Определение № 2424 от 07.11.2022, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2424 гр. София, 02.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Христина Михайлова

Анелия Щерева като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно частно наказателно дело № 20221100601141 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

С определение № 534 от 21.02.2022 г. по НЧД № 1847/2022 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 116-ти състав, е отменил постановление на Софийска районна прокуратура (СРП) от 10.01.2022 г., изведено от канцеларията на

13.01.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 841/2020 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 19537/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 136, ал. 1 от НК, на основание чл. 243, ал.

1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, и е върнал делото на прокурора, със задължителни указания по приложението на закона.

По досъдебното производство не е привличано в процесуалното качество на обвиняем лице.

Срещу така постановеното определение на СРС е подаден протест от прокурор при СРП. В същия се твърди, че протестираното определение е незаконосъобразно и неправилно. Сочи се, че жалбата, подадена от посочения като пострадал Ц.С.Е. срещу постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 3384 ЗМК 841/2020 г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 19537/2021 г. по описа на СРП, инициираща съдебния контрол върху същото, е подадена след изтичане на законоустановените срокове за това, тъй като постановлението на прокурора при СРП от 10.01.2022 г. е връчено на Е. на 25.01.2022 г., а жалбата срещу прокурорския акт е входирана в СРС на 02.02.2022 г., видно от поставения печат върху 1 същата. Излага се, че за СРП остава неясно откъде съда има информация за по-ранното депозиране на жалбата срещу постановлението на прокурора при СРП.

Представителят на държавното обвинение оспорва доводите на първоинстанционния съд, че по досъдебното производство не е било изяснено, дали телесните увреждани са получени от пострадалия при пробиване на дупка в сгънатия ламаринен детайл или при почистване на машината и на работното място от метални стружки, като изтъква, че изясняването на това обстоятелство е ирелевантно за крайния изход на наказателното производство. Сочи, че по досъдебното производство е безспорно установено, че машината, на която пострадалият е получил травмата си, е била в работен режим, със свален от пострадалия предпазител, а същият е бил с ръкавици по свое усмотрение, въпреки че е бил запознат с ръководството за експлоатация на машината, съгласно което работата на нея следвало да се осъществява без ръкавици.

В протеста се прави анализ на обективните и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 136, ал. 1 от НК, в резултат на което обобщено се твърди, че в конкретния по делото случай получените от пострадалия телесни увреждания не се дължат на неправомерно поведение на трето лице, което, според представителя на държавното обвинение, обезсмисля въпросът, поставен от първия съд, при каква по естеството си дейност пострадалият Е. е получил травмата. Сочи се, че изтъкнатите от съда противоречия в показанията на разпитаните по делото свидетели във връзка с работата, извършвана от твърдяното като пострадал лице, не са съществени, доколкото е установено, че работата, при която е настъпила злополуката, е извършвана именно от него. Развиват се доводи, че не се налага назначаването на допълнителна техническа експертиза, в каквато насока са указанията, дадени от решаващия първоинстанционен съд, доколкото, от една страна, показанията на св. Е., с които вещото лице не е било запознато при изготвяне на експертното заключение, не се отличават съществено от първоначалните му показания, дадени непосредствено след инцидента, а от друга – и при двете възможни хипотези на получаване на травмата, същата се дължи единствено на действията му при работа с машината и изготвянето на допълнително експертно заключение не би довело до промяна в установената фактическа обстановка. Предлага се отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на постановлението на прокурора при СРП за прекратяване на наказателното производство.

По делото е постъпило и възражение срещу така подадения протест, от посочения като пострадал Ц.С.Е., чрез процесуалния му представител – адв. В. ПЕ., САК. В него се развиват доводи, че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, а протестът на СРП – неоснователен. Сочи се, че правилно първоинстанционният съд е обърнал внимание на това, че изводът на прокуратурата за увреждане на пострадалия, настъпило при почистване на машината, е необоснован и почива единствено на показанията на свидетелите М. и М., които не са свидетели – очевидци на инцидента, преразказват възприятията си от запис от охранителна камера, чието качество не позволява получаване на информация за заснетите обекти и са заинтересовани от изхода на делото. Излага се, че обсъжданото 2 обстоятелство е от съществено значение, доколкото допускането в СТЕ, че увреждането е настъпило при невнимателно почистване на работещата машина, е в основата на извода за вина на пострадалия за инцидента.

