Акт от 11.09.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- 7949/2020
- Подписан
- 11.09.2024
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 230, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 631, ал. 1, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 31, ал. 2 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 31, ал. 8 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 32, ал. 3 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- § 11 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- § 7 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 18, ал. 1 · Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ
- чл.10, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 10, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2в, ал.1, т.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 9а, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
РЕШЕНИЕ гр.
София, 11.09.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-20 състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Шанова при участието на съдебен секретар Екатерина Тодорова, разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7949 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, предявена от „ЕКО Е.-М.“ ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, офис 3, против
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес гр. София, ул. „******.
Ищецът твърди, че има качеството на производител на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и е собственик на фотоволтаична електроцентрала.
Изграждането на електроцентралата било частично финансирано с Договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По силата на този договор, фондът предоставил на ищеца безвъзмездна финансова помощ.
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за изкупуване на електрическа енергия, сключен за срок от 20 години, „Енерго-Про Продажби“ АД изкупувало произведената от ищеца електрическа енергия по преференциална цена, определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране).
Съгласно договора и на основание чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от ЗЕВИ, преференциалната цена на ел. енергия, изкупувана по договора, не подлежала на промяна през целия срок на договора, съответно продавачът следвало ежемесечно да издава и представя на купувача фактура за дължимата сума за цената за произведената и доставена ел. енергия за предходния месец, измерена и отчетена по предвидения ред, като купувачът заплаща сумата след получаването.
Преференциалната цена първоначално била определена с Решение № Ц-18/20.06.2011 г., по силата на т. 11 от което, размерът на цената, определена за електрически централи с фотоволтаични модули над 30 кВт р до 200 кВт р, монтирани на покриви и фасади, е в размер на 596.50 лв./МВтч, което действало до 24.07.2015 г. След тази дата КЕВР приела ново Решение Ц-14/01.07.2014г., с което размерът на цената била променена на 117.61 лв./МВтч.
Ищецът твърди, че по време на действие на сключения договор за изкупуване, настъпили законови промени относно цената на произвежданата и доставяна ел. енергия. Съгласно § 18, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИДЗЕ), обн. в ДВ бр. 56/2015г., в сила от 24.07.2015 г., за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили до влизането в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници, се прилагат цените по чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на този закон. Ал. 2 на § 18 предвиждала, че производителите по ал. 1 в срок до 31 юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в съответствие с изискванията на ал. 1. Съгласно чл. 3 на § 18 след изтичане на срока по ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупуват произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1. Тази алинея 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2. Съгласно § 18, ал. 5 за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници по ал. 1 не се прилагат разпоредбите на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници. След изтичане на срока на договора за изкупуване по чл. 31, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми източници преференциални цени не се предоставят.
Ищецът твърди, че по отношение на цената на произвежданата и доставена ел. енергия били приложими единствено клаузите на сключения договор за изкупуване, а не § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, ДВ бр. 56/2015 г. Счита, че има право да получи плащане на доставената на купувача ел. енергия, произтичащо от договора за изкупуване по цена в размер на 596,50 лв./МВтч (определена с Решение Ц-18/20.06.2011г.), а не по намалената цена в размер на 117,61 лв./МВтч.
(определена с Решение Ц-14/01.07.2014г.).
Твърди, че с приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ, държавата е нарушила основополагащи принципи и норми на правото на ЕС, от което ищецът е претърпял имуществени вреди. Сочи, че съгласно чл. 4, § 3 от ДЕС, Държавата и Народното събрание, като еманация на държавната власт, е следвало да предприемат всички мерки, свързани с върховенството на правото на ЕС, включително е следвало да изпълнят своите задължения да съблюдават правото на ЕС, като всички те произтичат от Договорите на ЕС или актовете на институциите на ЕС и могат да бъдат изведени от практиката на съда на ЕС, която е задължителна при правораздаване на национално ниво. С приемането на посочения § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ било допуснато нарушение на чл.
107-108 ДФЕС, Директива 1009/28/ЕО, Директива 1009/79/ЕО, и Хартата за основните права на ЕС.
Ищецът се позовава на практика на СЕС и излага съображения, че с приемането на посочения параграф е налице нарушаване на равенството на частните субекти пред закона.
В исковата молба се излагат и съображения, че въпросната законодателна разпоредба е приета с оглед избягването на „двойно финансиране“ по отношение на електроцентрали, за изграждане на които е предоставено финансиране по мярка 312 на Програмата за развитие на селските райони. Ищецът посочва, че в конкретния случай не може да става дума за „двойно финансиране“, доколкото с безвъзмездно предоставените парични средства не са финансирани едни и същи инвестиционни разходи. В същото време, преференциалната цена по която се изкупува, произведена от възобновяеми източници електрическа енергия, не се осигурява чрез безвъзмездно финансиране от европейския или националния бюджет, а от крайния потребител. Посочва, че преференциалната цена не разкрива признаците на „държавна помощ“ съгласно приложимото европейско законодателство. Дори да се приеме, че цената попада в хипотезата на „държавна помощ“, предоставянето на такава е допустимо в определени хипотези съгласно правото на ЕС. От друга страна, отстраняването на последиците от неправомерно предоставена държавна помощ се осъществява по предвиден в европейската уредба нарочен ред, а не чрез произволни законодателни промени на национално равнище.
Поддържа се, че с приемането на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн.
ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) е нарушено правото на свободна стопанска инициатива на ищеца. В тази насока се посочва, че при вземане на решение дали да започне икономическата си дейност, частноправните субекти се съобразяват с изначално установена законодателна рамка. С приемането на нарушаваща правото на съюза разпоредба се премахват специфичните условия, които са имали определящо значение при вземането на това решение. Не са зачетени легитимните интереси на ищеца като частноправен субект при налагането на императивни условия във връзка с упражняваната от него стопанска дейност.
Твърди се, че в конкретния случай не е налице легитимна цел, която да направи допустимо засягането на правото на свободна стопанска инициатива на ищеца. В тази насока се излага, че внесеният законопроект е немотивиран, като изложените към него съображения са общи и неясни. Наложеното ограничение е и непропорционално с оглед предполагаемата цел на законодателя да избегне двойното финансиране, като са съществували други, по-подходящи мерки в тази насока. В същото време е засегната и свободата на договаряне, доколкото по законов ред са преуредени установени договорни отношения между ищеца и електроснабдителното дружество.
Навеждат се доводи и за накърняване на правото на собственост по чл. 17 от Хартата на основните права на ЕС, изразяващо се в засягане на очакваните доходи от първоначално уговорената цена, като отново се разкрива липса на легитимна цел за гарантиране на обществения интерес и непропорционалност, като ищецът не е бил обезщетен.
Излагат се съображения за нарушение на изискването за равенство пред закона и забрана за дискриминация по чл. 20 от Хартата. Поддържа се да е налице неравенство, както между отделните субекти, попадащи в приложното поле на § 18 от ПЗРЗИДЗЕ (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.), така и в сравнение със собствениците на енергийни обекти за производство на електроенергия от ВИ, изградени със средства на подпомагане от европейския или националния бюджет, заявленията за подпомагането, в изграждането на които са подадени след влизане в сила на ЗЕВИ. В тази насока посочва, че за изчисляване на преференциалните цени по ЗЕВИ, ценообразуващ елемент са инвестиционните разходи към момента на изграждането на ФТец. В случая на производителите попадащи под обхвата на чл. 18 от ПЗРЗИДЗЕ, цената се формира на база инвестиционни разходи към момента на приемането на решението на КЕВР от 2014 г. В тази връзка при първоначалното определяне на цената за продаваната от ищеца електроенергия – 2011 год., признатите инвестиционни разходи са били повече от 4 пъти по-високи от тези от 2014 год. По този начин, собственици на енергийни обекти, изградени и въведени в експлоатация към различен момент, при различни инвестиционни разходи, имат една и съща преференциална цена за изкупуване на електроенергия. Твърди се, че друг вид производители на електроенергия от ВИ също са получили публично подпомагане преди влизане в сила на ЗЕВИ, но предоставените им преференциални цени не са променяни.
В исковата молба са наведени доводи за нарушаване на принципа на пропорционалност при приемането на спорната законодателната разпоредба, като в твърде висока степен са засегнати интересите на ищеца при наличието на по-подходящи мерки.
Релевират се доводи и за нарушение на принципа за правна сигурност – разглежданата законова разпоредба е неясна и не позволява формирането на представа за точното й съдържание. Посочено е, че тя е в противоречие с текстовете на чл. 31, ал. 8 от ЗЕВИ и § 7 и § 11 на ПЗРЗЕВИ. Не е съобразено действието общ – специален закон. Недостатъчно ясно е дефиниран термина „национална или европейска схема на подпомагане“. Поддържа се, че в противоречие с принципа за правна сигурност на разглежданата разпоредба е придадено несъщинско обратно действие.
Поддържа се и нарушение на принципа оправните правни очаквания. Операторите на енергийни обекти са взели решение за извършване на избраната от тях икономическа дейност на база оправдани правни очаквания, че тя ще бъде подчинена на установените към даден момент условия за целия период на действие на сключените от тях договори. С отклоняването от първоначалната законодателна рамка на практика са били премахнати два от основните й елементи – преференциалните цени и запазването на цената на изкупуване на произведената електроенергия за целия периода на договора, от което за заинтересованите субекти са настъпили негативни последици. Поддържа се, че тези промени да не могат да бъдат разглеждани като предвидима мярка от един разумен и съобразителен икономически оператор, същите са осъществени без предварително съгласуване със засегнатите лица, като в същото време тази промяна не се дължи на тяхно недобросъвестно поведение.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да му заплати:
- по иск с правна квалификация чл.
2в, ал.1, т.2 вр.чл.4 от ЗОДОВ вр. чл. 4, § 3 от ДЕС сумата от 365839,72 лв. - обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в приемането на § 18 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (Обн. ДВ. бр.56 от 24 юли 2015г.) под формата на пропуснати ползи от разликата в определената съгласно първоначално действащата законодателната уредба цена на продаваната от ищеца електроенергия в размер на 567.41 лв. за МВтч и цената определена съгласно § 18 от ПЗРЗИДЗЕ в размер на 100.41 лв. за МВтч, за периода от м.08.2015 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането,