Определение № 2982 от 05.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2982 гр. София, 05.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20258002102230 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответика по иска “Евробилдинг Транс”ЕООД, чрез адвокат Г. А. К., срещу решение № 874 от 22.10.2024 г. по в.гр.д.№ 1077/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 816 от 12.04.2023 г. по гр.д.№ 2639/2022 г. на Районен съд-Бургас, с което е уважен предявеният от Е. К. Д. против „Евробилдинг транс“ ЕООД, по реда на чл. 124 ГПК, отрицателен установителен иск, като е признато за установено в отношенията между страните по делото, че “Евробилдинг транс” ЕООД не е собственик на поземлени имоти с идентификатори № ***и ***по кадастрална карта на [населено място], представляващи имоти с номера ***и ***по КВС на [населено място].

Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, точка 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Подаден е отговор на касационната жалба от ищцата Е. К. Д., чрез адв. И. Ю. А. – Р., с който се изразява становище за правилност на въззивното решение и за липса на основания по чл.

280 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост с твърдения, че е собственик на процесните имоти на основание наследяване на Е. Н. С. и реституция по ЗСПЗЗ, като от постановяване на реституционното решение и въвода й във владение на възстановените имоти до предявяване на иска само тя владее 1 имотите и никой друг не е осъществявал фактическа власт върху същите. След справка в имотния регистър установила, че реституционно решение за процесните два имота, със същия номер и дата, било постановено и в полза на наследници на К. С. Р., както и че относно имота били сключени разпоредителни сделки с последен приобретател ответника по иска „Евробилдинг транс“ ЕООД. Иска да бъде признато за установено, че посоченото дружество не е собственик на процесните имоти.

Ответното дружество „Евробилдинг транс“ ЕООД е посочило като придобивно основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с н.а. № 91/20. 07. 2016 г. по описа на нотариус Н. Н., рег. № 246 НК, сключен с „Евробилдинг инженеринг“ ООД. Като евентуално придобивно основание сочи и придобивна давност в хипотезата на чл. 79, ал. 2, елентуално чл. 79, ал. 1 ЗС.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че наследодателката на ищцата Е. Н. /К./ С. е починала на 31.08.1978 г. и е оставила за наследници Е. К. Д., дъщеря, и Н. М.

Л. – син, починал 2013 г. и оставил за наследници съпруга и дъщеря.

С решение № 1228 от 7.11.2007 г. на ОСЗГ - гр. Созопол на наследниците на Е. К. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху два имота: лозе от 0.954 дка, осма категория, в м. “Б.”, съставляващо имот № ***по картата на землището на [населено място], както и лозе от 0.675 дка, осма категория, в м.

“Б.”, съставляващо имот № ***по картата на землището на [населено място]. Решението е представено и прието по делото в нотариално заверен препис рег. № 8282/1. 10. 2021 г. на нотариус М. А.-Т., рег. № 464 НК, снет от оригинала на документа. Подписано е от състава на ОСЗГ- Созопол и е заверено като влязло в сила на дата 12.12.2007 г.

Приложен е и протокол за въвод във владение № 728/12. 12. 2007 г., от който е видно, че ищцата е въведена във владение на описаните в решението имоти на 12.12.2007 г.

Налице са и скици към реституционното решение, издадени на 8.11.2007 г.

В хода на реституционната процедура е проведена процедура по анкетиране с участието на Е. К. Д. и Н. М. Л., наследници на Е. С., съгласно представен констативен протокол № 67/22.08.2007 г.

По делото е приет и препис от същото реституционно решение, разпечатан от електронния регистър на ОСЗГ, ведно с писмо, издадено от временно изпълняващия длъжността началник на ОС “Земеделие” гр. Созопол, с което e разяснено, че в преписка № 728/26. 06.

1992 г. на наследниците на Е. К. С. решението и протоколът за въвод не са налични в оригинал, което е обяснимо предвид обстоятелството, че в общинските служби по земеделие и гори не се поддържа регистър на решенията за признаване правото на собственост и за възстановяване на собствеността.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице Д. С. е приета идентичност между реституираните на ищцата имоти и процесните имоти.

Установено е по делото, че за същите имоти е издадено и решение с идентичен номер и дата на издаване, в което е посочено, че е постановено по заявление № 388 от 13.01.1992г. на Т. Р. и с което е възстановено правото на собственост върху същите имоти на наследниците на К.

С. Р., в съществуващи (възстановими) стари реални граници - върху лозе от 1.032 дка, осма 2 категория в м. “Б.”, представляващо имот № ***по картата на землището на [населено място] и лозе от 0.675 дка, осма категория в м. “Б.”, съставляващо имот № ***по картата на землището на [населено място]. Прието е, че минималната разлика в площта на първия от имотите с този възстановен на наследниците на С. не обосновава извод за липса на идентичност между реституираните в полза на различни лица имоти, доколкото е налице пълна идентичност на границите на имотите, както и всички данни, посочени в двете решения, за издадени предходни актове на ОСЗГ за тези имоти, на които се основава решението за възстановяването им в стари реални граници.

Видно е, че втората последна страница от решението на ОСЗГ – Созопол, постановено в полза на наследници на К. С. Р., е идентична с втората последна страница на решението на ОСЗГ – Созопол, постановено в полза на наследниците на Е. К. С..

Въз основа на писмо на общинската служба по земеделие и гори е прието за установено, че в архива на ОСЗ - Созопол липсва решение № 1228 от 7.11.2007 г. на ОСЗ- Созопол за възстановяване право на собственост на земеделски земи в землище на [населено място] на наследниците на К. С. Р..

