Решение № 1056 от 11.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1056 гр. София, 10.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теменужка Симеонова

Членове:

Хрипсиме К. Мъгърдичян

Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно гражданско дело № 20211100512721 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 18.05.2021 год., постановено по гр.дело №41528/2020 год. по описа на СРС, ГО, 168 с-в, са отхвърлени предявените от ВЛ. СЛ. В. срещу Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР искове с правно основание чл. чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. с чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 733.07 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за 263 часа за периода от 31.08.2017 год. до 06.07.2020 год., получени след преобразуване на нощен в дневен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 227.83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от падежа на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба, като ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл.

78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 100 лв.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца ВЛ. СЛ. В.. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил приел, че в специалния закон – ЗМВ и подзаконовите нормативни актове по приложението му не се предвиждало увеличение на часовете положен нощен труд при сумарно изчисляване на работното време. Въпреки липсата на изрична уредба през процесния период за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, то тази празнота следвало да се бъде преодоляна със субсидиарното положение на друг акт – Наредба за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ – чл. 9, ал. 2. Нещо повече, тази празнота била 1 изрично уредена в чл. 187, ал. 4 ЗМВР, която разпоредба предвиждала, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Липсата на изрична норма през процесния период не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен /каквато изрична забрана би била и противоконституционна/, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР и при липса на специални норми, то следвало да се приложат общите правила, т.е. да се приложи субсидиарно НСОРЗ, като приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1,143. В тази връзка следвало да се имат предвид и принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.201З год. на ВКС по тълк.дело № 6/2012 год., ОСГК. В противен случай държавните служители в МВР щели да бъдат поставени в неравностойно положение спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Освен това субсидиарно приложение имал и ЗДСл – чл. 67, ал. 3. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време работодателят отчитал работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период – в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период била надвишена, щял да се отчете извънреден труд – часовете, получени над определената норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9. ал. 2 НСОРЗ/ били извънреден труд. ЗМВР и ЗДСл не регламентирали нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта, при 5-дневна работна седмица, както и нормалната продължителност на работното време през нощта, както това било сторено в чл. 140, ал. 1 КТ – нормалната продължителност на работното време през нощта била до 7 часа, а нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица – до 35 часа. Тази продължителност следвало да е приложима и за смесената работна смяна, която включвала дневен и нощен труд, каквато била тази при работа на 12 часови смени.

Посочените норми не регламентирали и обратното, т.е. че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 40 часа, респ. 8 часа.

В чл. 187, ал. 1 ЗМВР било установено нормалното работно време, като продължителността била установена е оглед на дневната, а не на нощната част от деня, аналогично на уредбата в КТ. Не можело да се приеме, че в чл. 187. ал. 1 и 3. изр. 4 ЗМВР била установена по-голяма нормална продължителност на работното време през нощта на тази категория държавни служители в МВР. По своята правна същност тези норми установявали ограничение на средното работно време за тази категория служители, които полагат нощен труд от 8 часа за всеки период от 24 часа. Следователно не била изключена трансформацията на положени часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143. В ЗМВР липсвала разпоредба, която да 2 установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време на 8 часа. Нормата на чл. 188. ал. 2 ЗМВР изрично предвиждала, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 и 6.00 часа, се ползват със специалната закрила по КТ. Последната намирала израз в правото на тези служители да полагат нощен труд при условията, предвидени в КТ, а това означавало, че по отношение на тях била приложима нормата на чл. 140 КТ. На следващо място сочи, че работното време на държавните служители в МВР, работещи на 8-, 12- или 24-часови смени, се изчислявало сумирано за тримесечен период – чл. 187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време било форма на отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за определен попродължителен период от време, който в процесния случай бил тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не била еднаква, поради което за работодателя не съществувало задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 ЗМВР. При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни е коефициент 1,143 и за тях се заплащало и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд и добавка за извънреден труд за времето, с което се превишавал 8-часовия работен ден след превръщането на нощния труд в дневен. Часовете, получени над определената за месец или за тримесечие норма часове /след превръщането на нощните часове в дневни по реда чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ/, били извънреден труд – арг. от Решение № 540 от 07.07.2010 год. на ВКС по гр. д. № 895/2009 год., IV г. о. В тази насока били и принципите, залегнали в Директива 2003/88/EО. Тази Директива не допускала ограничение на прилаганата закрила на нощния труд спрямо труда на полицаите. Напротив, в преамбюла се изисквало равнището на опазване на безопасността и здравето на работниците, които полагат нощен труд и работниците на работа на смени да се привежда в съответствие с естеството на тяхната работа, а работата на служителите по ЗМВР през нощта била с несъмнено висок риск. В този смисъл неприлагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ щяло да противоречи на действащото европейско и национално законодателство и да доведе до неравно третиране. Първоинстанционното решение противоречало и на принципа на равенство, залегнал в чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на Европейския съюз.

Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по жалбата Главна дирекция „П.б. и з. на н.“ – МВР счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържа, че не е налице празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време на държавните служители в МВР и не следва субсидиарно да се прилага НСОРЗ. За процесния период законодателят нормативно бил регламентирал различна времева продължителност /норма/ за полагането на нощен труд. За държавните служители по ЗМВР – чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто бил и ищецът, нормата била 8 часа от 22.00 ч. до 06.00 ч. – чл. 187, ал. 1, З и 9 ЗМВР и и чл. З, ал. З от Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. Т.е нормата за полагането на нощен труд за 3 държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР била законодателно определена на 8 часа.

За работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение, времевата продължителност /норма/ за полагането на нощен труд била 7 часа от 22.00 ч до 06.00 ч. /8 часа /, съгласно чл. 140, ал. 1 КТ. – нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Т.е двата нормативни акта регламентирали различна по времетраене продължителност /норма/ за полагането на нощен труд. Съответно редът за организацията и разпределянето на работното време, се определяли с Наредба №8121з-776/29.07.2016 год. – чл. 9 и 187 ЗМВР.

Нощният труд като допълнително възнаграждение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ЗМВР, се определял с Наредба №8121з-908/14.08.2018 год., а техния размер – със заповед на министъра на вътрешните работи /чл. 179, ал. 2 ЗМВР/. През процесния период били издадени заповед № 8121з-791/28.10.2014 год. и заповед № 8121з- 1429/23.11.2017 год. /Обн.

ДВ. бр.98/08.12.2017 год./ на министъра на вътрешните работи, с които бил определен размера на нощния труд – 0.25 лв. на час, който бил заплатен на ищеца с месечното му възнаграждение, за което нямало спор по делото. Редът за заплащане на нощния труд по ЗМВР и Наредба №81213-776/29.07.2016 год. бил различен от този за заплащане на на нощния труд на работниците и служителите по трудово правоотношение, за които се прилагала общата НСОРЗ – чл. 9, ал. 1, 2 и 3. Съгласно последните, нощните часове се преизчислявали /превръщали/ в дневни чрез умножаване с коефициент 1.143. Това се правело с цел да се определи така възнаграждението на работника или служителя – когато той работел 7 часа през нощта, получавал трудово възнаграждение за 8 часа. Т.е. нощните часове се превръщали в дневни и за същите тези часове се заплащало допълнително възнаграждение – чл. 8 НСОРЗ. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към го нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, различно от това по Кодекса на труда, където било 7:8 и законодателят го приравнявал с коефициент 0.143. Причината за въвеждането на различна времева продължителност /норма/ за нощен труд по двата закона можело да е различна, но безспорно тя била определена изрично от законодателя. На следващо място сочи, че не следвало да се преобразува и заплаща труда, положен през нощта, като извънреден. Двете правни категории били различни като основания, имали различно естество, ред и размер за заплащане. Нощен бил трудът, положен през тъмната част от денонощието между 22.00 ч. и 06.00 ч., а извънреден труд бил трудът, съгласно чл. 143, ал. 1 КТ. Извънреден труд бил налице само ако работниците и служителите действително работели извън установеното за тях работно време. В разглеждания случай трябвало да бъде приложен ЗМВР и подзаконовата му уредба, който закон бил специален по отношение на КТ и общата нормативна уредба, които регулирали обществените отношения по трудови правоотношения. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.