Решение № 3991 от 01.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3991 гр. София, 01.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110204039 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

Образувано е по жалба на А. В. Д. чрез процесуалния му представител – адвокат М. срещу законността на задържането по Заповед за задържане на лице № 225зз-254/01.03.2024 година, издадена от хх на длъжност старши полицай при 01 РУ-СДВР, гр. София.

С жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочат всички отменителни основания, а именно незаконосъобразност, нецелесъобразност, нарушения на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, без да се сочат конкретни съображения. В пълнота е развито единствено оплакването за нецелесъобразност на задържането, като се изтъква, че по правило задържането преследва превенция или преустановяване на противоправни действия, като в настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези, а задържането има изцяло репресивен характер, включително предвид на факта, че на жалбоподателя не е повдигнато обвинение, а деянието подлежи на санкциониране чрез налагане на административно наказание на основание чл.78а НК.

Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител адвокат М., който поддържа искането за отмяна на заповедта по съображенията изложение в жалбата, към които допълва несъставомерност на деянието, станало повод за задържането, с оглед наличието на основание за приложение на чл.9, ал.2 НК. В заключение отново се изтъква, че задържането не е било необходимо, доколкото през време на същото не са провеждани каквито и да е действия с жалбоподателя.

Ответникът по жалбата, административния орган издал оспорвания акт, а именно старши полицай при 01 РУ- СДВР, редовно призован, чрез процесуален представител, не изпраща представител. По делото са представени писмени бележки в подкрепа на издадената заповед.

Тук е мястото да се посочи, че ответникът по жалбата е определен в съответствие с 1 чл.153 АПК и легалната дефиниция на понятието административен орган дадена в § 1, т.1 от ДР на АПК. Утвърден принцип в доктрината и практиката е, че административният орган като субект на публичното право се характеризира със собствена правосубектност, която произтича от закона и не се идентифицира с конкретното лице, което го персонализира към даден момент. Поради това именно и като ответник по жалбата е конституиран полицейският орган издал заповедта – „ старши полицай при 01 РУ-СДВР“, без да се налага индивидуализиране на конкретен служител на МВР. (изрично в този смисъл Решение № 12985 от 26.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5288/2024 г.) Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.03.2024 г., около 23:00 часа, в град София, на бул. „Симеоновско шосе“ и ул.

„Никола Габровски“, пред входа на пицария „Виктория ловен парк“, полицай хх, и двамата при 01 РУ-СДВР, спрели за проверка таксиметров автомобил с рег. № хх управляван от хх, като в същия пътували и двама клиенти жалбоподателя А. В. Д. и лицето хх. В хода на проверката жалбоподателят Д. заявил, че в себе си имал 2 броя самозалепващи се пликчета, съдържащи кокаин, които предал доброволно на полицейските служители. В тази връзка същият бил задържан със Заповед за задържане на лице № 225зз-254/01.03.2024 г., издадена от старши полицай хх при 01 РУ-СДВР на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като в същата било вписано, че задържането се извършва поради „притежание на наркотично вещество, чл. 354, ал 1, т.1 от НК. Задържаното лице било освободено 02.03.2024 г. в 18:45 часа.

В във връзка с установеното по време на полицейската проверка било образувано бързо производство № 425/2024 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 11788/24 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Съгласно изготвената експертна справка № 869-Х/2024, направена на 02.03. 2024 г., в пликче № 1 се съдържали 0,67 грама кокаин, а в пликче № 2 – 0,71 грама от същото вещество.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Заповед за задържане на лице рег. № 225зз-254/01.03.2024 година, разписка за върнати вещи и пари на задържано лице, протокол за личен обиск на А. Д., справка-извлечени от книгата за задържани лица на 01 РУ-СДВР, Удостоверение № 513р-42164/18.04.2024г. на СДВР, материалите по пр.пр. № 11788/2024г. по описа на СРП. Съдът намира посочените източници за безпротиворечиви, съответни едни на други, като не са налице основания за съмнение в автентичността или достоверността, на който и да е от приложените документи, като същите поотделно и в своята съвкупността допринасят за изясняване на фактите по делото.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество се явява основателна.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, правомощия да задържат лица имат полицейските органи, а такива съгласно чл. 57 от ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателят А. В. Д., а именно- инспектор хх е служител на СДВР, в група "Охрана на обществения ред", сектор „Охранителна полиция“ към 01 РУ-СДВР, и заема длъжност старши полицай. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР, което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

2

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, и включва всички посочени там реквизити, като препис от акта е връчен на лицето, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запозната с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни. Заповедта въз основа, на която е извършено задържането е издадена в предвидената от закона писмена форма като съдържа правните основания за постановяването й, а именно чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Що се отнася до фактическите основания за издавеното й, то те са лаконично формулирани с текста "притежаване на наркотично вещество", но при все това съдът намира, че описанието е достатъчно ясно за нуждите на конкретната процедура, като в достатъчна степен позволява на жалбоподателя да разбере конкретните обстоятелства във връзка, с които е задържан, като се сочат данните за съпричастността му към определено престъпно деяние. Още повече, че задържането е осъществено непосредствено установяване на деянието и в резултат на предадени от самия него наркотични вещества. С оглед, на което не може да се твърди, че задържаното лице не е било наясно с основанията за ограничаване правото му на свободно придвижване.

