Определение № 178 от 09.08.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 178 гр. Бургас, 08.08.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла М. Цолова

Членове:

Светлин Ив. И.

Кирил Гр. Стоянов като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600180 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба от упълномощения защитник на осъдената Г.

М. Х. против определение по ЧНД №391/2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наказанието лишаване от свобода, наложено й по НЧД №640/2023 г. на Районен съд – Габрово. Упълномощеният защитник прави оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Излага обстойни съображения в подкрепа на релевираните доводи. Изтъква, че осъдената е осъзнала причините за правонарушението и вредоносните последици. Смята, че събраните доказателства позволяват да се приеме за завършен корекционен процес, въпреки завишените стойности на риска от рецидив. Оспорва определените 10 т. за употреба на наркотици, тъй като са били правени многократни тестове за наркотици и всички са отрицателни. Оспорва също поставените 11 т. за „мисловни умения и поведение“ и 12 т. за „нагласи“. Изразява позиция, че ако бъде извършен обективен анализ с оглед събраните по делото доказателства, ще се достигне до извода, че рискът от рецидив при осъдената Х. е среден към нисък. Категоричен е, че към настоящия момент не се доказва необходимост от продължаване на корекционната работа с Х. в контролирана среда. Приема, че наличните данни сочат за изградени у осъдената умения и способности за законосъобразен начин на живот на свобода, като целените с наказанието 1 поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект са постигнати. Като се позовава на константната съдебна практика, установена с ППлВС №7/1975г. изм. с ППлВС №8/1987 г., и на събраните по делото доказателства чрез източниците, посочени в чл.439а от НПК, прави извод за настъпили по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода положителни промени, които сочат на трайно и устойчиво поправяне на осъдената, като същата е преосмислила отношението си към отговорността за собственото противоправно поведение. Прави извод, че пълноценното поправяне на осъдената е завършило и са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, а да се приеме обратното означава лишената от свобода да бъде демотивирана да полага усилия за своето трайно поправяне.

Изразява несъгласие със становището на Началника на Затвора Сливен, което намира за необективно, тъй като същото взема предвид извършено от осъдената Х. нарушение на 23.08.2023 г., т. е. при изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода, което е завършило на 10.09.2023 г., докато при изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, за което се иска предсрочно освобождаване, осъдената няма допуснати никакви нарушения на дисциплината. Моли въззивният съд отмени първоинстанционното определение като неправилно и да постанови друго, с което да допусне условно предсрочно освобождаване на осъдената Х. от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода по НЧД №640/2023 г. на Районен съд – Габрово.

Началникът на Затвора Сливен е депозирал писмено възражение, в което заявява, че частната жалба на защитника на осъдената Х. е неоснователна.

Счита, че първоинстанционният съд е взел предвид всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях правилно е оставил без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената от остатъка на наказанието лишаване от свобода. Споделя становището на съда, че не са налице доказателства за поправяне на осъденото лице. Обръща внимание, че през периода на поправителното въздействие се отчита промяна в стойностите на риска от рецидив в положителна посока, като стойностите се понижават от 105 т. на 97 т. и преминават в горните стойности на среден риск, но граничат с високия риск и осъденото лице е в начален етап на промяна на мисленето, нагласите, начина на живот и обкръжението. Отстоява тезата, че е необходимо да продължи възстановяването на личността на осъдената и приобщаването й 2 към социално приемливи и законоустановени норми на поведение, за да се постигнат целите на наказанието, предвид многократните осъждания „на лицето за престъпления по чл.354а и чл.343б, ал.4 от НК.“ Моли въззивният съд да отхвърли частната жалба на осъдена Х. и да потвърди определението на първата инстанция като правилно и законосъобразно.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор К. С. е депозирала писмено становище по частната жалба. Споделя изразеното в съдебното определение разбиране, че макар и да е налице формалната предпоставка на чл.70, ал.1, т.1 от НК - осъдената да е изтърпяла фактически не по-малко от една втора от наложеното й наказание лишаване от свобода, то другата изискуема предпоставка на чл.70, ал.1 от НК – осъдената да е дала доказателства за своето поправяне, не е изпълнена. Приема, че по време на престоя си в затвора осъдената Х. привидно осъзнава необходимостта от спазването на правила и общоприети норми, но в ситуации, когато те не са свързани с нейните интереси, е в състояние да ги заобиколи или наруши, като за това свидетелства поведението й на работа на външен работен обект.

