Решение № 16580 от 05.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16580 гр. ,,,,, 05.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110166313 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба от „,,,,, срещу С. Б. В., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца следните суми: 1065,70 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за имот, находящ се на адрес: ,,,,, ,,,, с абонатен № 15,,03, за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 163,89 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021 г. 18.08.2023 г., 62,55 лв. - главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 14,22 лв. - мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 18.08.2023 г. върху цената на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 50452/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответницата в качеството й на собственик на процесния имот, което правоотношение е възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след 1 периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Сочи, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „,,,,, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-3,,/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва да е потребител на топлинна енергия с доводи, че абонатният номер е открит на името на друго лице, както и липсва облигационна връзка между страните, оспорва да има качеството на ползвател или собственик на имота. Оспорва действието на договора, сключен между етажната собственост и фирмата за дялово разпределение с доводи, че няма данни да е подписан от необходимия минимален брой членове на ЕС, както и че същият е преустановил действието си. Оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземания. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в претендирания размер.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

2

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По делото се установява от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Съдът приема за установено, че за сградата се извършва услугата топлинно счетоводство, за което е взето решение по протокол от 03.09.2002 г. от Общо събрание на собствениците на етажната собственост в ,,,,,,, и е сключен договор № 4633 от 02.10.2002 г. между ,,,,,, и представител на етажната собственост за извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия. Във връзка с оплакванията на ответницата, че договорът е преустановил действието си, следва да се посочи, че в т. 2.4. страните са уговорили, че договорът се сключва за срок от три години, като същият се удължава автоматично с още една календарна година в случай, че никоя от страните не го прекрати с писмено предизвестие, дадено един месец преди изтичането на срока му. По делото няма данни договорът да е бил прекратен по посочения начин – чрез писмено предизвестие от някоя от страните, напротив – от представените от ,,,,,, писмени доказателства се установява и че през процесния период именно това дружество е извършвало услугата за дялово разпределение на топлинна енергия (за което е представен и Договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката, сключен между „,,,,, като възложител и ,,,,,, като изпълнител), на което етажните собственици не са се противопоставили, поради което договорът е продължил действието си, като по тези съображения е неоснователен и доводът, че договорът не е породил действие, тъй като не е подписан от необходимия минимален брой членове на ЕС.

Спорно е обстоятелството дали ответницата има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот и период, в която връзка съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща 3 вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е била през процесния период потребител на топлинна енергия, доставяна до имота, в качеството си на собственик. В тази връзка по делото е приета Заповед № ИК4507/17.11.1975 г. на Председателя на ИК на СГНС, с която на основание чл. 100, ал. 1 ЗТСУ е определен начинът на обезщетение на Б.Н.В, собственик на имот пл. № 741, кв. № ,,,, „,,, III“, отчужден за терен ,, „,,, III“, като в обезщетение му е определен апартамент ,, на четвърти етаж, вх. Б, ,,, „,,, III“, състоящ се от две стаи, дневна и кухня на 84 кв. м., като 1/2 идеална част от имота е вписано, че се придобива в съсобственост с Д.И – В. – съпруга, като е предвидено доплащане на сумата от 11 130 лв.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 ЗТСУ (отм.) собствеността на недвижим имот, отстъпен като обезщетение, се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.

95 ЗТСУ (отм.) при условие, че правоимащият е изплатил разликата, която евентуално дължи между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот. По делото не се твърди, а и не се доказва Заповед № ИК-4507/17.11.1975 г. на Председателя на ИК на СГНС да е била обжалвана от заинтересованите лица по реда на чл. 138 и сл. ЗТСУ (отм.), респ. да е била отменена поради неплащане на разлика между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила и е породила своето действие, а това означава, че легитимира правоимащите лица – Б.Н.В и Д.И - В. като съсобственици на отстъпения в тяхна полза имот, съответстващ на този, за който се отнасят и заявените с исковата молба претенции за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение.