Решение № 190 от 20.08.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Ихтиман, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Кр. И. Гащарова при участието на секретаря Николета Г. Кузева като разгледа докладваното от Боряна Кр. И. Гащарова Административно наказателно дело № 20261840200318 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Настоящо дело е образувано въз основа на жалба, подадена от С. М. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. И. А., против Наказателно постановление № 26-1204-000***/**.**.2026г., издадено от Началник група в ОДМВР - София, Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР - София, с което за нарушение на чл. 58, т. 4, пр. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 511,29 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП й е наложено наказание „глоба“ в размер на 15,34 евро.

С жалбата се излагат подробни съображения, според които посочените в акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото въз основа на него наказателно постановление (НП) обстоятелства, не отговарят не обективната действителност, тъй като управляваното от жалбоподателя МПС е било с технически проблем. Поради изложеното моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се от пълномощника адв. А.САК, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. В депозирани по делото писмени бележки от процесуален 1 представител, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразен.

Депозираната жалба срещу процесното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Районен съд - Ихтиман, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като, в съответствие с разпоредбите на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, приема за установена следната фактическа обстановка:

От приложените по делото АУАН № 954481 и наказателно постановление се установява, че на 12.12.2025г. в 12:29 часа на 43+448 км. от АМ „Тракия“ в посока София, че лек автомобил марка ********, с рег. № СО*****М, се е движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), което било установено от техническо средство (стационарна тол камера) на Национално тол управление при Агенция „Пътна инфраструктура“. Въз основа на информацията, събрана чрез горепосоченото техническо средство, за установеното нарушение била съставена преписка с вх. № 274Р-2224/2026г. по описа на ОДМВР – София и № НТУ 24-00-2566/2025г. на Национално тол управление. След извършени оперативно издирвателни дейности и попълнена декларация от собственика по чл. 188 от ЗДвП било установено, че процесният лек автомобил марка ***********, с рег. № СО*****М бил управляван от жалбоподателя С. М. М.. Същата била призована да се яви в сградата на РУ – И. за извършване на проверка по случая, като при явяването си на 27.03.2026г. попълнила собственоръчно сведение като декларирала, че е управлявала автомобила на процесната дата на АМ „Тракия“ в посока гр. София в качеството си на ползвател на същия.

Към момента на явяването си в РУ – Ихтиман жалбоподателката била призована да представи на актосъставителя полицейски инспектор Р. И. притежаваното от нея свидетелство за управление на МПС (СУМПС), което обаче С. М. М. не сторила.

Имайки предвид гореизложените обстоятелства, актосъставителят Р. И. съставил на жалбоподателя АУАН № 954*** за установяване извършени нарушения по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Констатациите на акта са потвърдени частично от актосъставителя Р. И., поради неясните спомени на последната относно конкретния процесен случай в хода на разпита й в открито съдебно заседание. Според актосъставителя И. методиката за действие на органите на МВР, в ситуации като процесната, започва с изпращане от страна на Националното тол управление на ОДМВР София на носители на информация, съдържащи снимков материал.

Последният се изпраща по компетентност на съответните районни управления, които по регистрационния номер на моторното превозно средство (МПС) откриват собственика на същото и му изпращат покана за доброволно 2 явяване с цел съставяне на АУАН и даване на обяснения, ведно с декларация за това кой е управлявал процесното МПС на конкретната дата.

Съгласно показанията на свидетеля М. С. М., собственик на лекият автомобил, описан в АУАН и атакуваното наказателно постановление, и баща на жалбоподателката, на 12.12.2025г. към обяд последната се е свързала с него по телефона, като е заявила, че е спряла в лентата за притудително спиране, тъй като е имало технически проблем в автомобила, който не й е позволявал да се движи нормално. Твърди се, че поради настъпилият технически проблем са били ползвани услугите на пътна помощ, за преместването на колата от лентата за притудително спиране до гр. К., където жалбоподателката пребивава.

Въз основа на посочения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление (НП), с което на С. М. М. са наложени горепосочените санкции.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено в съответствие с изискванията на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и въз основа на акт за установяване на административно нарушение, съдържащ изискуемите от закона реквизити.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срок, и по същество основателна.

В хода на производството горната фактическа обстановка, а именно че жалбоподателката се е намирала в района на 43+448 км. от АМ „Тракия“ в посока София в лентата за принудително спиране в лек автомобил марка ************, с рег. № СО*****М, се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на актосъставителя Р. И. и свидетеля М. М., снимка, ведно с извадка от системата на Нациналното тол управление, два броя декларации по чл. 188 от ЗДвП, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и приложените по делото заповеди. Същото обстоятелство не се оспорва и от самата жалбоподателка.

