Решение № 739 от 05.08.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 739 гр. Сливен, 05.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20242230105136 по описа за 2024 година

В исковата молба се твърди, че Н. Д. Г. от Сливен е била абонат на доставчика на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД за мобилен номер +***. На 11.07.2022Г. между тях било подписано допълнително споразумение, със срок на действие 24 месеца, за ползване на абонаментен план Тотал Макс.

На същата дата и по повод това допълнително споразумение мобилния оператор предоставил на жената устройство TCL305 32GB Black на преференциална цена /по-ниска от реалната му/.

Твърди се, че Г. не е изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги, тъй като не заплатила такива, както и абонаментни такси, на обща стойност 39.72лв., за периода 20.06.2022г.-19.08.2022г. Предвид това неизпълнение дружеството начислило на жената неустойка, на основание конкретна клауза от допълнителното им споразумение, в размер на 138.88лв., като изрично отбелязва, че този размер не надвишава три месечни абонаментни такси.

Ищецът обяснява още, че поради неизпълнението на договора за мобилни услуги Г. му дължи сумата от 183.77лв., представляваща разликата между по-ниската, преференциална, цена, на което тя е взела цитираното устройство и продажната му цена при положение, че купувача не е сключил договор за мобилни услуги. Уточнява и че сумата е получена, като е отчел и взел предвид месеците от действието на договора за мобилни услуги, през които Г. е заплащала дължимите такси.

На основание горното Йеттел... издало три фактури, а именно:

-първата от 20.07.2022г., за отчетен период 20.06.2022г.- 19.07.2022г., за сумата 1

19.78лв., представляваща стойност на абонаментна такса и мобилни услуги, за мобилен номер +***. Дружеството признава, че жената е платила по нея 10.47лв. и поради това остава да му дължи 9.31лв.

-втората от 20.08.2022г., за отчетен период 20.07.2022г.- 19.08.2022г., за сумата 30.41лв., представляваща стойност на абонаментна такса и мобилни услуги, за същия мобилен номер.

-третата, и последна, от 20.10.2022г., за отчетен период 20.09.2022г.- 19.10.2022г., за сумата 322.65лв., от които 138.88лв.- неустойка по договора за мобилни услуги и 183.77лв.сума за мобилно устройство.

Поради липсата на престации по горните парични задължения, „Йеттел България“ се обърнало за съдействие към съда, който му издал, в производството по ч.гр.д. 3207/2024г. на СлРС, заповед за изпълнение, с която разпоредил на Г. да му ги заплати. Тъй като тя не била намерена от нарочния служител, наречен призовкар, заповедта й била връчена в условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, след което съда дал на заявителя указания да установи вземанията си в исков процес. В изпълнение на същите дружеството предявява искове, по които претендира съда с решение да приеме за установено, че жената му дължи вземания в общ размер 362,37лв.

Ищецът търси сторените от него разноски в настоящото исково производство, както и в предхождащото го заповедно.

Писмен отговор е депозиран от назначения на ответницата, от съда, особен процесуален представител- адвокат. Счита, че иска за неустойка е неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество не бе представлявано, но чрез писмено становище на пълномощник поддържа исковете. За ответницата се яви споменатия нейн процесуален представител, като позицията му по същество остана непроменена.

След като анализира събраните по делото доказателства съда приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от материалите в приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 3207/2024г., то е образувано в Сливенски районен съд по подадено от „Йеттел България“ ЕАД, на 25.06.2024г., заявление по чл.410 от ГПК. Издадена му е заповед за изпълнение - № 1897/26.06.2024г., с която на Н. Г. е разпоредено да му заплати на договорно основание 362.37лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2024г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер 505лв.

Ответницата не е депозирала писмено възражение против нея, но пък и не е открита от съда, за да й бъде връчена.

Сред материалите както по това частно гражданско дело, така и сред приложенията на исковата молба, са няколко документа, сред които и Допълнително споразумение от 11.07.2022г., сключено между Йеттел... и Н. Г. за мобилен номер +***. Също и Общите условия на Йеттел....

Въз основа на всички тях съда приема, че това дружество и Г. са били в описаните в 2 исковата молба договорни отношения. Освен за предоставяне на мобилни услуги, също и за закупуването на устройство TCL305 32GB Black на преференциална цена /по-ниска от реалната му/- т.ІІ.1 от допълнителното споразумение.

Представят се и издадени от дружеството фактури за задълженията на ответницата, за няколко отчетни периода, поместени във времето от 15.07.2020г. до 14.11.2020г.:

-фактура № 7338445072/20.07.2022г. на стойност 19,77лв., за отчетния период 20.06.2022г.-19.07.2022г.

-фактура № 7339333602/20.08.2022г. на стойност 50,18лв., за отчетния период 20.07.2022г.-19.08.2022г. Всъщност, фактурата е на стойност 30.41лв., тъй като към сумата по нея е прибавена сумата от предходната фактура.

-фактура № 7342383741/20.10.2022г. на стойност 362,37лв., за отчетния период 20.09.2022г.-19.10.2022г. Всъщност, фактурата е на стойност, тъй като към неплатената сума от предходен период- 39.72лв., е прибавена сума 322.65лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договори.

Общоизвестно, а разбира се- и служебно известно на съда, е обстоятелството, че считано до 25.02.2022г. фирмата на ищцовото дружество бе „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“.

При така установената фактическа обстановка съда прави следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове- за съществуването на парични вземания, за които на ищеца е издадена, по-рано във времето, в заповедно производство и на основание чл.410 от ГПК, заповед за изпълнение. Ответницата не е депозирала възражение против нея /по чл.414 от ГПК/, но и не е била намерена от заповедния съд, за да й я връчи, което е довело до негови указания към заявителя да предяви процесните искове. Това той е сторил в срок. Същите са основани на договори, всъщност на неизпълнение от ответницата на нейни договорни задължения.

