Решение № 823 от 12.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 823 гр. Варна, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20223110113520 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „В. Е. В.“ ЕАД, ЕИК * срещу З. Д. Р., ЕГН **********; Р. Ж. Р., ЕГН ********** и Н. Ж. Р., ЕГН ********** първоначално субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с материалноправно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на всеки един от ответниците да заплати на ищеца сумата от 2 091.68 лева, представляваща стойността на доставена и потребена топлинна енергия до топлофицирания имот, находящ се в *, за отчетния период от 29.03.2019 г. до 31.03.2022 г., за която обща сума са издавани фактури в периода от 30.04.2019 г. до 31.03.2022 г., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.10.2022 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата от 380.46 лева, представляваща мораторна лихва, начислена в периода от падежа на всяка фактура до 11.10.2022 г., както следва:

- 4/6 част от З. Д. Р.;

- 1/6 част от Р. Ж. Р.;

- 1/6 част от Н. Ж. Р..

Твърди се в исковата молба и уточняващите молби, че ответниците са наследници на Ж. Р. Ж., починал на 08.12.2014 г. Между ищеца и последния била учредена облигационна връзка с предмет покупко-продажба на топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в *, доколкото Ж. бил собственик на имота, придобит в режим на СИО със съпругата му З. Р., който бил ситуиран в сграда, която била присъединена към топлопреносната мрежа в гр. В.. Всеки един от ответниците в качеството им на наследници на Ж. притежавали съответните ид. ч. от имота, а именно 4/6 ид. ч. притежавала преживялата съпруга и по 1/6 ид. ч. притежавали двете му деца Р. и Н. Р.и, на основание наследяване, поради което и се претендира от същите в качеството им на съсобственици, в условията на разделност, съответната част от начислените суми за доставената в периода от 29.03.2019 г. до 31.03.2022 г. топлинна енергия, чийто общ осчетоводен размер възлизал на 1

2 091.68 лева.

Тъй като ответниците не са изпълнили своите парични задължения да заплатят стойността на предоставената до съсобствената им вещ топлинна енергия, то се поддържа, че последните са изпаднали в забава, считано от деня, следващ дена на падежа на издадените фактури до датата на сезиране на съда. Твърди се, че ищецът е изправна страна по договора, а ответниците са в неизпълнение на поетите договорни задължения, поради което е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове против тях.

В заключение се моли предявените искове да бъдат уважени като основателни.

Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба единствено от ответника Н. Ж. Р. чрез назначения от съда особен представител. Последният оспорва предявените искове както по основание, така и по размер. Оспорва твърдението за наличие на учредени облигационни правоотношения между страните с предмет доставка на топлинна енергия до гореописания имот. Оспорва изправността на ищеца-оператор, т.е. реалността на доставените количества топлинна енергия. Оспорва вземанията за лихви като акцесорни задължения. Инвокира възражение за изтекла погасителна давност за част от вземанията. Оспорва доказателствената сила на ангажираните частни документи, като поддържа, че същите са без достоверна дата и са съставени за целите на процеса.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответниците по предявените субективно пасивно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, ищецът следва да докаже в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав: 1./ наличието на облигационно правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия; 2./ изпълнение на собствените си задължения – доставяне на топлинната енергия в посочените количества и периоди и 3./ размера на претендираните суми.

В тежест на ответниците е да проведат насрещно доказване по тези факти, както и да докажат възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докажат, че са погасили претендираните суми.

В конкретния случай не е спорно между страните, че сградата, в която е ситуиран процесният самостоятелния обект, находяща се в *, е в режим на ЕС и присъединена към топлопреносна мрежа и че ищецът е доставчик на топлинна енергия. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от извлечение от сметка 411 „Клиенти“ за партиден номер 3926; справка месечни данни на абонатна станция; договор № 38/13.01.2011 г., сключен на 07.01.2011 г. между ищцовото дружество /с предишна фирма „Д.-В.“ ЕАД/ и Етажна собственост на имоти с адрес: *, както и от заключението на вещото лице по назначената Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, което съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и компетентно изготвено, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Видно от същите, блок *, вход * в ж. к. „*“ е включен към топлопреносната мрежа на гр. В., като на 07.01.2011 г. е сключен договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажната собственост.

От приетите по делото писмени доказателства – Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ от 25.02.1976 г. /л. 177/, по несъмнен начин се установява, че Ж. Р. Ж. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, находящ се в *.

