Решение № 18995 от 09.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18995 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. Г. при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело № 20251110108669 по описа за 2025 година

Предявени са от „ТС“ ЕАД, ЕИК ..........., представлявано от ПП, със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.Я №23Б, срещу В. К. С. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

София, ЖК.Л 7, бл.704, вх.Г, ет.6, ап.82, със съдебен адрес: гр. София, ул. ТУ № 8, ет. 4, чрез адвокат Е. Г. П., особен представител, за установяване дължимостта на сумите за цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 338,19 евро, равностойност на 661,45 лв., ведно със законна лихва за периода от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 27.11.2023 г. в размер на 64,29 евро, равностойност на 125,74 лв., цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 11,31 евро, равностойност на 22,13 лв., ведно със законна лихва за периода от 06.12.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.12.2020 г. до 27.11.2023 г. в размер на 2,78 евро, равностойност на 5,44 лв. - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ЖК.Л, бл.704, вх.Г, ет.6, ап.82, аб.№ 182504, за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.

Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба.

Оспорва исковете изцяло по основание и размер. Оспорва начина, по който е формиран размера на тази искова претенция. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения, счита, че не са приложени никакви доказателства в подкрепа на същите. Оспорва за ответника В. К. С. да са възникнали задължения в посочените размери. Оспорва пасивната легитимация на ответника по иска за заплащане на изложените в исковата молба суми.

1

Твърди, че такава са ползвали други лица, владели и/или ползвали имота. Оспорва ответникът В. К. С. да е абонат на „ТС” ЕАД, което да го обвързва съгласно Общите условия на дружеството за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно чл. 2 Наредбата за прилагане на цените на топлинната енергия и на природния газ за вътрешния пазар цените на топлинната енергия при продажба между топлопреносните предприятия и потребителите се договарят в договорите за продажба на топлинна енергия, като твърди, че ответникът не е страна по такъв договор с „ТС” ЕАД.

Оспорва ответникът да е потребител на топлоенергия по смисъла на пар. 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, както и да е обитавал имота и да е потребявал топлинна енергия в същия. Счита, че липсва материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника.

Оспорва да е изпадал в забава и моментът на забавата, както и дължимостта на сумите и техния размер. Оспорва сумата да отговаря на обема на действително ползваната услуга, както и действително да е доставяно процесното количество топлоенергия по смисъла на чл.

110, ал. 2 ЗС. Оспорва изложеното в исковата молба, че действащите през исковия период цени за топлинна енергия (ТЕ) и гореща вода са одобрените такива и че обуславят именно претендираната сума.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. Оспорва общото количеството на доставена топлинна енергия. Оспорва твърдението за наличие на валидно облигационно правоотношение между ищцовото дружество и ответника. Оспорва ответникът да се явява потребител на топлинна енергия или битов клиент по смисъла на § 1, т. 2А от ДР на ЗЕ в процесния период, че е налице валиден договор за продажба, по силата на който ищцовото дружество да е продало и доставило реално на ответника в качеството му на купувач „битов клиент” и „потребител” енергия. Оспорва фактическия състав на възникване на облигационната връзка между страните по делото, включително чрез оповестяване на общите условия. Оспорва да е налице валидно правоотношение между ищцовата страна и топлинният счетоводител за извършване на услугата дялово разпределение между „ТС” ЕАД и топлинния счетоводител, респективно същият да е валиден и да ангажира ответника към периода на начисляване на претендираните от ищеца суми. Оспорва общите условия на ишцовото дружество да обвързват ответника, както и че същите са били надлежно огласени, включително като елемент от правопораждащия фактически състав за възникване на правоотношение между страните. Оспорва количеството топлина, което ищецът твърди, че е доставил и съответно ответникът е ползвал. Счита, че в Общите условия липсват каквито и да било параметри за количеството и качеството на услугата „доставка на топлинна енергия“. Сочи, че след като предметът на сделката не е определен по количество и качество, то сделката е нищожна, поради липса на предмет.

Счита, че клаузата от ОУ за рекламации е неравноправна по смисъла на чл. 37, ал. 1 и 2 от ЗЗП и на това основание – нищожна.

Моли съда служебно да се произнесе за наличието на неравноправни клаузи в договора. Сочи, че не са представени отчети за показанията на топломера с технически и нормативно обоснован технологичен разход на топлинна енергия, който се приспада от 2 измереното показание на топломера и е за сметка на топлопреносното предприятие, което неправомерно е завишило сметките. Счита, че отчисляваните технологични загуби са символични и без всякаква обосновка. Твърди, че начинът, по който „ТС“ АД калкулира и натрупва претендираните суми противоречи на чл. 13 от Директива на ЕС относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги – 2006/32/ЕО, изискващ в сметките да се включва само реално потребеното отчетено количество енергия.

