Решение № 343 от 15.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 343 гр. С., 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия М. Руневска при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова в присъствието на прокурора М. Д. К. като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Гражданско дело № 20241800100344 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

М. Л. С. е предявила срещу Софийски районен съд обективно съединени /главен и акцесорен/ искове за осъждането му да й плати сумата 25100 лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди поради нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на образуваното по нейна тъжба н. ч. х. д. № 15981/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 05.07.2023 г., до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че н. ч. х. д. № 15981/2022 г. по описа на СРС е образувано по тъжба на настоящата ищца с вх. № 279187/14.12.2022 г. срещу В. Л. Х. и А. В. Х. за клевета за нанесена от нея телесна повреда чрез удар с ръка и твърд тъп предмет. От момента на подаване на тъжбата до момента на подаване на исковата молба по настоящото дело СРС не се бил произнесъл по реда и в срока по чл. 243, ал. 5, чл. 213, ал. 5 и чл. 242, ал. 4 и ал. 5 НПК, които според ищцата са приложимите в случая, или с какъвто и да е друг акт, при което е надвишил с повече от 6 месеца срока за произнасяне, което ищцата намира, че е извън разумния срок дори да се приеме, че срокът е инструктивен. Изложени са 1 доводи във връзка с въведените от Европейския съд по правата на човека критерии, въз основа на които се преценява дали разглеждането на делата е извън разумния срок, като се твърди, че делото е с ниска фактическа и правна сложност, тъжителката с поведението си не е дала повод за забавянето му и не се е дезинтересирала от развитието му, забавянето му е изцяло резултат от поведението на съда, а делото е със значителна важност за нея, тъй като по него търси защита като пострадала от престъпление. Съответно забавянето на делото увреждало в значителна степен емоционалното и психическото състояние на ищцата поради невъзможността да се защити и да изчисти името си от клеветата, освен това й причинявало несигурност, безпокойство и проблеми при справянето с житейските препятствия.

Главният иск е с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, акцесорният – с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете и излага доводи за тяхната неоснователност. Не оспорва факта, че в СРС е образувано н. ч. х. д. № 15981/2022 г. по тъжба на ищцата с вх. № 279187/14.12.2022 г., по което няма постановен краен съдебен акт. Твърди, че делото е образувано на 15.12.2022 г. и разпределено на председателя 17-ти състав от НО на съда, а със заповед на председателя на СРС № 324/07.08.2023 г. делото е преразпределено на нов съдия-докладчик, който с разпореждане от 11.08.2023 г. изпратил по компетентност постъпилата по делото на 05.07.2023 г. искова молба /по която е образувано настоящото дело/. На 17.11.2023 г. било проведено закрито заседание по делото с постановено разпореждане за оставяне на тъжбата без движение и предоставяне на 14-дневен срок на тъжителката за отстраняването на нередовностите й. В изпълнение на последното тъжителката с писмо от 12.12.2023 г. направила уточнения, като от тази дата до настоящия момент делото било на доклад при председателя на 17ти състав, НО на СРС. В отговора са изложени доводи, че следва да бъдат отчетени обстоятелствата, че по делото се е наложила смяна на докладчика и че СРС е един от най-натоварените съдилища в страната. Направено е възражение за липса на доказателства за настъпили за ищцата вреди и за наличие на пряка причинно-следствена връзка между такива вреди и продължителността на производството. Навежда се довод, че участието в съдебно производство само по себе си създава неудобство, дискомфорт, 2 безпокойство, притеснение у страните в процеса. Навежда се и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение.

Контролиращата страна СОП изразява становище за доказаност на исковете по основание, по отношение на размера на обезщетението излага становище за определянето му от съда в съответствие с принципа на справедливостта.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е представен препис от н. ч. х. д. № 15981/2022 г. по описа на СРС, тъй като въпреки че същият е изискан от настоящия съд за прилагането му по делото, СРС не го е изпратил. В тази връзка с оглед процесуална бързина и предвид направено в този смисъл искане от ищцата в о. с. з. на 27.06.2024 г. е изискана справка от деловодната система на СРС относно движението на н. ч. х. д. № 15981/2022 г., като на ответника е указано, че при непредставяне и на справката не по-късно от следващото с. з. съдът на основание чл. 161 ГПК ще приеме за доказани фактите, за установяване на които страната е създала пречки за събиране на доказателства. Изисканата справка е постъпила, като от същата е видно /доколкото е надлежно изготвена и комплектована, предвид, че от нея по никакъв начин не се установява да касае именно н. ч. х. д. № 15981/2022 г./, че н. ч. х. д. № 15981/2022 г. не е отразено в деловодната система.

Предвид изложеното в отговора на исковата молба /обсъдено по-горе/ съдът е отделил /и отразил в доклада по делото/ като безспорни фактите, че пред СРС е образувано по тъжба на настоящата ищца от посочената дата соченото н. ч. х. д., по което няма постановен краен съдебен акт, като същото /към момента на проведеното на 27.06.2024 г. о. с. з., в което е изготвен докладът по делото/ не е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

С оглед гореизложеното по делото е установено, че единственото процесуално действие, извършено от СРС след образуване на н. ч. х. д. № 15981/2022 г., е постановяване на разпореждане за оставяне на тъжбата без движение. Това разпореждане е постановено близо година след подаване на тъжбата, като в изпълнение на разпореждането тъжителката е подала уточняваща молба на 12.12.2023 г., след което до момента на изготвяне на 3 изисканата от настоящия съд справка от деловодната система на СРС /10.07.2024 г./ по н. ч. х. д. № 15981/2022 г. не са извършвани други процесуални действия от СРС.

