Решение № 1757 от 05.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1757 гр. София, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Господин Ст. Тонев при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско дело № 20211100514874 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20131740/04.06.2021 г. по гр. д. № 5461/2021 г. по описа на СРС, 48 с-в, e осъден ответникът ЗАД „А.“ АД да заплати на Р. ИВ. АНГ. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 7000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на застрахователно събитие, настъпило на 13.08.2019 г. около 17,40 ч. на път ПП-1 Е-79 км. 334+000 по вина на водача П.Д.П., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (27.04.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49,00 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (27.04.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния претендиран размер от 25000,00 лв. Със същото решение ответникът ЗАД „А.“ АД е осъден да заплати на Н.Г. Д. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 6000,00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на същото застрахователно събитие, настъпило на 13.08.2019 г. около 17,40 ч. на път ПП-1 Е-79 км. 334+000 по вина на водача П.Д.П., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (27.04.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 49,00 лв. представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени 1 вреди, вследствие на същото застрахователно събитие, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба (27.04.2020 г.) до окончателното изплащане на сумата, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния претендиран размер от 15000,00 лв. С решението ищците Р.А. и Н. Д. са осъдени да заплатят на ответното дружество ЗАД „А.“ АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер на 521,85 лв., представляваща сторени в производството разноски. На основание чл. 78, ал.

6 ГПК ЗАД „А.“ АД е осъдено да заплати по сметка на СРС сума в размер на 840,46 лв., представляваща държавна такса и платени от бюджета на съда разноски съобразно уважената част от иска.

Решението е обжалвано от ищцците Р.А. и Н. Д. в частта, с която са отхвърлени предявените искове по чл. 432 , ал. 1 КЗ, с основни доводи, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон.

Излагат се доводи за нарушение на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, след като присъдените обезщетения за претърпени неимуществени вреди се явявали крайно занижени с оглед причинените травми от ПТП и проведени те оздравителни и възстановителни периоди. При постановяване на решението съдът не е съобразил, че на пострадалите били причинени от пътното произшествие тежки травми. Пострадалата А. получила много силна болка в шийната област, гърба, гърдите и корема, световъртеж и гадене. Болката в шията била с голям интензитет и затруднявала движението. Травматичните увреждания на А. наложили обездвижване на шията с поставяне на шийна яка за период от 2 месеца, като й било причинено трайно затруднение на движенията на шията за около 3 м. Пострадалата Д. получила много силна болка в шийната област, гърба, гърдите и корема, световъртеж и гадене.

Болката в шията била с голям интензитет и затруднявала движението.

Травматичните увреждания на Д. наложили обездвижване на шията с поставяне на шийна яка за период от 2 месеца, като й било причинено трайно затруднение на движенията на шията за същия период. Двете ищци понесли и психологически травми от претърпения инцидент. Във въззивната жалба се прави анализ на показанията на свидетелите И. А. и В.А., изслушани пред първоинстанционния съд, и на заключенията на вещите лица по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи. С оглед изложеното в жалбата се твърди, че понесените неимуществени вреди от травмите в резултат на ПТП надвишавали размерите на определените от първата инстанция обезщетения от 7000,00 лв. за А. и 6 000,00 лв. за Д.. Иска се отмяна на решението в частта на отхвърляне на иск овете и присъждане на обезщетения в пълните претендирани от ищците размери . Претендира разноски.

В срок е подаден отговор на въззивната жалба и насрещна въззивна жалба от ответника ЗАД „А.“ АД. Изразено е становище, че подадената въззивна жалба от ищците следва да бъде оставена без уважение . В частта на уважаване на исковете по чл. 432 , ал. 1 КЗ решението се оспорва с основни доводи, че е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Заявява се, че при постановяване на своето решение съдът погрешно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. В производството чрез 2 събраните доказателства не била установена по безспорен начин вината на водача на лек автомобил „Мерцедес“, модел „ГЛЕ 350“, рег. № ***** , за настъпване на процесното ПТП. При необсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност СРС е достигнал до неправилни изводи, че искът е доказан по своето основание. Излага се, че първоинстанционният съд е определил завишен размер на обезщетенията на двете ищци. Моли се за отмяна на решението в посочената осъдителна част и отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани. Евентуално, иска се намаляване на размера на присъдените в полза на ищците обезщетения като прекомерни и несъответстващи на критерия за справедливост.

