Решение № 703 от 22.06.2026, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 703 гр. Кюстендил, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520101949 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с предявен от „Трекляно Енерджи“ ООД срещу

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/.

В исковата молба се твърди, че ищецът придобил по силата на нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 41, том III, рег. № 7044, дело № 382/2021г. на Н.

М. – нотариус с рег. № 566 на НК, вписан в Служба по вписванията към Районен съд – Кюстендил като акт № 134, том 18, дело № 2632/2021г. с вх. рег. № 4529/09.12.2021г., правото на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /землище седемдесет и три хиляди четиридесет и седем, кадастрален район четиридесет, поземлен имот петнадесет/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Трекляно, одобрени със Заповед РД-18-845/10.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Трекляно, с площ от 6334 /шест хиляди триста тридесет и три/ кв.м. по кадастрална скица и 6659 /шест хиляди шестстотин петдесет и девет/ кв.м. по предходен документ за собственост, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, с номер по предходен план - КВС: 040015, ПУП: УПИ V-90 /урегулиран поземлен имот пети, отреден за имот с пл. номер деветдесет/, в кв. 8 /осми/ по плана с. Трекляно, общ. Трекляно, утвърден със Заповед № 1150/1966г., при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и ***, ведно с построените в имота сгради, сред които и сграда с идентификатор *** /землище седемдесет и три хиляди четиридесет и седем, кадастрален район четиридесет, поземлен имот петнадесет, сграда две/, със застроена площ 10 /десет/ кв.м., брой етажи: 1 /един/, брой самостоятелни обекти в сградата: 0 /нула/, предназначение: сграда за енергопроизводство, предишен идентификатор: няма.

Твърди се, че първоначално имотът и находящите се в него сгради били държавна собственост, предоставени за управление на ТПО „Фармахин“, с правоприемник „Пластик“ ЕООД, преобразувано впоследствие в „Пластик“ АД. Със Заповед № 244/10.07.2007 г. на областния управител на Кюстендилска област, имотът бил отписан от актовите книги за 1 държавна собственост в полза на „Пластик“ АД, като чрез няколко поредни прехвърлителни сделки същият бил закупен от ищеца през 2021г. по силата на цитирания нотариален акт.

Сочи се, че ответникът експлоатирал процесната сграда – трафопост, в която разположил енергийно оборудване и прилежащи електропроводни линии. Ищецът заявил инвестиционно намерение за реконструкция на сградата и подмяна на оборудването в нея.

Поканил ответника да освободи сградата от енергийното си оборудване и да върне държането на сградата, но последният отказал с мотива, че обектът фигурирал сред активите на дружеството.

Поддържа се, че служители на ответното дружество имали достъп до трафопоста, доколкото ищецът им осигурявал такъв за извършване на поддръжка и профилактика на разположените в него съоръжения. При изпълнение на вменените им от закон задължения последните заключвали сградата, като лишавали ищеца от възможността да я ползва лично, което обуславяло и правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия ревандикационен иск.

Искането до съда е да се признае за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на процесната сграда с идентификатор ***, както и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху нея на ищеца. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага съображения, че процесният недвижим имот е собственост на ответника като част от електроразпределителната мрежа, с която дружеството осъществява лицензионната си дейност и служи за захранване на множество обекти на клиенти.

Посочва, че трафопостът е изграден преди 1999 г., като според действащата към онзи момент нормативна уредба съоръжението било изключителна държавна собственост и по отношение на него бил издаден Акт за държавна собственост № 284/08.08.1995 г., а впоследствие било включено в активите на „НЕК“ ЕАД, респ. на „Електроразпределение Столично“ ЕАД. Сочи, че през 2008 г. е вписана промяна в наименованието на „Електроразпределение – Столично“ ЕАД с „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /с ново наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД/, като дружеството притежавало лицензия за разпределение на електрическа енергия рег. Л -135 – 07/13.08.2004 г., поради което се характеризирало като енергийно предприятие по смисъла на ЗЕ.

Поддържа, че енергийните обекти, изградени при действието на отменените енергийни закони, са собственост на лицата, получили лиценз за осъществяване на дейност в областта на енергетиката. Излага доводи, че енергийните обекти са извадени от гражданския оборот и не могат да бъдат обект на прехвърлителни сделки, страна по която не е енергийно дружество.

На основание изложеното твърди, че праводателите на ищеца не са могли да бъдат собственици на процесния трафопост, съответно не са могли да го прехвърлят валидно на ищеца, поради което и не е настъпил транслативният ефект на сделката, обективирана в представения от ищеца нотариален акт от 09.12.2021г. Позовава се и на чл. 60, ал. 2, т. 1 от ЗЕЕЕ (отм.), както и на разпоредбата на § 26 от ПЗР на ЗЕ, като счита, че в негова полза са възникнали по силата на закона сервитутни права.

Отделно заявява, че владее процесния имот в продължение на повече от 34 години считано от 28.12.1991г., като в тази връзка, в условията на евентуалност, релевира възражение за придобиването му по давност.

По тези и останалите подробно изложени в отговора съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 41, том III, рег.№ 7044, нот. дело № 382/2021г. на Н. М. – нотариус с рег. № 566 на НК, от който се установява, че ищецът е придобил възмездно - чрез договор за покупкопродажба, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с. Трекляно, одобрени със Заповед РД-18-845/10.12.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с построените в имота сгради, сред които и сграда с идентификатор ***, с предназначение: сграда за енергопроизводство.

