Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260067 от 05.03.2021, Районен съд - Кърджали

Съд
Районен съд - Кърджали
Дело
Административно наказателно дело 1125/2020
Вид
Решение № 260067
Подписан
05.03.2021
В сила
19.07.2021
Състав
ВАЛЕНТИН КОСТАДИНОВ СПАСОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.62 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.414 ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.416 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.61 ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 или 3 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.1 или 3 · Кодекс на труда
  • чл.62 ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.1 или 2 · Кодекс на труда
  • чл.63, ал.1 или 2 · Кодекс на труда
  • §1, т.1 · Кодекс на труда
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

05.03.2021

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски районен съд състав

На

18 февруари година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

Валентин

Спасов

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Цветелина

Стойчева

Прокурор като разгледа докладваното от съдията

Спасов

АН дело номер

1125 по описа за

2020 година.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Устра- Бетон”ООД- Кърджали против Наказателно постановление № 09-002431 от 11.09.2020 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда”- Кърджали, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ е наложено на дружеството административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500лв., в качеството му на работодател, за нарушение на чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, тъй като е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което моли да се отмени изцяло. Излага следните твърдения: описаното нарушение по чл.61 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ не е извършено, тъй като Ю.С. не се е намирал в трудово правоотношение с „Устра- бетон“ООД, към датата на която се твърди, че е било допуснато нарушение на трудовото законодателство; в наказателното постановление липсва конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от редовно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата. В ход по същество моли съда да отмени наказателното постановление с присъждане на направените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, чрез своя процесуален представител, оспорва жалбата. Представя писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания акт. Моли съда с оглед изхода на делото на основание чл.63 ал.3 вр.ал.5 от ЗАНН вр.чл.143 ал.4 от АПК да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА“ГИТ“- София.

Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура- Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът, след като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На

14.07.2020г. и на 23.07.2020г. при извършена проверка от свидетелите Е.Ю., И.С. и К.С.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Кърджали, във връзка с постъпило в Д ИТ- Кърджали Постановление от Районна прокуратура Кърджали с вх.№1158/2020г. от 03.07.2020г., по документи и по работни места в обект на контрол: „Реконструкция и модернизация на нов цинков завод - строителни работи на територията на бивш завод ОЦК-Кърджали", намиращ се в гр.Кърджали, с изпълнител на строително-монтажните работи „Устра-Бетон" ООД с ЕИК:

*********, със седалище и адрес на управление: гр.Кърджали, Промишлена зона - Район Летище, било установено, че търговското дружество в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, представлявано от Ж.С.Х. - управител, не е сключил трудов договор на 12.05.2020г. с Ю.С.С. с ЕГН: **********, преди постъпването му на работа като строителен работник. На 23.07.2020г. Ю.С.С. попълва декларация на основание чл.402, ал.1, т.З от Кодекса на труда, в която декларира, че от 12.05.2020г. е работил всеки ден от 08:00ч. до 17:00ч. като строителен работник в „Устра-Бетон" ООД с работно място в завод ОЦК-столова. Получил е трудово възнаграждение в размер на 800 лв. за м.май 2020г., начислено в платежна ведомост за м.май 2020г. и след направени удръжки е изплатена сума от 740 лв., срещу подпис във ведомостта. Видно от книгата за ежедневен инструктаж Ю.С.С. е инструктиран от 12.05.2020г. всяка сутрин от И.Р.Я., с вписване - задължително носене на ЛПС - маска, и отбелязано в книгата на 14.05.2020г., 15.05.2020г. и т.н. - извършване на изкопни работи, като са спазени почивни дни определени за всички работещи. Налице е повторяемост на трудовите функции и ежедневна подчиненост на работодателя. На 21.07.2020г. е представен в Д ИТ Кърджали граждански договор от 12.05.2020г., сключен между „Устра-Бетон" ООД и Ю.С.С., който е със срок на изпълнение до 01.06.2020г. и предмет - извършване на 60 м2 шпакловка на стени и 120 м2 боядисване на стени и тавани. Към 23.07.2020г. контролните органи на Д ИТ Кърджали не са установили на обекта да е извършвана шпакловка на стени, нито боядисване. На 29.05.2020г. след трудов инцидент с Б.А., между „Устра-Бетон" ООД и Ю.С.С. е сключен трудов договор.

На база извършените проверки в офиса на фирмата- жалбоподател и по работни места, както и от представените документи, проверяващите свидетели Ю., С. и С. съставили Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019410/ 29.07.2020г., в който вписали констатираните от тях нарушения, измежду които е и това за работника Ю.С.- по чл.61 ал.1 вр.чл.62 ал.1 от Кодекса на труда.

Контролните органи приели, че установените при проверката обстоятелства характеризирали съществуващото между страните правоотношение като трудово. За установеното административно нарушение на 03.08.2020г. е съставен АУАН за нарушение на чл.61, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 КТ, връчен на С.Х.

-управител, който е подписал акта без възражения. В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН.

