. Всички процесни фактури са осчетоводени и надлежно отразени в счетоводните регистри на дружествата ищец и ответник по делото съобразно изискванията на българското законодателство в т.ч. ЗСч. и ЗДДС. Частта от 5% от облагаемата стойност, задържана като гаранция съгласно чл.7, т.4 от договора, също е коректно отразена като дължима. Предвид данните от счетоводните регистри на двете дружества, експертизата установява, че неизплатените суми от К. на „Етерна 2006” ООД по описаните в исковата молба фактури са както следва:

№

Ф-ра №, дата

Дълг по фактура сума/лева

1.

**********/17.09.2008г.

8157,77

2.

**********/23.09.2008г.

812,27

3.

**********/23.09.2008г.

1051,10

4.

**********/29.09.2008г.

1262,36

5.

**********/29.09.2008г.

1350,08

6.

**********/29.09.2008г.

1302,99

7.

**********/29.09.2008г.

1500,21

8.

**********/29.09.2008г.

1432,66

9.

**********/29.09.2008г.

1356,52

10.

**********/29.09.2008г.

1496,96

11.

**********/29.09.2008г.

871,79

12.

**********/29.09.2008г.

1403,68