За установяване, че праводателите на ищеца са притежавали правото на собственост върху процесния трафопост, са представени Акт за държавна собственост № 232/16.02.1994г.

/с който парцел V-90 в кв. 8 по регулационния план на с. Трекляно, ведно с построените в него сгради, сред които и трафопост с площ 15 кв.м., са актувани като държавна собственост/, Заповед № 939 от 15.06.1994г. на Кмета на Община Трекляно /с която на „Пластик“ ООД – с. Трекляно е предоставено правото на управление и стопанисване на гореописания имот и сгради/, Решение от 24.07.1996г. на КОС по ф.д. № I-2458/1991г. /за вписване преобразуването на „Пластик“ ЕООД – с. Трекляно в „Пластик“ ЕАД/ и Заповед № 244/10.07.2007 г. на областния управител на област Кюстендил /за отписване на процесните имоти от актовите книги за държавна собственост в полза на „Пластик“ АД/.

От ответника са представени следните документи, приети по делото като писмени доказателства: Лицензия за разпределение на ел. енергия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР в полза на ответника; Акт за държавна собственост № 284/08.08.1995г. /за актуване на трафопост с площ от 9 кв.м., предоставен за управление и стопанисване на клон „Енергоснабдяване“ Кюстендил/; Разпореждане № 46 от 07.11.1991 г., издадено от МС за образуване на еднолично търговско дружество с държавно имущество „Национална електрическа компания“ АД; Списък на преобразуваните предприятия от обединения и комбинати и други предприятия от системата на Комитета по енергетика; Заповед № ДВ123-А от 24.04.2000 г. на Председателя на ДАЕЕР; Окончателен разпределителен протокол от 2000 г. между „НЕК“ ЕАД и „Електроразпределение-София-Област“ ЕАД, утвърден от Председателя на ДАЕЕР; Решение № 1 от 27.04.2000 г. на СГС-ФО, ф. д. № 6358/2000 г.;

Спогодба, сключена на 15.12.2004 г. между „НЕК“ ЕАД, „Електроразпределение-Столично“ ЕАД, „Електроразпределение-София-Област“ ЕАД, „Електроразпределение-Плевен“ ЕАД, „Електроразпределение-Горна Оряховица“ ЕАД, „Електроразпределение-Пловдив“ ЕАД, „Електроразпределение-Стара Загора“ ЕАД и „Електроразпределение-Варна“ ЕАД и Анекс № 1 към нея; Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесния трафопост; счетоводна справка от ответника, че процесният трафопост /с диспечерско наименование ТП Трекляно Пластмаси – с. Трекляно/ е включен в актива на неговия баланс.

От заключението на вещото лице П. по изслушаната и приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ), което съдът цени като обективно, компетентно, изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че процесният трафопост е „площадков, проходен, селски тип „Б“, с един трансформатор 400ква/20/0,4кв., закрито изпълнение в 1-камерна тухлена 1етажна сграда с бетонови под и таван; представлява включен под напрежение енергиен обект и като такъв е част от електроразпределителната мрежа на страната; от годината на построяване до настоящия момент предназначението му не е променяно; същият захранва общо 93 абоната, вкл. улично осветление /90 битови и 2 небитови/. От заключението на приета по делото допълнителна съдебно-техническа експертиза се установява, че на територията на с. Трекляно, освен процесния трафопост, има още 4 броя такива, а на територията на Общината – общо 26 броя; на 3 м. от същия е изграден втори - поставляем трафопост за обслужване на изградената в имота ФВЕЦ.

По делото е допусната ССчЕ. Съгласно приетото заключение процесната сграда с идентификатор *** е заведена по сметките на ответното дружество с дата 3

01.04.1992г., за същата е подадена декларация по ЗМДТ, като са заплатени и всички задължения за данъци и такси.

Изслушана и приета е и СТЕ, изпълнена от вещо лице Р. С., даваща заключение за съответствие на процесния поземлен имот с идентификатор *** по КККР на с.

Трекляно с УПИ /парцел/ V-За цех за пластмасови изделия в кв. 8 по регулационния план на с. Трекляно (в обхвата на имот пл. № 90 по кадастрален план).

За установяване ползването на процесния трафопост страните са ангажирали гласни доказателства.

Свидетелят Л. В. заявява, че считано от 2008 г. е изпълнителен директор на „Пластик“ АД, бивш собственик на цеха за пластмасови изделия в с. Трекляно – земя и сгради.

Посочва, че в активите на дружеството бил заведен и процесният трафопост, впоследствие деактуван в тяхна полза по тяхна молба. През 2021 г. имотите били прехвърлени на физическо лице – М. П.

В същата насока са и показанията на свидетеля Г. Б. Г., работил в завода за пластмасови изделия „Пластик“ от 1976 г. до 2021 г. Заявява, че откакто е постъпил на работа цехът се е захранвал с изградения в имота трафопост, като впоследствие била изградена и втора сграда с цел увеличаване мощностите на производство.

Като свидетели по делото са разпитани и Г. С. Г. и Е. З. – служители при ответното дружество от 2004 г. Заявяват, че процесният трафопост е заведен при ответника с диспечерско наименование „ТП Трекляно Пластмаси“, същият е винаги заключен с цел ограничаване достъпа на външни лица, като достъп до него има изключително електроразпределителното дружество.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а именно: 1. че ищецът е собственик на сграда с идентификатор ***; и 2. че ответникът осъществява фактическата власт върху имота, без да има валидно правно основание. Тежестта за установяване на тези обстоятелства се носи от ищеца. Ответникът следва да установи, че владее имота на годно правно основание.