На следващо място съдът намери, че задържането е осъществено в съответствие с материалния закон. За осъществяване на задържане до 24 часа, законът изисква единствено "данни за извършено престъпление", т.е. стандарт значително по-нисък от заложения в НПК за привличане към наказателна отговорност или осъждане. В настоящия случай, и предвид изложеното по-горе във връзка с фактическите основания, провокирали задържането, то съдът намери, че са били изпълнени предпоставките на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР, а именно за задържаното лице- А. В. Д. са били налични данни за съпричастност към разследвано престъпление. Този извод се налага протокола за доброволно предаване, Докладната записка до началника на 01 РУ-СДВР, както и от разпитите на свидетелите осъществени непосредствено след задържането. Съвкупността от тези данни е достатъчна да удовлетвори безпристрастния наблюдател за възможна връзка между жалбоподателя и престъпното деяние. Предвид на това, съдът намира, че наличните данни удовлетворяват стандарта заложен в решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България, и възприет в съдебната практика. В този смисъл и константната съдебна практика обобщена в Решение № 4166 от 20.03.2019г. по адм.д. № 764/2018г. на ВАС, в което се сочи, че "фактическите основания, мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за предполагаемото му участие в престъпление, а не с категоричното му уличаване в извършването на такова." Това разбиране е което е в съответствие и с даденото в практиката на ЕСПЧ тълкуване във връзка със законността на задържането.(Дидов срещу България, Вorgen and Others vs United Kingdom, и други).

С оглед на изложеното съдът намира, че задържането на А. Д. от 01.03.2024 г. е осъществено при правилно приложение на материалния закон и при наличие на фактически основания за това.

В случая обаче съдът намира, че задържането на жалбоподателя А. Д. действително не съответства на целта на закона, преценена съобразно чл. 5, § 1, б. "с" от КЗПЧОС, „никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона, като такова ограничение е допустимо при законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление“, нито в светлината установения в чл.6, ал.2 АПК и приложим към всички действия на изпълнителната власт, принцип за съразмерност. Задържането за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР представлява форма на административна принуда, като в зависимост от случая би могло да се предприеме с цел осуетяване извършването на противоправно деяние или прекратяване на вече започнало такова и отстраняване на 3 неговите вредоносни последици. Наред с това същото може да бъде използвано и за извършване на неотложни действия с участие на задържания, чрез които да насочи разследване срещу извършителя на престъплението (в този смисъл е Решение № 1380 от 09.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 829/2015 г. ; Решение № 11544 от 30.07.2019 г. на ВАС - V отд. по адм. д. № 9763/2018 г. и много други).

В настоящия случай обаче не се констатира нито едно от тези основания, напротив, в хода на извършената полицейска проверка, жалбоподателят А. Д. е останал на място, самоличността му е била установена въз основа на представена лична карта, като същият не е оказал каквато и да е съпротива, а дори е съдействал на органите на МВР като е заявил готовност и след това доброволно е предал наркотичното вещество. Не са налице основания да се предполага, че същият би се укрил или не би се явил при надлежно призоваване от компетентните органи. Същевременно няма данни и със задържаното лице да са провеждани каквито и да е действия във връзка с разследването на престъпното деяние или изясняване на каквито и да е било обстоятелства по същото, още по-малко неотложни такива, които да обосноват необходимост от осигуряване на присъствието му, респективно ограничаване на правото му на свободно придвижване за определен период от време, в случая близък до максималния такъв. (изрично в този смисъл §§ 52-53 от Решение на ЕСПЧ по дело Петков и Профиров срещу България)

Задържането на лица, пък било то и за срок до 24 часа е форма на държавна принуда, която следва да се прилага не само при наличие на формални законови предпоставки, а и след преценка за съразмерност спрямо преследваните със същата цели. Оперативната самостоятелност дава право на полицейския орган да избере едно измежду няколко възможни решения, но не и да прави това произволно и без да държи сметка за законоустановената цел за чието постигане му е предоставено правомощието да задържа лица и за съразмерността между засегнати прави и законни интереси и преследван резултата.