Решение № 667 от 17.05.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Варна, 17.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря ТАНЯ Г. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20223110200794 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА “ ЕООД ЕИК 204603122, със седалище в гр.Варна, подадена чрез адв. С. Б. и адв. М. Т., против НП № 03-013027 от 08.07.2020год. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.Варна, с което на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв. на основание чл. 414, ал.1 от КТ за нарушаване нормата на чл.224, ал.1 от КТ вр. чл. 228, ал.3 чл. 107х, ал.1, т.12 и чл. 107ч от КТ. к128, т.2 вр. чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон.

Сочи, че НП било издадено от некомпетентен орган, че АУАН не съдържали всички изискуеми реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, неправилно била определена датата на нарушението като акцентира на чл. 4, ал.1, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение съобразно който сроковете определени в закон, които изтичали по време на извънредното положение се удължавали с един месец от отмяната на извънредното положение, както и че НП било издадено преди изтичане на срока за изплащане определен в задължителни предписания дадени на работодателя от Д „ИТ“ Варна. Отделно от това сочи, че имало подписано споразумение между въззивното дружество и работника обезщетението да 1 бъде изплатено в определен срок. Алтернативно сочи, че ако при тези факти се приеме, че имало извършено нарушение то следвало да бъде санкционирано по привилегирования състав на чл. 415в от КТ. Моли НП да бъде отменено, евентуално изменено като претендира присъждане и на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв.

М.Т., която заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли същата да бъде уважена на основанията изложени в нея като допълва, че в ТД било посочено, че приложимо било немското законодателство. Отправя искане за присъждане на направените разноски.

Въззиваемата страна се представлява от ю.к. Ош. –К., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено като счита, че нарушението е безспорно доказано, както и че в случая било приложимо българското законодателство. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивното дружество „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА “ ЕООД притежавало Удостоверение № 207/29.06.2017г., издадено от Министерство на труда и социалната политика, на основание чл. 74е, ал. 1, вр. чл. 74к, ал. 1 от Закона за насърчаване на заетостта за извършване на дейност като предприятие, което осигурява временна работа, със срок на валидност до 29.06.2022.

През месец юни 2020год. служители на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, в това число и св. Н.З. извършили проверка на въззивното дружество досежно спазване на трудовото законодателство. Проверката била извършена в офиса на въззивното дружество, находящ се в гр.Варна, бул.

„Вл.Варненчик“ №81, ет.1, ап.1.

В хода на документалната проверката от страна на въззивното дружество били представени били представени редица документи, в това число ведомости за заплати за месец април 2020г. и таблици за дължими обезщетения за отпуски. След запознаване със същите св. З. установила, че не било изплатено обезщетение за неползван отпуск на Е. Ю. С. при прекратяване на трудовото му правоотношение. Констатациите от проверката били обективирани в протокол № ПР 2013399/30.06.2020г. за извършена проверка, а на 20.06.2020год. св. З. съставила срещу въззивното дружеството АУАН с № 03-013027 за нарушение на чл. 224, ал. 1 вр. чл. 228, ал. 3, чл.

107х, ал. 1, т. 12 и чл. 107ч от КТ. В акта, св. З. посочила, че въззивното дружество, в качеството на работодател и предприятие, осигуряващо временна работа по смисъла на параграф 1, т. 17 от ДР на КТ, притежаващо Удостоверение № 207/29.06.2017г. за осъществяване на дейност по осигуряване на временна работа не е изплатило в законоустановения срок в 2 дължимия размер парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж при прекратяване на трудовото правоотношение на лицето Е. Ю. С., на длъжност "готвач ", което е начислено във ведомостта за заплати за месец април 2020г. в размер на 1 107.93лв.. Посочила също така, че нарушението било извършвано в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 81, ет.1, офис, на 04.05.2020г., до който момент следвало да бъде изплатено дължимото обезщетение.

Актът бил надлежно предявен на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице, което го подписало, с отбелязване, че възразява и че не е съгласно.

На 08.07.2020год., въз основа акта директора на Дирекция „ИТ“ – Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел е, че въззивното дружество е нарушило разпоредбата на чл.244, ал.1 от КТ вр. чл. 228, ал.3, чл. 107х, ал.1, т.12 и чл. 107ч от КТ и на основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 2000лв.

В съдебно заседание като свидетел е разпитана актосъставителката Н.З., която в показанията си сочи, че по време на проверката на въззивното дружество, по представените документи установила ,че във ведомостта за заплати за месец април 2020год-. на лицето Е. С. било начислено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в дължимия размер, в законоустановения срок при прекратяване на трудовото му правоотношение през месец март 2020год., но нямало данни за изплащането му. Сочи, че договорът бил прекратен през месец март 2020год., а размера на дължимото обезщетение установила от ведомостта за заплати. Сочи, че имало някакво частично плащане и затова била посочила само остатъка.

Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени още възражение от въззивното дружество срещу АУАН, становище от ст. ю.к. Б.

Н. във връзка с възражението, декларация изходяща от М. К. – лицето на което е предявен и връчен АУАН, протокол за извършена проверка № ПР2013399/30.06.2020год., идентификационна карта, търговско пълномощно, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК – 2бр., удостоверение за регистрация № 207/29.06.2017год., платежна ведомост за месец април 2020год., таблица за дължими обезщетения за отпуска, както и Заповед № 3-0157/16.02.2022год. на ИД на ИА „Главна инспекция по труда“.

Като писмени доказателства допълнително в хода на съдебното следствие са приобщени представени от страна на въззивното дружество ТД № 75/2019год. сключен между въззивното дружество и Е. Ю. С.; акт за прекратяване на трудовото правоотношение №79/16.03.2020год., както и 4бр. дебитно авизо за суми съответно в размер на 200лв., 100лв., 200лв. и 607.93лв.

Като писмено доказателство е приобщено още и уведомление по чл. 62, ал.5 от КТ представено от въззиваемата страна.

3

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло с доверие като непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени по отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата се явява допустима и е приета от съда за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

На първо място съдът констатира, че НП е издадено от лице неразполагащо с адм.наказателна компетентност по КТ.

В случая отговорността на въззивника е ангажирана за нарушение на КТ. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по-горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено на 08.07.20202год. от директора на Дирекция „ИТ” Варна, но липсват каквито и да било доказателства същият да е бил оправомощен от ИД на ИА „Главна инспекция по труда” да издава НП. Към АНП е приложена заповед за опровомащаване същата обаче е издадена приблизително две години след издаване на процесното НП. От друга страна въззиваемата страна не е ангажирала други доказателства установяващи наличието на компетентност на издателя на НП за издава такива за нарушения по КТ, ако и изрични указания в тази насока да са и били дадени от съда още с разпореждането за насрочване на делото за разглеждане в с.з. и съобщението (л.26 от делото) за това да е получено лично от ю.к. ОшавковаКафалийска (представляваща въззиваемата страна в съдебното производство) на 16.03.2022год.

Що се касае до наведеното възражение от страна на защитата, за некомпетентност на АНО поради неприложимост на българското законодателство защото в ТД изрично било посочено, че приложимо било немското законодателство то не се споделя от съда.

Не е спорно по делото, че въззивното дружество е предприятие, което осигурява временна работа и извършва посредническа дейност по наемане на 4 работа в Република България и други държави членки на ЕС. В тази насока е приложеното към АНП Удостоверение № 207/29.06.2017год. издадено от МТСП от което се установява, че дружеството е регистрирано като предприятие осигуряващо временна работа. От друга страна няма спор, а и по категоричен начин от ангажирания от страна на въззивника ТД № 75/06.11.2019год. се установява, че същият е сключен между въззивното дружество и Е. С. на основание чл. 68, ал.1, т.2, вр. чл. 107р и следващите от КТ, със срок на изпитване в полза на работодателя и по силата на този договор лицето е наето именно с цел да бъде командировано за извършване на работа в полза на дружество-ползвател установено на територията на Ф.Р.

Германия. В трудовия договор жалбоподателят като работодател е определил длъжността, мястото на работа, работното време, разпределението на работните часове по правилника за вътрешния трудов ред на "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА", срока на договора, размера на възнаграждението и периода на изплащането му, както и правото на отпуск. Изрично в чл. 8 от трудовия договор е посочено, че служителят дава съгласие да извършва и други задачи, чието изпълнение може да изисква от него в разумни граници, съгласно изискванията и инструкциите на работодателя. В трудовия договор, на дружеството-ползвател не е предоставена власт да определя в общ план характера и обхвата на трудовата престация, длъжността на работника, срока на трудовия договор, трудовото му възнаграждение или пък дисциплинарна власт и правомощие за прекратяване на трудовия договор, поради което обосновано може да се приеме, че за целия срок на командироване работникът е продължил да бъде на подчинение на работодателя, който го е командировал. Посочените условия са част от специфичното съдържание на трудовите правоотношения по чл. 107р от КТ за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа, в контекста на правилата за работа чрез агенциите за временна заетост, установени с Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост. Релевантно в случая е обстоятелството, че работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ е "ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА", в което качество дружеството се е задължило да спазва задълженията по чл. 107с, ал. 5 от КТ, в т. ч. да начислява и изплаща трудово възнаграждение на командированите работници, съответно, има правото по чл. 107ц, ал. 2, т. 3 от КТ да прекрати трудовото правоотношение, по предвидения от закона ред. В горния смисъл е и Решение на СЕО от 17 декември 1970, Manpower, С-35/70, EU: C: 1970: 120, т. 5, съгласно което самият факт, че работодателят имат качеството на предприятие, осигуряващо временна заетост и командирования работник е на фактическо подчинение в предприятието - ползвател, не засяга поддържането на отношенията и подчинението на работника, на предприятието, което го е наело. При това положение, за посочения период на командироване, за лицето при всяко положение се е прилагало българското трудово законодателство. Вярно е че в чл. 18, ал.2 от ТД е посочено, че за срока на изпращането на служителя в 5 предприятието ползвател на територията на Ф Р Германия за „основните условия за труд и заетост“ по смисъла на чл.3, б. „е“ от директива 2008/104/ЕО на ЕП и на съвета се прилага германското законодателство.