Изтъква, че първоначалната оценка от рецидив е отчела много високи параметри, измерващи се със 105 точки, като са били отбелязани завишени стойности в следните проблемни зони: „Информация за правонарушенията“, „Жилищно устройване“,

„Управление на финанси и доходи“,

„Взаимоотношения“, „Начин на живот и обкръжение“, „Мисловни умения и поведение“, „Нагласи“. Подчертава, че последната оценка на риска от рецидив е 97 точки, като рискът, макар и да е снижен, останал в горните гранични стойности на среден към висок и с проблемни зони: „Нагласи“, „Мисловни умения и поведение“. Като съобразява отрицателното становище на Началника на Затвора Сливен и събраните по делото доказателства, прави извод, че не е налице трайна и категорична промяна в поведението на осъденото лице Х., която ще остане такава и в реалната социална и икономическа среда след освобождаването. Приема, че осъдената не е преосмислила напълно отношението си към отговорността за собственото си криминално поведение. Заключава, че не са налице категорични доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдената Х., в нейния характер и поведение, които да сочат, че същата се е поправила и превъзпитала. В този смисъл счита, че не са постигнати целите, визирани в чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание лишаване 3 от свобода, поради което не е налице втората кумулативно предвидена предпоставка по чл.70, ал.1 от НК за условно предсрочно освобождаване на осъдената. Като заявява, че по отношение на осъдената Х. следва да продължи работата в условията на затвора за постигане на трайна положителна промяна в съзнанието и поведението й и реализиране на целите на наказанието по чл.36 от НК, предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на осъдената Х. за условно предсрочно освобождаване, като правилно и законосъобразно.

Настоящата частна жалба е подадена от защитника на осъденото лице, който има право на такава съгласно чл.440, ал.2 от НПК и в предвидения за това преклузивен седмодневен срок по чл.342, ал.1, предл.1 от НПК, поради което тя е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на защитник на лишената от свобода Г. М. Х. за условно предсрочно освобождаване на основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.

Проявявайки дължимата процесуална активност, съдът е събрал необходимите относими и достатъчни доказателства, обстойно и задълбочено е анализирал същите, като въз основа на тях обосновано е приел за категорично установена изложената в определението фактическа обстановка, която се споделя и от настоящата инстанция.

Безспорно е установено по делото от фактическа страна следното:

С протоколно определение от 05.08.2021 г. по НОХД № 658/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, в сила от същата дата, Г. М. Х. е осъдена за престъпление по чл.354а ал.3 предл.2, т.1 вр.чл.55 ал.1 т.1 от НК, извършено на 16.07.2021 г., като й е наложено наказание четири месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от три години.

С определение № 111/22.05.2023 г. по НОХД № 937/2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, в сила от 07.06.2023 г., на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието четири месеца лишаване от свобода, наложено на осъдената Г. М. Х. по НОХД № 658/2021 г. по описа на Районен съд – Габрово, като е постановено същото да се търпи при първоначален общ режим.

С одобрено от съда споразумение №30 от 22.05.2023 г. по НОХД 4

№937/2023 г. на Районен съд – Габрово осъдената Х. е била призната за виновна в извършване на 09.02.2022 г. на престъпление по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК й е определено наказание от пет месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

С одобрено от съда споразумение №44 от 22.06.2023 г. по НОХД №287/2023 г. на Районен съд – Габрово осъдената Х. е била призната за виновна в извършване на 07.12.2022 г. на престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, за което на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК й е определено наказание от шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

С одобрено от съда споразумение №56 от 24.07.2023 г. по НОХД №513/2023 г. на Районен съд – Габрово осъдената Х. е била призната за виновна в извършване на 11.10.2022 г. на три престъпления, съответно по чл.343б, ал.4 вр. ал.3 вр. чл.28, ал.1 от НК, по чл.354а, ал.3, т.1 от НК и по чл.270, ал.1 от НК, за които й е било определено на основание чл.23, ал1 от НК общо наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

С определение № 221 от 04.10.2023 г. по ЧНД № 640/2023 г. по описа на Районен съд – Габрово, в сила от 20.10.2023 г., на осъдената Г. М. Х. е определено едно общо най-тежко наказание по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 937/22 г. , НОХД № 287/23 г. и НОХД № 513/23 г., всички по описа на Районен съд – Габрово, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, като е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

Осъдената Г. М. Х. постъпила в Затвора - Сливен на 26.05.2023 г. за първи път.

От 26.05.2023 г. до 10.09.2023 г. осъдената Х. е изтърпяла наказание в размер на четири месеца лишаване от свобода, наложено с определение № 36 от 05.08.2021 г. по НОХД № 658/2021 г. на Районен съд - Габрово, за престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК.

От 10.09.2023 г. осъдената търпи общо най-тежко наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено й по НОХД № 937/2022 г.; НОХД № 287/2023 г. и НОХД № 513/2023 г., и трите по описа на Районен съд - Габрово, за извършени престъпления по чл. 343б, ал.4 и чл.

5

354а, ал.3 от НК. Осъдената изтърпява посоченото общо наказание лишаване от свобода при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип.

Към 13.06.2024 г. осъдената Х. е изтърпяла фактически 9 месеца и 9 дни, има зачетени от работа 3 месеца и 5 дни. Следователно бил налице остатък в размер на 5 месеца и 16 дни. Към днешна дата неизтърпеният остатък от въпросното наказание е 3 месец и 18 дни.

По време на престоя в Затвора Сливен осъдената Х. не е наказвана.

Награждавана е на основание чл.98, ал.1, т.1 от ЗИНЗС за активност в дейности по осмисляне на свободното време.

Наличните в затворническото досие документи, приобщени към доказателствения материал по делото и информацията, съдържаща се в системата за оценка на осъден правонарушител, в становището на Началника на Затвора – Сливен и справка относно прилагани дейност и участие на лишената от свобода Х. установяват следното: