Решение № 913 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 913 гр. София, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело № 20211000503689 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение от 30.09.2021г. по гр. дело № 122/2021 г. по описа на Врачански окръжен съд, частично е уважен предявеният от Д. И. М. /починал в хода на процеса и заместен от правоприемниците си Р. П. М. и И. Д. М./ против Прокуратура на РБ осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер от 30 000лв, търпени от незаконни обвинения в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05.12.2019г. до окончателното изплащане и разноски по съразмерност, като искът е отхвърлен над присъдения до пълния предявен размер от 150 000лв.

Решението е обжалвано от Прокуратура на РБ в осъдителната му част с оплаквания за неправилност. Конкретните доводи са против изводите на съда във връзка с размера на определеното обезщетение. Поддържа се, че неправилно съдът кредитирал показаинята на свидетеля И. личен лекар относно влошеното здраве на ищеца, настъпило в резултат на преживения стрес от повдигнатите обвинения, както и че поради незаконните обвинения не е могъл пълноценно да упражнява професията си на адвокат. Неоснователни били и изводите, че е дискредитирана личността на ищеца заради обвиненията и това е довело до негативни към него реакции, включително отлив на клиенти, защото той вече е бил осъждан за квалифициран случай на престъпление против правосъдието, а също не били взети 1 предвид и предходните му осъждания, които имат пряко значение за изградения вече обществен и професионален облик. В този смисъл се твърди, че не е доказан интензитет на търпените вреди, които да обосновават присъждането на обезщетение в този размер. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се отхвърли иска или се намали обезщетението по размер.

Решението е обжалвано от правоприемниците на ищеца в отхвърлителната му част с оплаквания за неправилност, поради нарушение на чл.52 ЗЗД. Конкретните доводи са, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с конкретните личностни характеристики и спецификата на работа на ищеца. Поддържа се, че неправилно са обсъждани предишни осъждания на ищеца, за които е настъпила реабилитация, и че представената справка за висящи производства е неотносима, защото независимо от отправени жалби до прокуратурата от недоволни клиенти, спрямо ищеца – техен праводател не е имало повдигнати обвинения, а отразяването им се дължи на деловодната програма, която не дава реална информация дали по депозираните жалби е повдигнато или не обвинение. Поддържа се, че присъденото обезщетение е явно несправедливо, защото не отразява търпените неблагоприятни в личен и професионален план последици от широкото медийно огласяване на случая, нито бил правен задълбочен анализ на публикациите.

Обезщетението било несправедливо и заради продължителния период на наказателното производство - извън всякакви разумни срокове, през който веднъж имало осъдителна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол, но обуславяща по-голям интензитет на вредите. През този дълъг период ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“, накърняваща и ограничаваща правата му, но и също и по искане на прокуратурата бил освидетелстван няколко поредни пъти и така подложен на изключителен стрес чрез облечена в законна форма репресия. Поддържа се още, че продължителността на наказателното производство с променлив на различните му етапи резултат е в пряка причинна връзка с влошеното здраве на ищеца, което се установява от свидетелските показания, както и от множеството медицински документи, които не били оспорени в процеса. Иска се отмяна на решението в обжалваната му осъдителна част и вместо това постановяване на ново по същество, с което се уважи иска в пълния претендиран размер.

В срок е постъпил само отговор на жалбата на ПРБ от насрещните по нея ищци, с възражения против оплакванията и искане за потвърждаване на решението в обжалваната осъдителна част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания и възражения на страните. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.

Обсъдените и безспорно установени обстоятелства за образувано наказателно производство, по което ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление, приключило с оправдателна присъда, обосновава пасивната материалноправна легитимация на прокуратурата като държавен орган в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да отговаря за 2 причинените на потърпевшия неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

С оглед оплакванията и доводите на страните спорът пред въззивната инстанция се съсредоточава до въпросът относно правилното приложение на чл.52 ЗЗД при определяне справедлив размер за компенсация на вредите.

Пред първата инстанция по фактите относно образуване на наказателното производство и неговото протичане на различните му етапи не е имало спор между страните и първоинстанционният съд детайлно и подробно е проследил и описал хронологично как е протекъл наказателния процес. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 27.03.2010г. за престъпление по чл. 213а ал.3 т.2 НК по отношение на лек автомобил марка Фиат Темпра с ДК № ******** и с второ постановление от 01.04.2010г. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 2 от НК по отношение на лек автомобил марка „Фиат Темпра“ е ДК № ********, с което е взета мярка за неотклонение „подписка“. На 09.04.2010 год. ОП Плевен е внесла обвинителен акт в ОС Плевен и образувано НОХД № 395/2010 год. по описа на същия съд. На първа съдебна инстанция ищецът е бил частично оправдан по повдигнатото обвинение за чл.213а ал.3 т.2 за упражнена принуда с цел принуждаване на друго лице да извърши разпореждане със собствената си движима вещ, но по протест на прокуратурата делото е разгледано от АС В.Търново и подсъдимият е оправдан през 2011г. Последвало е протестиране на въззивната присъда и по повод на проведения касационен контрол ВКС е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото през 2012г е последвало прекратяване на съдебното производство поради направен отвод на магистрати и определяне на ОС Враца за компетентен съд отвод. Постановена отново през 2013г е оправдателна присъда, отменена по реда на инстанционния контрол и този път делото върнато на местнокомпетентната прокуратура за изготвяне на обвинителен акт. Този път обвинения са повдигнати за престъпления по чл.213 ал.3, т.2 вр. ал.1 НК и по 195 ал.1,т.4 предл. 1 вр. чл.194 ал.1 НК. Последвало е ново разглеждане на делото и след проведен инстанционен контрол окончателно оправдателната присъда и по двете повдигнати обвинения е влязла на 5.12.2019г.

Правилно фактически е прието, че ищецът е бил подведен под наказателна отговорност за две тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93 т.7 НК, и че от момента на повдигане на обвинението до приключване на наказателното производство са изминали почти 10години, който период надхвърля необосновано разумните срокове за разглеждане и приключване на наказателно дело, образувано по обвинения срещу един подсъдим, а не за установяване на усложнена престъпна дейност срещу множество лица. През този период против ищеца Д. М. са постановени две осъдителни присъди, с които е наложено наказание лишаване от свобода за 6 и съответно 5 години, което безспорно се явява източник на неблагоприятни изживявания. Проведени в съдебната фаза са повече от 35 съдебни заседания, при които подсъдимият се е явявал и не е ставал причина за забавяне на делото, напротив предимно е присъствал лично, което също е източник на допълнителен стрес.

От събраните пред първата инстанция гласни доказателства посредством разпита на 3 трима свидетели И., Н. и Е. – първата личен лекар на ищеца, а вторите двама негови колеги се установява, че е преживял тежко повдигнатите му обвинения, подложен бил на психически стрес от реакцията на хората и най-вече на негови клиенти, на които станал достояние статута му на подсъдим, заради широкото медийно огласяване на случая.

Свидетелката Н.- колега и стажант в кантората на ищеца пряк очевидец на няколко поредни ситуации, при които клиенти си искали обратно хонорара и се отказвали от услугите на ищеца, защото са прочели публикациите, че е осъден. Заради обвиненията адвокати -колеги на ищеца избягвали съвместна работа с него, а други колеги юристи започнали да проявяват негативно отношение. Ищецът се чувствал социално изолиран, компрометиран и притеснен от отлива на клиенти, защото в този период издържал студент.

По думите на св. Е. той бил честолюбив човек и тежко преживявал пренебрежителното отношение към него в професионалните среди /включително от някои магистрати по дела/, в града се разнасяли слухове, имало злорадстване по негов адрес и това го карало да се чувства унизително- пиел често валидол, имал и проблеми със зъбите. Освен за влошено емоционално и психическо състояние в показанията на св.И. /личен лекар/ се възпроизвеждат и впечатления за възникнали проблеми със здравето – след 2010г започнал много често да я посещава и споделял за неприятносите си по повод на водените дела.

Според свидетелката тези му притеснения били във връзка с последвалите хипертонични кризи, повишена кръвна захар, а през 2014г масивен инфаркт. През последните две години /има се предвид периода 19-2021г/ се влошил белодробният му статус, диагностициран бил карценом на белия дроб, а по-късно и с разсейки и се стигнало до летален изход.

Широкото медийно отразяване на случая се установява освен от показанията на свидетелите, но и от представените множество извлечения от публикации в електронни издания, видно от които се цитират повдигнатите срещу ищеца обвинения с допълнителна информация около случая за принуда към възрастно семейство за прехвърляне на автомобил, заплашване и побой над зет им. Наред с тези случаи се цитират се и други дела срещу ищеца с псочване на упражняваната от него дейност като адвокат и в това качество за съставяне на неистински документи, сравняван в приложените извлечения от статии е с „К.

Ч.“ заради контакти и лобизъм в съдебната система, както и че е арестуван за подкуп, други носят заглавие и цитират адв.М. като стар клиент на Темида и т.н.

Във връзка с възраженията в отговора пред първата инстанция са представени писмени доказателства - справки за съдимост, от които се установява, че спрямо ищеца има влязла в сила присъда през 2013г, с която е признат за виновен за престъпление по чл.290, ал.1 НК побдуждане към лъжествидетелстване и за други наказателни дела, посочени в извлечение от информационна система на ПРБ на РП-Плевен, но видно от приложеното удостоверение от ОП Плевен към 28.04.2021г спрямо ищеца няма образувани наказателни производства и повдигнати обвинения за други престъпления.

Основателни поради това са оплакванията в жалбата на ищеца, че извън цитираната присъда за лъжествидетелстване срещу ищеца няма образувани други досъдебни производства, а данните от инфорационната система отразяват депозирани срещу лицето 4 жалби и предприети в тази връзка действия по разследване, но не и повдигнати обвинения и образувани наказателни производства по някой от предвидените в НК състави в посочения период. Наказателните производства, за които е съдебно реабилитиран в един значително по-ранен период не следва да бъдат коментирани, тъй като с настъпването й се заличават всички последици на предишни осъждания, поради това и ищецът е вписан в АК и продължил да упражнява адвокатска дейност.