Решение № 282 от 04.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 282 гр. В., 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20253110200008 по описа за 2025 година Производството е образувано по жалба на Д. Т. А. против НП № 230003266/07.10.2024 г. на Директора на Регионална дирекция "АА"-В., с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП , във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба № 11/03.07.2011 г. на МРРБ, и Глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвП на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.

В жалбата се излага твърдение, че НП е неправилно и незаконосъобразно. Според въззивника, в процесните АУАН и НП не е посочено по какъв начин е установено нарушението, като липсват и доказателства за обосноваността на изводите формирани в обжалвания акт.

Оспорва се справедливостта на наложеното наказание, като се сочи че АНО не е осъществил необходимия анализ съгласно чл. 27 от ЗАНН при определяне размера на санкцията като е наложил максималния такъв, предвиден в разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП . Адресира се до съда искане НП да бъде отменено, а в условията на алтернативност – да се измени размерът на наложеното административно наказание, като се определи минимален такъв.

В хода на съдебното производство, въззивникът редовно уведомен, не 1 се явява, представлява се от адв.П., който депозира писмени бележки.

Въззиваемата страна, редовно уведомена за съдебното заседание по делото, се представлява от ю.к.Кръстева, която моли НП да бъде потвърдено.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 26.07.2024 г., около 01.40 ч. в обл. В., общ.Белослав, с.Е. на път на 500 метра преди входа на Пристанище „ТЕЦ Е.“, в посока пристанището, въззивникът управлявал МПС марка "МАН ТГХ", с рег. № **, от кат. N3 с прикачено към него полуремарке, с рег. № ****, от кат. 04. В посоченото време и на цитираното място, същият бил спрян за проверка от служители на РД"АА" – В. – между които свид.П.. В хода на проверката било установено, че въззивникът извършва обществен превоз на товари – пшеница, видно от товарителница серия М № 620090/25.07.2024 г., по маршрут гр. Р. – с.Е., видно от пътен лист № 482963/14.07. 2024 г.

От представения от водача при проверката пътен лист № 482963/14.07. 2024 г. е установено, че извършваният обществен превоз със съчленено пътно превозно средство, състоящо се от МПС /влекач/ с две оси и полуремарке с три оси е с обща маса 52880 кг, видно товарителница серия М № 620090/25.07.2024 г.от която маса надвишава нормите на допустимата максимална маса на ППС за движение по пътища, отворени за обществено ползване от 40 000 кг., установена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, като превишаването на същата е с 12 880 кг. Към момента на проверката въззивникът не е представил квитанция от АПИ за претоварване, издадена от АПИ.

В хода на проверката било установено, че водача извършва обществен превоз на товари от името на превозвача „Ванс 20“ ЕООД, с МПС марка "МАН ТГХ", с рег. № **, от кат. N3, за което МПС няма редовно издадено заверено копие към Лиценз № 23352 за международен автомобилен превоз на товари на територията на ЕО, издаден на превозвача „Ванс 20“ ЕООД. При проверката въз.А. представил заверено копие с № 1233520003, на превозвача „Ванс 20“ ЕООД, издаден за друго МПС. Извършена била справка с системата и разговор с оператор на НКЦБДП.

При така установените факти, свид.П., на длъжност "инспектор" към РД"АА" – В. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 2 пр. 2 от Закона за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3 б. а. от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и за нарушение на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр. В законоустановения срок не е постъпило писмено възражение срещу съставения акт. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 пр. 2 от ЗДвП и чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвПр е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника, като на същия е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 3 000 /три хиляди / лева и за второто нарушение „Глоба“ в размер на 2000лева.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел свидетелят по акта – П.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от гласните и писмените доказателства по делото, които съдът преценява като непротиворечиви и навеждащи на един фактически и правен извод, с оглед на което ги кредитира.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установеното фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление на Директора на Регионална дирекция "АА"-В. е издадено от компетентен орган, съотв. процесният АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП , актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, а съгласно ал. 12, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП , Министърът на 3 транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза.

Видно от цитираните правни норми, ИА "Автомобилна администрация" е оправомощена като служба за контрол по ЗДвП, относно спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза, поради което нейните длъжностни лица имат правото да съставят АУАН. Същевременно Директорът на РД "АА" - гр. В. е компетентен да издава наказателни постановления по ЗДвП, съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, съобразно делегираните му правомощия по т. І. 6 от заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на изложеното и след като лицето е санкционирано за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП , на основание чл.

177, ал. 3 от ЗДвП че НП е издадено от компетентен орган за посоченото административно нарушение.

Констатирано бе, че административно-наказателното производство се е развило в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН, като АУАН и НП са съобразени с нормите на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, както и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана отговорността на въззивника.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото му на защита в хода на административно-наказателното производство.

АУАН и НП съдържат факти, които изпълват изискването за минимално необходимо съдържание на обстоятелствената им част по начин, който да гарантира правата на наказаното лице, като същото бъде информирано какво конкретно нарушение се твърди, че е извършило. В необходимата степен е индивидуализиран и видът на процесното превозно средство, обуславящ приложимостта на нормата на чл. 6, ал. 1, т. 3 б. а от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.

4

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:

По пункт 1 от НП:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предлл. 2 о т ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с маса, която не надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тези норми са определени в Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, която регламентира в чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а", предл. 2, че за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, за моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси, каквото е процесното, е 40 тона.

В случая нарушението безспорно е установено въз основа на представените от самия водач - въз.А. документи, относими към процесния превоз, а именно - пътен лист и товарителница от които безспорно се установява, че масата на управляваното от него ППС е 52880 кг.

Товарителницата въз основа на която е направена констатацията, че ППС надхвърля допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице, като при извършване на проверката водачът не е оспорил верността му и не е поискал претегляне на пътното превозно средство. При това положение не е имало обективна пречка удостоверените с нея факти и обстоятелства да бъдат зачетени, както от актосъставителя, така и от административно-наказващия орган. Съгласно § 1, т. 30 от ЗАвП – товарителница е товарителен запис по смисъла на чл. 371 от ТЗ, т. е. товарителницата удостоверява сключването на договор за превоз, както и че стоката предадена от товародателя на превозвача. Налице е и идентичност между посочения в товарителницата и пътния лист маршрут и съответствие във времето на осъществяване на превоза, посочено в двата документа.

От друга страна, отразяването в АУАН на посочената товарителница обща маса не е било оспорено от водача в хода на въззивното производство.

Същият е получил екземпляр от съставения АУАН срещу подпис, като не е 5 вписал обяснения и/или възражения по съдържанието му и не е представил други доказателства в хода на административнонаказателното производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, поради което в тежест за оспорващия наказателното постановление е било да установи, че отразените факти относно констатираното надвишаване на допустимата максимална маса не отговарят на установеното въз основа на частните удостоверителни документи в т. ч. евентуално твърдяните от същия факти, досжно неправилно извършено измерване на масата, отразена в кантарната бележка.

Същевременно доколкото общата маса на процесното ППС е била установена по несъмнен начин от превозните документи, отделна проверка на теглото не е била необходима, след като такова искане не е направено и от самия водач. Друг е въпросът, че такова задължение, а именно за извършване на измерване на общата маса на ППС контролните органи не са имали.

Действително, контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с електронна везна, отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, като цитираната разпоредба на чл.