Решение № 28 от 17.02.2025, Районен съд - Бяла

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Бяла, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20244510100603 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от П. П. П., действащ чрез пълномощника си адвокат Р. С. против И. И. И., с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата в размер на 4315.83 лева, от които главница в размер на 3600.00 лева, представляваща получена в брой цена от продажбата на МПС, собственост на ищеца и сумата от 715.83 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, считано от 10.05.2022г. до 23.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и да му присъди направените по делото разноски.

Поддържа, че между страните било налице мандатно правоотношение по което ответникът не се е отчел, като не му предоставил получената по договора за покупко-продажба сума. Счита, че претендираната сума за главница е дължима от момента на получаването, поради което претендира и обезщетение за забавено плащане считано от 10.05.2022г. до 23.01.2024г.

В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Твърди, че с ищеца са били във фактическо съпружеско съжителство, продължило почти 20 години до момента на раздялата им, на 24.12.2022г., през който период са имали общ дом и общо домакинство. Поддържа също,че от съвместното си съжителство страните имат и общо дете,към момента на подаване на отговора на 14 години.

Не оспорва упълномощаването, но твърди, че сумата е предадена на ищеца и със същата той е закупил нов автомобил –Пежо 3008.

1

Ангажира събиране на гласни доказателства, посредством разпит на свидетели, както и релевира искане за задължаване на ищеца да се яви лично в съдебно заседание и да отговори на конкретно поставени въпроси.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

В настоящото производството не е налице спор между страните, а и това се установява от представеното на л.6 от вложеното към настоящото дело- гр.д.

№440/2024г. по описа на РРС, заверено копие от пълномощно рег. № 9426/03.12.2021год. на нотариус Елисавета Джонова, видно от което ищецът е упълномощил ответницата с правата да управлява и се разпорежда със следното МПС ,а именно Л.А Нисан Терано 2, с рег.№4123 КК, включително и с тези по чл.38 от ЗЗД.

Няма спор също, че с така учредената й представителна власт, на 09.05.2022г. ответницата се разпоредила със собственото на ищеца МПС ,за сумата от 3 600 лв.,платена изцяло и в брой на пълномощника на продавача от купувача.

С оглед възложената й с доклада по делото доказателствена тежест,ответницата е ангажирала гласни доказателства,посредством разпит на свидетелите Климентова и Тодоров.

Свидетелката Климентова твърди:“ Познавам страните от 2017 година. Сега са разделени, мисля че от две години. В момента мисля, че не поддържат някаква връзка и не комуникират нормално помежду си. Отношенията им са обтегнати…….. Живяха заедно като семейство, но аз не съм виждала добри отношения помежду им. Имат едно дете, Велизар се казва. На 15 години е…… Син джип „Нисан Терано“ имаха….. След продажбата на Нисана продължиха да живеят заедно, виждала съм ги заедно. И. не е споделяла да имат проблеми заради парите от Нисана, нито П. съм чувала да се оплаква. Знам, че тя е продала колата и му е дала парите. Това го знам от нея.“….За детето в момента се грижи баща му. На него са предоставени родителските права. Майката поддържа отношения с детето.

Когато иска идва и когато не иска не го задължава да ходи.“ Свидетелят Тодоров заявява: “ Знам, че П. имаше джип „Нисан Терано“.

Искаше да го продаде. Това го знам от него, дори съм питал за състоянието на джипа за да го купя евентуално, но се отказах. Беше му лошо състоянието, изгнил беше. Един път бяхме с П. на кафе, лятото след продажбата на въпросния джип.

Лятото на 2022 или 2023 година той дойде и ми се похвали с новата кола. Каза, че старата я продали и си купили нова. Тогава все още живееха с И., доколкото знам.

Дори се похвалиха, че тя си купила къща на село. Купили са къща и на село. Новата кола беше Пежо 3008. Когато се похвали за новата кола говореше в множествено число. Тогава не знаех кой е продал джипа, но после разбрах, че И. е осъществила сделката.“

От обясненията на ищеца, дадени в съдебно заседание на 23.01.2025г. по реда на чл.176 от ГПК се установява, че през 2022г. той е закупил л.а.“Пежо 3008“.

На въпроса какви са били мотивите му да упълномощи ответницата да продава л.а.“Нисан Терано 2“, същия е отговорил: „Работата ми е свързана много с пътуване и не се застоявам в града,и за това я упълномощих да продаде джипа.“ 2

Съдът кредитира показанията на свидетелката Климентова , в частта досежно фактическото съжителство на страните продължило до раздялата им,както и в частта относно влошените взаимоотношение в последствие между тях.Що се касае до показанията й ,свързани с предаване на сумата от продажбата на процесното МПС от ответницата на ищеца, то свидетелката пресъздава факти и обстоятелства ,които й е споделила ответницата.

Съда кредитира изцяло показанията на свидетеля Тодоров,като ги намира за логични, последователни, безпротиворечиви и основани на лични възприятия,които показания между другото са в синхрон с отговора на ищеца на поставения му по реда на чл.176 от ГПК в проведеното съдебно заседание въпрос ,а именно „Закупувал ли е автомобил Пежо 3008,и ако да-кога?

Изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат от правилата, регламентиращи договора за поръчка. Ако пълномощникът в кръга на учредената му представителна власт извърши правното действие за което е упълномощен, доколкото не се установя друго за вътрешните отношения между страните може да се приеме, че е налице договор за поръчка между тях, като довереникът дължи отчет по нея.

Упълномощаването е най-често използвания способ за учредяване на представителна власт и едностранният му характер, като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер. Доколкото с упълномощаването се създава само представителната власт на пълномощника и неговото бездействие не може да увреди упълномощителя, то задължението на представителя да извършва правни действия от името и за сметка на упълномощителя възниква не от самото упълномощаване, а от сключения между тях договор, като най-често това е договор за поръчка. Пълномощникът се обвързва с договора за поръчка със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването действия, с упражняването на представителната си власт, доколкото с конклудентните си действия изразява воля, която съвпада с тази на упълномощителя. Когато с упражняването на представителната власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото, което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението, да му даде сметка, да му предаде всичко което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това, а се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът носи отговорност за това неизпълнение.

По делото няма спор между страните, че с така учредената й представителна власт с пълномощно от 03.12.2021г., ответницата се е разпоредила с л.а. Нисан Терано 2,собственост на ищеца за сумата от 3600 лв.,платена изцяло и в брой на пълномощника на продавача,. т.е. ответницата с действията си е приела договора за поръчка.

Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото, а тежестта да докаже отчета по мандата е на довереника - чл. 284, ал.2 ЗЗД.

Спорно по делото в конкретната хипотеза е имат ли значение личните 3 отношения на страните в процесния период за облигационните им такива,по повод възникналия между тях неформален договор за поръчка, както и предала ли е ответницата дължимото на ищеца , т.е. изправна страна ли е тя по отчетническата сделка.

В конкретиката на казуса съдът счита, че изпълнението на задълженията по възникналото между страните правоотношение следва да се разгледа в контекста на съществуващите между страните лични отношения базирани на фактическо съжителство до момента на раздялата им, през месец декември 2022г.

Институтът на фактическото съжителството не е предмет на изрична уредба в Семейния кодекс, но намира все по-често проявление в отношенията между лица от мъжки и женски пол с оглед динамиката на развитие на обществения живот, поради което и в съвременните условия следва да бъдат отчитани свързаните с него правни последици.

В съдебната практика е възприето становището, че задълженията и отношенията на партньорите, които живеят заедно във фактическо съжителство, не се различават от тези на лицата, сключили граждански брак, и същите се развиват както между съпрузи (в този смисъл са и съжденията в Определение № 1298 от 18.11.2015 г., по гр. дело № 3784/2015 г., на ВКС, IV ГО и Определение № 399/20.04.2016 г., по гр. дело № 1221/2016 г. на ВКС, III ГО). Това схващане, което се споделя и от настоящия състав, се обосновава със съществуващите между живеещите във фактическо съжителство партньори отношения, присъщите на семейството (в юридическия смисъл), на грижа и подкрепа, взаимно уважение и взаимопомощ, общи грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за благополучието на семейството, материална и морална подкрепа между партньорите.

Анализът на събраните по делото гласни доказателства и представените писмени такива обуславят извода,че възникналото правоотношение между страните във връзка, с което ищецът е предоставил на ответницата неограничени права да се разпорежда със личното му МПС, макар и наподобяващо договор за поръчка, не може да се приеме за типично такова предвид обстоятелството, че страните са съжителствали на семейни начала и помежду им са съществували лични отношения на взаимност и доверие, характерни и за обвързаните с граждански брак съпрузи.

По делото не се твърди и не установи ответницата да е извършвала с получената от продажбата на автомобила сума плащания за задоволяване изцяло на свои нужди. Напротив, установи се от разпита на свидетелите, че средствата са изразходвани от ищеца за закупуване на друг автомобил „Пежо 3008”. Св. Тодоров заяви, че ищецът му е споделил, че продава автомобила, както и че по-късно му е казал, че „са продали старата и са си купили нова кола”, като уточни, че ищецът е визирал себе си и ответницата.

В случая следва да бъде съобразено и обстоятелството, че в контекста на личните отношения между страните поначало е житейски нелогично те да се отчитат помежду си с документи. Не без значение е и обстоятелството, че за периода от продажбата на автомобила до прекратяване на фактическото съжителство на страните за задоволяване на общите им семейни нужди са правени 4 разходи и тези разходи безспорно надхвърлят сумата на продажната цена.

Безспорно е, че задълженията за взаимна грижа, възникнали по повод на фактическите съпружески отношения, имат нравствен характер. Поради това, дори същите да имат установен по делото паричен еквивалент, , то не се дължи парично обезщетение за изпълнението.

Без да коментира,съдът констатира също и ,че иска е предявен почти две години след продажбата на процесното МПС, непосредствено след приключване на производството по гр.д.№821/2023г.по описа на БРС ,с което страните след раздялата си са уредили въпросите касаещи упражняването на родителските права по отношение на непълнолетното им дете,РЛО и издръжка.

Изложеното до тук води до извод за неоснователност на исковите претенциии-главна и акцесорна и предполага отхвърлянето им изцяло.