Установено е също, че в службата не са налични и никакви други документи, свързани с възстановяването на имоти № ***и ***в м. “Б.”, [населено място], на наследниците на К. С.

Р. – няма данни за проведена процедура за уточняване на границите чрез анкетиране, за въвод във владение на реституираните собственици след влизане в сила на решението, за подаване на заявление за възстановяване на собствеността от наследници на К. С. Р..

Прието е, че следва да бъде зачетено решението на ОСЗГ-Созопол, издадено в полза на наследниците на Е. С., а не това, издадено в полза на К. С. Р., тъй като по делото не са ангажирани никакви доказателства за проведена реституционна процедура по отношение на наследници на К. Р..

С нотариален акт № 142/13. 10. 2014 г. на нотариус В. Д. е сключен договор за покупкопродажба, с който К. Д. Р. и З. Д. Р. продават на Д. Л. Я. процесните имоти, като пред нотариуса са се легитимирали като собственици с решение № 1228/7. 11. 2007 г. на ОСЗГ – гр. Созопол. С нотариален акт № 76/18. 05. 2015 г. на нотариус В. Д. Д. Л. Я. продава процесните имоти на К. Г. Т.. С нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 81/26. 04.

2016 г. на нотариус В. Д. К. Г. Т. прехвърля на „Евробилдинг инженеринг“ ООД процесните имоти. С нотариален акт № 91/20. 07. 2016 г. на нотариус Н. Н. „Евробилдинг инженеринг“ ООД, чрез управителя М. Ж. Д., продава на „Евробилдинг транс“ ЕООД, чрез управителя Д.

Д. Д., процесните имоти.

При тези данни въззивният съд е приел от правна страна, че ищцата е доказала правния си интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. Установила е наличието на проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ досежно процесните имоти, инициирана по искане на наследниците на Е. С., приключила с влязло в сила решение на ОСЗГ – Созопол и скици към него, постановено след проведена процедура по определяне границите на имотите чрез анкетиране на правоимащите. Доказано е извършения по отношение на ищцата въвод във владение на възстановените имоти. За неоснователни са намерени възраженията на ответното дружество за незаконосъобразно възстановяване на 3 имотите в полза на наследниците на Е. С. поради недоказаност на правото й на собственост върху реституираните имоти. Посочено е, че в реституционното производство като доказателства за правото на собственост законът допуска не само нотариални актове, но и всякакви други писмени документи - делбени протоколи, протоколи на ТКЗС, емлячни регистри, молби-декларации за членство в ТКЗС и др., изброени в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ. Във връзка с допустимостта на иска е прието, че ищцата има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост за целите имоти, а не само за припадащите й се по наследство идеални части предвид твърдението си, че само тя осъществява владение след извършения на 12. 12. 2007 г. въвод във владение на реституираните по ЗСПЗЗ имоти.

Прието е за недоказано възражението на ответното дружество за придобиване на правото на собственост върху процесните имоти на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № 91/20. 07. 2016 г. с „Евробилдинг инженеринг“ ООД. Сделката не е породила вещноправно действие, тъй като дружеството – продавач не е било собственик на продадените имоти. Поради липса на каквито и да било надлежни доказателства за проведено реституционно производство по инициатива и в полза на наследници на К. С. Р., представеното по делото решение за възстановяване на процесните имоти на наследниците на К. С. Р. не е породило конститутивно действие. По делото не е установено К. и З. Р. да са били собственици на процесните имоти към 13.10.2014 г., когато са ги продали на Д. Л. Я. с нотариален акт № 142/2014 г. на нотариус В. Д., поради което този договор не е произвел транслативно действие в полза на Д. Я.. По същата причина нямат транслативен ефект и останалите сделки с имотите, а именно: договор за продажба, сключен с нотариален акт № 76/18.05.2015 г. на нотариус В. Д., с който Д. Я. е продал имотите на К. Г. Т.; договор за замяна, сключен с нотариален акт № 81/26.04.2016 г. на нотариус В. Д., с който К. Т. е заменил процесните имоти с имоти на “Евробилдинг инженеринг” ООД; договор за продажба, сключен с нотариален акт № 91/20.07.2016 г., с който “Евробилдинг инженеринг” ООД е продало процесните имоти на “Евробилдинг транс” ЕООД.

За недоказано е прието и заявеното евентуално придобивно основание – придобивна давност по чл. 79, ал. 2, евентуално – чл. 79, ал. 1 ЗС.В тази връзка въззивният съд е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства за установена от ответника „Евробилдинг транс“ ЕООД или прекия му праводател „Евробилд инженеринг“ ООД фактическа власт върху процесните имоти, нито е доказано фактическа власт върху имотите да са установили частните праводатели по сделките К. и З. Р., Д. Я. или К. Т.. Липсва протокол за въвод във владение, издаден на база реституционното решение на наследниците на К. Р., докато такъв е издаден в полза на наследниците на Е. С., като от последния е видно, че тя е въведена във владение на имотите на 12.12.2007 г. Изразените от някои от праводателите на ответника намерения да почистят имотите и предприетите действия по одобряване на ПУП и промяна на предназначението им не доказват упражнявана фактическа власт върху същите.

Напротив, от събраните гласни доказателства се установява, че имотът е стопанисван от ищцата, чиято внучка на всеки две години организирала почистването му, както и поставянето на ограда откъм пътя. За да се установи придобиване по давност на имота следва да са налице и двата признака на владението – обективният, т. е. фактическата власт, 4 както и субективният - т. е. намерението за своене на имота. В случая първият от тях липсва както за ответника, така и за частните праводатели по предходните разпоредителни сделки.