От снимката, изготвена от електронната система за събиране на пътни такси, представляваща доказателство относно дата, час и място на движение на МПС по участък от пътя, на осн. чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и от показанията на свидетел М. (частично) се е установява, че на 12.12.2025г. около 12:29 часа по автомагистрала „Тракия“, 43-ти км., с посока на движение към гр. София, лек автомобил марка *********, с рег. № СО*****М, се движел в лентата за принудително спиране (аварийна лента), като бил управляван от С. М. М..

Разпоредбата на чл. 58 от ЗДвП регламентира въведените забрани за водачите на МПС при движение по автомагистрала. Съгласно актуалната й редакция (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., която е приложима към процесния случай, тъй като нарушението е установено към момента на 3 извършеването му, а именно на 10.09.2025г.,), на водачите е забранено: 1. да спират пътното превозно средство за престой или за паркиране извън специално обозначените за това места; 2. да завиват в обратна посока, да се движат назад, да навлизат в разделителната ивица или да я пресичат, включително и на местата, където тя е прекъсната; 3. да спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство; 4. да се движат в платното за насрещно движение или в лентата за принудително спиране.

Това означава, че действащият към настоящия момент режим разграничава спирането от движението в лентата за принудително спиране, като движението не е разрешено при никакви обстоятелства.

Видно от цитираната по-горе снимка към момента, в който е направена и приложената към нея извадка от информационната система на ОДМВР София, засечената скорост, с която се е движил лекият автомобил, когато е бил засечен да се намира в лентата за принудително спиране, посочен в АУАН и наказателното постановление, е 57,60 км/ч. С оглед на показанията на свидетеля М. и обясненията, дадени от жалбоподателката при връчването й на препис от АУАН, следва да бъде посочено, че при констатиран проблем в автомобила, свързан с нормалното му придвижване, последният не е възможно да спре внезапно при скорост от минимум 70,01 км/ч, каквато е минимално необходимата конструктивна скорост, която е нужно да развива моторно превозно средство, за да може да се движи по автомагристрали, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДвП. От съдържанието на снимковия материал не може да се направи категоричен извод, че управляваният от жалбоподателя автомобил се е движил в аварийната лента, така както е посочено в АУАН и НП. Действително е посочено в представената по делото справка, че процесният автомобил е установен да се движи в лентата за притудително спиране с посочената скорост, но по отношение на този факт не е било взето предвид обстоятелствот, че автомобилите имат спирачен път, който е необходимо да бъде включен в необходимото време за спиране до 0 км/ч.

Снимката представлява моментно изображение на автомобила, позициониран в лентата за принудително спиране, но не съдържа данни, които да позволяват да се установи горепосоченото обстоятелство. От нея не може с категоричност да се установи продължителността на движението на автомобила, т.е. от приложеният по делото снимков материал не може да се установи еднозначно движение в лентата за принудително спиране. Не е установено времето на движение на автомобила, траекторията му и изминатото разстояние.

Поради изложеното, засечената скорост от камерата на Националното тол управление е била в следствие на навлизането на автомобила на жалбоподателката от активната дясна лента в лентата за принудително спиране, където да не застрашава нормалното движение по автомагистралата, поради възникналия технически проблем, който не позволявал МПС да се придвижва безопасно за останалите участници в движението.

На следващо място, по делото е представена фактура № 4

1000002***/21.03.2026г. на стойност 120,00 евро, съгласно която същата е за транспортиране на процесния автомобил от АМ „Тракия“ на 12.12.2025г.

Съгласно показанията на свидетел М. фактурата е издадена по-късно от страна на търговеца, предоставящ услуга по осигуряване на пътна помощ, тъй като така е поискана на по-късен етап от свидетеля и жалбоподателката, с оглед на необходимостта да бъде доказано твърдението им, че МПС е преместено от лентата за принудително спиране с чужда помощ, поради действително настъпила повреда. Следва да бъде посочено, че имайки предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗДвП, относно минималната констурктивна скорост, която трябва да може да развива МПС, за да може да се движи по автомагистрала, в размер на над 70 км/ч. и при установената в чл. 58, т. 4, пр. 2 забрана за движение в лентата за принудително спиране, то ангажирането извършване превоз на автомобил със съдействието на пътна помощ се случва единствено и само когато автомобилът не е в състояние да се движи на собствен ход с необходимата скорост или има опасност да получи повреда при движение със законово определената минимална скорост. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че описаната фактическа обстановка в процесния АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, по отношение на нарушението по чл. 58, т. 4, пр. 2 от ЗДвП, не отговаря на обективната действителност, това води до неказаконосъобразност.