Решение № 6902 от 16.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6902 гр. С*, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20221110121299 по описа за 2022 година

Производствотo e по реда на чл.124 ГПК.

Р. А. М. е предявила искове по чл.432, ал.1 КЗ срещу „ЗД Бул Инс“ АД за сумата от 7000 лева – частичен иск при пълен размер на вземането от 12000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от причинени телесни увреждания – контузия в областта на лицето, клепачите и носа, травма на дясна ключична област, травма на шията, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане, както и за сумата от 51,91 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупени медикаменти и в заплатена потребителска такса за медицински преглед, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. до окончателното плащане, които вреди са причинени вследствие на ПТП от 25.08.2021г., настъпило в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ в района на № 284, по вина на водача на лек автомобил „О**“ с рег. № ** ВТ, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът.

Ищцата твърди, че на 25.08.2021г. около 12:30ч. в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ в качеството си на пътник в л.а. „А**“ с рег. № ** СР е претърпяла пътнотранспортно произшествие.

Вина за настъпването му имал водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ, който извършвал маневрата завиване в обратна посока не от най – лявата пътна лента по посока на движението си и не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна автомобил, в който се е движила ищцата. С това свое поведение нарушил правилото по чл.38 ЗДвП и станал причина за произшествието между двата автомобила. След пътния инцидент ищцата била транспортирана до спешен медицински център. Била установена контузия в областта на лицето, клепачите и носа вследствие на удара във въздушните възглавници. Травмите в областта на лицето и клепачите били обработени и след консултация с офтамолог и била назначена медикаментозна терапия. След тридневен болничен престой ищцата била изписана с указания за спазване на домашен режим при покой и й било назначено медикаментозно лечение. Били констатирани следните увреждания : охлузвания на челото, оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, субконюнктивални кръвоизливи двустранно, охлузване на носа, контузия на носна пирамида, множество охлузвания по двете бузи, над горната устна и по брадичката, оток и малка разкъсно – контузна рана по горната устна на устата, оток и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата, кръвонасядане с лентовидна форма в дясната ключична област. На 15.09.2021г. поради неотминаваща болка в лявото око ищцата отново потърсила лекарска помощ. При прегледа й били 1 предписани медикаменти и била освободена за домашно лечение. При преглед на 23.09.2021г. ищцата била диагностицирана с травма на шията, изразяваща се в болки в лява челна половина и лявата част на врата, спускаща се към лява ръка, който крайник бил с намалена сила и изтръпване при вертикализация. Била дадена медицинска препоръка за прием на лекарства и спазване на режим на покой. През възстановителния период ищцата следвало да изпълнява щадящ режим в домашни условия, без физическа активност и натоварване, което пречело на самообслужването й.

Поради болките ищцата изпитвала затруднения при съня и посрещане на елементарни битови дейности.

Изпитвала болки в очите – запарване и замъглено зрение. В резултат на произшествието у ищцата се породило безпокойство и чувство на неудобство от ангажиране на близките й с обслужване на ежедневните й нужди. Същата се затворила в себе си, появил се страх от пътуване с автомобили. Във връзка с проведеното лечение ищцата направила разходи общо в размер на 51,91 лева, както следва : сумата от 34,51 лева – за закупени на 31.08.2021г. медикаменти и сумата от 17,40 лева – за заплатена на 31.08.2021г. по потребителска такса за медицински преглед. Към датата на инцидента виновният водач имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното застрахователно дружество, поради което последното отговаряло за причинените на ищцата имуществени и неимуществени вреди вследствие от произшествието. По отправената на 01.11.2021г. извънсъдебна претенция ответникът не изплатил в законоустановения срок обезщетение за причинените вследствие на произшествието вреди.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо водач на л. а.

„О**“ с рег. № ** ВТ. Оспорва твърдения механизъм на ПТП, както и твърдението, че произшествието се дължи на виновно противоправно поведение на водача на л.а. „О**“ с рег. № СО8078ВТ. Евентуално прави възражение на основание чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, обосновано с непоставяне на обезопасителен колан.

Възразява, че и водачът на л. а. „А**“ с рег. № ** СР също е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Оспорва твърдените увреждания на ищцата да се намират в причинна връзка с процесното събитие, както и твърдението за продължителност на оздравителния процес. Възразява, че претенцията е завишена по размер като неотговаряща на критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

В тежест на ищцата е да докаже, че е настъпило твърдяното събитие по вина на водача на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на твърдяното събитие е ответникът, вследствие на което ищцата е претърпяла твърдените телесни увреждания, както и че е направила разходи в причинно – следствена връзка с увреждания в резултат от процесното събитие.

Съдът приема за установено, че на 25.08.2021г. в гр. С* на бул. „Ботевградско шосе“ л.а.

