Протокол № 63 от 16.01.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 63 гр. Пазарджик, 12.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мира М.а при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от Мира М.а Гражданско дело № 20235220101914 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД (ищец), редовно призован чрез юрисконсулт В. Ц. Ц., не изпращат представител.

Съдът докладва постъпила по делото молба вх. № 821/11.01.2024 г. от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, чрез юрисконсулт В. Ц., във връзка с: насрочено о. с. з. за 12.01.2024г. от 10:15 ч. по гр.д. № 1914/2023г. по описа на РС — Пазарджик, поради служебна ангажираност била в невъзможност да се яви в открито съдебно заседание. Моли делото да се гледа в нейно отсъствие, като бъдат приети следните процесуални действия:

I.

По хода на делото:

1.

Да се даде ход на делото, в случай че са налице всички положителни процесуални предпоставки.

2.

Поддържа предявените от доверителя й искове по основание и размер.

3.

Счита за неоснователни направените от процесуалния представител на ответника възражения и твърдения в отговора на исковата молба . На основание чл. 143, ал. 3 ГПК изразява следното становище във връзка с тях:

> По възражението, че доверителят й няма качеството на кредитор на ответника:

Според разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД, за да породи действие цесията спрямо длъжника, то следвало да му бъде съобщено от цедента. Според съдебната практика, цедентът може да упълномощи друго лице, включително новия кредитор, да извърши уведомяването, като това упълномощаване не противоречало на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Поради неуспешния опит за уведомяване на длъжника за цесията, преди образуване на исковото производство, доверителят й, в качеството на пълномощник 1 на цедента, бил изпратил до длъжника уведомление за цесия, приложено към исковата молба. Законът не поставял специални изисквания за начина и формата, по който следвало да бъде извършено уведомлението, като уведомление за прехвърляне на вземания, подписано от цесионера, в качеството му на пълномощник на цедента, и получено от длъжника в рамките на исковото производство било допустимо и следвало да се зачетат правните му последици. Изходящото от цедента /в т.ч. чрез пълномощник/ уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника и връчване на препис от нея, съставлявало надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие, на основание чл.99, ал.4 ЗЗД. /в този смисъл Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I Т. О., ВКС, Решение № 78/09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II Т. О., ВКС/. Уведомяването за цесията следвало да бъде съобразено на основание чл.235, ал.3 ГПК като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска /така Решение № 260130/11.01.2022 г. по в. гр. д. № 3758/2020 г. на Софийски градски съд, ГО, II-А състав/. Следователно датата, на която на ответника бил връчен препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, е датата, на която той бил уведомен за цесията. В хода на висящия исков процес връчването на съобщения до ответника се извършвало по разписаните в чл. 37 и сл. ГПК правила. Когато ответникът не бил открит на постоянния и настоящия си адрес и не било установено да полага труд по трудово правоотношение или да осъществявал стопанска дейност като регистриран търговец, били налице предпоставките за залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. С изтичането на двуседмичния срок по ал. 2 съобщението до него се смятало за редовно връчено. Фингираното връчване на съдебните книжа не засега редовността на уведомяването, тъй като в случая е налице недобросъвестно поведение от страна на длъжника, от което последният не може да черпи права. В случая той е напуснал адреса си и не е оставил лице, което да получава адресираните до него съобщения. Не е регистрирал нов адрес, няма действащ трудов договор и не осъществява търговска дейност, където да бъде търсен, поради което следва да се приеме, че сам се е поставил в невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне.

В случай, че съдът, приеме, че не е налице фингирано връчване на уведомлението за цесия, то връчването на уведомлението на ответника чрез особения му представител било надлежно и редовно. В Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., I ГО на ВКС, върховните съдии били приели, че процесуалният представител редовно можел да получи препис от исковата молба и да направи всички възражения срещу нея, в т.ч. и да получи всякакви уведомления. Връчването на всички книжа по делото било надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждали свързаните с факта на връчване правни последици. Ако връчването на съобщението за цесия било извършено чрез нотариална покана, в т.ч. и чрез проведена процедура по чл.50 ЗННД вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, отсъствието от адреса по чл.47 ГПК би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се считало връчено и без да било необходимо назначаването на особен представител в нотариалното производство. Поради това следвало да се приеме, че в исковото производство, връчването на съобщение за извършената цесията, чрез особен 2 представител на длъжника, представлявало надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

Интересите и правата на ответника в исковото производство били защитени в достатъчна степен чрез назначаването му на особен представител.

Длъжникът можел да възрази успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор. Единствената цел на уведомяването на длъжника за извършена цесия била същият да се уведоми спрямо кое лице бил задължен от момента на сключване на цесията занапред. В отговора на исковата молба не били наведени възражения за ненадлежно плащане от длъжника на стария кредитор.

> По възражението, че процесният договор за кредит е изготвен с шрифт по малък от 12:

Дори и договорът за потребителски кредит бил изписан на шрифт под 12 пункта, но цялостният стил на текста го е направил четлив и разбираем, то следвало да се приеме, че договорът бил действителен, тъй като потребителят в тази хипотеза реално не бил възпрепятстван да се запознае със съдържанието му, поради което и налагане на санкция, че договорът бил недействителен, е очевидно непропорционална по отношение на съществеността на нарушението. Това се извеждало от практиката на Съда на Европейския съюз при тълкуване на думите „явен и разбираем“, според която съдържанието на договора трябвало да бъде без сложни термини и изречения. Целта била потребителят да разбере текста на договора, поради което същият трябвало да има възможност да го прочете без особени затруднения, т.е. текстът трябвало да бъде четлив. В настоящия случай безспорно съдържанието на договора за кредит било четливо. Към договора за кредит нямало общи условия, за каквито твърди насрещната страна.

На следващо място, изписването на договора с шрифт 12 пункта не го правел четлив.

Съществували множество шрифтове, като при всеки шрифт размерът 12 пункта бил с различна големина на буквите. Като пример изписва с размер 12 пункта няколко често използвани шрифтове, за да онагледи твърдението си: Неоснователно било възражението относно размера на шрифта на застрахователния сертификат и общите условия към него.

Застрахователните отношения се уреждали с Кодекса на застраховането, а не със Закона за потребителския кредит, поради което разпоредбата на чл. 10 ЗПК била неприложима за тях.

>

По възражението, че договорът не бил написан на ясен и разбираем език.

Думите, използвани в текста на договора, били ясни и с конкретно съдържание, които били познати на средно образования потребител. Думата „матуритет“ не се съдържала в договора за кредит, а в Стандартния европейски формуляр. Думата „лимит“ била посочена в раздела „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта“, който раздел в процесния случай не бил породил действие, тъй като ответникът не е искал издаване на кредитна карта.

^ Неоснователно било възражението, че е налице несъответствие между предоставената информация със Стандартния европейски формуляр и в договора за потребителски кредит.

3

Съдържанието на двата документа относно параметрите на договора за кредит напълно съответства.

>

По възражението, че договорът за кредит бил нищожен, поради наличието на неравноправни клаузи на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.143 ЗЗП:

Неравноправна клауза в потребителски договор била всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаряла на изискванията за добросъвестност и водела до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Съгласно ЗЗП неравноправните клаузи в договорите били нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, неравноправна била: всяка неиндивидуално определена уговорка в негова вреда, която не отговаряла на изискването за добросъвестност и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя. Посочените предпоставки следвало да бъдат налице кумулативно, за да се приеме, че клаузата била неравноправна т.е. във вреда на потребителя.

В чл. 143, ал. 2 ЗЗП била направено примерно изброяване на хипотезите, в които клаузата, включена в потребителския договор, следвало да се счита за неравноправна. Общото между изброените хипотези било правото на търговеца едностранно и без обективна причина за това да изменя договора, което води до накърняване на еквивалентността на насрещните престации или ограничаване на способите за защита на потребителя при виновно неизпълнение на договорни задължения от страна на търговеца.

В процесния случай, клаузата на чл. 2 от договора била уговорена индивидуално, което било видно от самото й съдържание, тъй като предвиждала погасяване на предходно усвоени от ответника кредити.

Клаузата, предвиждаща такса „ангажимент“ също била действителна. Таксата изрично била посочена като дължима по кредита както в Стандартния европейски формуляр така и в чл.2 от процесния договор. Основанието, на което същата се дължала, е точно и ясно записано в договора — това била такса, срещу която кредиторът сключвал договора при фиксиран лихвен процент съгласно посочените условия, размери и срокове. Това била такса, която не е свързана с усвояването или администрирането на кредита, а била такса комисионна за допълнителни услуги, каквато представлява договарянето на фиксиран лихвен процент, гарантираща на длъжника сигурност на разходите по кредита за целия договорен период. /арг. Решение №369 от 25.10.2019 г. по в. гр. д. № 525/2019 г. на Окръжен съд — Пазарджик/.

4.

В случай, че процесуалният представител на ответника направи нови възражения, както и доказателствени искания, се възразява същите да бъдат приети, допуснати и разгледани от съда, тъй като считат, че били преклудирани.

II.

Няма възражения по проекта за доклад по делото.

III.

Доказателства и доказателствени искания:

1. Поддържа доказателственото искане за изготвяне на съдебно — счетоводна експертиза. В периода от 13.12.2023г. до 21.12.2023г. на вещото лице й е предоставена информация от 4 доверителя й относно платените суми и разпределението им по елементи. От платежното нареждане се установявало сумата, която била преведена по сметка на ответника.

Останалите суми, са посочени в чл. 2 от процесния договор, като с подписване на договора ответникът бил признал, че е имал задължение, произтичащо от договори за кредит с номера PLUS-14959413 и CREX-14635264.

Доверителят й е предоставил на вещото лице цялата, намираща се при него информация. В случай, че вещото лице счита, че й е необходима допълнителна, поспецифична, информация следвало да насочи исканията си към първоначалния кредитодател „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

IV.

Становище по същество:

Видно от представения и приет доказателствен материал по делото, между ответника и кредитодателя „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е възникнало валидно облигационно отношение, което обвързва страните с постигнатите между тях уговорки.