На 11.09.2020г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от КТ наложил на жалбоподателя административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева за извършено нарушение по чл.61 ал.1 вр. чл.1 ал.2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.Д., Е.Ю. и К.С., на които съдът дава вяра изцяло, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи помежду си, както и с останалите събрани по делото доказателства; от писмените доказателства- АУАН от 03.08.2020г., ползващ се с доказателствена сила съгласно чл.416 ал.1 от КТ; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2019410/ 29.07.2020г., за който няма данни да е обжалван; Граждански договор № 1/

12.05.2020г.; Извадка от книгата за ежедневен инструктаж на проверявания обект; копие на книга за влизане и излизане на лица в обекта; Уведомления по чл.62 ал.5 от КТ; както и другите приети писмени доказателства.

В тази посока са и показанията на свидетелите О.К. и Ю.С.С., които удостоверяват за извършената работа, работното време и почивките, заплащането на труда. Св.

К. заявява пред съда, че не е имал сключен граждански договор, като са били на нещо като изпитателен срок-да види работодателя как се справят с възложената им работа.

При анализа на всички тези доказателства съдът установява, че на 14.07.2020г. и на 23.07.2020г. е извършена проверка от страна на контролните органи на Д ИТ Кърджали, в обект на контрол, в който са извършвани СМР от дружеството-жалбодател. Проверката установила, че търговското дружество в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор на 12.05.2020г. с лицето Ю.С.С., преди постъпването му на работа като строителен работник. Видно от книгата за ежедневен инструктаж лицето е инструктирано последователно всеки работен ден от 12.05.2020г. от св. И.Я., който декларира това обстоятелство в писмено обяснение, както и пред съда. В книгата за инструктаж е дадено и писмено указание от страна на работодателя за задължително носене на каски от инструктираните лица. От книга за влизане и излизане на обект „Ново цинково произвоство" -

Кърджали, е видно, че на 12.05.2020г. и следващите работни дни, Ю.С.С. е бил на обекта и е полагал труд заедно с останалите работещи, спазвайки определени часове на влизане и излизане в обекта.

Направена е и справка в информационната система на ИА ГИТ от която се установява, че „Устра-Бетон" ООД е сключил трудов договор с лицето Ю.С.С. на 29.05.2020г.

От съществено значение за възприетата от съда фактическа обстановка, са и саморъчните обяснения, дадени от Б.А. на 29.05.2020г., в които удостоверява, че с В.К. са се договорили със собственика на фирма „Устра”-

С., да работят като строителни работници при ремонта на ОЦК, като все още нямал сключен трудов договор, но предстояло да сключи такъв.

Попълнената на 23.07.2020г. от Ю.С.С. декларация, на основание чл.402, ал.1, т.З от Кодекса на труда, в която декларира, че от 12.05.2020г. е работил всеки ден от 08:00ч. до 17:00ч. като строителен работник в „Устра-Бетон" ООД с работно място в завод ОЦК-столова. Получил е трудово възнаграждение в размер на 800 лв. за м.май 2020г., начислено в платежна ведомост за м.май 2020г. и след направени удръжки е изплатена сума от 740 лв., срещу подпис във ведомостта.

От изложеното е видно, че е налице повторяемост на трудовите функции и ежедневна подчиненост на работодателя. Наличието на граждански договор в правния мир, без категорични доказателства, от които да бъде направен извод, че е започнало изпълнението му на конкретна дата, само по себе си обосновава извод за допуснато нарушение по чл.61, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 от КТ.

Нещо повече, приложеният граждански договор е с оскъдно съдържание, без да е посочен за кой точно обект става въпрос, сключен е на 12.05.2020г., но св. Ю.С. заяви пред съда, че извършили шпакловане и боядисване на 1000-1500 кв.м. за около месец и половина- два, което е съвсем различно от посочения в граждански договор обем на работа. Не без значение е и поведението на жалбоподателя, който на следващия ден след настъпилата трудова злополука- 28.05.2020г., е сключил и регистрирал трудов договор с това лице, което също е индиция, че правоотношението между С. *** е било трудово, което се е прикривало от сключения граждански договор.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че работодателят „Устра-Бетон" ООД не е сключил трудов договор с лицето Ю.С.С., преди постъпването му на работа като строителен работник в търговското дружество, с което е осъществен от обективна страна състава на чл.61, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

От правна страна съдът прецени следното:

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.

Разпоредбата на чл.61, ал.1 от КТ гласи, че трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа. Установи се по делото, че от 12.05.2020г. С. е предоставял работна сила за жалбоподателя, като е осъществявал трудова дейност в обекта, като строителен рпаботник, с оглед на което безспорно е налице трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ.

На основание чл. 1, ал. 2 от

Кодекса на труда (КТ) отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че Ю.С. е бил нает на работа и е престирал работна сила при наличие на всички характеристики на трудовото правоотношение.

Съществуването на граждански договор при условие, че са проявени елементите на трудово правоотношение е недопустимо и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ не предвижда и не допуска друга алтернатива, освен трудов договор, така че дори и временно да се осъществява трудова дейност, то това следва да е след изпълнение на задължението на работодателя за сключване на трудов договор.