„О**“ с рег. № ** ВТ се е движил в средна пътна лента с посока към центъра на града. По същото време в лявата пътна лента в същата посока се е движел л.а. „А**“ с рег. № ** СР. В района на № 284 на бул. „Ботевградско шосе“ водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ предприел маневра завиване в обратна посока, при която не пропуснал попътно движещия се в лявата лента л.а. „А**“ с рег. № ** СР. В резултат на това между двата автомобила възникнало ПТП, като по отношение на лекия автомобил л.а. „А**“ с рег. № ** СР ударът настъпил в предната габаритна част, а спрямо лекия автомобил л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ – в предната и странична габаритна част.

Горните изводи съдът основава на приетото без възражения заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се кредитира от съда, както и на приетия като доказателство протокол за ПТП № К – 401 от 25.08.2021г., съставен съгласно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. Така съственият от орган на полицията протокол за ПТП е официален свидетелстващ документ и се ползва с обвърваща съда доказателствена сила относно отразените в него непосредствено възприети от длъжностното лице обстоятелства (участници в произшествието, видими щети по автомобилите и др.), относими към установяване на механизма на събитието – арг.

2 чл.179, ал.1 ГПК.

Сведения за причините за настъпване на инцидета дава разпитаният като свидетел В. В. – водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ. Той посочва, че в деня на събитието пътувал по бул.

„Ботевграско шосе“ към вътрешността на гр. С* и искал да предприеме маневра завой в обратна посока. Подал ляв мигач и след това при изнасянето си в крайна лява лента се озовал в зелената площ. Управляваният от свидетеля автомобил бил ударен от друг автомобил марка „Ауди“.

Свидетелят посочва, че бил наказан по административен ред във връзка със събитието.

Съдът кредитира показанията на св. В., защото същите съответстват на останалите събрани доказателства.

Предвид така събраните доказателства съдът приема, че произшествието е настъпило поради противоправно поведение на водача на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ, който е допуснал нарушение на нормите на 38, ал.1 и ал.2 ЗДвП, регламентиращи правилата при завиване в обратна посока. В случая водачът на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ при предприетия завой в обратна посока от средна пътна лента не е пропуснал движещия се в лявата пътна лента л.а. „А**“ с рег. № ** СР, с което е станал причина за настъпване на произшествието. Няма данни и твърдения за обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина – чл.45, ал.2 ЗЗД. Направеният извод се подкрепя и от приобщената по делото административно – наказателна преписка, от която се установява, че във връзка с процесното събитие е ангажирана административно – наказателната отговорност на водача на л.а. „О**“ с рег. № ** ВТ – В. К. В., посредством издаденото и влязло в сила наказателно постановление № 21-4332-018595 на СДВР Отдел „Пътна полиция“.

Не е спорно по делото, а от събраните доказателства следва, че към датата на произшествието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на виновния водач е ответникът.

От приетото заключение по съдебно – медицинската експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда, се установява, че вследствие на процесния пътен инцидент ищцата е получила следните наранявания : охлузване на челото, оток и кръвонасядане на клепачите на двете очи, субконюнктивални кръвоизливи двустранно, охлузване на носа, контузия на носната пирамида, множество охлузвания по двете бузи, над горната устна и по брадичката, оток и малка разкъсно – контузна рана на горната устна на устата, оток и кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата, кръвонасядане с лентовидна форма в дясната ключина област. Според вещото лице по СМЕ уврежданията са мекотъканни, без фрактури на кости и трайни увреждания на органи и системи. На ищцата са причинени болка и страдание и уврежданията представляват временно разстройство на задравето, неопасно за живота.

Получените травми са причинили на ищцата болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП, като постепенно са отзвучали в рамките около месец. Непосредствено след ПТП поради отоците и раните по устата и лицето е било затруднено говоренето, а поради натъртването в шийно – раменната област движенията в горните крайници са били съпроводени от болка, за което е бил препоръчителен щадящ домашен режим на покой. Вещото лице посочва, че травмите най – вероятно са получени в резутат от рязкото освобождаване на възглавниците при удара в предната и страничната част на автомобила. Травмите на ищцата са били по меките тъкани на лицето и шията, както и по очите, като и има данни за лезии на роговицата. Това състояние изисквало период от няколко седмици за пълно отзвучаване на симптоматиката. Вещото лице е заключило, че поради липса на засягане на двигателната система и увреждания по опорно – двигателния апарат ищцата е имала възможност да се обслужва сама.

Сведения за влошеното здравословно състояние на ищцата след произшествието дава разпитания като свидетел М.Б. – син на ищцата. Той посочва, че след инцидента посетил ищцата във ВМА и тя била в обезобразено състояние. Лицето й било подуто, не можела да вижда, изглеждала много уплашена. Оплаквала се от болка в гръдната част, защото била с предпазен колан и получила увреждане вследствие на това. Имала натъртвания по шията и движенията й били ограничени. Имала проблеми и с отварянето на очите. На третия ден била изписана от болницата. След това една седмица близки й помагали в облужване на ежедневния тоалет. След инцидента ищцата се затворила в себе си, изпитвала страх от пътуване с автомобил. Около месец след събитието се лекувала в домашни условия и не ходела на работа. При застудяване на времето 3 се оплаквала от парене в очите.