Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 56 от 31.10.2023, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Гражданско дело 68/2023
Вид
Решение № 56
Подписан
31.10.2023
В сила
30.05.2024
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 115, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 17, ал. 8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 20, ал. 2 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 26 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Трън, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. П. като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. П. Гражданско дело № 20231740100068 по описа за 2023 година

Съдът намира, че е сезиран иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Исковата молба е предявена от Е. С. Я., с ЕГН: **********, с адрес: ******* и В.

З. Х., с ЕГН: **********, с адрес: ******, кв.“*****“ ** срещу В. Г. Я., с ЕГН:

**********, с адрес: *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр.с чл.108 от ЗС.

Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот с идентификационен номер № *** по КККР, находящ се в с.М., община Трън, местност „О. д." с площ от 6489 кв.м., тип „ливада". Е. Я. е собственица на 1/2 ид.ч. от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от С. Г. Я., бивш жител на с.М., на чиито наследници с решение № 31-1 от 30.05.1997 г. на Поземлена комисия гр.Трън, е възстановен поземленият имот. Другият ищец - В. З. Х. притежава останалата 1/2 ид.ч. от имота на основание покупко-продажба от сънаследницата А. Я. - В., дъщеря на Г.

Я., починал през 2019 г. До 2015 г. имотът е бил обработван от един от сънаследниците, брат на ищцата Е. Я. - Р. Я. (починал през 2015 г., неженен, без да остави деца), като до тогава не е имало отнемане на владението на никаква част от процесния имот. При направена трасировка във връзка с отдаването под наем на процесния имот за аграрната 2022/2023 г. на втория ищец в качеството му на земеделски стопанин се установява, че ответникът е поставил ограда, която навлиза с около 760 кв.м. навътре в имота на ищците. Никой от съсобствениците не е бил уведомяван от ответника, че същият счита тази част от имота за своя собственост, а отказът му да премести оградата по действителната граница между имотите води до 1 извод за намерение за своене, поради което е и правният интерес от настоящото съдебно производство.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответника В. Г.

Я., че ищците Е. С. Я. и В. З. Х. са собственици на 526 кв.м., представляващи част от имот с идентификатор №*** по КККР, находящ се с.М., община Трън, местност „О. д.", целият с площ от 6489 кв.м., присъединени чрез изградена от В. Г. Я. ограда към негов собствен имот с идентификатор №*** по КККР, както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху 760 кв.м., представляващи площта, присъединена към собствен на ответника имот чрез изградена ограда, същата представляваща част от имот с идентификатор №*** по КККР, находящ се с.М., община Трън, местност „О. д.", целият с площ от 6489 кв.м. Молят, да им бъдат присъдени направените разноски по настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалният си представител е депозирал отговор на исковата молба, с който е изразил становище за неоснователност на иска.

Заявява, че основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да бъде преценена с оглед кумулативното наличие на следните предвидени в закона материално-правни предпоставки: 1/ титулярство на правото на собственост върху имота – предмет на иска, за ищцата, 2/ упражнявана от страна на ответника фактическа власт – владение, върху същия имот, и 3/ липса на основание за осъществяваното от последния владение върху имота. На първо място ищците следва да докажат собственост върху индивидуализиран недвижим имот. За да обосноват правото си на собственост ищците са представили решение на ПК-Трън от 30.05.1997г., касателно процесният недвижим имот. Видно от самото решение обаче липсва отбелязване на влизането му в законна сила, както и липсва скица на имота, която е неразделна част от решението. Ето защо счита, че за имота липсва пълна индивидуализация. Имотът няма и индивидуализирани на място граници. Също така прави възражение за изтекла погасителна давност, като твърди, че посочените 650 кв.м са присъединени към имота на ответника като придобити по давност. От възстановяване собствеността на имота на праводателя на ответника през 1997г. до настоящият момент и от 2000г., когато с нотариален акт за дарение в полза на ответника, ПИ *** е с материализирани граници, каквито са към датата на депозиране на настоящата молба. Ответникът владее имота необезпокоявано, без някой да смущава или оспорва това владеене, поради което същият го владее на правно основание.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от 2 фактическа страна:

Ищците по делото се легитимират като съсобственици на процесният недвижим имот съгласно представените писмени доказателства, а именно: Решение № 31-1 от 20.05.1997г. на ПК-Трън; Скица на ПИ с идентификатор № ***; У-ние за наследници № 011/17.03.2023г. на кметство с.Велиново, общ.Трън, обл.Перник, НА за дарение на недвижим имот № **, том I, рег.№ ***, дело № **/2023г. на нотариус Р. Б., с район на действие района на ТРС, вписана в Нотариалната камара под № ***.

