Определение № 17424 от 17.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17424 гр. София, 17.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен Колев

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Пламен Колев Въззивно частно гражданско дело № 20261100504239 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба на „Инсайт Ивентс" ООД, ЕИК 203679487(дружеството), чрез адв. М.К.Ч., срещу Определение № 8086/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4652/2026 г. по описа на СРС, 180 с-в с което съдът е върнал подадената от „Инсайт Ивентс“ ООД срещу П.Й.П. искова молба и е прекратил производството.

Жалбоподателят твърди неправилност на обжалвания акт. Твърди, че заповедният съд е спазил изискванията на чл. 47 ГПК и на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като е извършил всички необходими и изискуеми действия за връчване на заповедта за изпълнение на г- жа П.. Сочи, че видно от съобщенията и разписките за връчване на последната, призовкарят е направил три посещения на адреса на ответника (на 03.10.2025 г., 19.10.2025 г. и 28.10.2025 г.), като едно от тях е било в неработен ден. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1, изр.

4 ГПК не е налице изискване да бъдат направени и трите посещения, когато е получена информация, че лицето не живее на адреса, какъвто е настоящият случай. Въпреки това изключение призовкарят е посетил адреса на -жа П. и е направил опит за връчване на заповедта на три отделни дати. След като П. П. не е била намерена на адрес, заповедният съд е направил опит за връчване на заповедта чрез нейния работодател съгласно чл. 47, ал. 3 ГПК. Първото съобщение се е върнало в цялост с отбелязване, че адресът да бъде уточнен, както е посочено в обжалваното Определение. Във второто съобщение за връчване чрез работодател (202518304620 о 03.12.2025 г.) вече са посочени 1 адресът и наименованието на последния. В обжалваното Определение е посочено, че и второто съобщение е върнато в цялост с отбелязване за непълен адрес, но това твърдение е неточно, доколкото, видно от описаното в разписката, по време на това посещение призовкарят е провел разговор с лицето, ангажирано с наемите в сградата, от което е получил сведения, че дружеството работодател не се помещава на адреса.

На следващо място изтъква, че определението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК и съдебната практика на Върховния касационен съд във връзка с нея - Решение № 584 от 16.10.2025 г. по к. гр. д. № 1790/2025 Г., Г. К., I Г. О. на ВКС, в което съдът е стигнал до следните изводи относно целта и приложното поле на чл. 47 ГПК:

„Неоснователен е доводът на молителката, че върнатите разписки не са оформени по предвидения в ГПК ред, тъй като в същите не са посочени имената на лицата, дали сведения на връчителите. Разпоредбата на чл. 47, ал. 1 ГПК изисква връчителят да удостовери източника на информация, а не имена и възраст на съседи и лица, от които е получена. Няма и изискване за изготвяне на протокол, удостоверяващ залепването на съобщението достатъчно е този факт да бъде удостоверен от връчителя. Следва да се посочи, че разписките за връчени от съдебни и общински служители съобщения и съдебни книжа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В този смисъл, удостоверителните изявления на съдебния служител — призовкар при ОС — Благоевград и на кмета на в коментираните по-горе разписки доказват факта на извършване на посочените от служителите действия, на посоченото място и на посочените дати, както и констатираните от тях обстоятелства. Разписките имат не само формална, но и материална доказателствена сила, обвързваща съда и задължаваща го да приеме за осъществили се фактите, предмет на удостоверяването, до опровергаването на тази доказателствена сила чрез доказване на обстоятелството, че удостоверителното изявление на длъжностното лице обективно не отговаря на действителното фактическо положение.“

Счита, че следва да бъде взето предвид, че още преди да бъде подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, от страна на Дружеството е 2 изпратена покана за доброволно изпълнение чрез ЧСИ М.Б.. Направени са три посещения на адрес, но при нито едно от тях г-жа П. не е намерена, като документите във връзка с връчването на поканата са приложени към исковата молба. Още тогава е установено, че г-жа П. трайно не пребивава на адреса, като в телефонен разговор с нея е станало ясно, че тя се намира в провинцията.

С оглед на това, както и предвид обстоятелството, че в рамките на заповедното производство отново не е реализирано връчване лично на ответника, извежда, че няма спор, че последната не обитава посочения адрес.

Излага доводи, че приложното поле на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК обхваща именно хипотези, при които ответникът не може да бъде открит, каквато е настоящата. Не следва исковото производство да бъде прекратено, доколкото това е единственият предвиден в закона ред за защита на правата на ищеца и молител по заповедното производство, когато издадената в заповедното производство заповед за изпълнение не може да бъде връчена на длъжника.

Противното на практика би означавало, според частният жалбоподател, отказ от правосъдие, доколкото от страна на „Инсайт Ивентс“ ООД са извършени всички необходими съдебни и извънсъдебни правни действия за ангажиране на отговорността на г-жа П.. Намира, че следва да бъде отчетено, че правилото на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК защитава същевременно интересите на длъжника, доколкото е налице възможност в рамките на исковото производство на последния да бъде назначен особен представител, който да го представлява.