От показанията на разпитания по делото свидетел С. - съпруг на ищцата, се установява следното: Забавянето на разглеждането на тъжбата се отразило на ежедневието на ищцата, на усещането й за справедливост. Тя била набедена и оклеветена за телесна повреда от сестра си и с подадената тъжба искала да изчисти името си. Поради забавянето на разглеждането на тъжбата обаче се променила – от ведър, общителен и благ човек се превърнала в затворен човек, ограничила се, спряла да контактува с близки и приятели, започнала да страда, плачела тихичко настрани, нощем страдала и от безсъние, не вярвала в правосъдието. Негативните изживявания се задълбочавали с времето, а отношението на приятелите и близките се променило заради клеветата.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Исковете са процесуално допустими, а разгледани по същество – частично основателни.

По главния иск за обезщетение за неимуществени вреди:

Безспорно периодът от 1 година 6 месеца и 26 дни към момента на изготвяне на справката от деловодната система на СРС, а към момента на приключване на устните състезания по делото – 1 година, девет месеца и 12 дни, не може да се приеме за разумен срок по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС за разглеждане /в съответната фаза – преценка налице ли са основания за разглеждане на тъжбата в о. с. з. и съответно даване ход на същата и насрочване на о. с. з. за разглеждането й/ на дело от наказателен частно-правен характер.

При предявени искове по чл. 2б ЗОДОВ съдилищата носят отговорност за вреди като процесуални субституенти на държавата, а съгласно практиката на ЕСПЧ конвенцията възлага в задължение на всяка от договарящите държави, независимо от разходите, да организира съдебната си система по такъв начин, който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен срок, а в случаите на доказана „хронична“ натовареност на съда държавата носи отговорност за непредприетите или недостатъчната 4 ефективност на предприетите от нея мерки за справяне с този проблем. Ако такива мерки не са взети или са неефективни, държавата, респ. процесуалните субституенти не могат да бъдат освободени от отговорност при надхвърляне на разумния срок. Съответно неоснователни са доводите на ответника, че в случая следва да бъдат отчетени голямата натовареност на СРС и смяната на докладчика по делото в даден момент след образуването му.

При произнасяне по искове по чл. 2б ЗОДОВ съдът следва да отчете общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая делото, чието разглеждане е забавено за горепосочения период, не се отличава с голяма фактическа и правна сложност /не се и твърди такава сложност от ответника/.

Същевременно делото е от наказателен характер с предмет защита от твърдяно като извършено престъпление клевета. Делата от наказателен характер принципно са с висока обществена значимост. Факт е, че наказателните дела от общ характер са с по-висока обществена значимост от тези от частен характер. В случая обаче конкретното наказателно производство от частен характер е с особена значимост за настоящата ищца, тъй като същата се чувства с опетнена репутация пред близки и приятели и пред обществото поради това, че е оклеветена и то от близък роднина и за нея е от съществено значение разглеждането и решаването на делото, от изхода по което очаква установяване на истината, налагане на справедливостта и „изчистване“ на името си. Същевременно в случая освен че забавянето на разглеждането на делото е значително /за посочения период не е направена дори преценка налице ли са основания за разглеждане на тъжбата в о. с. з. или не/, е възможно в резултат на това забавяне тъжителката изобщо да не получи правосъдие поради реалната възможност да се стигне до изключване на наказателното преследване по давност преди приключване на производството /предвид кратката предвидена в закона давност за престъплението, за което е подадена тъжбата, вкл. при спиране и прекъсване на същата, отнесена към 5 темповете на работа на СРС, а в случай на обжалване - и на СГС/. Безспорно към момента не може да се направи категоричен извод за такъв изход на производството, но самото наличие на вероятност наказателното преследване да се изключи по давност безспорно създава за настоящата ищца допълнително /извън обичайното/ притеснение. Не се установи по делото /не се и твърди от ответника/ тъжителката с поведението си /лично нейното или това на неин процесуален представител/ да е довела до забавяне на производството, не се установи /и също не се твърди/ забавянето да е причинено и от поведението на други участници в процеса или от каквито и да било други фактори, които биха могли да влияят на развитието на производството. Забавянето на разглеждането на същото очевидно се дължи единствено на поведението на съда.

Установи се по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди в резултат на забавеното разглеждане на наказателното производство. Следва да се има предвид, че константната съдебна практика приема, че лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, винаги търпи определени неимуществени вреди, това са обичайните, презумптивни неимуществени вреди, а именно притеснение за развитието на производството, за евентуален негов неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и доверието в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. Поради това ищцата следва да бъде обезщетена най-малкото за тези презумптивни вреди. Същевременно се установи по делото с показанията на свидетеля С., че забавянето на разглеждането на наказателното производство не само се отразило на усещането на ищцата за справедливост, но и на ежедневието й, като ищцата се променила – от ведър, общителен и благ човек се превърнала в затворен човек, спряла да контактува с близки и приятели, започнала да страда, плачела тихичко настрани, нощем страдала от безсъние, а негативните изживявания се задълбочавали с времето. Съдът е придобил лични впечатления от поведението на свидетеля в съдебната зала при разпита му и въз основа на това е изключил възможността показанията му в полза на ищцата да са резултат единствено от неговата заинтересованост, освен това свидетелят като съпруг на ищцата има непосредствени впечатления от това как се е отразило на ищцата забавянето на разглеждането на наказателното производство, поради което съдът кредитира показанията на свидетеля. Съобразно 6 изложеното съдът приема, че е установена и причинната връзка между претендирните вреди и забавянето на разглеждането на наказателното производство, като претърпените от ищцата вреди надхвърлят в известна степен обичайните презумптивни вреди.