Решение № 719 от 03.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 719 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100503458 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Д. Л. срещу Решение № 20210696/11.11.2021 г. по гр.д. № 65397/2019 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав, с която решението се обжалва изцяло.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на атакувания акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд е постановил решението си при наличие на основания за спиране на делото по чл.229, ал.4 ГПК, без то действително да е било спряно. Поддържа се също така, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с надлежното упражняване на правото на въззивника и ответник в първата инстанция на защита, при допускането и събирането на доказателствата. Сочи, че свидетелските показания не са преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, като и че е направен неправилен 1 анализ на събраните по делото доказателства, респ. неправилни извод въз основа на доказателствената съвкупност. Отделно от това се прави оплакване, че решението на районния съд е постановено извън разумния срок. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде оставена без уважение молбата за защита от домашно насилие на Р. Д. Д. и Д. Б. Л., ведно с последиците от това.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, вр. чл.17, ал.3 ЗЗДН въззиваемите Р. Д. Д. и Д. Б. Л. са подали отговор, с който оспорват въззивната жалба и излага доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Поради оспорената от ответника и въззивник Б. Д. Л. процесуална дееспособност на молителя и въззиваема страна Р. Д. и наличието на образувано производство за поставянето й под запрещение – гр.д.№ 14389/2020 г. по описа на СГС, ІV брачен състав, с протоколно определение от 16.05.2022 г. въззивното производство е спряно до приключване на производството по чл.5 ЗСЛ с краен съдебен акт.

На 24.11.2025 г. по делото е постъпил служебно заварен препис от влязло в сила на 07.05.2025 г. Решение № 260895/28.06.2023 г., постановено по гр.д. № 14389/2020 г. по описа на СГС, ГО-Брачни състави, ІV брачен състав, с което е отхвърлен предявения от Б. Д. Л. иск за поставяне на Р. Д. Д. под запрещение, поради което и доколкото с цитираното решение въпросът за дееспособността на Д. е разрешен, респ. е отпаднала пречката за движението на делото, съдът служебно е възобновил производството по настоящото В.гр.д.№ 3458/2022 г. по описа на СГС, ГО-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, с определение от 26.11.2025 г.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Р. Д. Д. срещу Б. Д. Л. – за защита от домашно насилие за себе си и за малолетното си към момента на подаване на молбата дете - Д. Б. Л., последната конституирана като молител по реда на чл.9, ал.2 ЗЗДН, извършено на 14.10.2019 г., подробно описано в сезиращата съда молба от 14.11.2019 г.

На 14.11.2019 г. срещу ответникът е издадена заповед за незабавна 2 защита с мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН.

Ответникът Б. Д. Л. е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно насилие. Поддържал е, че подаването на молбата за защита е злоупотреба с право, както и че проблемите във взаимоотношенията на пълнолетните страни са започнали след смъртта на бащата на първата молителка и неуспеха в бизнес начинанията й, което довело до нейното алкохолизиране и настройване на децата срещу него. За събитията от 14.10.2019 г. ответникът е посочил, че същият ден е разбрал за неплатени сметки на пълнолетната ответница в кварталния магазин на стойност 840 лева, а при изискване на обяснения Д. се нахвърлила срещу него, търсейки предмет, с който да го нарани, като всичко се развило много бързо. Противно на твърденията в молбата е поддържал, че на случилото се между него и Д. е присъствал синът му Б.. Оспорил е да е правил опит да нарани физически Д., както и да е бил употребил алкохол същият ден. На свой ред е пресъздал отношенията между страните, като е посочил, че на 274.07.2019 г. Д. упражнила върху него физическо насилие, като го пребила с метална палка, заради което домът им бил посетен от полицейски служители, а синът му давал обяснения по случая. Изтъкнал е, че на 14.10.2019 г. Д. изпратила на мъжа на жената, с която имал връзка 12 СМС, а причината за изпратените от него до Д. СМС била, че в последствие установил, че тя е изтеглила от сметката на Камарата на строителите и енергетиците в България, чийто председател бил Б. Д. Л. голяма сума пари, чрез дебитната карта, за което била уведомена СРП. Отделно от това ответникът установил, че Д. имала неплатени задължения към Софийска вода в размер на 1500 лева, а към НАП в размер на 18 110 лева.

С решение № 20210696 от 11.11.2021 г. по гр.д. № 65397/2019 г.

Софийския районен съд, 83 състав, е издал заповед за защита срещу Б. Д. Л., като е задължил последният да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. Д. Д. и Д. Б. Л., предупредил е ответника Б. Д. Л. за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН (към редакцията на ДВ, бр. 102 от 2009 г.), наложил е на ответника глоба в размер на 400 лева на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН (към редакцията на ДВ, бр. 102 от 2009 г.), осъдил е ответника да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лева, а на молителите – разноски от 400.