Твърди, че прекратяването на образуваното исково производство неоснователно ощетява ищеца, който в изпълнение на указанията на заповедния съд, дадени с необжалваемото Разпореждане № 173/29.01.2026 г. по ч.гр. д. № 553/2025 г., е предявил установителен иск, за което е заплатил съответната държавна такса. Прекратяването на исковото производство поради съображения за допуснати нарушения от страна на заповедния съд и призовкарите към него на практика би довело до загуба на заплатената от „Инсайт Ивентс“ ООД държавна такса. По този начин се оказва, че Дружеството следва да понесе неблагоприятните последици, включително и имуществени от чужди процесуални пропуски, а именно тези на заповедния съд, ако приемем, че такива са налице, без да има възможност да се защити по какъвто и да е начин, което безспорно би довело до явно несправедлив резултат от определението.

3

Моли да се отмени Определение № 8086/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 4652/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 180 с-в и да върнете дело на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения от „Инсайт Ивентс“ ООД срещу П.Й.П. установителен иск.

Настоящата инстанция намери от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявен от дружеството установителен иск по реда на чл. 422 ГПК. Със същия е поискано да бъдат признати за установени вземанията на ищеца срещу П.Й.П., посочени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 356/01.10.2025 г., издадена по ч.гр.д. № 553/2025 г. на PC — Етрополе, Втори граждански състав.

Съгласно документите намиращи се в електронното заповедно ч.гр.д. № 553/2025 г., по описа на РС-Етрополе, издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК е изпратена на длъжника по настоящ и постоянен адрес: гр. София, ул. „Витиня“ № 21, като съобщението е върнато в цялост с отбелязване „съседи казват, че не са виждали лицето дълго време“. Изпратено е второ съобщение, чрез работодател, като същото се е върнало в цялост, с отбелязване, че адресът е непълен. Направен е втори опит за връчване, чрез работодател, но съобщението отново се е върнало с отбелязване, че адресът е непълен.

Заповедният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и е дал указания на заявителя, за предявяване на иск.

За да прекрати исковото производство съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото не е налице доказателство за извършено връчване чрез залепване на заповедта за изпълнение в съответствие с чл. 47, ал. 5 ГПК. Също така съдът е счел, че не са събрани данни, че длъжникът не живее на адреса, тъй като в съобщението за връчване било отбелязано единствено, че съседи са споделили, че не са виждали г-жа П. дълго време, но не били посочени имената на тези съседи. С обжалваното определение исковата молба е била върната.

При така установената фактическа обстановка съставът на СГС намери от правна страна следното:

Частната жалба е депозирана в срока по 275 ал.1 ГПК, срещу

4 определение подлежащо на обжалване по смисъла на чл.274 ал.1 ГПК и следователно е процесуално допустима

Разгледана по същество е неоснователна.

В съответствие с нормата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението;

Съгласно т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, исковият съд следва да прецени всички предпоставки за допустимост на иска, вкл. наличието на подадено в срок възражение от длъжника, без да е обвързан от преценката на заповедния съд.

В настоящия случай заповедта по чл.410 ГПК е била изпратена на посочения от молителя адрес, съвпадащ с настоящия и постоянен адрес на длъжника. Тя е върната с отбелязване, че адресът е посетен на 03. 19 и 28.10.2026 г., като съседи са дали сведение, че не са виждали лицето дълго време. Била е оставена бележка, но никой не се е обадил.

Заповедта не е връчена надлежно.

Правилото на чл.47, ал.1 от ГПК изисква адресатът да не бъде намерен в продължение на 1 месец. Следователно нормативно изискуемите 3 посещения следва да са осъществени в рамките на този времеви диапазон, което в случая не е изпълнено – между първото и последното не е налице 1 м. Не е изпълнено и изискването за залепване на уведомление, необходимо предвид обстоятелството, че събраната информация, че съседите не са виждали лицето от дълго време, не е равнозначно на това че длъжникът не живее на адреса, тъй като единствено последното изключва необходимостта от залепване.

Не е налице и редовно връчване по месторабота, тъй като призовката не е достигнала до адресата.

Горното налага извода, че искът е предявен преждевременно, при липса на правен интерес от исковата защита – заповедта по чл.410 ГПК не е редовно връчена при спазване на изискванията на чл. 47, ал. 5 и връчителят не е 5 събрал данни, че длъжникът не живее на адреса.

Неоснователен е доводът, изведен от дадени указания от заповедния съд, предвид изискването за извършване на самостоятелна преценка от съда, пред който исковото производство е висящо.

Неоснователен е доводът основан на посочената практика на ВКС за липса на изискване на вписване на имената на лицето дало отразената в призовката информация, тъй като самата събрана информация (че лицето не е виждано) е различна от релевантната (лицето не живее на адреса). Само с оглед на пълнота следва да се отбележи, че константата задължителна практика на ВКС е точно в противоположната на твърдяната от жалбоподателя посока (напр. решение № 56 от 17.06.2014 г. по т. д. № 2705/2013 г., . К., I т. о. на ВКС и Определение № 229 от 04.04.2012 г. по ч.т.д.

№ 163/2012 г. на ВКС, І т. о.)

Неоснователен е доводът основан на извличане на предпоставките на чл.415, ал. 1, т. 2 ГПК от извънсъдебни на връчвания на покани и документи.

Релевантни са само тези, осъществени в хода на заповедното производство.

Неоснователен е доводът основан на претърпени вреди от направени разноски за държавна такса. Те нямат отношение към допустимостта на исковата претенция.