Оспорва общите условия да са приложими към целия/част от периода на исковата претенция, които да регламентират отношенията между страните. Оспорва редовността на счетоводните записвания, извършвани от ищцовото дружество включително и достоверността на вписаните от ФДР данни за потребена топлинна енергия. Счита, че няма данни относно наличието на топломери, тяхното отчитане, периодични проверки относно изправността на топлоизмервателните уреди. Твърди, че липсват доказателства за отчет от общия топломер, фактури и протоколи от отчет, а фактурите за сметки са по прогнозни стойности, дяловите разпределения не са окомплектовани с необходимите протоколи за извършено от фирмата техническо обслужване на топлоразпределителите след всеки отоплителен сезон, съгласно изискванията на БДС 834. Сочи, че липсват отчетните формуляри, въз основа на които се формират сметките, както и че във всички фактури липсват данни за количеството топла вода, потребена в сградата и по тази причина количеството ТЕ за подгряване на 1 куб.м. вода е произволно определено.

Сочи, че са начислявани лихви върху прогнозни количества топлинна енергия, а не върху действително потребената, като счита, че тази практика на ищцовото дружество противоречи на чл. 82 вр. чл. 86 от ЗЗД - лихвата представлява обезщетение за претърпяна загуба, ако тя е пряка и непосредствена последица от забавата. В случая такава няма, тъй като се касае именно за прогнозни, предполагаеми количества енергия, а не за доставени.

Оспорва дължимостта на лихва по аргумент за неоснователност на главния иск и поради погасяването по давност. Счита, че размерът на лихвата е неправилно определен.

Оспорва активната легитимация на ищеца да претендира суми за услуга, извършвана от трето лице, а именно за услугата „дялово разпределение“, като сочи, че не са представени доказателства за цесия, мандат или друго правно основание, както и че липсва индивидуален договор между ответника и ищеца за тази услуга. Счита, че не е доказано реално извършване на услугата за конкретния имот, поради което смята претенцията за „дялово разпределение“ е недоказана и неоснователна. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни. Възразява срещу искането за присъждане на разноски с оглед неоснователността на исковата претенция.

Третото лице-помагач (ТЛП) „Нелбо“ АД не оспорва предявените искове. Представя писмени доказателства.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

3

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК на 06.12.2023 г. срещу Стоян К. С. и В.

К. С.. Издадена е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу двамата длъжници, като Стоян С. е подал в законовия срок възражение, проведено е производство по чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК, като исковата молба срещу Стоян С. е била върната с влязло в сила определение от 03.09.2024 г. по гр.д. № 22549/2024 г., като съдът е приел в мотивите, че производството срещу Стоян С. е недопустимо, поради извършен отказ от наследството, оставено от Светлана В.ова Л, починала на 19.10.2018 г., а ищецът е знаел за този отказ от друго производство. Със същото определение, влязло в сила на 12.10.2024 г., е обезсилена заповедта по частно гражданското дело по отношение на Стоян К. С..

Поради невъзможност да бъде намерен длъжника В. С., настоящият ответник, съдът е дал указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя, което обуславя правния му интерес от водене на настоящото производство.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че процесният топлоснабдяем имот е бил придобит от НПЛ с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 137, том 5, нот. дело № 937 от 02.09.1979 г. Лицето е починало на 18.02.2011 г. и е оставило за наследник своята дъщеря Светлана В.ова Л. Светлана Л е починала на 19.10.2018 г. като разведена, оставила за наследници двамата си сина – Стоян К. С. и В. К.

С.. За В. К. С. няма данни да е направил отказ от наследството на своя наследодател, а относно Стоян К. С. е установено, че същият е извършил такъв отказ. Видно е по делото, че Светлана Л е подала Заявление-декларация до ищцовото дружество за разкриване на партида за процесния топлоснабдяем имот от 15.06.2016 г., като фактурите за имота са издавани на нейно име. В списъка на етажните собственици в сградата, където се намира процесният топлоснабдяем имот като такъв е вписан В. Алек. Л.

Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Нелбо“ АД, която е извършвала разпределението на топлинна енергия след дистационен отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в СЕС. През процесния период ТЛП е осъществило отчет на уредите в имота, попълнени са документи за главен отчет, подписани от потребител. Отчетните данни са вписани коректно в изравнителните сметки. В имота на ответника има монтирани три отоплителни тела и три броя топлоразпределители, щранг-лира за отопление в банята, за която се начислява служебна топлинна енергия, отдадена от щранга. Топлата вода се отчита по водомер за топла вода. През процесния период количеството топлинна енергия, отдадена 4 от сградната инсталация в СЕС е изчислена по формула, съгласно чл. 61, т. 6.1.1 от НТ.

Вещото лице установило, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление е 1342.25 лв., в това число за ТЕ, отделяна от сградната инсталация в размер на 254.80 лв., за отопление на имота в размер на 505,82 лв. Сумата за топлинна енергия за за подгряване на топла вода възлиза на 581.64 лв. Общата сума за доставената топлинна енергия в имота възлиза на 1342.25 лв., равностойност на 686.28 евро за процесния имот.