3

По отношение на оплакването в жалбата, че обжалваният съдебен акт е постановен в хипотеза на наличие на предпоставки по чл.229, ал.4 ГПК, следва да се посочи, че действително с молба от 28.08.2020 г. въззивникът и ответник в първата инстанция Б. Д. Л. е поискал спиране на производството по гр.д. № 65397/2019 г. по описа на СРС, ГО, 83-ти състав, до приключване на производството по гр.д.№ 72929/2019 г. на СРС, 91 състав, с предмет спор за родителска отговорност по отношение на детето Д. Б. Л.. В хипотезата на чл.229, ал.1 т.4 ГПК основанието за спиране е налице когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство ( виж разясненията, дадени в ТР № 8 от 07.05.2014 г. по тълк. д. № 8/2013 г., ОСГТК на ВКС и ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС).

Само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело е налице хипотезата на чл.229, ал.4 ГПК. Критерият е дали решението по другото дело би форМ.ло сила на пресъдено нещо, обвързваща съда при преценката на обуславящите факти. Уредбата на родителската отговорност по отношение на Д. Л. не е обвързваща съда при преценката на релевантните за производството по ЗЗДН факти, поради което и настоящият съдебен състав наМ., че правилно районният съд не е спрял производството по делото по молбата от 28.08.2020 г. на Б. Д. Л..

Процесуалният пропуск на СРС да спре производството пред себе си, след като е бил сезиран с последваща молба на Б. Д. Л. от 26.01.2021 г., с която е оспорена процесуалната дееспособност на Д. и съдът е уведомен за наличието на образувано срещу нея производство по чл.5 ЗЛС, както бе посочено по-горе, е отстранен от въззивния съд.

Неоснователно е оплакването в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, свързани с надлежното упражняване на правото на въззивника и ответник в първата инстанция на защита, при допускането и събирането на доказателствата.

Въззивният съд при внимателната преценка на процесуалните действия 4 на първоинстанционния съд и предвид процесуалното поведение на ответника, не констатира визираните процесуални нарушения. Внимателният прочит на протоколите от проведените пред СРС открити съдебни заседания обуславя извод, че при разглеждане на делото съдът е спазил принципите, посочени в чл. 9 и чл. 10 ГПК, като е осигурил и на двете страни равна възможност за упражняване на предоставените им права и е приложил закона еднакво спрямо тях. В тази връзка, следва да се посочи, че на ответника редовно са връчени съдебните книжа, предоставена му е била възможност да изрази становище по предявената срещу него молба за защита от домашно насилие, както и да направи своите възражения по наведените от молителите твърдения, да заяви своите твърдения и искания по доказателствата, което последният е сторил. Съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, в частност по напарваните такива от ответника, като му е допуснал допустимите и относими доказателсвени искания, в това число и свидетел при режим на довеждане за установяване на психологическото му състояние, в резултат на събитията от 14.10.2019 г. Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение доказателствените искания на ответника за установяване на ирелевантни за спора факти (за наличие на задължения, включително публични на Д., за образувани досъдебни производства срещу нея, за наличие на трудово правоотношение и реализирани доходи, за наличие на изпратени на 14.10.2019 г. от Д. СМС до мъжа на жената, с която ответника имал връзка, за посещение на жилището, в което живеели страните от служители на 6-то РУ-СДВР, във връзка с агресивно поведение на Д. срещу ответника на 27.07.2019 г. и за наличие на обаждане на Д. на телефон 112 на дата 18.10.2019 г.), тъй като предмет на доказване по делото са единствено факти и обстоятелства относно процесните актове на домашно насилие от 14.10.2019 г., неговото авторство и наличието на връзка между извършителя и пострадалите по чл.3 от ЗЗДН, доколкото Б. Д.

Л. не е упражнил правото си да потърси защита срещу Д. за твърдяното от него домашно насилие, извършено от последната на 27.07.2019 г. Не е допуснато процесуално нарушение от страна на СРС и при произнасянето по молбата на ответника за поправка и допълване на съдебния протокол от съдебното заседание, проведено на 21.10.2020 г., поради „неточно изписани изявления от страна на свидетелите, ответника и неговия пълномощник“. Така отправеното от ответника искане за поправка на протокола е общо и 5 неконкретизирано. Последният не е посочил в кои конкретно части и по какъв начин изявленията на свидетелите и/или на страна и неговия пълномощник не са отразени правилно, поради което и правилно искането му по чл.151, ал.1 ГПК не е разгледано от съда. Налице е валидно изготвен съдебен протокол от съдебното заседание, проведено на 21.10.2020 г., с оглед изискванията на чл.

150, ал. 1 и ал. 5 ГПК, който е подписан от председателя на съдебния състав и от съдебния секретар, и е приложен по делото. Този протокол се ползва с обвързващо доказателствено значение по смисъла на чл. 152 ГПК.

При така изложените от въззивния съд съображения и при тези данни по делото следва да се приеме, че не е налице поддържаното от въззивника процесуално нарушение свързано с надлежното упражняване на правото му на защита.

Неоснователни са и доводите в жалбата за неправилна преценка на събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Молбата за защита от домашно насилие е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на СРС от процесуално легитиМ.на страна. Ответникът попада в кръга на лицата по чл.3 ЗЗДН, срещу които молителят Д. може да търси защита по реда на ЗЗДН , както за себе си, така и за своята дъщеря. Страните не спорят, а и по делото са ангажирани доказателства, че Р. Д. Д. и Б. Д. Л. са родителите на децата Д. Б. Л., родена на 27.04.2007 г., и Б. Б.ов Л., роден на 16.12.2001 г.