От представените в препис документи се установява, че с нотариален акт за дарение недвижим имот № **, том I, рег.№ ***, дело № **/2023г. А. Г. Я.-В. е прехвърлила на В. З. Х. собствеността върху ½ идеална част от ПИ с идентификатор ***, находящ се в землището на ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-670/10.11.2017г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: с.М., местност „О. д.“, с площ от 6 488 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: ливада, категория на земятаа10, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 061003, при съседи, съгласно скица № 15208612/23.02.2023г.: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***.

От представеното по делото Решение №31-1 от 20.05.1997 г. на Поземлена комисия гр.Трън, Удостоверение за наследници, скица от КККР на ПИ с идентификатор № ***, е видно че ищцата Е. С. Я. е съсобственик на следния недвижим имот, находящ, се в с.М., общ.Трън, област Перник, а именно: поземлен имот, находящ се в землището на *******, с идентификационен номер № *** по КККР в местността „О. д.", с площ от 6489 кв.м., тип „ливада", 10 категория. Видно от у-ние за наследници ищцата е наследник на С. Г. Я. (п.**.**.1962г.), който е неин баща.

Именно на наследници на С. Г. Я. е възстановен и процесния недвижим имот, ведно с други седемнадесет съгласно Решение №31-1 от 20.05.1997 г. на Поземлена комисия гр.Трън.

По делото е приет и нотариален акт за дарение на недвижим имот №10, том I, рег.№12, д.№21/2000г. на нотариус при ТРС, съгласно който Г. С. Я. е дарил на сина си В. Г. Я. три земедески имота – ниви, една от които е съседната на имот с идентификатор № *** по КК на с.М., именно имот с идентификатор *** по КККР находящ се в *******, местност „О. д.“, а по КВС описан като ливада от 7546 кв.м.пета категория, находяща с в местността „О. д.“, с.М., Трънска община, представляващ имот № 061002, като една от границите на имота е описана по следния начин “ливада на С. Г. Я. № 061003“. Под №1 за представени по делото документи, установяващи правото на собственост и изпълняващи особените изисквания на закона е описано Решение 031-1/1997г. на ПК Трън и три броя скици.

3

Видно, е че страните са собственици на ПИ с идентификатор *** по КККР и ПИ имот с идентификатор *** по КККР находящи се в *******, местност „О. д.“, които имат обща граница.

Ответникът не оспорва, че между част от общата граница на имота на ищците и имота на ответника е изградена ограда с дървени колове, която навлиза в ПИ с идентификатор по КККР, собственост на ищците, която загражда част от имота му.

Същото се установява и от показанията на свидетелите Н. И. И., В. В. С. и Н. И. И., които съдът кредитира като пълни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, а така също и от изготвено заключение по допуснатата СТЕ, при подготовката на което вещото лице е извършил оглед на място. От показанията на тримата разпитани в производството свидетели се установява още, че оградата в имота на ищеца е създавала обективни затруднения на ищците, за да ползват имота си и в частност – при ползване на земята за селскостопански нужди във връзка със сключен договор за аренда.

От представена по делото скица на стр.3 от изготвената СТЕ се установява мястото на преминаване на границата между двата имота, като е видно, че границата по КВС от 1997г. и по кадастрална карта между двата недвижими имота – на ищците и на ответника – съвпадат.

От приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна, пълна, всестранна и компетентно изготвена, при извършен оглед на място от вещото лице, се установява, че между ПИ е изградена ограда, която не съвпада нито с имотната, нито с кадастралната граница, а е изградена по посочени в приложена към заключението скица точки АБВГД и е очертана със зЕ. непрекъсната линия в скицата. Вещото лице по СТЕ достига до извода, че имотната и кадастралната граница по отношение на имотите на ищците и на ответника съвпадат, като вещото лице достига до този извод след сравнение и измерване на място на кадастралната карта на процесния имот, и тази по КВС. Видно от заключението на вещото лице съгласно направеното геодезическо заснемане площта, която изградената в ПИ на ищците с идентификатор по КККР ограда отнема от този имот е 526 кв. м.

При така изяснената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

В тежест на ищците по предявения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС против ответника е да установят правото си на собственост върху описаната част от процесния имот, придобита на наведените основания, както и че понастоящем ответникът владее процесната част от имота, а в тежест на ответника при установяване на горното е да докаже, че владее имота на годно основание.

Не се спори от страните относно обстоятелството, че ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификационен номер № *** по КККР, находящ се в 4 с.М., община Трън, местност „О. д." с площ от 6489 кв.м., тип „ливада". Е. Я. е собственица на 1/2 ид.ч от процесния имот по силата на наследствено правоприемство от С. Г. Я., бивш жител на с.М., на чиито наследници с решение №31-1 от 30.05.1997 г. на Поземлена комисия гр.Трън, е възстановен поземленият имот. Другият ищец - В. Х. притежава останалата 1/2 ид.ч. от имота на основание покупко-продажба от сънаследницата А. Я. - В., дъщеря на Г. Я., починал през 2019 г. До 2015 г. имотът е бил обработван от един от сънаследниците, брат на ищцата Е. Я. - Р. Я. (починал през 2015 г., неженен, без да остави деца), като до тогава не е имало отнемане на владението на никаква част от процесния имот. При направена трасировка във връзка с отдаването под наем на процесния имот за аграрната 2022/2023 г. на втория ищец в качеството му на земеделски стопанин се установява, че ответникът е поставил ограда, която навлиза с около 526 кв.м. навътре в имота на ищците. Никой от съсобствениците не е бил уведомяван от ответника, че същият счита тази част от имота за своя собственост, а отказът му да премести оградата по действителната граница между имотите води до извод за намерение за своене, поради което е и правният интерес от настоящото съдебно производство.

В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н. И. И., В. В. С. и Н. И. И. (допуснати по искане на ищците), и И. В. К. и Й. Н. З. (допуснати по искане на ответника).

Пред съда свидетеля Н. И. И. обяснява, че познава страните, които са от една фамилия. Знае къде живеят на село и къде са им имотите. Свидетелят има имот, който е в близост до техните имоти, на около 50-100 метра. Това са земеделски имоти.

Възстановени са когато възстановявали в цялата страна. По едно и също време им възстановили имотите в селото, за едно лято. Винаги е живял в с. М.. Имота на В. Я. преди да бъде възстановен никой не го е ползвал. Преди да бъде възстановен имало ограда, но не само на неговия имот, а на няколко имота и това били парцели за евентуално построяване на жилищни сгради за вилна зона. По-скоро АПК ги давало на хората. Имотите се връщали на хората на чието име се води и респективно на преките наследници. Не си спомня след възстановяването за този имот да се е грижил бащата на В. Я. – Г.. Преди възстановяването на това място нямало сграда, имало само един микробус, който бил на шейна без колела, оставен от един от хората, на които бил предоставен за ползване един от тези имоти. Площадката за самата къща била подготвена по-отдавна, но самата къща не може да си спомни кога е строена. Мисли, че след като се направила къщата се построила ограда, почнали да се изграждат и селскостопански постройки. Имота на Е. е общ на тяхната фамилия, от която и Е. и В. са от една фамилия. Помежду си вече те си имат делба за ползване на имота. Е. и брат й Р. си обработвали имота. На ищцата имота не е ограден, това е само ливада за косене на сено. Няма представа страните да са имали препирни за имоти. Оградата откъм имота на ищцата е от преди 5 – 6 години, а от другите страни е по-стара. От скоро, от 1 5