Установи се, че тя е страна по договор за мобилни услуги, за мобилен номер +***.

Условията или поне част от тях, са били преуредени с Допълнително споразумение от 11.07.2022г.

Така също, част от договорните клаузи са текстовете на Общите условия на ищцовото дружество, защото те са неразделна част от договорите за мобилни услуги - в този смисъл изричен текст от тях. А в ОУ е предвидено, че потребителя заплаща цена за първоначално включване; месечен абонамент; месечна цена за ползваните услуги ... Точно тяхната стойност е включвана в издадените от Йеттел.... процесни фактури. Г. пък не ангажира доказателства, а при подобни задължения /парични/ в нейна тежест е да докаже изпълнението си /ако е осъществила такова/- че ги е заплатила. В тази връзка съда ще коментира, че ищеца признава, че тя все пак е направила частично плащане и по този начин е погасила част от първото по време задължение. А тъй като това е признание на неизгоден 3 за направилата го страна по гражданско дело факт, съда приема, че той е доказан по този начин.

При горните разсъждения съда приема, че е основателен иска с цена 39.72лв., представляваща стойността на мобилни услуги и абонаментни такси, за периода

20.06.2022г.-19.08.2022г. Следва отново да се посочи, че сумата е получена след като от общото задължение за този период ищеца е приспаднал извършено от ответницата частично плащане /10.47лв./.

Следващото от индивидуализираните в исковата молба вземане е за неустойка в размер 138.88лв. Според съда иска е основателен и доказан, защото съгласно т.2, б.“а“, раздел IV от допълнителното споразумение от 11.07.2022г., при прекратяване на договорния абонамент преди изчитане на срока на действие на договора, по вина на абоната, той дължи неустойка в размер на оставащите месечни абонаменти до изтичане на срока на договора, но не повече от трикратния размер на месечния абонамент. Именно този трикратен размер търси ищеца и му се следва, защото ответницата не ангажира доказателства да е изпълнявала задълженията си да заплаща месечните абонаменти. Тази липса на престации пък е „овластила“ търговското дружество едностранно да прекрати действието на договора.

Тя не ангажира и доказателства да е заплатила задължението по-късно- преди образуване на делото, или пък в хода му.

Въз основа на доказателствата се установи, че ищцовото дружество и Г. са били в описаните в исковата молба договорни отношения освен за предоставяне на мобилни услуги, също и за закупуването на устройство TCL305 32GB Black на преференциална цена /пониска от реалната му/- т.ІІ.1 от допълнителното споразумение. Посочено е в последното, че цената му е 349.90лв., но поради сключване и на договора за мобилни услуги, жената го закупува с отстъпка от 329.91лв., т.е. за 109.99лв. В исковата молба е обяснено, че поради неизпълнението на договора за мобилни услуги Г. му дължи сумата от 183.77лв., представляваща разликата между по-ниската, преференциална, цена, на което тя е взела цитираното устройство и продажната му цена при положение, че купувача не е сключил договор за мобилни услуги. Уточнява и че сумата е получена, като е отчел и взел предвид месеците от действието на договора за мобилни услуги, през които Г. е заплащала дължимите такси. При това положение според съда ищеца има и това вземане- на основание т.2, б.“б“, раздел IV от допълнителното споразумение от 11.07.2022г.

Т.е., ищеца има вземане в общ размер 362.37лв. /39.72лв.+138.88лв.+ 183.77лв./точно за колкото му е била заповед за изпълнение.

Следва да се отбележи, че срока, в който ответницата е трябвало да изпълни задълженията си, отдавна е изтекъл, поради което и те са изискуеми.

Така се оказва, че всички искове/претенции са основателни.

Този изход на делото предопределя и разрешаването на въпроса за разноските.

4

Такива се дължат само на ищеца- чл.78 ал.1 от ГПК.

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ претендира разноски за исковия процес, като представя и списък по чл.80 от ГПК за тях, за разноски: 125лв. доплатена държ. такса за образуване на делото; 480лв. -за адвокатско възнаграждение, което е заплатило на процесуалния си представител и 400лв.- възнаграждение за особения процесуален представител, назначен от съда на ответницата в усл. на чл.47 ал.5 от ГПК. Те му се следват.

В заповедното производство разноските на дружеството са толкова, колкото са вписани в заповедта за изпълнение - 505лв.

При горните аргументи, Сливенски районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО, че Н. Д. Г. с ЕГН **********, представлявана по делото от назначения й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител адв. М. от СлАК дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище гр.

София и адрес на управление на дейността- ж.к. „Младост“ № 4, Бизнес парк „София“, сгр.

6, сумата, за която на дружеството е издадена, в производството по ч.гр.д. № 3207/2024г. на СлРС, заповед за изпълнение № 1897/26.06.2024г.

ОСЪЖДА Н. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в заповедното производство- ч.гр.д. № 3207/2024г. на СлРС - 505лв. /петстотин и пет лева/, чиято равностойност са 258.20евро /двеста петдесет и осем евро и двадесет евро цента/.

ОСЪЖДА Н. Д. Г. с ЕГН ********** да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283 на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, направените от дружеството разноски в исковия процес, развил се в настоящото гр.д. № 5136/2024г. на СлРС, в размер - 1005лв. /хиляда и пет лева/, чиято равностойност са 513.85евро /петстотин и тринадесет евро и осемдесет и пет евро цента/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________