Решение № 105 от 08.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330120447 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Л. П. Ц., ЕГН ********** против „Кредито“ ООД, ЕИК 204554530, с която са предявени обективно съединени в условията на евентуалност установителни искове с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.

22, вр. с чл.5, чл.11, чл. 19 ЗПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит № ............ о т 22.07.2024 г., по който получил 500 лева, платими в 45-дневен срок, при лихвен процент от 0 % и ГПР – 0 %, който бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Излага съображения за нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.10, чл. 19, ал.1 и ал. 4 ЗПК, поради невключване на таксата за експресно разглеждане от 209,53 лева в размера на ГПР и за заблуждаване на потребителя, че получава безлихвен кредит.

Моли за прогласяване недействителността на договора, а в условията на евентуалност – на клаузата за дължимост на такса за експресно разглеждане, която също била нищожна – уговорена в ущърб на потребителя, в противоречие с добрите нрави и чл. 143-146 ЗЗП, както и принципно недължима, съгл. чл. 10а ЗПК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Потребителят бил запознат предварително с условията на договора. Таксата не 1 следвало да бъде включена в ГПР, т.к. услугата по експресно разглеждане не била задължително условие за получаване на кредита. Същата била начислена единствено поради изричното искане на ищеца, като услугата била съответно предоставена.

Изискванията на чл. 10, чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК били спазени. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

По насрещните искове:

В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211, ал. 1 ГПК, ответникът е предявил насрещни осъдителни искове.

Правна квалификация – чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че главницата по договора не била изплатена, като падежът на задължението бил удължен с подписан между страните анекс до 20.09.2024 г., във връзка с който било извършено и единственото плащане от 90 лева, дължимо като такса за удължаване на падежната дата за погасяване на задължението по договора за кредит на осн. чл. 10а ЗПК. Поради неизпълнение в срок се дължала и лихва за забава.

Претендира присъждане на сумите от: 500 лева – главница по договора за потребителски кредит от 22.07.2024 г. и 24,52 лева – обезщетение за забава за периода 21.09.2024 г. – 29.01.2025 г., ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание. Не оспорва търсените суми по размер. Поддържа недействителност на договора. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По установителните искове:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е подписан договор за потребителски кредит № .......... от 22.07.2024 г., по който ищецът е усвоил сумата от 500 лева. /вж. Определение по чл. 140 ГПК/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Според оспорения договор, на ищеца е предоставен кредит от 500 лева, при срок на плащане 45 дни, лихва от 0 %, ГПР 0 %, 209,53 лева – такса за експресно разглеждане.

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни 2 материалноправни норми, които регулират правния спор. Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл. 5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона. Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези:

1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о.

2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д . 3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д.

№ 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о.

3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.

Затова, следва да се извърши проверка налице ли е основание за нищожност на договора според твърденията в ИМ и в кръга на описаните, за които съдът, дори и без довод по предявения иск, следи служебно.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при 3 изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването на абсолютна, но невярна стойност на ГПР от 0 %.

Задължението за плащане на такса за експресно разглеждане /освен че принципно такава сума е недължима/ представлява разход по кредита - съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии.

За разрешаването на този въпрос следва да се приложи определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Според тази норма „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии.

Тъй като таксата несъмнено представлява разход по кредита, тя е следвало да бъде отчетена при формиране на ГПР, което очевидно не е сторено, поради което и посоченият такъв в договора не е действителният.

Това е нарушение на ЗПК, в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП, представлява невярна информация и 4 следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО.

Тя подвежда потребителя и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. В този смисъл - Решение № 260123/25.09.2020 г. по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682/7.07.2020 г. по в. гр. д. № 880/2020 г.;

Решение № 1375/22.11.2019 г. по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220/18.02.2020 г. по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411/29.11.2019 г. по в. гр. д. № 1207/2019 г.;

Решение № 1510/13.12.2019 г. по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33/8.01.2020 г. по в. гр. д. № 2344/2019 г. на ПОС Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Определение от 07.08.2020 г. по в.ч.гр.д. № 853/2020 г. на ПОС;

Определение № 1023/20.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 388/22 г. на ПОС; Определение № 318/10.02.2022 г. по в.ч.гр.д. № 325/22 г. на ПОС.

Освен всичко останало, таксата е предвидена и в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която правна норма установява забрана за начисляване на такси и комисиони, свързани с усвояване и управление на кредита, а процесната за експресно разглеждане несъмнено представлява установено задължение на кредитополучателя, свързано именно с усвояване на кредита.

Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите нрави.

Дължимата сума представлява 41,91 % от предоставения кредит /(209,53/500)*100/.

ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 ЗПК, въз основа на уговорените плащания. Посочването на стойност, неотговаряща на действителната, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Следователно, процесният договор е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Няма условия за разглеждане на евентуалния иск.

По насрещните искове:

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи л и х в а или други разходи. В т. см. – трайна съд. практика - Решение № 50147/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС; и на ПОС: Решение № 277/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 2677/2022 г.; Решение № 280/6.03.2023 г. по в. гр. д. № 3171/2022 г.; Решения по - в.гр.д.№ 1063/20г.; в.гр.д.№ 653/2020г.; в.гр.д. № 2151/2020г.; в.гр.д.№ 2269/2020г., в.гр.д.№ 1389/ 2020г. и в.гр.д.№ 1222/ 2020г. и др.

Поради това, предявеният от дружеството иск за обезщетение за забава е неоснователен.