Акт от 05.04.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 85

Велико Търново, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново, VII-ми адм. състав, в публично съдебно заседание на девети март две хиляди двадесет и трета година, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА при участието на секретаря С.Ф. разгледа докладваното от съдията адм. дело

№ 3/2023г. по описа на съда. При това, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.

145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.

172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба, подадена от А.Д.А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №

22-0268-000267/01.12.2022г., издадена от мл. автоконтрольор към ОД на МВР – В. Търново, РУ-Г. Оряховица, с която е прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, на основание чл.171, т.2а, б. „б“ от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи за нищожност на оспорената Заповед, поради липса на доказателства за възложени правомощия на ПО. Алтернативно я определя като незаконосъобразна, поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорващият твърди, че не е управлявал МПС под въздействието на алкохол. МПС не е спряно от полицейския патрул, а е било паркирано на улицата преди идването на полицията. Сам жалбоподателят е бил на тротоара пред къщата му в с. Лозен. Не е бил в автомобила, нито го е управлявал към момента на идването на полицейските органи. Жалбоподателят изтъква, че неправилно ПАМ е наложена преди да бъдат изготвени резултатите от медицинското изследване на кръвната му проба. Неправилно са съобразени единствено показанията на техническото средство, които се оспорват. Жалбоподателят твърди, че са нарушени разпоредби от Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози. Поради това и не е доказано, че е бил с концентрация на алкохол кръвта над 0,5 на хиляда.

По тези съображения се иска отмяната на обжалваната заповед. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.

Постъпила е ПЗ от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата и претендира направените разноски, като иска присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор към ОД на МВР В.Търново, РУ-горна Оряховица не се явява и не се представлява.

Представя писмени доказателства за комплектоване на административната преписка по указания на съда по доказателствената тежест.

Жалбата е допустима като подадена от лице с надлежна процесуална легитимация - адресат на приложената с обжалваната заповед принудителна административна мярка, против индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Обжалването е осъществено пред родово и местно компетентния съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

С проекта на доклад по делото съдът указа на ответника да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, на основание чл.170, ал.3, вр. ал.1 от АПК. В тази връзка да попълни АП с доказателства за валидността на Заповедта, протокола за вземане на кръвна проба и резултатите от химическото изследване на кръвната проба, дадена от жалбоподателя. На основание чл. 170, ал. 3 от АПК указа на жалбоподателя, че следва да опровергае доказателствената сила на съставения АУАН по аргумент от чл.189, ал.2 от ЗДвП.

Във връзка с разпределението на доказателствената тежест ответната страна представи з.к. от материалите, съдържащи се в административната преписка – с рег. № 268000-13864/23.12.2022г., под опис. В това число АУАН, ЗППАМ, талон за медицинско изследване. Допълнително са представени писмени доказателства с писмо вх. №407/25.01.2023г., в т.ч. протокол за вземане на биологична проба и резултата от химическото изследване на кръвната такава. За доказване компетентността на органа са представени Заповед № 366з-2605/ 28.06.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново, Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи и з.к. от Ежедневна ведомост и Информационна карта на наряда.

Във връзка с дадените указания защитата на жалбоподателя поиска да бъдат представени от МВР видео и аудиозаписите от момента на проверката. Съдът изиска същите от РУ-ГО на МВР, както и от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР гр. София да представи видео и аудиозаписите от предната камера на полицейския автомобил и от боди камерата на С.Т.К.. С вх. № 483/30.01.2023г. в АСВТ постъпи писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР, че в системата за работа на полицейските служители с персонална полицейска камера не са установени преиндексирани видеофайлове, поради което не са съхранени такива за времето от 12:30 до 13:10ч. на дата 01.12.2022г.

Въз основа на съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът намери за установено следното от фактическа страна:

1. При извършена проверка от контролните органи е констатирано, че на 01.12.2022 г. около 12:46 ч. в с. Лозен, на ул. „Четвърта“ в посока към ул.

„Шеста“, А.Д.А. е управлявал собствения си лек автомобил „Опел“ с рег. № ***.

2. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510/фабр.№0744/ и уредът е отчел 0,97 промила алкохол в издишания въздух. Водачът бил адекватен с правилни координирани движения, като по негови думи е изпил една ракия на обяд. Тези факти са описани надлежно в АУАН.

3. Съставен е АУАН №

GA734968/01.12.2022 г., подписан без възражения от лицето.

3.1. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС, контролен талон, СРМПС, както и табелите на посоченото МПС, т.е. ПАМ е изпълнена.

4. На А. е издаден талон за медицинско и химическо изследване № 104101 с указание да се яви във ФСМП гр. Стражица до 90 минути.

4.1. А. се явил доброволно във ФСМП гр. Стражица и доброволно дал кръв за химичен анализ, видно от Протокол за вземане на биологична проба/л.51/.