Видно е от ангажираното удостоверение за наследници на л. 178 от делото, че Ж. Р.

Ж. е починал на 08.12.2014 г., като негови наследници са ответниците по делото – З. Р. – преживяла съпруга, Н. и Р. Р.и – синове.

Не се спори по делото, че имотът през 1976 г. е придобит от Ж. Р. по време на брака му със З. Р., който факт се констатира по делото и от представената декларация по чл. 14 от 2

ЗМДТ за облагане с данък върху недвижим имот, в който ответниците са декларирали, че притежават твърдените в исковата молба квоти в съсобствеността. Декларацията е частен документ, изходящ от ответниците и материализиращ неизгодни са тях факти, поради което се ползва с доказателствената сила.

Гореизложеното е в пълен унисон с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.

Договорът за продажба на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия е нефорамален. За съществуването на същия писмената форма не е елемент от фактическия състав при сключването му. В конкретния случай облигационното правоотношение е учредено по силата на правните норми, обективирани в разпоредбите на Закона за енергетиката и съответните наредби, които са инкорпорирани и в Общите условия на доставчика, одобрени с Решение ОУ 062/19.11.2007 г. на ДЕКВР.

Следва да бъде отбелязано, че простото отричане на факта, че ответниците не са потребители на топлинна енергия, не е достатъчно за опровергаване на пасивната материална легитимация. От страна на ответниците не са наведени твърдения и съответно ангажирани доказателства за отчуждаване правото на собственост върху процесния имот или за учредяване на право на ползване на друго лице, факти които по несъмнен начин биха отрекли твърденията на ищеца.

Основанието на конкретното плащане произтича от топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, за подгряване на топлоносител за допълване на вътрешносградната инсталация и за таксите за топлинно счетоводство. Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата – арг. от чл. 153 ал. 6 от ЗЕ. Видно от посочените разпоредби, с приемането на ЗЕ законодателят регламентира доставката на топлинна енергия в сгради под режим на етажна собственост като услуга, която се ползва от самата етажна собственост.

Макар последната да не е персонифицирана, за отношенията в енергетиката законодателят я разглежда като колективен субект, явяващ се самостоятелен потребител на услугата „доставка на централно отопление”. Законодателното решение е обяснимо с оглед особеностите на етажната собственост и невъзможността в заварените сгради централното отопление да бъде доставяно по друг начин, освен чрез представляващата обща част на сградата отоплителна инсталация – арг. от мотивите на ТР № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

С оглед начина на отчитане на доставяната топлоенергия в сгради със схема на вътрешно-отоплителна инсталация /ВОИ/, отделното жилище не може да се топлоизолира.

В тази връзка съдът се позовава на решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искане за прогласяване на противоконституционността на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 и ал. 6 от ЗЕ с посочване, че сградната инсталация е част от общите части на сградата, всички собственици и носители на права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ – като правото на част от потребителите да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти не налага извод, че не следва да плащат топлинната енергия – защото следва да поемат припадащата им се част от разходи за нея, свързани с тези общи части, което обуславя крайния извод за доказаност на основанието на претендираните вземания.

В разглеждания случай от заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че дължимите суми са правилно начислени /по утвърдена методика/, доколкото 3 дяловото разпределение между етажните собственици е правилно извършено от търговеца за дялово разпределение на база топлоразпределители, като няма разлики между отчетената и начислена топлоенергия.

От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира, като компетентно изготвено и обективно дадено, се установява по несъмнен начин, че общият размер на дължимата главница е 2 091.68 лева за отчетния период от 29.03.2019 г. до 31.03.2022 г. С оглед гореизложеното и предвид заключенията на вещите лица по ССчЕ и СТЕ относно правилното определяне на потреблението на топлоенергия, съответно на нейната стойност, следва изводът, че претенцията на ищеца за главница се явява основателна и доказана.

Като акцесорна, основателна се явява и претенцията за мораторна лихва, считано от падежа на съответното месечно задължение, който съобразно ОУ към договора за продажба на топлинна енергия, настъпва след изтичане на 30-дневен срок след края на периода, за който се отнасят. Според приетата ССчЕ размерът на същата възлиза на 385.01 лева, считано от падежа на всяка фактура до 11.10.2022 г. С оглед диспозитивното начало предявеният иск се явява основателен до пълния претендиран размер от 380.46 лева. На основание чл. 86, ал.