Ищците-въззиваеми са подали отговор на насрещната въззивна жалба, с който я оспорват. Твърдят, че от изслушаната в първоинстанционното производство САТЕ се установявал механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът правилно приел, че са налице предпоставките за възникване на отговорността на застрахователя, като присъдените обезщетения не само не били завишени, а дори били занижени.

Съдът, като обсъди доводите във жалбите относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок и са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира постановеното от СРС, 48-ми състав, решение за валидно, допустимо и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта застрахователното събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди са настъпили в патримониума на ищеца и са в пряка причинна връзка с процесното ПТП.

В производството страните не спорят и се установява чрез събраните пред първата инстанция доказателства – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, показанията на свидетелите И. А., В.А. и П.П., както и констатациите на приетата по делото САТЕ, че на 13.08.2019 г. около 17.40 ч. на път Е-79 при км. 334 е настъпило ПТП при удар между лек автомобил „Мазда“, рег. № ****, управляван от свидетеля В.А., и товарен автомобил 3

„Мерцедес Спринтер“, рег. № **** , при което са пострадали ищите – Р.А. пасажер на задна лява седалка в автомобила, и Н. Д. – пасажер на предна дясна седалка в автомобила. Както е установено от констатациите на експерта по САТЕ причината за настъпване на ПТП е както следва – на 13.08.2019 г. около 17.40 ч. лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ“, рег. № *****, се движи по път Е-79 с посока от гр. Благоевград към гр. София и при км. 334 водачът навлиза в лентата за насрещно движение, като реализира ПТП с лек автомобил „Мазда 6“, рег. № ****. От удара лек автомобил „Мазда“ се отклонява наляво, навлиза в лентата за насрещно движение и се удря в товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № **** , т. е. в производството е установено нарушение от страна на водача на лек автомобил „Мерцедес ГЛЕ“ на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, сочеща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Доводите на ответника, че поведението на водача не е виновно, съдът намира за неоснователни. Вината в гражданското право се предполага, а презумпцията не е оборена от ответника. По възражението за неустановеност на механизма на процесното ПТП следва да се отбележи, че то също е неоснователно. СРС правилно е анализирал в мотивите си всички събрани доказателства, като за установяване на механизма на ПТП се е позовал не само на показанията на свидетелите В.А. и И. А., които следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК, но и на протокола за ПТП и на заключението по допуснатата САТЕ, което не е оспорено от страните и е прието от съда.

Страните не спорят и се установява, чрез събраните пред първата инстанция медицински документи и констатации на СМЕ, която настоящия състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК, че при удара от ПТП ищцата Р.А. е получила следните увреждания: контузия на гръден кош, навяхване на гръбначен стълб в шийно-гръден отдел; установява се, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 2 месеца, като първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице сочи, че получените увреждания от Р.А. са вследствие на процесното ПТП.

При преглед на 09.05.2021 г. е констатирано, че при Р.А. не са налице трайни последици от получените увреждания при процесното ПТП. В същото време е установено, че при Р.А. не се налага провеждане на системно лечение на получените увреждания от процесното ПТП. От заключението по СМЕ се установява, че при удара от ПТП ищцата Н. Д. е получила следните у в р е ж д а н и я : навяхване на гръбначен стълб в шийно-гръден отдел; установява се, че през периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 2 месеца, като първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Вещото лице сочи, че получените увреждания от Н. Д. са вследствие на процесното ПТП. При преглед от м. 05.2021 г. е констатирано, че при Н. Д. не са налице трайни последици от получените увреждания при процесното ПТП. В същото време е установено, че при Н. Д. не се налага провеждане на системно лечение на получените увреждания от процесното ПТП. Тези констатации се приемат от настоящия състав и правилно са били кредитирани и от първата инстанция като обосновани и компетентно дадени.

Според дадените от СМЕ констатации, описаните увреждания на ищците ищците увреждания могат да бъдат получени при поставени 4 предпазни колани. Вещото лице не е установило данни за наличие на предшестващи заболявания, които да са повлияли на процеса на възстановяване при ищците. Посочва, че установената изправена лордоза в шиен отдел на гръбначния стълб е вродена анатомична вариация на гръбначния стълб, което е удължило възстановителния период. Не са констатирани данни за настъпили усложнения през възстановителния период за ищците.