5. При тази фактическа обстановка е издадена от младши автоконтрольор в РУ – Горна Оряховица към ОДМВР В. Търново процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0268-000267/01.12.2022г., с която на А.Д.А. на основание чл. 171, т.2а, б.

„Б“ от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок то 6 месеца.

5.1. Същата е връчена на жалбоподателя на 01.12.2022 г., който я е оспорил с жалба, подадена чрез ответника на 15.12.2022 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.

6. В хода на съдебното дирене от ответника е представен Протокол за химическо изследване за определяне на алкохол в кръвта рег. № 366р-862/10.01.2023 г./вж. л.53/ на химик в „Базова научно-техническа лаборатория“ при ОДМВР Плевен, командирован в ОДМВР В. Търново.

6.1. Видно от съдържанието на Протокола експертът е дал заключение, че в представената за изследване кръв, взета от лицето А.Д.А., се констатира наличие на етилов алкохол: крайна концентрация: 0,99 промила.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от правна:

С оглед заявените твърдения в жалбата и приложната оспорена Заповед за налагане на ПАМ, съдът прие, че е сезиран с правен спор с административен характер. Същия се развива между гражданин на Републиката, собственик на МПС, който го управлява и контролен орган от системата на МВР, на когото е възложено да следи за спазване на правилата за движение, предвидени в ЗдвП. В тази връзка съдът намира, че приложим материален закон е Закон за движението по пътищата/обн., ДВ, бр. 20 от 5.03.1999 г., в сила от 1.09.1999 г./, а процесуален АПК/обн., ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г., в сила от 12.07.2006 г./.

Разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК възлага на съда служебна проверка, като не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.

146 от АПК. В конкретния случай съдебният контрол установи следното:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.

171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В този ред на мисли съдът установи, че оспорената Заповед за прекратяване на регистрацията на МПС е издадена от компетентен по материя, територия и време полицейски орган. В случая със заповед на министъра са определени службите за контрол, а със заповед на директора на ОДМВР В. Търново са делегирани правомощия на ПО, а именно:

Според Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи, в рамките на обслужваната територия. С представената Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, като младшите автоконтрольори, каквато е длъжността на издалия процесната ЗППАМ орган, са упоменати единствено в т. 2.1 и т. 2.2 от заповедта. Тази делегация е предвидена в закон/чл.172, ал.1 от ЗДвП/ и определя териториалните правомощия на ПО.

В тази връзка с Разпореждане от 13.01.2023 г. съдът задължи ответника да представи доказателства, че издалият процесната ЗППАМ орган попада в хипотезата на т.2.1 или т. 2.2 от Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОДМВР – В. Търново. След напомнително съобщение с вх. № 899/21.02.2023г. от ответника са представени писмени доказателства, които удостоверяват, че издалият заповедта орган/мл. автоконтрольор С.Т.К. / е назначен по график и съгласно ежедневната ведомост е изпълнявал наряд към полицейски участък гр. Стражица при РУ-Г. Оряховица на дата 01.12.2022г. Това го поставя в хипотезата на т.2.2. от Заповедта на директора на ОДМВР В. Търново, цитирана по-горе. Което означава, че на този ПО по предвидения ред са били възложени административни правомощия, в т.ч. властта да издава заповеди за налагане на ПАМ, вклч. такива по чл.171, т.2а, б“Б“ от ЗДвП. Поради това с оглед събраните доказателства настоящият състав на АСВТ прие, че оспорената Заповед не е нищожна.

Позовавайки се отново на чл.172, ал.1 от ЗДвП съдът достигна до извода, че посочените ПАМ се налагат с мотивирана Заповед, т.е. формата за валидност на ИАА е писмена и следва да съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, доколкото специалният закон не предвижда нещо различно. В случая тези изисквания за форма са спазени. Налице са и фактически и правни основания на Заповедта, което гарантира правото на защита на страната и дава възможност на съда да проведе съдебен контрол по същество. Предвид това, съдът не намери основание за отмяна на Заповедта по чл.146, т.2 от АПК.

Съдът не установи да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на Заповедта. Не се потвърди оплакването за такова нарушение, основано на твърдението, че само въз основа на резултата от дрегера ПО не е следвало да издава ПАМ, т.к. не е изяснил всички факти от значение за случая. Съдът не сподели това виждане на защитата. Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Процесната ПАМ като преустановяваща нарушението следва да бъде реализирана незабавно след установяване с полевия уред на употреба на алкохол, при концентрация над 0,5 на хиляда. В случая именно това е сторено. Нормата на чл.3, ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. на МВР и МП предвижда при проверка на място да се използва техническо средство за измерване на концентрацията на алкохол в кръвта. Представени са доказателства, че уредът е одобрено средство за измерване и е преминал метрологичен контрол. Право на водача е да оспори показанията му, но това има отношение към въпроса за административно наказателната отговорност и фазата на съдебния процес. Доколкото опровергаване на тези стойност се извършва по специален процесуален ред, предвиден Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/91df414a-1ec1-4a5e-a7c9-be63437a1d55