Във възражението се навеждат съображения, че в нарушение на императивното законово изискване по чл. 10 от Наредба № 7, собственикът на работното оборудване не е поддържал досие на всички документи, отразяващи периодични изпитвания и проверки при експлоатация, включително ремонтите, както и измерванията за състоянието на работната среда, включително резултатите от мониторинга, когато се предвижда такъв, а липсата на периодични изпитвания и проверки на работното оборудване е направило възможно машината да съществува във вид, опасен за работника. Сочи се, че по делото не са събрани доказателства в насока, че работникът е премахнал предпазителя на машината, каквито твърдения се навеждат в протеста. Напротив – събрани са данни, че този предпазител не е съществувал на машината от години. Излага се, че задействането на машина без монтирано на нея предпазно устройство е в нарушение на чл. 81 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на машините. Изтъква се, че съгласно чл. 126, т. 3 от същата Наредба, в случай на риск от контакт с работния инструмент, машината се комплектува с автоматична спирачка, която спира инструмента, като може да бъде оборудвана с фотоелементна защита или други устройства, които автоматично я изключват, когато част от тялото на работещия е в работното пространство на машината, но фрезовата машина в предприятието на „Б.“ ООД, на която е станал инцидентът, не е била оборудвана с нито една от изброените защити.

Излага се, че пострадалият Е. е имал квалификация и е бил нает за изпълнение на длъжността „заварчик“, но по информация на всички разпитани по делото свидетели, от около 3 – 4 години и към датата на инцидента са му били възложени задължения на „шлосер“, които той по необходимост е изпълнявал с ежедневно използване на процесната бормашина. Сочи се, че на св. Е. не е било проведено обучение по безопасност и здраве при работа на длъжността „шлосер“, дължимо съгласно чл. 6, ал. 1, т. 6 от Наредба № РД – 07 – 2. Не е проведено обучение по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд и същият е бил допуснат да извършва трудова дейност без полагане на изпит върху тези правила, в противоречие с изискванията на чл. 13, ал. 2, вр. ал. 4 от същата Наредба. Не е проведен начален инструктаж за длъжността „шлосер“, съгласно изискванията на чл. 12 от Наредбата. Не е праведен инструктаж на работното място за длъжността „шлосер“ и за работа с конкретната пробивно – фрезова машина, в нарушение на изискванията на чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Не е проведен и извънреден инструктаж на сочения за пострадал свидетел при промяна на неговата длъжност и при започване на работа с нова машина, съгласно изискванията на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредбата. Прави се извод, че работникът не е бил обучен и инструктиран за извършваната от него работа и не е получил императивно изискуемите писмени инструкции от работодателя за безопасна работа с машината. Акцентира се, че в ръководството за експлоатация на машината не се съдържа забрана за ползване на ръкавици, а и това ръководство не може да замести дължимите 3 писмени инструкции за работа с машината.

Във възражението се сочи още, че работодателят не е извършил оценка на личните предпазни средства, които е следвало да бъдат ползвани за длъжността „шлосер“, съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата за личните предпазни средства (ЛПС), в резултат на което предоставените на св. Е. лични предпазни средства са били неподходящи – същите минимизирали риска от порязване от обработваните елементи, но увеличавали риска от захващане на ръката от машината, в нарушение на изискванията на чл. 7 от Наредбата за ЛПС, тъй като съгласно чл. 43, ал. 2 от Наредба № 3 не се работи с ръкавици при машини с въртящи се инструменти. Сочи се, че противоречи на житейската логика приетото от прокурора при СРП работодател да предоставя на служителя си ръкавици като лични предпазни средства, но със задължението да не ги ползва. Акцентира се, че предоставянето на лични предпазни средства, които увеличават съществуващите рискове за служителя, е фрапантно нарушение на правилата за осигуряване на здравословни условия на труд.

В обобщение се излага, че действителната причина за трудовата злополука е допускането на служителя до работа без извършена оценка на риска, без обучение по безопасност, осигурено ниво на знания и умения, инструктажи и писмени инструкции за изпълняваната работа, зле организиран работен процес, без обезопасеност на работното оборудване и с неподходящи лични предпазни средства. Желае се потвърждаване на атакувания съдебен акт и връщане на делото на СРП за изпълнение на задължителните указания по прилагане на закона.

Съдебният състав, след като се запозна с подадения протест и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същият е депозиран в законоустановения седем дневен срок от получаване на определението на СРС, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустим.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на частния въззивен протест, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на протестирания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство на СРП.

Преценката по обосноваността на първоинстанционния съдебен акт и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство включва в себе си извършването на анализ и произнасяне по въпросите: (1) извършено ли е пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно стандарта на чл. 14, ал. 1 от НПК, т. е. съдържа ли се в делото потенциал за събиране на нови доказателства или всички възможни и необходими за конкретния случай такива вече са събрани и проверени;

(2) от установените доказателства изведени ли са верните фактически изводи, т. е. съответства ли приетата от органа на досъдебното производство и потвърдена от първия съд фактическа обстановка на събрания и проверен по делото доказателствен материал, или е допусната логическа грешка при анализа и оценката на същата (изопачаване, пренебрегване, 4 превратно интерпретиране), довела до грешка в извода за фактите на държавното обвинение и на контролирания съд; (3) допуснато ли е съществено процесуално нарушение при оценката (не при събирането и проверката) на доказателствата – игнориране на част от тях, неконстатиране, респективно необсъждане, на съществуващи противоречия между определени доказателствени източници, позоваване на доказателствени материали, които не са налични в делото или не са установени по предвидения в НПК съответен ред и т. н.