Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 217 от 21.03.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 288/2025
Вид
Решение № 217
Подписан
21.03.2025
В сила
25.04.2025
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9а · Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури
  • чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.102 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.167а ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.187а ал.2 т.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.10 ал.1 · Закон за пътищата
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Б., 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120200288 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на „М. Г. Б.“ ЕАД с ЕИК ..., представлявано от изпълнителния директор П. Д. П., чрез ЮК Т. Т. срещу електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) №8506729864, издаден от А“ПИ“, с който за нарушение на чл.102 ал. 2 от ЗДвП, и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лева.

В жалбата се излагат съображения за материална и процесуална незаконосъобразност на електронния фиш, чиято отмяна се иска, ведно с присъждане на разноски за ЮК възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. Не се представлява. В предварително депозирано становище по хода на делото от ЮК се изразява становище по същество, като отново се моли за отмяна на ЕФ по изложените в жалбата съображения.

Въззиваемата страна, чрез упълномощен ЮК оспорва жалбата като неоснователна и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и като такъв 1 следва да бъде потвърден. Претендира ЮК възнаграждение.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по 189 ал.8 от ЗДвП от легитимно да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол, съдът намира за установено следното:

На 20.09.2023г, в 10,01 часа, с устройство 10031 (елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП) е установено управление на ППС товарен автомобил марка Ивеко модел Магирус с рег.№..., с технически допустима маса 25700, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 3 без ремарке собственост на дружеството–жалбоподател в община Б., по път А-1 км.357+949 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

За констатираната нарушение били издаден обжалвания електронен фиш , с който за нарушение на чл.102 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, на дружеството-жалбоподател като собственик на процесното ППС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 2500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото доказателства , които са еднопосочни и непротиворечиви и съдът ги кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.139 ал.5 от ЗДвП предвижда, че движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10 ал.1 ЗП.

Съобразно разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на 2 платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащането на съответната такса по чл.10 ал.1 ЗП според категорията на ППС.

Горепосочените разпоредби задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размер и заплащането на пътните такси. Тези задължения са регламентиране в ЗП и в наредбата за условията, реда, и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и база изминато разстояние (Наредбата) , приета на основание чл.10 ал.7 от ЗП.

Разпоредбата на чл.10 ал.1 т.2 от ЗП предвижда, че за преминаването по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние се дължи за ППС по чл.10б ал.3 от ЗП. Съгласно посочената разпоредба тол таксата се заплаща от собственика или от ползвателя на ППС за всички ППС с обща техническа допустима максимална маса над 3,5 тона извън тези по чл.10а ал.9, като заплащането дава право на ППС, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея 4 от разпоредбата на чл.10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в Наредбата по чл.10 ал.7 или чрез закупуване на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут. Тол таксата се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, категорията на ППС, броя на осите и от екологичните му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък (чл.8 ал.2 от Наредбата).

По делото не се спори, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят „М. Г. Б.“ ЕАД с ЕИК ....

Нарушението е било установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на такси по чл.10 ал.1 от ЗП и по чл.167а ал.3 от ЗДвП , който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства 3 относно ППС, регистрационния му номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както местонахождението на техническото средство №10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от ЗП. Съгласно чл.189е а.8 от ЗДвП генерираният доклад по чл.167а ал.3 от ЗДвП и снимковия материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, рег.№ на ППС, като и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това, безспорно е установено, че при преминаването на процесното ППС през контролно устройство №10031, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описания товарен автомобил , тъй като за него не е била подадена тол декларация.

От представеното становище от Отдел „Управление на информационна система и инфраструктура„ на Националното тол управление се установява, че за датата и към момента на нарушението за процесното ППС не е получена тол декларация за сегмента на рамката, от която е отчетено това нарушение.

Така установеното безспорно осъществява състав на нарушението по чл.102 ал.2 от ЗДвП.

Неизпълнението на задължението по чл.102 а.2 от ЗДвП е скрепено със санкция, предвидена в нормата на чл.187а ал.2 т.3 вр. чл.179 ал.3б от ЗДвП, която предвижда, че на ЮЛ –собственик на ППС от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, допуснал движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване на размера и съответно за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева, каквато санкция е наложена в настоящия казус.

По въпроса за съответствието на предвидените в българското законодателство фиксирани размери на глобата и имуществената санкция за процесното нарушение, както и за предвидената компенсаторна такса, със законодателството на ЕС и в частност с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО е 4 постановено Решение на СЕС по дело С-61/23 от 21.11.2024г във връзка с отправена преюдициално запитване от административен съд –Хасково. С посоченото решение СЕС е приел, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Следователно относима в настоящия случай санкционна разпоредба на чл.187а ал.2 т.3, вр. чл.179 ал.3б е в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. В тази връзка настоящият съдебен състав изцяло споделя изложеното в преюдициалното запитване становище от запитващата юрисдикция, че съдът при разглеждане на делото по обжалвания ЕФ няма право да изменя размера на санкциите предвидени в чл.179 3-3б от ЗДвП, в зависимост то характера или тежестта на нарушението. По тази причина правилно е било отбелязано, че съдът е изправен пред невъзможността да извърши преценка на съразмерността на тези наказания и да отчете различните характеристики на конкретните случаи, като например дали съответната такса не е заплатена изцяло или отчасти, какво е изминатото разстояние без заплащане на такса или дали деянието е извършено при условията на умисъл или при непредпазливост.

След като е налице конкретно произнасяне на СЕС за противоречие на националната законодателство и в частност чл.179 ал.3б от ЗДвП на общностното право у се налага извод, че посочената санкционна норма не следва да се прилага, като несъответна на принципа на пропорционалността на наказанието, предвиден в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО.

В този смисъл е и практиката обективирана в Решение №1361/от 5

12.02.20254г на АдмС-Б. по к.а.н. д №1479/2024г.

В случая не е налице нормативно установен механизъм в българското законодателство за изменение на ЕФ от съда в санкционната му част в производството по неговото обжалване. Както се установи по-горе в изложението , при определена санкция с фиксиран размер , като и в настоящата хипотеза , съдът е лишен от възможността да извърши преценка дали наказанието е съразмерно на тежестта на извършеното нарушение във всеки конкретен случай.

По изложените съображение ЕФ следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производството пред районния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказва да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно чл.63д ал.3 вр. ал.5 от ЗАНН, в полза на ЮЛ и ЕТ се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитаване от ЮК или друг служител с юридическо образование, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП.